Барбара Клевърли
Тигър в двореца (1)

Първа глава

Северна Индия, 1922

Майката на Пулти вдигна ръце на хълбоците си и с мъка се изправи, доволна да прекъсне двата часа ритмични, синхронизирани движения на ръката и рамото си. Извърна се назад с чувство на удовлетворение и преброи умножаващите се класове, натрупани в резултат на уверените махове на сърпа. Бебето в утробата й вече бе доста натежало и тя час по час губеше равновесие, пък и вече не беше толкова чевръста. Но така или иначе, усилието да започнат работа рано сутринта, докато овесът е още влажен, се оказа плодотворно и тя беше доволна от резултата. Подвикна уговорения сигнал и получи отговор от дъщеря си, която жънеше малко по-надолу по стръмния склон, свързващ селото с гората на високото било. Възвърнали силите си след кратката почивка, майка и дъщеря се усмихнаха с безмълвна нежност.

Майката беше щастлива за осемгодишната си дъщеря. Предния ден бе минало най-важното събитие в живота на момичето. Цялото село се изреди да я поздрави и да й поднесе дарове, натъпкаха я до пръсване с пури^[1], пълномаслено мляко и захаросани ядки. Беше нейният сватбен ден. Майката с гордост наблюдаваше красивата Пулти, най-голямата си дъщеря, за пръв път в облеклото на омъжена жена. Вече не беше хлапето в проста памучна роба; сега носеше традиционната за местните жени рокля със стегната синя горна част и къса пола, с омотана над тях чадра.

Майката пазеше ясен спомен за момента на полагане на венчалните клетви, когато булката и младоженецът бяха стиснали здраво двете си мургави десни ръчици. Почувства се истински щастлива, когато видя, че момчето, избрано от съседно село, е силно и красиво като дъщеря й. Майката на младоженеца, далечна братовчедка, също спечели одобрението й, а това беше много важно за нея. След няколко години Пулти ще напусне бащиния си дом и ще се пренесе при младия си съпруг като негова жена, да стане част от семейството му. Такава беше съдбата на дъщерите. Майката на Пулти приемаше и разбираше традицията, но щеше да страда. Наистина ще й останат двама чудесни синове, по-малки от Пулти, с които тя с право се гордееше. Но нейната слабост и радост бе най-голямото й дете. Беше случила на любящ съпруг, който й позволи да отгледа Пулти — не всички майки на първородни дъщери можеха да се похвалят с този късмет. И грижите й бяха възнаградени с лъчезарното излъчване на кипящото от енергия момиче. Ще й липсва сънливата усмивка, с която Пулти ставаше безропотно в ранни зори, за да помага в готвенето и да лъска съдовете; ще копнее за веселото й бърборене, докато прибират кравите или жънат житото. Светлината на живота й скоро ще озарява огнището на друга жена.

Пулти отвори уста да извика нещо на майка си, но звук не се чу. От тревата зад момичето безшумно се отдели златисто-черен силует, който се хвърли към нея. Във въздуха изсвистя лапа с железни шипове и разряза крехкото вратле с един удар. Тъмната главица, омотана в чадра, тупна на земята и тигърът, сграбчил тялото между зъбите си, се извърна, готов да се спусне към прикритието си във високата трева и да изчезне сред дърветата. Майката на Пулти се завъртя и нададе нечовешки вой. Яростта, отвращението и омразата вдъхнаха сила на тънката й ръка и сърпът се изви в застрашителна дъга над зловещата муцуна на звяра. По волята на духовете от джунглата, острието се заби право в окото на тигъра. Полуослепен, той нададе разтърсващ рев, който прозвуча едва ли не като човешки вик от болка и оскърбление. Хищникът пусна плячката си, тръсна мощно глава, за да се освободи от острието на сърпа, извърна се и след секунда беше изчезнал обратно в сенките сред тревата. Безжизненото телце на Пулти остана да лежи в краката на майка й.