Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

1.4. Мисията по долината на р. Брегалница

Периодът след тази първа за Константин мисия при сарацините — следващите 5 години (855–860 г.) е най-слабо известният от житието на Св. Кирил и Методий. Точно тогава Константин напуска бляскавия дворцов живот и се уединява в манастира Полихрон при брат си Методий. Доколко това е негово лично решение, договорка между двамата братя или е по волята на императора, или пък на патриарха, не е известно. Във всеки случай, житията не споменават нещо, но това мълчание на фона на по-сетнешния им бурен живот прави впечатление. То като че ли подсказва, че точно тогава нещата са назрявали, за да поемат своя неспирен ход през следващите години. Защото след него идват: мисията в Хазария (860–861), в Моравия (863–866) и посещението в Рим (868–869). До самата кончина на Кирил събитията са твърде сгъстени и следват едно след друго с кратки прекъсвания. Прекъсвания, като че ли повече за подготовка към следващото изпитание, отколкото за отдих и почивка. Едва ли някой може да изключи, че точно този задъхан ритъм е причината за крайното изтощение и ранната смърт на Кирил — в разцвета на силите си, едва на 42–43-годишна възраст. Равносметката е категорична: за този близо десетгодишен период — повече от седем години, минали на чужда земя и сред чужди хора. Ето защо липсата на данни за предхождащите тези събития пет години озадачава.

Същевременно този „мъртъв“ период се оказва особено подходящ за „вътрешна“ работа — като например, за съставянето на азбука и за трудоемките преводи на църковната книжнина от гръцки на славянски език. Но това е единственото време, когато Константин (а може би и Методий) би могъл да проведе малко известната мисия по долината на р. Брегалница.

По-горе споменахме съображенията на Фани Попова-Мутафова, когато повдига въпроса за мисията по Брегалница и коректността изисква той да бъде разгледан задълбочено. Както отбелязахме, тя се позовава на три източника: „Българска апокрифна летопис“, Житие на св. Климент Охридски от архиепископ Теофилакт и на „Солунската легенда“. Трябва обаче да признаем, че единствено „Солунската легенда“ свидетелства за кръстителската дейност на Константин-Кирил в областта. Самото заглавие е твърде красноречиво, за да не го забележим — „Слово на Константин-Кирил Философ как покръсти българите“.

Останалите два източника не споменават нищо относно Кирил, а единствено за дейността на българския кан Борис: че е основал българска епископия и е поставил клир, проповядващ на български език, или че е съградил тук черкви. Тези събития обаче са от по-късно време, след покръстването на България и не могат да бъдат свързани с интересуващия ни период (855–860 г.). Известно е, че първите шест български епископии са създадени през 865 г.[33] А строителството на църкви по долината на Брегалница е след 889 г. и най-вероятно е свързано със създаването на Брегалнишкия диоцез.[34]

Така се изясни, че първите два източника, посочени от Фани Попова-Мутафова, не могат да бъдат ползвани в случая. Същевременно датирането на Солунската легенда също не е възможно, доколкото св. Кирил се е споминал поне две столетия по-рано.

В действителност е известен и друг, също ранен източник, свидетелстващ за кръстителската дейност на Константин по Брегалница. Става дума за Краткото житие на Кирил (Успение Кирилово), в което четем: „… отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А които намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра, бяха 54 000“.[35]

С други думи, „Успение Кирилово“ подобно на „Солунската легенда“ твърди: първо, че Кирил е покръстил населението по поречието на Брегалница и второ, че е създал азбука точно за това население. Излишно е да казваме колко ценна намираме тази информация. Стойностно определяме и единственото различие между двата източника. Житието говори за славяни, докато легендата — за българи, когато определя населението в района на р. Брегалница. Това различие може някому да се стори незначително, но ние сме склонни да му отдадем нужното внимание, след като го откриваме точно в „Краткото житие на Кирил“. Защото нали това бе единственият източник, дал информация за етническия произход на самия Кирил. Възможно ли е той да бъде определен за българин, а населението — за славянско, без авторът да е бил наясно с различията между двата етноса? Още повече, когато този автор се предполага да е Климент Охридски?

