Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 77 гласа)

Епилог

Девет дни по-късно

— Благодаря ти, че направи това за мен! — Зенди се усмихна на Смайли.

Новия вид я гледаше предпазливо.

— Тайгър ще ме убие. Той каза да не напускаш Резервата.

— Знам и затова оценявам помощта ти още повече.

Смайли кимна.

— Поставих седем отлично обучени офицери в района. Те са достатъчно далеч, за да не пречат на интимната ви сфера, но достатъчно близо, за да разберат, когато има опасност. Тайгър ще ме убие, ако ти се случи нещо. На другите не са давали директни заповеди относно теб, само на мен.

— Ти си добър приятел.

— На Тайгър — не, но на теб — да. — Мъжът се засмя.

Зенди го побутна с ръка.

— Знам, че не си щастлив да ме оставиш сама тук, но е време да тръгваш. — Тя си погледна часовника. — Сега Тайгър трябва да пристигне на работата ми и Ричард ще му даде бележката. Обзалагам се, че ще дойде тук много бързо. Направи така, че да не се засечете по пътя.

— Няма начин. Ще се скрия и ще почакам, докато не си в ръцете му, за да съм уверен, че си в безопасност.

— Сигурен ли си, че офицерите са достатъчно далеч?

Смайли кимна.

— Ти ми обясни какви са твоите планове. Тайгър ще разкъса мъжете на парчета, ако се доближат и видят твърде много. Известно е как половинките се отнасят към такива неща. Повярвай ми! Ще имате лично пространство, Зенди. Още минута и ако не изчезна от тук, вече няма да бъде забавно. Тайгър ще подуши, че съм бил с теб и ще побеснее. Сега ще тичам бързо и надалеч, за да не го срещна.

Смайли се обърна и се втурна в гората, далеч от пътя. Зенди се засмя и огледа околността около потока, после събу обувките си и започна да се съблича. Нервно огледа поляната още един път, свали останалите дрехи и влезе във водата.

Шумът от приближаването на Тайгър не можеше да бъде пропуснат. Злобното ръмжене и тежките стъпки на ботушите, удрящи заплашително по земята, докато мъжът тичаше с пълна скорост през шубраците, бяха много силни. Съдейки по звуците, Новия вид беше наистина ядосан. Зенди отново се усмихна и го потърси с поглед в посоката, откъдето се чуваше зловещият шум.

Няколко секунди по-късно Тайгър изскочи от гората с рев, вместо поздрав. Косата му се бе измъкнала от опашката, а ризата му се бе скъсала, вероятно от някой нисък клон. Младата жена се надяваше да не е ранен. Тайгър я погледна с такава ярост в очите, че дивият му поглед можеше да изплаши всеки друг, но не и нея. Вместо това, тя му махна.

— Здравей, миличък!

— Зенди? Какво правиш тук със Смайли? — Той изрева думите. — Ще го убия, задето те е извел от Резервата и те е изложил на опасност.

Зенди беше леко шокирана от това колко злобен и смъртоносен изглежда в този момент мъжът, когото обичаше. Тайгър беше бесен и изобщо не беше сладък.

— Преди да го направиш, защо не се огледаш? Смайли ми помогна да организирам това. Той е мой приятел, който ми направи огромна услуга, Тайгър. Имах нужда от помощ, защото не можех да нося всичко сама, а и не знаех как да използвам помпата, за да надуя дюшека. Излязох от Резервата само защото това е нашето специално място.

Тайгър огледа полянката. Зенди се отпусна, знаеше, че той ще се охлади. Ако не, можеше да се присъедини към нея в прохладната вода. Надуваемото легло беше акуратно застлано, а до него стоеше кошница за пикник. Походен фенер и купчина кърпи лежаха върху одеялото. Всичко изглеждаше толкова хубаво. Младата жена отправи поглед към Новия вид и видя, че той я наблюдава внимателно. Усмихна му се.

— Изненада! В гората има разположени офицери, които са достатъчно далеч, за да не ни притесняват, но те ще се погрижат никой да не ни нападне. Реших, че ще бъде много романтично да прекараме нощта тук заедно. И така, не искаш ли да се съблечеш? Малко ми е студено тук сама.

Тайгър бавно се усмихна.

— Съжалявам! Получих бележката ти и успях само да прочета, че си излязла извън Резервата. Направо откачих. Защо си тук? — Той се поколеба. — Не е безопасно да напускаш пределите на НСО. Смайли много добре знае какви са заповедите ми относно теб.

— Ето защо Смайли вече вероятно е избягал в друга държава. Обзалагам се, че са те чули как ревеш на километри от тук.

Новия Вид се разсмя и изрита обувките си.

— Ти наистина ли организира всичко това за мен?

— Да, и е по-добре да направиш нещо чудесно, за да го заслужиш. — Усмихната, Зенди излезе от водата.

