Марти Ларни
Прекрасната свинарка (11)

(Спомените на стопанската съветница Мина Карлсон-Кананен)

Включено в книгата
Прекрасната свинарка
Спомените на стопанската съветница Мина Карлсон-Кананен
Оригинално заглавие
Kaunis sikopaimen eli Talousneuvos Minna Karlsson-Kanasen muistelmia, (Пълни авторски права)
Превод от фински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Глава десета

Всички по-изтъкнати женски дружества, пред които изнесох доклади за измеренията на доктор Дик Ламбърт върху мъжките седалищни части, възприеха становището, че е уместно да се изчака временно. Търговската съветница Санелма М. изказа мнение, че моментът за провеждане на такива измерения е извънредно неблагоприятен: по-голямата част от мъжете бяха се сражавали дълго време на фронта и поради слабата храна и тежката служба бяха загубили нормалната си седалищна ширина, а ония, които по време на войната бяха останали в тила, за да си гледат работата, бяха престояли с часове в такива тесни скривалища, че сега не им стигаха по два стола, за да седнат. Според административната директорка Фани К. съществуваше опасност евентуално извършените измерения да дадат неблагоприятно политическо отражение, като бъдат използувани за пропагандни цели, защото напоследък правителството настойчиво уверяваше, че Финландия достига вече равнището на живот от 1938 година. Магистър Рита-Хелена Р., председателка на Съюза на трудовите жени и на домакините, се присъедини към горните две твърдения и ги допълни със собствени доводи, които изрази по следния начин:

— Ни най-малко не се съмнявам в научната издържаност на изготвените от доктор Дик Ламбърт таблици с измерения на мъжките седалищни части. In facto[1] те притежават огромна доказателствена сила, обаче in casu[2] — имам пред вид собствения си съпруг — техните резултати могат да окажат твърде отрицателно въздействие. In concreto[3] измеренията са в състояние да предизвикат нови измерения, докато in fine[4] се удавим в потоп от измерения. In effectu[5] мъжете вече извършват най-настървено измерения на женската гръд, тъй че in praxi[6] биха могли да ги публикуват, когато им е угодно. Все пак не желая в протокола да се отбелязва към таблиците с измерения на мъжките седалищни части едно In memoriam[7], а да се подчертае, че въпросът се отлага, за да бъде преразгледан по-късно!

Мъдрите и дълбокомислени слова на магистър Рита-Хелена Р., която, преди да роди деветото си дете, беше работила като латинска коректорка, бяха посрещнати с одобрение от току-речи всички наши дружества, които защищаваха правата на жените. Не ми остана друго, освен да бия на мисис Рейчъл Търнък бърза телеграма.

„Измеренията седалищните части отложени точка за сега не пращайте пари и лектори точка мина карлсон кананен“

Сметнах, че съм направила всичко по силите си, за да подпомогна мисис Търнък в благородния й почин, който тя беше превърнала в своя жизнена цел. Американската милионерка веднага реагира телеграфически и заплаши, че незабавно тръгва за Хелзинки, за да се запознае на място с условията. Едновременно тя се осведоми дали във Финландия се продават пури и уиски, за да се запаси предварително, в случай че липсват. Обясних й истинското положение и я посъветвах да отложи пътуването си за лятото, когато щеше да се пусне на пазара в достатъчно количество наподобяващата американското уиски понтика[8]. В отговора си описах с хвалебствени думи омаята на финското лято и приказността на хилядите езера, като съвсем забравих, че към водата мисис Търнък изпитва органично отвращение, а от бактериите се боеше повече, отколкото от бога. След деветнадесет телеграми неуморната боркиня против мъжката глупост се съгласи да забави заминаването си със седем месеца. Добре че ме остави на мира да си гледам работата, защото Енсио Хюпия непрестанно ме дърпаше и ме отрупваше с все по-нови и нови кроежи, за осъществяването, на които бяха необходими преди всичко здрави връзки. А връзки имах в изобилие! Бях пратеница на добра воля, безкористна пионерка в създаването на промишлеността на заместителите и… сиротна самотница, защото никога не забравях черните часове от моя живот въпреки доходите ми, които по своята големина будеха възхищение у приятелите ми, а по своята скромност изпълваха с недоумение данъчните агенти и американската ми позната мисис Рейчел Търнък…

