Барбара Клевърли
Тигър в двореца (3)

Трета глава

Щом рикшата остави Джо пред резиденцията на губернатора, приветливо усмихнат слуга се завтече да го посрещне.

— Сър Джордж е в оръжейната, сахиб. Би желал да знае дали ви е възможно да му отделите малко време преди обяд?

— Да, разбира се. Отивам право при него. Благодаря, Карим.

В Симла не се случваше нищо без знанието на сър Джордж Джардайн, а най-често именно той бе двигателят на събитията. Джо очакваше да бъде разпитан подробно, макар и с привидна незаинтересованост, за съдържанието на телеграмата и непосредствените планове за пътуване на Едгар. Джо не се и съмняваше, че Едгар е ушите и очите на сър Джордж в Ранипур, както и в много други тъмни кътчета на империята.

Бутна тежката врата на оръжейната и влезе. Както винаги, остана опиянен от аромата на кожа, смазка и пури. Сър Джордж разглобяваше една пушка. Върху централната маса се виждаше отвореният й калъф с копринен хастар. Това оръжие бе добре познато на Джо. Капакът на калъфа, изработен от дъб и облицован с кожа, беше украсен с герб, чийто натруфен надпис гласеше: „Холанд и Холанд. Производители на пистолети и пушки. Брутън Стрийт, Лондон.“

Сър Джордж вдигна глава и го посрещна със сърдечен възглас.

— Ето те и тебе, момчето ми! Радвам се, че ония вагабонти не са успели да ти затрият следобеда. Виж сега, нямаме много време. Та кога, казваш, заминаваш?… Във вторник ли? Значи имаме четири дни за подготовка.

Благодарение на едно хвърчащо листче, което бе намерил във взета назаем книга, Джо остана очарован да разбере, че латинското мото на семейство Джардайн гласи „cave adsum“. Помисли си, че ако римляните си бяха падали по пунктуацията, биха разделили двете думи с удивителни, за да предадат точното настроение. Самоувереното „Ето ме!“ винаги е предшествано от предупредителното „Пазете се!“. Джо бе на мнение, че е полезно да си повтаря това предупреждение, когато си има работа със сър Джордж.

— Джордж! Откъде, по дяволите…

— Едгар никога не би отказал пътуване до Ранипур. А ако има нещо, което му доставя истинско удоволствие, то е да въвлече и още някой в играта си. Изключено е да не ти е предложил да го придружиш. Ти от своя страна най-вероятно не си устоял на изкушението. Разбира се, че може да заминеш. Ще уредя нещата със сър Невил в Лондон. Той е запознат с постиженията ти в Индия. В последния ми подробен доклад до него имаше някоя и друга дума и за теб, така да се каже. Всъщност, Джо… — Джордж съсредоточи вниманието си отново върху цевта на пушката и се зае да я трие прилежно с парцал. — Трябва да ти кажа, че сър Невил е съгласен да поостанеш още малко. Би се радвал да вземеш кораба за родината, така че да си зад бюрото си през септември. Дали не би ми помогнал с един парцал?

Джо не остана особено доволен от перспективата за внезапна промяна в кариерата му, режисирана от двамата стари играчи, тъй сходни в деспотичните си наклонности, които го разиграваха като фигура на шахматна дъска. Запита се дали интересът на сър Джордж към неговото предстоящо пътуване не надхвърля рамките на обикновената учтивост.

— Да не стане така, че по време на престоя ми в Ранипур да изникнат кандидати за арестуване?

— Честно казано, сещам се за поне шест-седем човека, чието място е зад решетките. Шегувам се. Сега сериозно — в този щат имаме проблем. С престолонаследника.

Вратата се отвори и Карим внесе поднос с уиски, шери и чаши.

— Едно шери, Джо? — Джордж наля на госта си, а на себе си сипа голямо уиски със сода.

— Положението е доста нестабилно. Ще ми се да имам свой човек на място, който да следи нещата отблизо.

— Но нали Едгар ще е там и ще ти докладва веднага, ако нещо се случи.

Джордж внимателно отпи от уискито си.

— Допускам, че Едгар може да се окаже част от проблема. Много е привързан към стария разбойник, махараджата. Двамата са сродни души, така да се каже. Ще ми се да има още един чифт зорки и непредубедени очи, които да се грижат за нашите интереси.

Джо взе подадения му парцал и с благоговение пое пушката от ръцете на сър Джордж. Погали изящния лъскав френски орехов приклад и огледа с възхищение богато гравираната стомана. Без да се замисли над действията си, претегли оръжието на ръка, после го вдигна на рамото си и присви очи пред цевта.

— Това не е пушка! — прошепна. — Това е произведение на изкуството.

