Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 88 гласа)

Глава 4

Звуците на гората най-накрая проникнаха в съзнанието на Зенди. Потокът ромолеше, полъхът на вятъра, галещ нежно разгорещената й плът, шумолеше в листата на дърветата над тях. Тя отвори очи и се взря през клоните в синьото небе, по което тук-там се мяркаха облачета.

Тайгър не се бе отдръпнал, изглежда му харесваше да я държи под себе си, притискайки тяло до нейното. Беше се отместил само леко, колкото тя да може да диша спокойно, но теглото му бе достатъчно голямо, за да я държи точно там, където я искаше. Зенди не възразяваше, защото нямаше никакво желание дори да се помръдне.

Тя откри, че след най-добрия секс, който някога бе имала, членът на Тайгър все още бе невероятно голям и твърд вътре в тялото й. Би си помислила, че не е свършил, ако не бе усетила как се излива в нея и по време на оргазма му не чу рева, от който ушите й все още кънтяха.

Устните му докоснаха кожата й.

— Нараних ли те?

Младата жена се усмихна.

— Не. Леле! Това беше невероятно!

За части от секундата тялото му се напрегна, преди отново да се отпусне.

— Така е.

Зенди прокара ръце по широкия му гръб, наслаждавайки се на усещането от гладката му стегната плът под пръстите си. Това беше нещо, с което можеше да свикне и никога да не й омръзне. Дланите й се плъзнаха надолу към извивката на задника му, после се върнаха обратно нагоре и пръстите й се заровиха в копринено меката му коса.

— О, толкова е хубаво!

— И на двамата ни е хубаво — съгласи се Зенди. — Много ми харесва да те докосвам.

— Можеш да го прави колкото си искаш и където искаш по тялото ми. — Тайгър се засмя и се надигна леко, за да може да я погледне.

Трябваше да го пусне, за да може да се взре в очите му. Те бяха зашеметяващи. Имаше чувството, че може да гледа в тях вечно. Ръцете му освободиха раменете й, едната се пресегна и отстрани кичур коса, паднал върху лицето й. Докосването му беше много нежно.

— Толкова си красива. Устните ти са подути от целувките ми, а очите ти са с най-прекрасния нюанс на зеленото. Напомнят ми на красива, зелена поляна.

— Ти си красив. Повярвай ми! Ти си най-красивият мъж, който някога съм виждала. Приличаш на жива скулптура на перфектния мъж.

— Искаш да кажеш ангел? — усмихна й се закачливо.

— Никога няма да ми позволиш да забравя този случай, нали? — отвърна му със смях.

Той поклати глава.

— Не. Чувствам се поласкан. Наричали са ме с много имена, но никога с нещо толкова мило.

Зенди не отговори, но продължи да се усмихва.

— Нараних ли те все пак? Кажи ми, ако съм го направил. Ти си малка, а аз бях груб.

— Не. А аз теб? По гърба, може би? Или гърдите? Ухапах те, но не виждам кръв. — Погледна към червеното петно и трепна. Върху златистата му кожа се виждаха следи от зъбите й. — Съжалявам!

Тайгър се ухили.

— Беше хубаво. Просто се страхувам, че може да съм бил прекалено груб с теб. Караш ме да губя контрол.

— Благодаря! Възможно е да съм одрала гърба ти с нокти.

Той сви рамене.

— Значи си е струвало, ако си го направила. Ти напълно ме изцеди.

Зенди се пресегна и отметна косата му назад.

— Изцедих те?

— Накара ме да излея толкова много в теб, не мисля, че е останало нещо в мен. Едва не изгубих съзнание, така силно свърших, но ме беше страх да не те смачкам. — Замълча за един дълъг момент. — Аз изревах — изненадата му беше очевидна.

— Не ми казвай, че аз съм първата, която те е накарала да го направиш — подкачи го тя.