На Стефановден 1945 година Енсио Хюпия ме покани в дома си на обед. Плодовете от разцвета на черната борса биеха на очи в новата мебелировка на жилището, в скъпата премяна на домакинята и в разкошно подредената трапеза. В семейството на Хюпия се уверих, че страхът на мисис Търнък от преминаване на световното господство в ръцете на мъжете е основателен. Силата на частното стопанство бе позволила на Енсио да заграби властта. Бившето адвокатче от „Потсику“, което извън къщи ревеше като заклано, а в къщи не смееше да гъкне, се бе превърнало неусетно — благодарение на правната си обиграност и добрите си доходи — в цар-самодържец на своето домочадие. Сега съпругата имаше последната дума единствено когато трябваше да поиска прошка. Енсио не беше вече оня послушен Pantoffelheld, вечно принуден да кове лъжи, за да си спести гълчането, а високомерен „фюрер“, който само с един повелителен поглед заставяше жена си да мълчи и децата да си учат уроците. Изпитах леко чувство на вина, понеже в продължение на години бях подтиквала помощника си все по-често към дела, които изискваха смелост и твърдост. Бях напълно забравила, че не бива да се насърчават прекомерно мъжете, нито заслужава да им се благодари препалено, тъй като се дразни щитовидната жлеза на самолюбието им и се стига до душевен елефантиазис. Признаците на това опасно страдание се проявяват най-ясно в дома на болния, където гостите се удивляват от силната воля на съпруга и се възхищават от хрисимите обноски на съпругата. Няма мъж, у когото да не се срещат зачатъци от психичен гигантизъм. Всеки съпруг се моли от сърце жена му да прилича на Венера Милоска[9], та да не може да тършува из джебовете му и да бърника в общата каса на семейната рулетка.

Както се случва най-често, поканите за обед се превръщат в делови приеми, на които се изприказват много приказки, преди да се каже нещо свястно. Енсио беше наумил да ми представи доктор Антеро Куйвалайнен, с когото се беше запознал и сдушил, докато бях на път. Антеро Куйвалайнен беше доктор по химия звание, което съответствуваше напълно на името му[10]. Той имаше дребен ръст, слабовато телосложение и беше толкова нисък, че ако речеше да сложи на гърба си раница, дъното й щеше да се повлече по земята. След като говори два часа, новият ми събеседник успя най-после да ме предупреди, че е пестелив на думи. Във Финландия има премного господа и премалко господа на място. Горе-долу три часа слушах етимологичните умувания на доктор Куйвалайнен и почнах да предполагам, че той спада към господата на място. В едри черти предадено, изложението му имаше приблизително следното съдържание:

— Военните години направиха нашия живот ненормален. В случая под нормален живот разбирам онова състояние на нещата, при което изхранването и заболяванията на населението се намират в съотношение на равновесие. Под съотношение на равновесие разбирам онова състояние на нещата, при което на всекиго се обезпечава работа, и то точно оная работа, която отговаря на призванието му. Аз имам двама сина, които са вече мъже и които твърде наскоро ще завършат висшето си образование. Но каква радост човек може да изпита от университетския си диплом, щом никъде не може да приложи познанията си? В случая causa mali — искам да кажа първопричината или първоизточникът на злото — се крие в ненормалните условия на живот, предизвикани от войната. Както предполагам, госпожо Карлсон-Кананен, вие вече се досещате, че моите синове посветиха живота си на зъболечението. Но по всяка вероятност ще им се наложи да се изселят в страни с високо равнище на живот, в страни, където действително има нужда от зъболекари.

Малкото сухо човече изтри потта от слепите си очи. Говоренето го затрудняваше, но изглежда то знаеше, че е още по-тежко да се копаят трапища, затова се напъваше според силите си да влече обременителната шейна на красноречието. Позволих си да забележа:

— Господин докторе, досега не бях чувала, че у нас зъболекарите били в излишък.

— Не, те не са в излишък, никак не са в излишък. В страните с високо равнище на живот броят на зъболекарите е осезателно по-висок. Но за да разберете къде се крие causa mali, — искам да кажа първопричината на злото, ще ви отнема още минутка от скъпоценното време. Ненормалните условия на живот намаляват потребностите и увеличават недостига. На нас ни липсва много, твърде много, милостива госпожо, ала онова, което в настоящия час ни липова почти изцяло, то е зъбният кариес. Едва след като в страната почнаха да пристигат колетите от Америка, положението се подобри леко, но съвсем леко. Безусловно наложително е да увеличим кариесните заболявания, за да може статистиката на зъбните страдания да се нормализира и зъболекарството да се превърне отново в доходна професия. Алвар Уилска е доказал какъв ценен фактор при всички останали зъбни заболявания се явява кариесът. Той повишава възможностите за работа у зъболекарите и следователно покачва общото равнище на живота. И понеже ми е известно, че вие, госпожо Карлсон-Кананен, сте жена без предразсъдъци, жена смела и разсъдлива, и че за сега имате много по-голямо влияние пред правителството и се радвате на по-широки връзки от нас, скромните хора на науката, аз се осмелявам да се обърна към вас за съдействие.

