Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
La Divina Commedia — Inferno, –1314 (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 82 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (4 ноември 2007 г.)
Сканиране
Елена

Последната редакция е по третото издание — „Народна култура“, 1964 г.

 

Издание:

Данте Алигиери

Божествена комедия

Ад

Девето издание

Издателство „Народна култура“, София, 1972

История

  1. — Добавяне

ПЕСЕН ТРИЙСЕТ И ВТОРА

СЪДЪРЖАНИЕ. Деветият и последен кръг е постлан с лед от замръзналата вода на Коцит. Той е разделен на четири концентрични отдела, които все повече се спущат към центъра и дето са наказани ония, които са се провинили в измяна. В първия отдел, наречен Каина, са наказани ония, които са извършили измяна спрямо свои роднини, а във втория, наречен Антенора, ония, които са се провинили в измяна към отечеството. След като узнава за разни грешници от първия и от втория вид, Данте вижда внезапно двама грешници, които подават главите си от една дупка и от които единият гризе черепа на другия.

Да имах стих, кой громко да звучи,

какъвто иска ямата дълбока,

ужасен ров, над кой цял Ад стърчи,

 

по-пълно тук на мислите си сока

изказал бих, но нямам, затова

пристъпям с страх към работа висока.

 

Защото, да опишеш със слова

на цял свят дъното, е труд не лесен,

ни за език, кой още е в мъгла.

 

Вий, кои с луч помагахте небесен

на Амфион[1], та Тива огради,

о музи, подкрепете мойта песен

 

и образа верен горките беди

нек найдат тука в мойто описане.

Всред всички, кои в тия темноти

 

гняв Божи е пратил на изтезане,

вий, кои мъки теглите най-зли,

защо, наместо същества разбрани,

 

овце или кози не сте били?

Кога гиганта ни сложи в тъмите

и от отдолу страшните скали

 

изглеждах, глас стигна ми до ушите:

„Внимавай и не стъпяй със нозе

на братята нещастни по главите.“

 

Обърнах се и чудо ме обзе:

под мен вода е, коя мраз сковава,

тъй че окото ми за стъкло я зе.

 

Кога дори най-люта зима става;

ни Дон, ни Дунав, в северни страни,

обвивка не добиват по-корава.

 

Кат Пьетрапана тежки планини

да паднат, ледът няма да усети,

не би пропукал нито отстрани.

 

Както глава от свойто блато лете

подава жабата и кряка там,

тъй тука тия грешници триж клети,

 

дор до Лицето, де избива срам,

потънали са в лед с тела си бледни,

и тракаха зъби от мраз голям.

 

Доволно бе човек да ги погледне,

по сълзите да види в своите сърца

каква скръб носят тия души бедни,

 

навели тъжно своите лица.

Кога погледнах окол мен в тъмите,

видях двамина, като две деца.

 

кои едно до друго са увити;

тъй близо бяха те един друг,

че смесваха им се дори космите.

 

„Кои сте вие, кои двама тук

така си стискате гърди страдални?“

попитах. На часът, при тоя звук,

 

възвиха шия тез души печални

и в мен и двама взряха се с очи,

отде потекоха сълзи кристални.

 

Но скоро мраз им сълзите втвърди,

преди да слязат още до устата,

и було на очите им тегли.

 

По-силно йощ споиха си телата

и горките души, кат две кози,

чукнаха си главите с гняв в сърцата.

 

А други, кой до двамата врази

стоеше със уши от студ капнали,

без в мен да гледа, тъй се изрази:

 

„Защо те твоя взор са приковали?

Там, де тече Бизенцио, те власт,

като Алберт, баща им, са имали.[2]

 

Те братя бяха, но без братска страст,

и няма друг в таз Кайнова земя

по-справедливо да лежи в тоз мраз:

 

ни онзи внук коварен, кой умря

на Арту[3] от ръката; ни Фокача[4].

ни онзи, който вири кат змия

 

глава пред мен и зад когото плача;

като тосканец, би се ти сетил

защо умря в ръцете на палача:

 

там Маскерони[5] име е носил.

Узнай, понеже ми се веч не пее,

че Камичйол де Паци[6] аз съм бил;

 

но скоро тук ще мръзне и немее,

кат мене в тоя лед, Карлин[7]; тогаз

грехът, що плащам тук, ще избледнее.“

 

Лица безбройни видех още аз:

и морави, и криви; оттогава,

тях смисля ли, изтръпвам цял от мраз.

 

Вървяхме по постилката корава

към центъра на света и в грозний мрак

усещах, че по-страшно все ми става.

 

По воля, по съдба ли, не знам как,

доде минувах тъй между главите,

една от тях настъпих силно с крак.

 

Изплака: „Защо тъпчиш ми космите?

за Монтаперти да не сте дошли,

и в царството на вечний мрак, да мъстите?“

 

Казах на вожда: „Моля позволи

да уясня едно недоумене,

в което тая сянка ме хвърли.“

 

Певеца чу ме и се спря до мене.

Тогаз казах на онзи, кой с псувни

изказваше йощ свойто озлоблене;

 

„Не псувай ме, а кой си обясни.“

Отвърна той: „Преди да отговоря,

кажи, ти кой си, който в тия тми

 

минуваш със другар през Антенора

и тъй настъпи ме, че жив да бе.

не знам от болки какво щях да сторя.“

 

„Живея йощ под светлото небе,

казах, и ако слава теб е мила,

чест мойта песен ще ти въздаде.“

 

Отвърна ми, като въздъхна с сила:

„Душата ми обратното желай.

