Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пять похищенных монахов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
Alegria (2016)

Издание:

Автор: Юрий Ковал

Заглавие: Пет отвлечени монаха

Преводач: Майя Методиева-Драгнева

Година на превод: 1984

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: Повести

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: август 1984 г.

Отговорен редактор: Лилия Рачева

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Рецензент: Жела Георгиева

Художник: Г. Калиновски

Коректор: Снежана Бошнакова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1554

История

  1. — Добавяне

Сънят на наемателя

В този момент Наемателя от двадесет и девети апартамент лежеше облечен на кревата. Той спеше и сънуваше, че уж върви по уличката, а насреща му — Райка Паякова.

„Рая, искам сладолед“ — казва й уж Наемателя.

А Райка отговаря: „Уважаеми Наемателю, не щете ли крем брюле?“.

Тъкмо да поиска крем брюле, и Райка казва: „Уважаеми Наемателю, а кой ви готви първо и второ?“.

А той отговаря: „Никой. Аз съм сам на този свят“.

А Райка казва: „Ами защо не дойдете у нас? Кокошката ври на печката“.

А Наемателя отвръща: „Само за това си мечтая“.

И тъкмо Райка отвори уста да му каже още нещо приятно, Наемателя се събуди, защото някой силно чукаше на вратата.

Наемателя се надигна, наметна сакото си, отворя вратата и се усмихна:

— А, музикантите! Моля, заповядайте, влизайте.

— За какво да влизаме? — отвърна Геврека. — Няма за какво да влизаме.

— И таз добра! — рече Наемателя. — Влезте де, щом сте дошли.

— За какво да влизаме? — повтори Геврека, влизайки в стаята. — Няма за какво да влизаме.

В мрачната стая на Наемателя Геврека помръкна и заприлича на шлосер-водопроводчик, извикан да поправи мивката. Гледаше неприветливо измачканата постеля, обувката и другата обувка — на няколко крачки встрани от първата.

naematel.png

— Виждате ли — каза Наемателя. — Живея като монах. Сам-саменичък.

— Като монах ли? — оживи се Геврека.

— Да — кимна Наемателя. — Като монах.

— Как така?

— Ами така. Самичък в двустайния апартамент и в целия свят. Тъй че близко същество нямам. А ти сам ли живееш?

— Аз ли? — учуди се Геврека.

— Ти — потвърди Наемателя.

— Не съм сам. Ето го Юрка, брат ми. Имам и майка, и татко, но те са на Север.

— Празна работа — каза Наемателя. — Мираж.

— Как така! Имам и майка, и баща, и баба Вълк, пък и приятели в училище, в кръжока за гълъби, а ето го и Юрка, брат ми.

— И брат, и майка, и баща, а все едно си сам на този свят. Разбира ли те някой?

— Ами ето Юрка, брат ми — рече Геврека и ме посочи. — Какво има да не разбира.

— Напълно ли те разбира Юрка, брат ти? — разпитваше Наемателя.

— Ама какво има да не разбира?

Аз му кимам с глава, един вид — то се знае.

— Не, миличък — каза Наемателя. — Не те разбира той и никой не може да те разбере, не само Юрка, брат ти.

Аз наистина нищо не разбирах, само гледах Наемателя.

Тогава Геврека, когото никой не разбираше, присви очи, приближи се до Наемателя и рече:

— Къде са монасите?

— Какви монаси?

— Които отвлякохте.

— Аз? Монаси? — кипна Наемателя. — Какви ги дрънкате?

— А това какво е, гражданино? — каза тогава Геврека и поднесе гълъбовото перо до самия нос на Наемателя.

Наемателя леко се изчерви, взе перото, духна го и каза:

— А, това ли? Виновен съм!