— Да не би да искате да ви доставя зъбен кариес? — изненадах се силно.

Мъничкият първосвещеник на химията заотрива потта от челото си и подкачи проточено:

— Донякъде — да, мадам, само че ще го кажем малко по-другояче. Гъбният кариес е болест и тя има своята първопричина, която е съпроводена не с неприятни, а по-скоро със сладостни усещания. Сега вече сигурно се досещате, че имам пред вид сладкишите и в случая по-специално захарта.

На лицето ми се изписа отново израз на смайване, ала за щастие, Енсио се намеси в разговора и запали факела на просветлението:

— Добричка ми Мина, докато беше в Америка, попаднах на блестяща идея, която споделих с доктор Куйвалайнен. Заедно разработихме производствените планове, които ни вдъхват непоколебима вяра в близката стопанска независимост на нашата родина. Както несъмнено си спомняш, преди време и аз купих няколкостотин хектара гора — наистина ти имаш несравнено много повече гори от мене! — и от тази гора съм изсякъл само част на дърва за горене и на блокчета за газгенераторите. Но от дървото човек може да извлече неизразимо по-големи доходи, ако почне да приготовлява захар, тъкмо тая захар, която финландския народ получава в такива недостатъчни количества.

— Налага се да предупредя милостивата госпожа — обади се откритият привърженик на зъбния кариес, — че производственият процес е извънредно сложен, но неоспорим факт е, че дървото съдържа захар и че по изобретения от мене способ можем да отрафинираме захар, която по нищо не ще се различава от тръстиковата или цвекловата захар. Според мене необходимо е да се патентова изобретението ми още в този стадий на разработка.

Забравих, че жената не бива да се усмихва на мъжете, освен когато държи да подчертае, че нехае за измамните ласкателства на своите обожатели. Но тоя път ставаше дума за зъбен кариес, който неволно събуди в паметта ми чисто американската пословица: по-добре по цирей на тялото на всички, отколкото два на врата ти. Едва се усмихнах и по устните на двамата ми събеседника заигра момчешка усмивка на възторжено обнадеждаване.

— Мина, очаквах, че ще одобриш проектите! — разпали се Енсио. — Ти си диамантена жена!

— Да, и аз съм на същото мнение — пригласи му бъдещият подсладител на финландския народ. — Сега мога да продължа спокойно изследователската си работа, чиито плодове ще облагодетелствуват всички граждани. Лакомците ще получат захарта, за която жадуват, а зъболекарите — кариеса, който така остро им липсва. Още днес ще накарам синовете си да почнат да събират стари илюстровани списания…

— Илюстровани списания?! — почуди се Енсио.

— Именно! За зъболекарската им чакалня. Старите илюстровани списания са най-фината психотерапия…

— Господа — начумерих се кисело, — какво означава тоя цирк? Първо — не съм одобрила никакви проекти и второ — не разбирам изобщо за какво става въпрос.

Последва ледено мълчание. Мъжете се втрещиха. Ако бяха живели в двора на Людовиг XIV, положително щяха да си поднесат един на друг емфие, та дано кихавицата поразнесе стъписването им. Доктор Куйвалайнен хвърли на Енсио поглед, молещ за помощ, и измънка:

— Не би ли могъл господин асесорът да обясни? Аз естествено ще поправям неточностите и ще тълкувам понятията, които се отнасят до химията…

Енсио Хюпия начена да ме просветлява:

— Миличка ми Мина (той се обръщаше към мене така интимно дори в присъствието на жена си!), доктор Куйвалайнен и аз отправяме взор към тебе. Безспорно знаеш какъв източник на доходи са гарите?

— Разбира се! На оня, който ги притежава и обича да си похапва и попийва, те обезпечават средства за безгрижно съществуване, а на оня, който ги сече и на когото е омръзнал животът — здрави клони за бесене — отвърнах хладно.

— Добричка ми Мина, не ставай опак човек — изсумтя Енсио.

— Не намирам, че госпожа Карлсон-Кананен е решила да ни дразни, на нея само й се иска да се пошегува — смотолеви химикът. — Тя несъмнено добре схваща, че всички велики почини в началото са били неосъществими мечти.

