Читателски коментари (за „Божествена комедия — Ад “ от Данте Алигиери)

Винаги има какво да се каже и все пак всичко е толкова изчерпателно и стиковано обяснено. Браво!!!

Burn this please…

Незнам,какво издание е това!?Чела съм книгата и изобщо не започва така!!!!!!!

А така…: „На попрището жизнено в средата,сред мрачни дебри сам се озовах,че пътят сам изгубих в тъмнината“

Най-вероятно си чела книгата на издателство „Захари Стоянов“ (новото). В него превода е друг (последния)А това е от издателство „Народна култура“. Чел съм ги и двата, по моя мнение този тук е по-добрия превод!

Искам да кажа, че с Данте започнах да се занимавам и в библиотеката са две издания едно до друго — старото и нов печат, който всъщност е превода на Алеко Константинов 18..г, който е като този в случая и този е наистина по-добрият, защото предодачът го е преработил, фабулата е същата, но стилът променен. Препечатано е в издателство от 2007-ма и е със същите илюстрации от книгата 18… Жалко че издателството „Захари Стоянов“ е пуликувало само „Ад“ в един огромен том с огромен шрифт и дебела хартия, а „Чистилище“ и „Рай“ ги няма издадени, а много ми се искаше да имат също превода на същия Автор.

Прочетете изданието от 1974 година, на Народна култура, превод — Крум Пенев. Много по-въздействащо е, все пак е превод на поет от поет.

Този превод е на Константин Величков. За жалост, не всичко е разтълкувал правилно и от това истината страда. Пример: Изобщо не става дума никъде за съдбата на Италия и конкретни личности, като папата, а за човешки състояния на съзнанието, илюстрирани за по-лесно възприемане чрез исторически личности. Бих предпочела буквален превод пред поетичен, който си е пречупване през личния мироглед и робува на поетични форми.

Моля да обърнете внимание на този „изказ“ от правода на Ад тук: „Поетът, след като се е бил лутал“… Не мога да си спестя повторението-доставя ми лингвистично-времева извратеност. Извинете за нахалството ми, но коя е глаголната форма тук?