Тайгър поглъщаше голото й тяло с очи и изръмжа меко:

— Ще ти направя много чудесни неща.

Тя грабна една кърпа и започна да се подсушава, докато наблюдаваше как той сваля дрехите си. После отиде до надуваемия дюшек и се качи върху него. Легна по гръб, сложи възглавница под главата си и разтвори широко крака.

— Виждаш ли нещо, което ти харесва?

— О, да, Зенди! — Тайгър вече беше гол и моментално приближи до нея. Сложи коляно на леглото и измърка силно. Зенди се усмихна и разтвори подканящо ръце. Той се качи на дюшека и се настани над нея, като замърка още по-силно.

— И какво искаш?

— Теб! Винаги теб! И само теб!

— И аз чувствам абсолютно същото, но трябва да поговорим малко, преди да направим каквото и да е.

Тайгър се намръщи.

— Преди? — Огледа голото й тяло и изръмжа в знак на протест. — Ще говорим по-късно.

Зенди сложи ръце на гърдите му.

— Тайгър, това е сериозно. Сега трябва да обсъдим нещо.

— По-късно. — Той се смъкна надолу по тялото й и прокара пръсти от колената до вътрешната страна на бедрата й.

Тя затвори очи и дишането й се накъса, отчаяно желаеше Тайгър да я люби. Този мъж има уста, която… Бързо избута тази мисъл надалеч.

— Тайгър?

Погледът му срещна нейния.

— Какво? — Той измърка.

— Ще ти кажа по-късно.

Новия вид се засмя.

— Така е много по-добре, защото мисля, че само след секунда ще ти бъде доста трудно да мислиш, камо ли да говориш. — И сведе глава.

Зенди изстена. Всички мисли напуснаха главата й, докато Тайгър я ближеше, довеждайки я до мощен оргазъм. Тя изкрещя името му, когато се качи върху тялото й, и дъхът й секна, щом влезе в нея. Обви се около него, докато той я яздеше диво. Малко по-късно и двамата бяха доволни и задъхани.

Тайгър легна до Зенди, за да не й тежи.

— Готова ли си да вечеряме, преди да те изтощя отново? Ще имаш нужда от всичките си сили.

Тя му се усмихна и го погали с пръсти по челюстта.

— Аз наистина трябва да ям.

— И аз също. Само че ти си моят десерт — ухили се Тайгър.

— Това е специален случай, Тайгър.

— Всяка вечер с теб е специална, Зенди.

— Наистина много те обичам!

— И аз много те обичам! — Усмивката не слизаше от устните му.

— Хей, Тайгър? — Зенди го погледна в очите.

— Какво, мъничката ми?

— Ще трябва да спреш да ме наричаш така.

Обърканото изражение, изписало се на лицето му, го накара да изглежда много сладък.

— Нали ти харесва, когато те наричам така?

Младата жена кимна и потърка тялото си в неговото, после се притисна толкова силно в него, че телата им почти заприличаха на едно.

— Много ми харесва, но скоро няма да бъда вече „мъничката ти“.

Тайгър се намръщи. Тя взе ръката му и я постави на корема си.

— Вероятно ще стана много голяма, но за теб ще бъде по-добре да продължаваш да ме искаш. — Зенди се забавляваше. — Или никога няма да имам второ бебе.

Тайгър застина с широко отворени очи.

— Зенди?

— Току-що разбрах, татенце.

Тя видя сълзи в очите му. Внезапно той се протегна и я постави върху себе си.

— Защо не ми каза? Можех да смачкам бебето!

Зенди се надигна и го възседна.

— Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш?

Тайгър седна и обви ръце около нея.

— Не. Обичам те! Това е най-добрата новина, която някога съм чувал. — Постави ръка на корема й. — Бебе? Сигурна ли си? Наистина ли?

Тя кимна.

— Триша потвърди. Вчера на работа повърнах два пъти, тази сутрин също. Затова отидох при нея на преглед. Имах подозрения, защото гърдите ми станаха чувствителни. Ще си имаме бебе.

Прегърна я, както седеше в скута му.

— Благодаря ти, Зенди!

Тя също го прегърна.

— За какво? Че забременях толкова лесно? — Разсмя се.

— Това е бонус, но не. Благодаря ти, че дойде в живота ми! Аз съм много щастлив и ти си причината за това. Ти си всичко за мен! Ти и нашето бебе!

Зенди го целуна.

— И ти си моят живот. Направи ме толкова щастлива, Тайгър! Ти наистина си моят ангел.

Той се ухили.

— Ангел, а? — Повдигна я и я спусна върху члена си. — Чувстваш ли се ангелски?

Тя изстена името му.

— Всъщност, все още си мисля за теб, като за мой ангел. Ти ме възнасяш на небето през цялото време.

Тайгър тласна нагоре в тялото й.

— Ще отидем там заедно.

Край