Той не се усмихна в отговор, вместо това се намръщи, изглеждаше леко обезпокоен.

— Никога преди не съм губил толкова голяма част от себе си в една жена и никога не съм чувствал удоволствието толкова остро, че да не мога да сдържа инстинктите си.

На Зенди й бе приятно да узнае, че му въздейства толкова силно, колкото той на нея, и се почувства малко горда. Значи и двамата се сблъскваха с такива силни чувства за първи път. Но тогава дойде осъзнаването на суровата реалност. Бяха правили див, страстен секс в гората, но в действителност не се познаваха. Най-вероятно нямаха нищо общо помежду си и дори нямаха връзка.

Мъжете бяха различни от жените. Имаше зад гърба си два неуспешни брака, които доказваха този факт. Когато разменяше обет с един мъж, това означаваше всичко за нея, но и двамата й съпрузи бяха нарушили тези обети толкова лесно, колкото бяха разбили сърцето й. Трябваше да помни, че за мъжете любовта и секса бяха две отделни неща.

Той искаше само секс. Порасни най-накрая! Ти също го искаше, не търси това, което го няма! Това безмълвно порицание й помогна да погледне цялата ситуация отстрани и това, което видя, я натъжи. Но поне щяха да й останат прекрасни спомени.

— Предполагам, че трябва да се облечем и да се върнем при колите си, преди някой да мине покрай тях и да се зачуди къде сме.

Очите му се присвиха и гласът му забележимо се задълбочи.

— Искаш вече да си тръгваш ли?

— Аз… хм… е… добре, някой ще види колите ни и ще се почуди къде сме. Дори може да дойдат да ни търсят. — Идеята да бъде хваната гола в гората изобщо не й се понрави. Никога не бе имала уговорена среща с непознат — Тайгър беше първият. Предпочиташе да не излага на показ сексуалния си живот. — Ще трябва да платя гаранция — пошегува се тя.

— Затворих пътя. Никой нищо няма да узнае.

— Направил си това? — Погледна го със съмнение и той игриво й се усмихна в отговор.

— Заповядах на охраната на портата да затворят пътя. Казах им, че сам ще претърся гората, за да видя дали няма и други нарушители. Никой няма да ни безпокои. Аз съм главният и те трябва да следват моите заповеди.

Младата жена се засмя.

— Това е супер. Предполагам, че е хубаво да си главен, а?

— Много хубаво. — Тайгър се раздвижи и бавно се измъкна от тялото й. — Хайде!

Зенди го пусна и той се изправи на крака. Мъжът беше толкова мускулест и съвършен, че тя не можа да устои и впери очи в голото му тяло. Също така бе невъзможно да не забележи, че все още имаше силна ерекция.

Тайгър протегна ръка към нея.

— Хвани ме за ръка!

Тя положи ръце в дланите му и той й помогна да стане, след което я поведе към потока. Беше топъл, слънчев следобед, но водата бе малко студена. Все така хванати за ръце, влязоха вътре, докато водата стигна до кръста му, а на нея до гърдите. Гърдите й реагираха незабавно, кожата им настръхна, а зърната се втвърдиха. Тайгър се ухили, когато забеляза това.

— Ела тук. Има няколко по-големи камъка.

Предвижиха се на около два метра встрани по течението, когато Тайгър внезапно седна на нещо, скрито под повърхността и водата стигна до нивото на зърната му. Притегли Зенди да се настани до него и тя се отпусна на мъхест камък, наслаждавайки се на движението на хладната вода покрай тялото си.

— Много е хубаво. Бяхме малко изпотени.

— Обичам да идвам тук, когато мога. Харесва ми да се охладя, преди да се изтегна гол там на скалите, за да изсъхна на слънце.

Това й се стори толкова чувствено, че проследи погледа му, отправен към гладки, плоски камъни. Почти можеше да си представи голото му тяло, докато той лежеше по гръб, с ръце под главата. Вниманието й се върна обратно към Тайгър. Водата бе накарала зърната му да се стегнат, бе ги превърнала в тъмни връхчета на чисто изкушение. И тя закопня да ги вкуси.

