СЪДЪРЖАНИЕ. Поетът описва страшното зрелище, което представляват грешните в деветия ров, дето са наказани ония, които са сеяли граждански и религиозни раздори на земята. Грешните вървят разсечени и когато раните им захващат да се спояват, дяволи ги разсичат изново: поетът влиза в разговор с някои от тия нещастници.

Кой може, и с слова обикновени,

таз кръв и рани да изобрази,

чий страшен вид очи ми ужасени

долина девета порази?

Ни ум човешки може да ги схване,

ни слово може да ги изрази.

Вкуп ако можеха да бъдат сбрани

онез, кои през дългите войни,

от славний Ливий вярно очертани,

загинали са в пулските земи^[1],

с онез^[2], кои против Роберт Гискара

в бран люта са свършили своите дни;

с умрелите при Чеперан, де вяра

тъй слаба в своите си найде Манфред^[3];

и с тези, кои Карл, ведно с Алара,

при Таглякоцо порази безчет^[4],

пак техните тела окървавени

не биха страшни тъй били на глед,

как туй, що се представи тук пред мене.

Един съзрях с разрязани гърди,

в корема тъй промушен с озлоблене,

че нищо там не може да седи,

а грозно му навън висят червата

и кръв на едри капки се цеди.

Изгледа ме, след туй сами с ръката

гърдите си разкри и с жален глас

каза: „Пророк ме знайха на земята:

виж тук сега какво изплащам аз!

А този, кой с глава разбита плаче

пред мен, роднина мой е бил. Кат нас

тез всички тука са били сеячи

на схизми и съблазни във светът,

лъжливи на закона свят тълмачи.

Отдире има дявол, скрит в долът,

безспирно той към нас с очи занича

и минем ли край него, всякой път

без милост с остра сабя ни разсича,

защото, дор при него стигнем пак,

зараства раната и се заличава.

Но кой си ти, кой взираш се в тоз мрак,

да видиш може би какво мъчение

присъдил е и тебе страшний враг?“

„Ни смърт го води тук, ни прегрешение —

учителят отвърна в същий час, —

по воля Божа поверен е мене,

кой в Ада дух съм също като вас,

за да добие опитност и знане.“

Стотини грешници под нас

събраха се с очи във мен опряни^[5],

щом чуха тия думи, и за миг

забравиха ужасните си рани.

„О ти, кой пак ще видиш светлий лик

на слънцето, кажи Дулчину^[6] горе,

ако не ще и той такъв ризик

по-скоро да намери в тез простори,

нек събере оръжья и храни,

та с новарезци храбро да се бори,

преди сняг да заприщи всички теснини.“

Тез думи първий дух към мен отправи

и тутакси от нас се отстрани,

а между тез, кои стоеха долу прави,

един, кой гледаше по-изумен

от всички други, с погледи мъгляви,

в лицето грозно обезобразен,

с прорязана посред средата бърна,

от нос и от едно ухо лишен,

към мене с тия думи се обърна:

„О, ти, когото грях не е прогнал

на мъка вечна в тая бездна чърна

и кого на земята съм виждал,

ако след толкоз време, що измина,

не съм се по прилика припознал,

сети се за Пиер да Медичина^[7],

кога между Маркабо и Верчел

пак видиш нявга сладката долина.

А в Фано гледай, дано би успел,

на двамата му граждани най-честни,

на месир Гвидо и на Анджйолел^[8],

да кажеш, че мъчител един бесни

погибел най-коварна им крои;

на мъртъвците ако са известни

делата, кои времето таи,

покрай Католика, с слуги жестоки,

в вълните морски ще ги потопи.

Пирати грозни, из моря широки,

разбой не са правили по-голям.

Свирепият изменник еднооки,

кой тез земи владей, които с срам

си спомня тук един, и разкаяние

гризе го люто, че е стъпял там,

ще ги повика уж на съвещание,

а няма да остави веч молба

да правят — Бог от бури да ги брани.“

„Кажи, отвърнах, кой е в таз тълпа,

кой с срам за родната земя смишлява,

и тук каква доведе го съдба?

А що поиска, вярно ще направа.“

На свой един другар на челюстта

наложи си ръката той тогава

и кат разтвори цялата уста,

извика: „Тоз^[9] е, но отколе вече

е тук осъден той на немота.

У Цезар колебане всяко той пресече,

когато в мисъл зла го утвърди,

че там, де нищо за успех не пречи,

тоз, кой отлага, готви си беди.“

Как тоя дерзък Курион тук смазан

и изпоплашен мене се вести

с език от дън до гърлото отрязан!

А друг един с отсечени ръце,

участници във безсърдечна казън,

издигна ги до своето лице,

което цяло с черна кръв покри се,

и рече: „Ако твоето сърце

знай жалост, и за Моска^[10] ти сети се,

кой горе с тия думи: «Не вреди

какво ще става после», провини се

и порази Тоскана със беди.“

„И своето, прибавих, домочаде.“

Дълбоко скръб от тез слова сети,

в тъмата луди викове нададе

и тичешком избяга. Взор стремях

в тълпата, що стоеше йощ назади,

кога таквози нещо там видях.

кое до днешен ден ме изумлява,

и да го казвам спрял се бих от страх,

ако не черпех смелост в съвест права,

звезда, отдето слиза чудна мощ

у онзи, кому пътя осветлява.