— Всъщност и двете, както ще установиш — доволно отбеляза сър Джордж. — Не се подлъгвай само по красотата й. Стреля доста точно. Разкошна двуцевка, двайсет и три инчова цев. Простичко казано — няма равна на себе си. Теодор Рузвелт използвал такава в Африка и останал впечатлен. Превъзходно оръжие за едър подвижен дивеч. Прицелването става лесно и бързо, двата куршума се изстрелват почти едновременно. Изключителна резултатност, освен това се зарежда за нула време, ако първите два куршума не са си свършили работата, а насреща ти лети бивол.

— Продадено! — засмя се Джо. — Погрижи се да изпратят една дузина в апартамента ми в Дорчестър!

Джордж си сложи очилата и го изгледа изпитателно.

— Ако не ме лъже паметта, ти си артилерист, нали? Вдигни я пак на рамото си, Джо. Така си и мислех! Сякаш е направена за теб. Не знам дали ти е известно, но оръжия от този клас се правят по мярка. Отиваш в магазина и се започва едно вземане на мерки на повече части от анатомията ти, отколкото ако си шиеш костюм на „Савил Роу“. Височина, гръдна обиколка, дължина на ръката… В крайна сметка получаваш оръжие, създадено лично за теб. Направо е невероятно! Тази пушка ти пасва като ръкавица.

— Не съм се чувствал по-удобно с никоя пушка досега — призна Джо. — Всъщност за кого е била изработена, Джордж? Не ми прилича да е за тебе. — Изгледа замислено длъгнестата фигура на събеседника си, който напоследък бе започнал да наедрява, но все още беше с цели няколко пръста по-висок от Джо и имаше по-дълги ръце.

— За по-малкия ми брат Бил. Беше му подарък от баща ни за двайсет и първия му рожден ден. През 1907. — Гласът му изведнъж прегракна. — Убиха го при Ипр. Щеше искрено да се забавлява, като те гледа как му държиш пушката. Двамата много си приличате. Настоявам да я вземеш, Джо. Твоя е. Подарък от Бил. В Ранипур ще ти свърши добра работа, пък и ще ти спечели известно уважение сред ловците. Махараджата може би притежава оръжие от подобен клас — ако не се лъжа, има няколко пушки „Пурди“, — но никой друг няма да може да се мери с теб.

Джо едва намери думи да изкаже благодарността си. Знаеше, че няма смисъл да прави опити за учтив отказ. Джордж Джардайн винаги говореше каквото му е на сърцето и винаги постигаше своето.

— В такъв случай заминавам за Ранипур с превъзходна екипировка за лов. Въпросът е за лов на какво или на кого, Джордж?

— Ако питаш за пушката — тигър. Получиха се сведения за ранено животно, което започнало да налита на хора и да тормози селата в северните части на щата. Освен това по време на престоя ти там искам да разполагаш и с този пистолет. С една крачка напред е от антиката, дето са ти я зачислили от Скотланд Ярд.

Джо взе посочения му от Джордж пистолет.

— За пръв път виждам такъв — отбеляза той впечатлен. Оръжието беше професионално, компактно, без излишни атрибути. За разлика от пушката, нямаше никакви заврънкулки и украси; елегантната цев с дължина три инча и половина беше напълно изчистена, прикладът беше като изваян, с вграден вътре в него магазин.

— Няма къде да си видял подобен пистолет. „Браунинг М“ — тазгодишният модел. Събира осем куршума. Както виждаш, дискретно и смъртоносно оръжие. Спокойно можеш да го пъхнеш в сакото си на вечеря и никой няма да заподозре, че си въоръжен. С удоволствие бих прекарал целия следобед тук с теб край оръжията — да ги подържим, да ги усетим, да постреляме.

— За война ли се готвим, Джордж? — попита Джо, внезапно притеснен.

Джордж не отговори веднага.

— Надявам се, че не. Но не изключвам възможността да се стигне и до проливане на кръв. Така че нека сме готови.

— Спомена нещо за определяне на престолонаследник. Какво те смущава? Някакви перипетии и проблеми? И защо точно сега? Доколкото разбрах от Едгар, принцът е мъж в разцвета на силите си. Дори наскоро се бил оженил за третата си съпруга, нали така?

— Да, но има нещо, което дори Едгар още не е чул. Сигурно няма да е зле да го предупредя, преди да се отправите нататък. Удай Сингх, горкият, е болен от рак. Той умира, Джо. Лекарите — а те уверявам, че е бил при най-добрите — му дават най-много шест месеца. Чувал ли си за сър Хектор Мънро, бившия кралски доктор? Светило в професията си. Той ще остане в Ранипур при принца колкото трябва; ще го лекува, доколкото е възможно, и разбира се, ще ни държи в течение за развитието на болестта. Наследникът на Удай — известно ти е, че той винаги се посочва от съответния принц — е от огромно значение за британската корона. Обикновено, но не задължително, за наследник се избира най-големият син. До миналия месец Удай имаше двама синове, тоест на пръв поглед изглеждаше, че всичко е наред. Да, ама не.

