Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

1.10. Праведните ученици и съдбата на делото им

А ето и финала на Кирило-Методиевото дело, последвал непосредствено след Методиевата смърт, по думите на Ст. Рънсиман: „Смъртта на Методий означавала край на славянското богослужение в Централна Европа. Той бил посочил за свой приемник най-добрия си ученик, Горазд, но неговите способности били безсилни пред пороя от латински и немски интриги, подпомогнати и от светската власт в лицето на княз Светополк. Водачите на славянската църква — Горазд, Климент, Наум, Ангеларий, Лаврентий и Сава — били заловени и хвърлени в затвора заедно с последователите си. Много от по-незначителните духовници останали в затвора, а по-видните били осъдени на вечно изгнание. Един ден през същата зима малка група от учениците на Кирил и Методий — начело с Климент, Наум и Ангеларий — били доведени под стража до Дунава и оставени там на произвола на съдбата. През същата зима пратеник на император Василий посетил Венеция. Един ден, както минавал покрай сергиите на еврейските търговци, вниманието му било привлечено от някакви роби. Като разпитал, той разбрал, че това са славянски свещеници, продадени в робство като еретици от светските власти в Моравия. Знаейки интереса на своя владетел към подобни хора, той ги купил и ги довел със себе си в Константинопол. Василий бил извънредно доволен: той ги приел с почести и дори им раздал бенефиции. Скоро някои от тях заминали за България… Но те не били единствените, които дошли в България. Климент и сподвижниците му се спуснали по Дунава, жадувайки да стигнат до онази страна, която в очите им изглеждала като Обетованата земя на правата християнска вяра.“

Центърът на погрома на Кирило-Методиевото дело — гр. Нитра в Северна Моравия свидетелства, че Методий и учениците му са попаднали в края на жизнения си път в Чешка Моравия. И това се оказало фатално за всички тях и за делото им. Заслепен от величието си, Светополк обърнал силите си срещу човека, който със смирение и любов изковал основите на успеха му, като се опитал да направи от моравците народ, а от васалното княжество — независима държава. Светополк най-осезателно усетил прилива на народна енергия и се възползвал от народния подем. Суетата му обаче надделяла над разума. Така той посегнал на корена, върху който разцъфтели неговото величие и слава. Отричайки правото на национална чест и достойнство на поданиците си, той позволил на немските духовници да наложат чуждото духовно влияние. Оттук започнали и личните му беди. Той така и не дочакал жадуваната независимост и се споминал пред самия й праг (894 г.). Огромното му княжество едва го надживяло и било погълнато от нововъзникналата германска държава още през следващата 895 г. И като по ирония на съдбата, относителна самостоятелност запазила само Малка (Северна, Чешка) Моравия, превръщайки се в т.нар. Моравско маркграфство.

Като че ли единственият излязъл от събитията с печалба е интригантът Вихинг. Той не дочакал дори кончината на благодетеля си княз Светополк, за да му обърне гръб. През 893 г. ревностният божи служител приел светския пост на канцлер на германския крал Арнулф, точно след първите бойни сражения между войските на Светополк и германците. След пет-шест години починал безславно и дори не е известно кога точно е напуснал белия свят.

Големият печеливш тук се оказва Борис, България и българската кауза. Борисова България станала връзката към Христовата вяра на славянския свят. Приютила прогонените Кирило-Методиеви ученици, тя се сдобила с две азбуки наведнъж. И опазила до днес делото на Солунските братя. Истината е, че Вихинг е познат на тесен кръг историци и най-вече на библиографите на Кирил и Методий. В същото време гробът на Философа ежегодно събира многобройни поклонници. Вихинг може да е най-праведният йезуит, но църквата е канонизирала двамата Солунски първоучители, като им е дала титлата „равноапостоли“. Канонизирала е и немалко от техните ученици.