Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

1.9. Последните години на Методий — епископ в град Морава, архиепископ български и моравски

Методий и този път се запътил към добре известната му Южна Моравия, като единствено променил седалището си от Сирмиум в гр. Морава (бившият Маргус), на устието на р. Южна Морава, където тя се влива в Дунав. Редно е да се знае, че от 865 г. същият град Морава е център на една от първите шест митрополии на българската държава. И тъкмо поради това Д. Хометиан (XIII в.) пише: „Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България“, а в т.нар. „Дюканжов списък“ той е поставен на второ място сред българските архиепископи, след него е посочен Горазд — наследникът, който сам той си е избрал. Чак тогава, на четвърто място, за архиепископ е посочен Климент Охридски.

Всичко това показва, че Методий след освобождаването си от затвора (873 г.) се е завърнал в Моравската епархия на България, учредена още от времето на първата Моравска мисия (863–866 г.).

След като бил ръкоположен за архиепископ, Методий продължил активната си дейност до самия край на живота си през 885 г. За целия този период той само веднъж е напуснал своето седалище. Това станало при пребиваването му в Константинопол, продължило близо две години (882–884 г.), по покана на император Василий I Македонец.

Да направим едно кратко обобщение. От 873 г. до края на живота си през 885 г., т.е. цели 12 години, Методий е бил епископ и архиепископ на Моравската епархия с център град Морава. За това време той е прекарал в Константинопол близо две и половина години, но дейността в Моравия не е прекъсвала и за ден, а е била продължена от неговите ученици. За сметка на това епископството му в гр. Сирмиум е било краткотрайно, само около година. По-голямата част от този период, след идването му от Рим, той има неблагополучието да прекара в швабския затвор. Да не забравяме обаче и Моравската мисия, когато двамата братя работят също в Южна Моравия повече от три години. Оказва се, че в Южна или известна още като Българска Моравия, Методий сам или заедно с Константин, прекарва общо около 16 години. И това е било време на пълноценна духовна и просветителска дейност, когато двамата братя, заедно с учениците си, са посявали Христовата вяра и писмеността си навред из Морава и съседна Далмация.

Ако Нестор е бил прав, когато пише, че Методий не се е завръщал от Моравия, то тогава общият му престой в Южна Моравия би бил близо 20 години. Затова точно тук, в Моравия и в съседната й Далмация, делото му е оставило дълбоки следи. Явно неслучайно точно тук Глаголицата е намерила най-траен прием, пуснала е най-дълбоки корени и е била в употреба цяло хилядолетие — до началото на 19 век. Това е истинското наследство на двамата равноапостоли в Моравия. Справедливо би било, ако разделим заслугите по братски, по равно. Защото ако Константин Философ е съставил самата Глаголица и е водеща фигура при първата Моравска мисия, то Методий, заедно с учениците им, продължават просветителската си дейност в Моравия и Далмация още цели 15 години.

Дълбоко изораната нива дава през следващите столетия обилни плодове. Но забележете — говорим за Южна, Българска Моравия и за Далмация. Точно тук Глаголицата намира най-добър прием. Но не и в Северна Моравия. Това според нас е напълно достатъчно, за да покаже цялата абсурдност на официалната теза за Чешка Моравия като център в апостолската дейност на Солунските братя. Това би съобразил всеки непредубеден читател. Надяваме се, че и историците ни ще го забележат някой ден.

Ние не отричаме, че Методий е разширил влиянието си и до земите на Чешка Моравия, че е действал и там. Но това е станало не когато е отишъл във Великоморавия на княз Ростислав, а съвсем в края на жизнения му път.

Годината 873, когато Методий излиза от затвора в Бавария, съвпада с началото на териториалните завоевания на княз Светополк I. През следващите години той последователно завладява цяла Панония, Бохемия (Чехия), Западна Словакия и Северна (Чешка) Моравия. Моравия на княз Светополк е вече нова държава. И това съвпадение по време между апогея на величието на духовника Методий и владетеля Светополк не е убягнало от погледа на житиеписеца. Ето как св. Климент Охридски го е описал: „Дойде от папата вест и като узна, че Методий е затворен, той изпрати клетва против тях… те го пуснаха… Тогава пък се случи, че моравците изгониха всички немски попове… и на папата изпратиха молба: «… дай ни архиепископа и учителя Методий!» И папата веднага го изпрати. И като го прие княз Светополк с всички моравци, повери му всички църкви и духовници във всички градове. От този ден започна много да се разпространява божието учение и духовниците да се умножават по всички градове, а езичниците да вярват в истинския бог, отказвайки се от своите заблуди. Толкова повече и моравската държава започна да се разширява по всички страни и със сигурност да побеждава вразите си, като самите моравци сами винаги разказват това“.

През 880 г. Светополк привършил завоеванията си. Същата година папа Йоан VIII ръкополага Методий за архиепископ на обединена Моравия. И тук като че ли се намесва съдбата, защото в същата тази 880 г. папата по молбата на Светополк ръкополага за епископ на чешката Нитра младия и амбициозен Вихинг — яростен противник на богослужението на църковнославянски език. До края на дните си Йоан VIII продължава да поддържа Методий, но приемникът му — папа Марин (882–884) го изоставя. По това време е и последната външно-политическа мисия на Методий, завърнала го в държавата, от където той поел своя път. Какво значение е изиграло това завръщане във Византия за Методий през следващите години, трудно е да кажем с точност, но не е трудно да се досетим. За отбелязване е, че завръщането съвпада по време с втория патриаршески период на стария приятел и благодетел Фотий (877–886 г.). Така или иначе, след продължила близо две години аудиенция при император Василий I Македонец, Методий се завръща в Моравия. Дългото отсъствие явно се е оказало решаващо за пъкленото дело на Вихинг и Методий заварва коренно променена обстановка. Новите папи Адриан III (884–885 г.) и Стефан V са силно настроени срещу него. Най-силно настроен обаче се оказва княз Светополк. В тази мрачна атмосфера Методий дочаква последните дни от живота си — в борба срещу лъжите и интригите до самия си край. Той почива на 6 април 885 г.