О, по дяволите, защо не?! Беше наясно, че това ще бъде първият и единствен път, когато седи в рекичка със супер секси мъж. Езикът й се стрелна навън и облиза устните й, преди тя да се извърне към мъжа и да наведе лице към гърдите му. Когато устата й се затвори около едното му зърно, той си пое накъсано дъх и изви гръб, за да й даде по-добър достъп. Едната й ръка се плъзна под водата и погали плоския му корем, а другата стисна рамото му, за да запази равновесие.

Тайгър нежно я хвана за косата, за да я насърчи да продължи да го докосва. Тя се приближи още, пусна зърното му и с целувки си проправи път до другото. Силното мъркане, излязло от него, накара целия му гръден кош да завибрира. Ръката й се придвижи от корема към гърдите му, за да усеща вибрациите по-добре. Беше едновременно изумена и възбудена от реакцията му към нея.

Юмрукът му, стиснал косата й, се стегна още по-здраво и Тайгър дръпна главата й назад, прекъсвайки нейната игра със зърната му. За части от секундата Зенди успя да срещне погледа му, преди той да наведе глава и да завладее устата й. Твърдите му страстни устни принудиха нейните да се разтворят, езикът му настойчиво започна да я проучва и гали, сякаш искаше да разсее и най-малкото й съмнение, че той я желае отново. Тя опита да вдигне крака си, искаше да се покачи в скута му, но той изведнъж прекъсна целувката и се взря съсредоточено в нея.

— На ръце и колене, точно тук, с гръб към мен — изръмжа, гласът му беше станал груб.

Суровият му тон не я изплаши. Даде си сметка, че този мъж бе наполовина извън контрол — искаше го повече, отколкото следващата си глътка въздух. Да пусне Тайгър не беше лесно, защото й харесваше да го докосва, но успя да го направи. Камъкът, който споделяха, имаше издатина, наподобяваща праг, и тя се изправи на колене върху него. Брегът, непосредствено зад тях, беше стръмен и покрит с трева и детелина.

— Хвани се за нещо — изръмжа отново той.

Застана зад нея и я наведе, едрите му длани сграбчиха бедрата й и я избутаха достатъчно напред така, че тя протегна ръце и заби нокти в меката зеленина. Коляното му се провря между краката й и тя ги раздалечи. Внезапно тялото му се прилепи и обгърна гърба й, ръката му се озова в тревата, на сантиметри от лявата й ръка — мъжът се приготви.

Членът му опря във входа на влагалището й и се плъзна вътре. Тайгър обви свободната си ръка около кръста й и я прикова здраво под тялото си. Зенди изстена силно, когато с един бавен, но мощен тласък той се заби в нея. Без никакво колебание тя го пое в себе си целия, докрай. Да усеща Тайгър вътре в тялото си беше прекрасно, а новата поза бе още по-невероятна, отколкото лице в лице.

Ръката му освободи кръста й, плъзна се надолу по корема й, шепата му обхвана розовата сърцевина, а пръстът му намери клитора й. Притискайки го силно, той изръмжа и излезе почти изцяло от тялото й, преди да се забие мощно и дълбоко в плътта й. Зенди изкрещя от удоволствие и заби пръсти в земята на склона.

Тайгър тласкаше безмилостно в нея, пръстът му бясно триеше клитора й. Екстазът обхвана цялото й тяло. Не можеше да мисли. Не съществуваше нищо друго, освен члена му, който се движеше в нея и възпламеняваше прекрасните нервни окончания, които я водеха опасно близо до ръба. Беше толкова хубаво, че почти я болеше, когато Тайгър започна с пълна сила да блъска бедра в дупето й. Тласкаше бързо и мъркаше толкова силно, че тялото й вибрираше заедно с неговото.