Миниатюрният мечтател се усмихна неугледно като човек, който от години се е подложил на духовна диета. Той не мечтаеше повече за женски бедра, а за кубици дърво, от което ще се оцежда захарен сироп. Енсио зачопли зъбите си — изпитан способ за възстановяване вътрешното равновесие; постепенно той подреди мислите си в логична свързаност и продължи своята прекъсната реч:

— Прося извинение, Мина, че се връщам на зачекнатия парлив въпрос, но в дървото единствено съзирам бъдещето на нашето отечество. В горите на Финландия не се крие само хартия, в тях се съхраняват неизмерими количества захар. Сега концернът „Карлсон“ може пръв да се залови с промишленото производство на дървесна захар. За изграждането на завода ще бъдат необходими колосални капитали…

— Не влагам марка — отсякох припряно.

— Не е и нужно! Тук се поставят на карта съдбата на нашето народно стопанство и благоденствието на нашия народ. Ще се хвърлим в производство от такъв огромен мащаб, че е наложителна подкрепата на държавата. Именно затова доктор Куйвалайнен и аз те умоляваме да се обърнеш настойчиво към правителството за подкрепа. Концернът „Карлсон“ трябва да получи обществени средства в такъв размер, че да може да се построи и обзаведе модерна фабрика за производство на дървесна захар. Очевидно ние не ще пристъпим към осъществяването на почина, докато не получим уверения за държавно съдействие. На твоето златно сърце ние предоставяме получаването на тази гаранция за субсидии. Мина, ти разполагаш с връзки, ето ти сгоден случай да ги оползотвориш!

Енсио наблегна на думата „връзки“ точно така, както се изразяваше и минният съветник Кале Кананен, който благодарение на добрите си връзки бе основал в Съединените щати нови промишлени предприятия: той произвеждаше сега въдици и блесни, които се получаваха във всеки четвърти американски колет. По моя преценка идеята за производство на дървесна захар не беше много „по-разумна“ от седалищните измерения на мисис Търнък: новото производство трудно се поддаваше на предварителни изчисления относно своята рентабилност. Действително доктор Куйвалайнен представи изчисления, според които цената на дървесната захар щеше да бъде с четиридесет на сто по-висока от цената на внасяната от чужбина захар („Ще се покачат вносните мита!“ — утеши го Енсио), но сметките на уважаемия доктор се градяха изключително на усещанията на учения му палец. Съвсем също като при измеренията на мисис Търнък. Тя поддържаше, че седящият труд не подхожда за мъжете, защото разширява седалищните им части, но аз се усъмних в правотата на нейните твърдения. Когато от дъжд на вятър отивах на опера или на театър, винаги правех противоположната констатация: седалищните части на нашите певци и актьори увеличаваха своя размер всеки нов сезон с по инч, а работата на тези жреци на изкуството никак не беше седяща…

Изпълнена със силно съмнение в сполучливия изход на операцията „Дървесна захар“, явих се пред споменатия в предишната глава министър. Той ме прие на аудиенция веднага след Коледата. Заварих го в превъзходно настроение да пуши „Филип Морис“. Когато ме видя, взе да се хвали, че за празниците бил получил двадесетина колета от Америка; в магазините със стоки на свободни благотворителни цени ходел вече само за лице, понеже жена му не можела да отвикне да се мярка между хората. След като попохвали повишеното равнище на живот, той пак ме заотрупва с благодарности:

— През всичкото време на съществуването си министерството на общественото снабдяване не успя да ни зарадва така, както вие, ставайки пратеница на добрата воля. Ах, каква стилна дреха имате! О-о, и какво изящно съчетание на цветовете!

Подготвих се мислено за покана на закуска, ала за щастие висшият държавник си спомни навреме за своите служебни задължения или поне се сети, че красивата жена винаги се облича по начин, който вади на показ прелестите й. Изложих крайно сдържано за какво бях отишла и получих неизбежния отговор, който не закъснях да предам на моя предприемчив помощник: господин министърът се отнася благосклонно към нашия почин и обещава да го докладва на правителството при първа възможност.

Тъй като въпросът се отнасяше до подобрение на прехраната на населението (не до липсата на зъбен кариес), министерският съвет го разгледа незабавно и го реши благоприятно.

