Юрий Ковал
Пет отвлечени монаха (43)

Документи и приложения към повестта „Пет отвлечени монаха“

Откъс от разговора между старшина Хлебарков и Моня Кожения:

— И така, гражданино Кожен, за елмазите всичко е ясно. Остана да се изясни последният въпрос: откъде взехте чувала?

— Уших го.

— От каква материя?

— От кожена.

— Интересно, откъде взехте толкова много кожа?

— От дете събирах стари ръкавици.

— С каква цел?

— За изработване на чувал.

— И тъй, чувала сте ушили от стари ръкавици. Сам ли работехте?

— Аз сам го уших, а Хръкльо го скрои.

— Погледнете внимателно. Познавате ли някой от тези чували?

— Никога не съм ги виждал.

— Ами този, дето е ушит от велурени ръкавици с един пръст?

— А, този ли? Този аз го кроих, а Хръкльо го ши.

— Откъде взехте толкова много велурени ръкавици?

— „Откъде, откъде“!… Знаете откъде…

— Да, знаем, гражданино Кожен. Знаем и много други неща. Знаем, че сте се канили да ушиете чувал от кожени каскети… но не е станала работата… Признавате ли се за виновен?

— Признавам се.

Забележка: По време на грабежа елмазите са били изстрелвани с тази пушка от четвъртия етаж на един блок до петия етаж на друг блок, където са падали точно в чувала.

Загадъчната рисунка, зашита в яката на Барабана:

Забележка: Следствието установи, че на рисунката е изобразено дърво. Не беше ясен смисълът на чертичките, стърчащи от ствола. След дълго упорство Барабана призна, че рисунката е била изпратена от Моня и означава следното: „Не отивай в гората, Хлебарков е там“.