— Мога да те обладавам така, докато умра — изръмжа той.

— Да! — извика младата жена, когато той заби в нея още по-бързо и по-силно.

От гърлото му излезе мощно ръмжене. Вместо да се уплаши, този звук издигна секса на съвсем друго ниво за Зенди. Тя усети как зъбите му захапаха рамото й и острите им връхчета се забиха в кожата й. Но това нямаше никакво значение. Шокът от болката само я доведе по-близо до кулминацията.

— О, Боже, колко добре се чувствам! — произнесе тя задъхано. — Толкова съм близо!

Тайгър изръмжа отново и зъбите му се забиха по-дълбоко в плътта й, докато продължаваше да тласка в нея отзад, а пръстът му си играеше с възбуденото снопче от нерви. Зенди почувства как тялото й се напрегна и тя изкрещя името му, свършвайки толкова бурно, че почти изгуби съзнание.

Зъбите му я освободиха, щом удоволствието прониза тялото й — от центъра на нейната сърцевина до всички нервни окончания. Тайгър изрева, щом също достигна върха, оргазмът му бе продължителен — той се взривяваше отново и отново дълбоко в тялото й. Зенди усети как топлата му сперма я изпълва, докато тласъкът на бедрата му се забавя.

Тя дишаше тежко, с мъка си поемаше дъх. Единственото нещо, което не й позволяваше да се свлече и да падне в потока, бе прегръдката на Тайгър. Чувстваше тялото си напълно отпуснато, сякаш беше без кости, докато се наслаждаваше на последните проблясъци от бурния секс. Нямаше значение, че главата й се оброни и сега бузата й лежеше на земята. Усмивка изви устните й, когато осъзна, че изобщо не я интересува, дори и да лежаха в калта.

Усети как Тайгър бавно излиза от нея и това я накара да изстене. Чувстваше се свързана с него, вагиналните й стени стиснаха члена му, сякаш и те също протестираха срещу загубата и може би се опитваха да го задържат малко по-дълго. Тялото му се отдръпна достатъчно, за да не й тежи върху гърба и хватката му върху кръста й се отпусна. Студената вода охлади пламналия й клитор, щом пръстът му се махна оттам.

Тайгър седна и придърпа Зенди в скута си. Погледите им се срещнаха и тя се усмихна.

— Казах ли ти вече „леле“? Сгреших. Еха-а-а!

Той зарови глава в извивката на рамото й и тя си помисли, че иска да я целуне по шията. Вместо това горещият му език облиза рамото й. Усещането беше малко странно, но й хареса. Чувстваше се леко сънлива и й харесваше да седи в скута му, приласкана в люлката на ръцете му. Езикът му продължаваше да ближе рамото й, отново и отново, и любопитството й я накара да проговори.

— Не че се оплаквам, но защо ме ближеш?

Езикът му се спря.

— Този път те ухапах толкова силно, че пробих кожата. Сега почиствам раната. По-късно ще се възпали леко и ще те боли. — Докато говореше, не посмя да вдигне глава и да я погледне. — Много съжалявам!

— Не се тревожи. — Струваше й се странно, че я бе ухапал, но тъй като почти не я болеше, си помисли, че е само драскотина. Затова и не се притесни. — Понякога по време на секс се получават леки наранявания, но това, което преживяхме, напълно си го заслужава. Още повече, че не чувствам нищо. — Тя се засмя, но Тайгър остана сериозен.

— Ще те заболи по-късно, когато студената вода те охлади и ендорфините от сексуалното удовлетворение спаднат. — Гласът му стана дълбок и груб. — Може да ти остане белег. Мамка му! Не исках да го направя. — Езикът му започна отново да я ближе.