Половин година по-късно фабриката за дървесна захар на концерна „Карлсон“ произведе първите шест килограма дървесна захар, чиято себестойност възлизаше на две хиляди и двеста марки на килограм. Изчисленията на производствените разходи, които бе изготвил доктор Куйвалайнен, се оказаха неточни и горкият баща се разтревожи за бъдещето на своите синове. Но въпреки всичко производството продължи, защото имаше за задача да се повдигне народното благосъстояние и да се създаде стопанска самостоятелност. Обаче работите не тръгнаха на хубаво. Всеки килограм готово изделие гълташе такива огромни количества суровина, че цената на захарта се запази неприемливо висока. Министерството поиска обяснения. Пратих доктор Куйвалайнен да се оправя — и последва нареждане производството да продължи. Наистина внесоха се леки изменения. Изостави се финландското дърво, за което се установи, че не притежава достатъчна захарност. За щастие дървета растяха и в чужбина (макар че финландците биха го повярвали трудно!). В Съединените щати, където замина доктор Куйвалайнен с двама преводачи, вирееше покрай изоставените гробища шестил, от семейството на яворовите, и тъкмо той имаше добра захарност. А нали ставаше дума за изхранването на народа, лесно се получи разрешение за внос на американски захарен шестил и нашата знаменита фабрика за дървесна захар получи три парахода суровина. Сега цената на килограм захар спадна на две хиляди марки. Доктор Куйвалайнен бе поканен наново да дава обяснения и той се измъкна така умело, че пак се получи нареждане производството да продължи. Но този път не внасяхме чепати шестилови трупи, от които американците правеха паркет, а бурета с шестилов сироп, от който по-лесно се приготовляваше дървесна захар…

Доктор Куйвалайнен не бе осъден на лишение от свобода, нито глобен — та той бе допринесъл с изследователската си дейност за развитието на родната наука! — но след случилото се престанаха да го канят на приемите в двореца на председателя на републиката по случай Деня на независимостта. Фабриката за дървесна захар на концерна „Карлсон“ разпродаде произведената от шестиловия сироп захар по нормираната цена — петдесет марки на килограм. Всички загуби, които претърпя нашето предприятие, бяха понесени от държавата, защото дори канцлерът на правосъдието не откри в дейността на нашия концерн и следа от измама. Бях доволна, че се отървах от производството на дървесна захар, но Енсио Хю-пия получи тежко душевно сътресение. На него и до ден-днешен не му се иска да повярва, че Финландия не е обетованата земя на захарните култури.

Когато поради пълна нерентабилност затворихме фабриката за дървесна захар, Енсио изпадна в дълбока унилост. Помъчих се да го ободря, като му изтъкнах, че и производството на захар от цвекло си има своите бодли, понеже работният сезон трае едва няколко месеца, и че causa mali на зъбния кариес в близко бъдеще пак ще наводни пазара благодарение на вноса от странство, но помощникът ми поклати клюмнала глава и простена:

— А какво ще стане с горите ми?

— Те винаги носят приходи. Хартия, катранен сапун, спирт, мая…

Енсио се усмихна насила като беззъба баба и промълви мудно:

— Но не и зъбен кариес… Така ми се искаше да видя кога синовете на доктор Куйвалайнен ще почнат практиката си.

— Веднага щом завършат. И тогава пък баща им ще трябва да завърши практиката си. Я остави чуждите грижи, а ела да закусим! Имам нови идеи…

Лицето на помощника ми се разведри:

— Мина, ти си ангел!

— Грешиш, ангел е само жената на вдовец…

Бележки

[1] In facto (лат.) — в действителност. — Б.пр.

[2] In casu (лат.) — в случая. — Б.пр.

[3] In concreto (лат.) — конкретно казано. — Б.пр.

[4] In fine (лат.) — накрая. — Б.пр.

[5] In effectu (лат.) — в същност. — Б.пр.

[6] In praxi (лат. и развален старогръцки) — на дело. — Б.пр.

[7] In memoriam (лат.) — в памет на; начало на некролози и надгробни надписи главно в католическите страни; тук равностойно на нашето „бог да прости!“ — Б.пр.​

[8] Понтика — финландска ракия, произвеждана от евтини неплодови суровини. — Б.пр.

[9] Венера Милоска — статуя на старогръцката богиня на красотата Афродита, намерена в 1829 г. на остров Милос и пренесена в музея „Лувър“ в Париж; на статуята липсват и двете ръце. — Б.пр.

[10] Презимето Куйвалайнен е производно на прилагателното, означаващо: сух, отегчителен, тъй че името Антеро Куйвалайнен ще означава на български: Андрея Сухоумов. — Б.пр.