— Май е време да ми разкажеш какво се е случило миналия месец, Джордж — отрони Джо, изпълнен с лошо предчувствие.

— Ужасна трагедия! Големият му син загина. Чакай, как се казваше? Да, сетих се — Бишан. Всеки следовател би заключил, че става въпрос за нещастен случай. Според мен обаче обстоятелствата около смъртта му са доста необичайни и загадъчни. Е, за нас загубата не е голяма. Очаквахме Удай Сингх да посочи именно него за свой престолонаследник и това не ни удовлетворяваше особено. Младежът си беше абсолютен хрантутник и паразит. Алкохол, опиум, абсент — в това отношение не беше никак придирчив. Интересите му се ограничаваха до личното му благополучие. И така, постепенно изгуби всичките си поддръжници. На негова страна остана само ужасната му майка, първата съпруга на махараджата. Омъжила се двайсетгодишна, преди трийсет и няколко години, Удай бил на тринайсет. Ама явно не си е поплювал, защото съвсем наскоро му се родил син. Последвали няколко дъщери, не им знам имената; всички били дадени за жени на принцове от съседни щати. Имал още един-двама синове, които умрели в детска възраст. Удай се оженил за втори път няколко години по-късно. Родил му се син. Днес би трябвало да наближава трийсетте.

— Не виждам сериозен проблем.

— Не бъди толкова сигурен. Всички си отдъхнаха с облекчение, когато големият син ритна камбаната, но след него кандидат за престола стана Втори номер, а от моя гледна точка и той не е стока. Гуляйджия като брат си въпреки твърденията, че се е променил. Но това, което разстрои баща му най-сериозно, беше скорошната му женитба, осъществена по време на пътешествие до Щатите, за ужасно неподходяща девойка. Американка. Май някаква танцьорка. Според някои слухове била работила в цирк. Несъмнено е изключително красива, но в същото време представлява заплаха. Отказва да живее с останалите жени в зенана^[1], настоява за собствена стая. Разкарва се напред-назад с бежов спортен автомобил с яркочервени аксесоари, пие твърде много шампанско и псува като каруцар.

— Звучи забавно! — не се стърпя Джо.

— Разгулна двойка. Но злите езици твърдят, че двамата са луди един за друг. Притви отхвърли всички предложения на баща си, не изпълни заповедите му, не се съобрази дори с изискването да си вземе за втора жена почтено индийско момиче, за да осигури наследник на трона. Съществува закон, британски закон, според който деца от смесени бракове със западняци не могат да наследят короната. С други думи, Притви определено доста е вбесил баща си! Един вид, превърнал се е в заплаха за династията. Доколкото разбирам, запознал се е с бъдещата си съпруга на летателна площадка. Летенето е другата страст на Втори номер. Побъркан е на тая тема. Има си собствен самолет и лети непрекъснато и доколкото чувам, пилотира доста безразсъдно. А това е опасно.

— А друга възможност за избор на престолонаследник?

— Предвид факта, че владетелят има право да избере, когото си пожелае, би трябвало да има стотици кандидати. Да не забравяме, че самият Удай е бедно селско момче, далечен сродник на принца. И изведнъж най-неочаквано бил номиниран за владетел! Да, Удай има право на избор. Изобщо не е задължително да се спре на член от семейството. По-големият му брат, през чиято глава, така да се каже, се възкачил на трона, е негов министър-председател. Доста солиден и разумен мъж, Залим Сингх. Опитен и далновиден държавник. Сигурно се надява да е сред възможните кандидати. Което не би било никак лошо за нас. Но има и още един сериозен претендент. От известно време го следя изкъсо.

Докато чакаше събеседника си да продължи, Джо се запита дали не е редно да си води записки.

Джордж поднови разказа си с наслада.

— Принцът има и трети, незаконен син. Роден от една от наложниците на Удай. Но той е още момче, едва дванайсетгодишен.

Очакванията на Джо не останаха излъгани.

— Дванайсетгодишен? И сигурно е възприемчив и сговорчив. И се нуждае от регент с устойчиви морални принципи, в чиято марионетка да се превърне.

— Именно! Малкият е будно хлапе. Познавам го лично. Може да се каже, че го подложих на тест. Интересува се от наука и астрономия. Добре се справя и в лова. Преди три години застрелял първия си леопард. Говори добър английски и се разбира чудесно с Клод, което не е маловажно. И си прав, че ако бъде избран, ще му е нужен регент, който да го надзирава до навършване на пълнолетие. А кой би вършил тази работа по-добре от Клод? Имахме намерение догодина да изпратим младежа да продължи образованието си в „Мейо Колидж“ край Джайпур. Или в „Итън“. А после, ако има желание — в „Сандхърст“^[2].