Зенди си помисли, че начинът, по който й обясни всичко, е много сладък. Никога не бе срещала мъж, който да говори за ендорфини, но мъдро реши да не се разсмива. Страхуваше се да не нарани чувствата му, ако си помислеше, че му се присмива. Той беше мил и неговата загриженост я трогна. Дори я накара да се почувства малко влюбена в него.

Не го прави, скара се сериозно сама на себе си. Това беше просто секс! Не забравяй! Цялото й веселие се изпари.

— Добре съм.

Езикът му отново спря.

— Обладах те прекалено грубо. Не усещаш ли възпаление или някаква болка?

Тя побутна главата му и го принуди да я вдигне, докато погледите им се срещнаха. Съжалението, което видя в очите му, разби сърцето й. Толкова за съвършената им еднократно уговорена среща в гората. Изви глава, за да види къде я бе ухапал. В горната част на рамото й имаше две малки прободни рани, но не можа да види дали има още на гърба си. От тях сълзеше кръв, но кожата не бе разкъсана. Не изглеждаше толкова страшно и тя отново насочи погледа си към него.

— Не се чувствай виновен, разбра ли? Съвсем честно. По-силна съм, отколкото изглеждам, а това беше страхотно. Сексът и дори ухапването ме накараха да се чувствам наистина добре. Нищо ми няма. — Усмихна се. — Не си ме наранил.

Тайгър я притисна към гърдите си по-здраво, тя се отпусна в прегръдката му и опря буза в извивката на шията му. Загледа се в гората около тях и си помисли, че може би и той прави същото.

— Тук наистина е много красиво.

— Така е. А знаеш ли какво прави това място съвършено?

— Какво?

— Това, че сме заедно тук.

По дяволите! Бих могла съвсем да се влюбя в него. Звучеше толкова искрен, че тя обърна глава, за да види лицето му. Той погледна надолу към нея, красивите му очи излъчваха честност. Поправка, коригира се тя, влюбена съм. Това не е добре. Любовта от пръв поглед, или както е в нашия случай, след секс, е грешка. Той все още е мъж, макар и толкова различен. Ще ми разбие сърцето.

Тайгър се размърда и я отдалечи малко от гърдите си. Огледа се наоколо и въздъхна.

— Водата е студена и не искам да рискувам да се разболееш. Телесната ти температура е по-ниска от моята и нямаш моята издръжливост. Трябва да те стопля.

Той последва Зенди до брега, опитвайки се да преодолее паниката и тревожността в душата си. Вървеше съвсем близо до нея, за да е сигурен, че няма да падне и всеки закрилнически инстинкт в него искаше да я предпази. Погледът му се плъзна по дупето й, докато младата жена изкачваше склона. То бе закръглено и меко, много по-различно от тези на женските Видове. Кожата й беше толкова бледа, че под нея прозираха очертанията на сините вени по някои части от тялото й. Това го очарова.

Наведе се и грабна одеялото, изтърси го и се обърна, за да го разтвори за нея.

— Ела тук. Ще ти помогна да се изсушиш.

Какво не е наред с мен? Тайгър не знаеше отговора на този въпрос, но желанието да се грижи за тази жена бе силно. Жена от Новите видове щеше да го удари досега и никога нямаше да му позволи да се погрижи за нея по този начин. Зенди пристъпи по-близо и той уви одеялото около нея, бършейки водата по кожата й. Тя дори не го погледна, сякаш се беше побъркал.

Макар че той бе съвсем сигурен в това. Желанието да се наведе, да я метне през рамо и да я отнесе в джипа, бе невероятно силно. Тя беше дребна и нямаше да може да се бори с него както подобава, и той щеше да я заведе в дома си. Мисълта за това как ще я върже за леглото и ще използва устата и ръцете си, за да я убеди да остане там завинаги, го принуди да застане зад нея, за да скрие факта, че членът му отново се бе втвърдил.