Видях и мисля все, че гледам йощ

труп един обезглавен, кой вървеше

кат другите всред таз ужасна нощ;

на една ръка главата си държеше,

а тя повтаряше все: „Горко мен!“

Като с фенер той с нея си светеше.

Кога застана трупа раздвоен

до моста, горе дигна си главата

и чух я аз, от ужас поразен,

като каза: „о ти, кой жив теглата

изглеждаш наши, някой друг, кажи,

видя ли в царството на тъмнината,

кому по-люта казън да тежи?

Узнай, за мен да можеш се подсети,

че тук Бертран от Борнио^[11] тъжи,

кой зли на младий цар внуши съвета

и разбунтува син против баща,

като при Давид Ахистофел^[12] проклети.

Защото горе раздвоих това,

що е природа Божия споила,

тук правда висша моята глава

от трупа ми навек е раздвоила.“

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ОСМА

Бележки

[1] Онези, които са паднали в равнините на Пулия през междуособните войни, които е разказал Тит Ливий. ↑

[2] Сарацините, които Роберт Гискар, син на нормандския херцог Рихард, е принудил да напуснат Сицилия и Пулия, след като ги е поразил и като е избил голямо множество от тях. ↑

[3] При Чеперан, град от Неаполитанското кралство, на границите на папската държава е станало кърваво сражение между Карла Анжуйски и Манфреда, цар на Сицилия и Пулия. И до днес земеделците намират кости от умрелите в това сражение. Много пулски първенци, които са били дали клетва за вярност пред Манфред, са му изменили и са помогнали за поражението му, като са се присъединили с Карла. ↑

[4] При Таглякоцо, замък в Абруците, се е сразил Карл Анжуйски, който е бил вече крал на Сицилия и на Пулия, против Конрад, внук на умрелия крал Манфред. Две трети от войските на Карл са били унищожени, когато Алар де Валери, френски рицар, му дал съвет с останалата част от войската да нападне ненадейно неприятеля, който, упоен от първия успех, е стоял разнебитен и се е отдавал на грабеж. Карл послушал Аларовия съвет и разбил Конрадовата войска, която се разбягала, след като оставила много мъртви на бойното поле. ↑

[5] Грешниците се обръщат към Данте въздивени, като чуват от Вергилий, че е жив. ↑

[6] Дулчино е бил монах от Навара, който е проповядвал, че човеците не трябва да притежават нищо отделно, а трябва всичко да им бъде общо, дори и жените. Той е обладавал голямо красноречие и е бил успял да привлече много привърженици — преследван, той избягал в Трентинските планини, където се събрали около него повече от три хиляди души последователи. Заобиколен от наварци, заприщен от снегове и лишен от храна, той бил принуден най-сетне да се предаде и според варварския тогавашен обичай бил изгорен жив заедно с другарката си. Маргарита, на юни 1307, във Верчели. И Дулчино, и Маргарита са претърпели смъртта с голямо мъжество, без да се откажат от учението си. ↑

[7] Пиер да Медичина е бил знаменит интригант, който е сял раздори между князете, с доверието и приятелството на които се е ползувал. ↑

[8] Гуидо дел Касеро и Анджолело ди Кайано са били два ма почтени граждани от Фано. Малатестино, жестокият римски тиран, като е искал да ги погуби, призовал ги е да дойдат на съвещание с него в Католика, местност на Адриатическо море, между Римини и Пезаро. Като не се догаждали за злодейските мамения на Малатестино, те тръгнали на път по море, но когато стигнали до Католика, матроси от друга ладия, изпратени от тирана, ги срещнали и ги хвърлили в морето, като вързали камъни на шиите им. Малатестино е изтребил така по-видните хора от Фано, за да стане господар на града. Малатестино е бил гърбав и едноок. ↑

[9] Този, който със срам се подсеща за земите, където владее Малатестино, и който се кае, че е ходил там, е Курион, който според Лукан е дал съвет на Цезар да мине Рубикон и да се опълчи против Сената, като е казал, че всяко отлагане може да му повреди. ↑

[10] Моска, от Убертиевци, като казал, че не трябва да се мисли какво ще става тепърва, нападнал с няколко другари и убил Буонделмонте, млад момък, комуто искал да отмъсти, защото потъпкал думата си към една мома от приятелски нему род и взел друга, която била по-хубава. Това убийство е дало повод към ония раздори, които не са престанали вече да вълнуват Флоренция. Справедливо му казва поетът, че злините, които е навлякъл на Флоренция, са погубили и неговото семейство. Родът му е бил изгонен, къщата му е била съсипана и всеки ден, по заповед на Републиката, свещениците са произнасяли проклятия в църквите против потомството му. Тия обстоятелства показват какво впечатление трябва да са предизвиквали на съвременниците думите на поета. ↑

[11] Бертран дал Борнио, гасконски вицеграф, знаменит трубадур, е бил съветник на Хенрих, син на английския крал Хенрих , и го е подигнал да воюва против брат си, а после против собствения си баща. ↑

[12] Ахистофел е раздухал вражда между Давид и син му Алсалон. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Данте Алигиери Божествена комедия — Ад (28)

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ОСМА

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ОСМА

Данте Алигиери
Божествена комедия — Ад (28)