— Значи везните клонят към Трети номер. Но май пропусна да ми споменеш, Джордж, какво точно се е случило с най-големия син, та се е наложило да излезе от играта окончателно?

Джордж се поколеба и преди да отговори, отпи голяма глътка уиски.

— Надявам се разбираш, Джо, че имаме работа с една, как да кажа, чужда култура. До съвсем скоро тези хора са били — а вероятно в голяма степен са и до днес — раджпутски воини. Твърде особена каста. Индуисти по религиозна принадлежност, но с мюсюлмански уклони. Много раджпутски племена са се опълчвали на могулските нашественици със самоубийствена смелост. Някои, като хората на Удай, дори са успели да извоюват независимостта си. С две думи, костелив орех са те! Изключително жестоки, безкрайно горди, войнствени и необуздани. Нещо като шотландски бойци, но съхранили свободата и богатствата си.

— Това последното ми е трудно да си го представя, но май схванах картинката.

— Освен другото, залагат много на физическата издръжливост и сила. Днес, когато вече не могат да демонстрират уменията си на бойното поле, го правят чрез спортни игри. Лов, борба, поло, бой със слонове, колене на прасета — такива неща. Докато си там, накарай някой да ти покаже арсенала си — гледката е неповторима. Е, случи се така, че очарователният навик на Първи номер да демонстрира силата си чрез бой с пантери му изигра лоша шега.

— Не може да бъде! Как са позволили на престолонаследника да прави подобни неща!

— Всъщност не е толкова опасно, колкото звучи. Не ми е приятно да го кажа, но истината е, че той сам си го е просел. По негова заповед в двора на двореца била инсталирана голяма клетка, където държал черна пантера. Животното било с отрязани нокти и зашити челюсти. Всяка сутрин слизал и се биел с нея, от което придворните изпадали в див възторг. Имал навика да тренира с пантерата по този начин, а щом се насити, да я хвърля зад оградата на слоновете, за да не забравят да тъпчат.

Джо стисна устни в отвращение, но не каза нищо.

Джордж продължи, но вече не толкова жизнерадостно.

— Един ден великият боец станал от леглото си, казал си утринните молитви, взел си обичайната доза опиум за сила и смелост и слязъл за традиционната си битка с пантерата преди закуска. Работата е там, че този път пантерата спечелила. През нощта някой сменил обезвреденото животно с млад и изключително свиреп екземпляр, който не играел по правилата. И разкъсал боеца на парчета.

— Ужасяващо! — промърмори Джо. — Установи ли се виновникът?

— Не ми се вярва да са правили някакви сериозни разследвания, но имало наказания. Шефът на лова и всичките му подчинени изчезнали вкупом и оттогава никой не е чувал нищо за тях. Предполага се, че са били екзекутирани тихомълком.

— Клод Вивиан нищо ли не знае по въпроса?

— Явно не. Още чакам доклада му.

Нещо в тона на Джордж направи впечатление на Джо. Вече го познаваше достатъчно добре, за да умее да улавя и неизречените му мисли. Явно е време да се маха от Индия! Неохотно и едва ли не с негодувание, продължи в посоката, накъдето го водеше Джардайн.

— Може ли да се има доверие на Вивиан? Както вървят нещата в Ранипур, май ще ви е нужен доверен човек там. Регентството е сериозна работа. Изисква се умел и верен поданик на империята, готов да вложи сериозни усилия за даден период от време… Такъв ли е Вивиан, сър Джордж?

— Висококвалифициран служител. Талантлив… усърден… амбициозен, бих казал. Но все пак разбираш, че предпочитам да разполагам с един непредубеден чифт очи, които да следят нещата отблизо. Искам да знам какво впечатление ще си изградиш за него, Джо. Това е другата причина, поради която те пращам там, момчето ми. Ако можеш, разбери какво наистина става в Ранипур. Гледай на задачата си като на ловно мероприятие. Намираме се в джунглата, от всеки храст ни дебне невидима опасност, от време на време откъм дърветата се чува предупредителен вик. Какво ще направиш? Ами, доверяваш се на вика и проверяваш дали оръжието ти е заредено. После се притаяваш и се взираш да видиш какво ще излезе от шубрака. Хайде да вървим на обяд, а после може и да постреляме.

Обърна се към Джо и го изгледа от упор.

— В Ранипур със сигурност са се появили човекоядци, момчето ми, един от тях определено е на райета и ходи на четири крака. Но е твърде вероятно да има и друг, който кръстосва коридорите на двореца изправен на два крака. Внимавай, Джо!