Сексът никога не бе бил толкова добър, колкото със Зенди. Тя беше невероятна и щедра. Потисна мъркането, когато си спомни колко тясна и гореща беше плътта й, увита около пениса му. Мека и прекрасна. Дребното й тяло перфектно пасваше на неговото и го караше да се чувства абсолютно мъжествен. Докато й помагаше да се подсуши, ръцете му се задържаха по-дълго върху някои части от тялото й. Не искаше да я пусне. Фактът, че му се подчиняваше, без необходимостта да прилага агресия по време на секс, го остави зашеметен.

Не, тя съвсем не прилича на Видовете. Ето откъде идва всичко, осъзна Тайгър. Горките мъже, които накрая се оказваха с човешка половинка, сигурно чувстваха това, което и той. Желанието да защитават. Да притежават. Може би дори бяха шокирани от силните чувства, докато споделяха секс. Това отрезви Тайгър и той се отдръпна далеч от Зенди, за да се облече. Вероятно това е определението — да се отдадеш изцяло на някого. Най-накрая си го получи, беше отдаден на една малка жена със зелени очи.

Ръцете му трепереха, докато обуваше бельото и панталоните. Заинтригуваният му член отказа да се прибере вътре, но той не му обърна внимание. В този момент имаше съвсем други, сериозни проблеми. Трябваше да разбере как да се справи със ситуацията и емоциите, които не бе изпитвал никога преди.

Инстинктите бяха нещо ужасно. Макар до този момент да вярваше, че се е научил да съществува със страничния ефект на променената си с котешки гени ДНК. Успя навреме да вдигне поглед, за да види още един път голото тяло на Зенди, докато тя грижливо сгъваше одеялото и се наведе, излагайки на показ дупето си, за да вземе дрехите си.

Затвори очи и задиша дълбоко, за да се успокои. Нисшите страсти в него настояваха да я вземе. Дръж я! Човешката страна в него знаеше, че би било грешка да го направи. Спечели златната среда. Тайгър използва логиката и здравия разум. Не знаеше много за тази жена. Не се нуждаеше от половинка и не искаше да се ангажира с която и да било. Неговите задължения запълваха почти цялото му време, а ако си вземеше половинка, щеше да му се наложи, да се откаже от по-голямата част от тях. Джъстис се грижеше всички мъже да получат по-безопасни работни места, ако имаха семейства.

Понякога живееше в Резервата, друг път му се налагаше да пребивава в Хоумленд. Също така работеше в тясно сътрудничество с човешката работна група. Доставяше му удоволствие да бъде сред човешките мъже и от време на време напускаше НСО. Всичко това щеше да се промени, ако твърде много се привържеше към жена и в действителност тя се съгласеше да бъде негова половинка. Слейд успяваше да разпредели времето си, но неговата половинка беше лекар, чиито задължения изискваха тя да работи и на двете места.

Звукът от цип го накара да отвори очи и той видя, че Зенди вече почти се бе облякла. Тя беше човек и нямаше да се впише в неговия начин на живот. Вече я бе ухапал и я беше обладал твърде грубо. От него щеше да излезе лоша половинка, дори и да бе готов да обмисли тази идея. Също така щеше да я постави в опасност, но това не го притесняваше много. Ако станеше негова, тя никога нямаше да напусне НСО и той лично щеше да се увери, че е в безопасност.

Среща с човек. Тази възможност не го тревожеше. Така можеше да я има, без да свързва живота си с нея. Ако и тя беше съгласна. Надяваше се, че споделянето на секс беше толкова силно поради сексуалната неудовлетвореност, която изпитваше след първата им среща през онази нощ. Желаеше я, но никога не бе мислил, че ще я има отново в ръцете си.

Тайгър знаеше, че се вкопчва в тази възможност твърде силно, можеше да живее с нея, защото не нарушаваше спокойствието му. Срещата с човек не можеше да причини болка и може би неудовлетвореното желание, което изпитваше към нея, бе направило свързването им толкова невероятно.

