Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

1.3. Мисията в Арабския халифат

През 855 г. Византия изпраща своя официална правителствена мисия при владетеля на сарацините — халифа Ал Мутавакил. Мисията има политически и църковно-религиозен характер, но за нас интересното е, че в нея виждаме включен и младият Константин Философ. Като исторически факт тя е добре известна и историците винаги я споменават, когато коментират биографията на Константин. Малцина обаче са се задълбочили да я проучат. Обикновено тя се разглежда единствено в качеството й на първата външно-политическа проява на младия Кирил, без да й се отдава определено значение за бъдещата му работа по съставянето на славянската азбука. И като че ли липсват сериозни индикации за това. Все пак датирането, което ни предлага Черноризец Храбър, допуска азбуката да е била съставена точно в същата 855 г.

Големият аргумент в случая е мисията на Константин по долината на р. Брегалница. Защото тя е в последвалия период между 855 и 860 г. — преди мисията на братята в Херсон. Тогава той вече разполага с готовата азбука и дори с превода на църковна литература. Това налага да бъдем по-внимателни и да потърсим допълнителни данни за тази сравнително кратка, продължила само няколко месеца мисия.

Светлина върху този слабо известен епизод от живота на Константин-Кирил внесе Димитър Табаков с изследването си „Хуно-българската църковна писменост“ (втора глава от книгата му „Хоризонтът на познанията“). Авторът обръща специално внимание на обстоятелството, че по време на мисията на Фотий и Константин столица на Арабския халифат не е Багдад, както обикновено се мисли, а град Самара, в Северна Месопотамия, на левия бряг на р. Тигър. Градът е издигнат за център на халифата от халиф Мутасим през 836 г. и остава такъв до 892 г. За свой дворец халифът е избрал сградата и земите на сирийски християнски манастир. Съдбата на богатата манастирска библиотека остава неизвестна. Известна е обаче сумата, заплатена на монасите за имота и това е достатъчно да ни подскаже, че заемането му от халифа не е било насилствено и следователно книгите от библиотеката не са били унищожени, а са били запазени.[30]

Дали младият Константин е имал възможност да се запознае със свещените книги, докато е бил в Самара, изворите мълчат. Налице са основания да мислим, че наскоро след завръщането си от мисията той е съставил Глаголицата. Д. Табаков пояснява за каква среща със „самаранин“ става дума в пространното житие на Св.Кирил при пребиваването му в Херсон, пет години по-късно. И какви „книги самаранские“ са изучавали двамата братя, имайки предвид споменатите Евангелие и Псалтир.[31] Тази среща с неизвестния самаранин и самаранските християнски книги в Херсон е станала само 24–25 години след изнасянето на християнската библиотека от манастира в Самара, обръща находчиво вниманието ни Д. Табаков. Така свидетелствата за по-късните дела на братята просветители хвърлят светлина върху посланическата мисия на Константин при сарацините. Съставянето на Глаголицата в този ранен за житията им период не бива да ни учудва. Напротив, логиката на събитията налага заключението, че мисията в Самара е пряко свързана със създаването на Глаголицата.

Обсъждайки въпроса за възникване й като резултат от арабската мисия на Константин, това намира подкрепа във версията за мисията му в Етиопия. Тя не се споменава в изворите и почива върху косвени данни. В този смисъл не бихме могли да градим върху нея каквито и да било изводи, но това не ни пречи да проверим доколко се съвместява с известното от житията. Твърди се, че Константин е посетил и Етиопия, където се е запознал с коптското писмо. Пламен Цонев подчертава видимото сходство между графиките на коптската азбука и Глаголицата.[32] По същество самото твърдение, че Константин е изучавал и коптски език, звучи правдоподобно. Знае се, че е бил полиглот и е владеел гръцки, латински, славянски. Има сведения, че преди хазарската мисия той е пребивавал в Херсон повече от година и е изучил хазарски, еврейски и загадъчния самаритянски език.

Ориентация за времето на евентуалната етиопска мисия намираме в обстоятелството, че става дума единствено за Константин, докато за Методий не се говори. Това ни кара да мислим, че подобна мисия би следвало да бъде преди срещата на братята в манастира Полихрон. Следователно посещението в Етиопия би могло да е по време на самата арабска мисия през 855 г. По това време Етиопия е влизала в състава на Арабския халифат, както и Египет със своите копти. Съществува и друга възможност: да се говори за етиопска мисия, без Кирил да е ходил в Етиопия. Както изяснихме, дворецът на халифа, където е отседнала византийската делегация, 24–25 г. преди това е бил християнски манастир. Тук вероятно Константин е имал възможност да се запознае с книжнината на коптските християни.

Бележки

[30] Табаков, Д. Цит. съч., с. 59–62.

[31] Пак там.

[32] Цонев, П. Хомо космикус. С., 1980, с. 285.