Махни се тутакси; всред тез патила

 

гласът ти щетно иска да ласкай.“

За тила го хванах с ръка тогава

и рекох: „Казвай кой си, не се май,

 

ил косъм няма тук да ти остава.“

А той: „Сгази ме, ако щеш, тегли,

пак няма твойта воля да направа.“

 

Опнах космите като с клещи зли;

в начало опит той стори да трае,

но скоро, с взор наведен, в тез мъгли.

 

от болки като куче зе да лае.

Съсед един обади се тогаз:

„Ей Бока[8], чуй, кой дявол те терзае,

 

та лаеш като куче в тоя час?

Не стига ли, че щракаш си зъбите?“

„Сега не думай нищо. казах аз;

 

изменнико, безчестна твар, бедите,

кои стори, оплаквай в тия тми

довеки; зарад тебе под звездите

 

ще нося горе верни новини.“

„Разправяй, щото искаш, отговори,

но ако вън от тия глъбини

 

излезеш, не забравяй, моля, горе

и този, кой е толкова устат,

и бърза тъй за други да дърдори:

 

за френското злато е тук на хлад.

Видях, кажи, и Бозо да Дуера[9].

А ако питаш пък дали пищят

 

и други в тоя лед за изневера,

до мен Бекарий[10] е чело навел;

виж малко по-нататък Солданера[11];

 

той с Ганелона[12] е и с Трибалдел[13],

кой подло, за две свине, в нощна доба

в Фаенца болонезци е въвел.“

 

Тръгнахме. Като мъртъвци, из гроба[14]

подали се, два грешника видях

и порази ме зрелище от злоба,

 

кое до днеска ми внушава страх.

Единия над другий на главата

навел се бе и както сиромах

 

отгризва хляб, що му стои в ръката,

тъй черепа захапал бе с зъби,

там де се спуща над тила косата

 

Така Тидей[15], с злост яростна в гърди,

на Меналипа черепа дълбал е.

Казах: „Ти, у когото гняв ехти

 

като у див звяр, кой разсвирепял е,

против тогоз, кого гризеш безспир,

кажи, с какво причина той станал е,

 

та тука служи теб за грозен пир?

И ако прав си в свойто озлобление,

кои сте, кат узная, в живий мир,

 

ще дигна громко глас за твое мщение.“

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ТРИЙСЕТ И ВТОРА
Бележки

[1] Амфион, син на Зевс и на Антиопа, с помощта на музите, като е свирил, е карал да се дигат камъни от Китерон и да идат да се слагат един над други; така е оградил Тива със зидове. Към тия музи се обръща и Данте с молба да му помогнат да изгради своята песен. Камъните изобразяват алегорично дивите още и корави човеци, които се смекчават и стават достъпни за обществен живот чрез силата на словото и обаянието на изкуствата.

[2] Това са двама братя: Наполеон и Александър, синове на Мангонския граф Алберто, които са били с такава извратена душа, че за да си отнемат един другиму замъците, що им са принадлежали в долината на Бизенцио, поради диво озлобление убили се един другиго и умрели заедно.

[3] Според едно предание, когато крал Артур отишъл да воюва, Мордрет (Мордред), негов внук от сестра, който бил останал да го замества, намислил да се възползува от отсъствието му, за да вземе кралството, и като обявил, че крал Артур бил победен и загинал заедно с цялата си войска, венчал се за царицата. Но цар Артур се завърнал с войската си и станало сражение, през което цар Артур е промушил през гърдите Мордрета, така че слънцето се виждало през раната. Убит бил обаче и кралят.

[4] Фокача, благороден пистоезец, е осакатил един свой братовчед и е ускорил смъртта на един свой вуйчо, който бил много богат, за да вземе по-скоро наследството му.

[5] Сасол Маскерони е убил един свой внук, негов опекун, за да заграби имането му.

[6] Камичьол де Паци при разходка с братовчед си Убертино нападнал го ненадейно изотзад с нож и го убил, за да стане единствен владетел на някои замъци, които им били общи.

[7] Карлин от същата фамилия (вж. бел. 6) е предал за пари една крепост, в която са били укрити много изгнаници от Флоренция. Флорентинците, които са я обсаждали безуспешно двадесет и осем дена, след като чрез тая измяна влезли в нея, хванали и убили много първенци измежду обсадените.

[8] Бока дели Абати е извършил предателство в сражението при Монтаперти. Всред сражението той е разсякъл ръката на знаменосеца, от което знамето е паднало на земята, и с това е станал причина за разбиване на гуелфите.

[9] Бозо да Дуера за пари е изменил на своите в едно сражение с французите.

[10] Тезауро ди Бекария, от благородно произхождение, е бил игумен на Валомброза и като такъв са го обвинявали, че по искане на гибелините, изгонени от Флоренция, се занимава с предателство. Тълпа народ от Флоренция го хванала в 1258 г. и го завлякла в града, където му отсекли главата на един площад, за което флорентинци са били прокълнати от папата.

[11] Джани Солданиери е изменил на своята партия при една размирица във Флоренция, от която се възползувал, за да заграби властта, във вреда на своите приятели.

[12] За Ганелон виж бележка втора от предишната песен.

[13] Трибалдел де Замбрани е изменил на Фаенца при една обсада на града от болоняни, за да отмъсти на едно изгонено болонско семейство, което му било откраднало две свине.

[14] Мястото, на което стоят двамата грешници, е на предела на Антенора и на следващия отдел, Птоломея, защото единият е изменил на отечеството, а другият — на приятеля си.

[15] Тидей, син Енеев, и Меналип, тиванец, са се сражавали при Тива и си нанесли смъртоносни рани. Тидей, който е преживял неприятеля си. е накарал да му донесат главата му и взел от озлобление да я хапе.