Жената се обърна и му се усмихна. Пенисът му рязко подскочи — желаеше я, Тайгър също. Знаеше, че трябва да се насили да се усмихне в отговор, за да я увери, че всичко е наред. Но не го направи. Думите излязоха от устата му, преди да може да ги спре.

— Защо не се дойдеш у дома с мен тази вечер? Имам собствена къща в Резервата. Може да споделиш леглото ми.

Искаше му се да изреве, когато усмивката й се стопи и тя сведе поглед към земята, вместо веднага да се съгласи. Отхвърлянето го жегна толкова силно, сякаш го бе зашлевила. Всеки мускул в тялото му се напрегна.

— Не мисля, че това е добра идея. — Тя вдигна поглед и срещна неговия.

Гняв и болка пламнаха в гърдите му. Беше се измъчвал с мисли за половинка, а тя дори не го искаше след времето, което бяха прекарали заедно. Мисълта, че не се е наслаждавала на тялото му толкова, колкото той на нейното, го накара да се почувства още по-зле. Знаеше, че е бил прекалено груб, макар Зенди да бе отрекла и това бе доказателството. Срамът не бе сред емоциите, които изпитваше често, но се почувства напълно засрамен.

— Искам да кажа, че това не е най-добрата идея, нали?

— Защо не? — Тайгър се страхуваше от отговора й, но трябваше да узнае причината.

— Ами, от една страна, трябва да минем покрай охраната на портата. Вече работя за НСО и съм сигурна, че това е против правилата за човешките служители и офицерите. На второ място, аз съм нова тук и ще изглежда зле, ако всички узнаят, че съм прекарала нощта с теб, веднага след първия ми работен ден. Трето, не разполагам с допълнителен комплект дрехи. Ще направи лошо впечатление, ако нося същите два поредни дни.

Оправдания. Зенди не искаше да нарани чувствата му. Оценяваше го и я уважаваше заради това. Гордостта му бе наранена въпреки добротата й. Това беше още едно напомняне, че тя не е от Видовете. Жена от Новите видове би му казала, че се опитва да я подчини и не поставя сексуалното й удовлетворение над неговото.

— Разбирам. — Тайгър закопча последното копче на ризата си с ясното съзнание, че е объркал всичко. Тя дори не искаше да се вижда с него. — Ще те занеса обратно до колата ти. — Искаше да е сигурен, че няма да се нарани, докато ходи боса. — Това не подлежи на обсъждане.

— Благодаря! — кимна Зенди. — Няма ли да ти тежа много?

— Мога да те нося на ръце цял ден — отговори й искрено. — Ти вземи одеялото, аз ще взема теб.

Зенди вдигна одеялото, а той се приближи и я вдигна на ръце, без нито една нейна дума на протест. Ароматът й го влудяваше. Тя имаше уникален, силен аромат, който сега се бе смесил с миризмата на секс и неговия собствен аромат. Всеки мъжкар от Новите видове, който приближи на достатъчно разстояние от нея, щеше да разбере, че двамата са споделили секс. Но тази мисъл не го разтревожи. Това само щеше да предупреди другите мъже, ако бяха достатъчно умни, разбира се, да не доближават Зенди, ако я търсеха за споделяне на секс.

Ръката й се обви около врата му и младата жена го погледна в очите.

— Благодаря ти, Тайгър!

Искаше да я целуне, но се въздържа. Зенди бе направила своя избор и той трябваше да го уважава. Не беше животно, въпреки порива си да пренебрегне отказа й да сподели леглото му. Беше мъж. Нямаше да я принуди да отиде с него в дома му, въпреки че много му се искаше — не би било честно. Зенди не беше достатъчно силна, за да го отблъсне, както правеха жените Видове, когато мъжете станеха прекалено доминиращи, макар че той никога нямаше да я нарани.

— Благодаря ти за днешния ден! — откровено й каза Тайгър.