И така, Кирил е представен за българин, а населението — за славянско. Нека разгледаме това твърдение. Трябва да се съгласим, че неговата втора част е достоверна — в основни линии населението в района е било наистина славянско. Следователно достоверността на българския произход на Кирил ни предоставя самото житие. Как обаче да си обясним противоречието при определяне етническия състав между „Успение Кирилово“ и „Солунската легенда“? Явно е, че след като веднъж сме приели житието за достоверно, то грешката трябва да търсим в легендата. Но дали изобщо става въпрос за грешка или има някакво друго обяснение? Допуснатото различие бихме могли да обясним с различното време, когато са съставяни двата източника. Успение Кирилово е писано през IX в. Областта на Брегалница наскоро преди това е влязла в границите на българската държава, а населението е било с предимно славянско самосъзнание. Два века по-късно, когато е писана Солунската легенда, това население вече се е било интегрирало и авторът й го е записал като българско. Разбира се, причината за подобно записване би могла да е и в автора. Така или иначе, без значение дали причината е субективният фактор или факторът време, различието е логически обяснимо.

И за да бъдем изчерпателни, нека разясним, че освен посочените два източника, темата косвено намира продължение и в други още някои ранни свидетелства за кръстителска дейност на Константин по българските земи преди отиването на братята в Моравия.

В „Проложното житие на Кирил“ е записано: „След това отиде при българите, проповядвайки Христовото учение“.[36] Пак за същото свидетелства и „Моравска легенда“ №4, където четем: „като тръгнал, първо пристигнал при българите, които с Божията помощ обърнал със своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия.“[37] Подобна картина рисува и „Чешката легенда“.[38]

Кога Кирил би могъл да проповядва в България — преди посещението му в Моравия? Преки данни по въпроса липсват, освен тези относно Брегалнишката мисия. Да покръстиш хиляди хора в една кампания, със сигурност е изисквало немалко време и едва ли е било възможно това да стане „на крак“, преминавайки през българските територии на път към Моравия.

Нека да обобщим. Налице са данни за посещението на Константин-Кирил в района на р. Брегалница. Тук той е извършил масово покръстване на местното, предимно славянско, население. За целта той е разполагал и носел със себе си църковна книжнина — преводи от гръцки на църковнославянски език, написани на азбуката, съставена от него. И да поясним, че по това време областта вече е попадала на територията на Борисова България. Тези факти се подкрепят и от други данни, говорещи за провеждано покръстване по българските земи, предхождащо това в Моравия. Не е трудно да съобразим, че забързаният ритъм на живот през следващите години, до самата смърт на Кирил, не разполага с подходящо свободно време за подобна дейност. Оказва се, че единствено подходящото за целта време е преди мисията в Хазария, т.е. в „тъмния“ период между 855 и 860 г. Така стигаме до извода, че мисията по Брегалница трябва да е била в края на 50-те години на IX век. А азбуката е била подготвена и по-рано.

Оказва се, че тези малко коментирани и останали извън вниманието на историографите данни внасят твърде различна представа за делото на двамата братя. Първо, защото става ясно, че преди Моравската и дори преди Хазарската мисия те са имали дейност в пределите на България. Второ, защото тази мисия е била първата, свързана с разпространението на писмеността, съставена от Константин-Кирил. Трето, защото става ясно, че близо десетилетие преди официалното покръстване на българската държава, Борис I е покръстил подвластните му покрайнини. Естествено е населението на тези наскоро присъединени от Византия земи да е било вече християнизирано. Това съвсем не омаловажава стореното от Борис, а внася нови щрихи в цялостната картина от покръстването на България.

Излишно е да казваме, че всичко това представя по значително нов начин мястото на България в дейността на светите братя. Опровергаваме наложеното мнение, че тя никога не е била цел на тяхната мисия, а само земя, съседна на страните, които те са посещавали, през която само са минавали. Друг въпрос е, че изворите не дават гласност на тази им дейност и премълчавайки я, сякаш я отричат. И забележете, единствено младият български владетел допуска Константин и Методий в царството си — не само да преминат, както се твърди, но да покръстват смесеното местно население. Нещо повече — и да проповядват на собствения му език, като за целта Константин изготвя азбука от 35 (32) букви. Тук покръстването и налагането на новата азбука е едновременен процес. Това става десетина години преди официалното покръстване на българите. С мисията по р. Брегалница е свързана една от седемте построени от Борис църкви в България — една от тях е в гр. Ровно, смята И. Снегаров.[39] Необяснимо и недопустимо е премълчаването на тези факти в официалната историография през годините.

Бележки

[33] Юхас, П. Цит. съч. с. 104.

[34] Рънсиман, Ст., История на Първото българско царство. С., 1993 с. 108–109, 114.

[35] Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, с. 129.

[36] Проложно житие на Кирил. — В: Прослава на Кирил и Методий, с. 63.

[37] Моравска легенда №4, цит. по П. Юхас, с. 73.

[38] Пак там, с. 106.

[39] Цитат по Маргаритов, М. и др. Цит. съч., с. 63.