Стивън Канел
Непокорният (52)

Шейн чу, че вратата се отвори и след миг — стъпки по тревата. После Чуч седна на металния стол до него. Момчето държеше писмото и гледаше спокойните води на канала. Луната се бе появила на хоризонта, но минаващ облак я закри. Двамата седяха, без да разговарят.

Шейн се страхуваше да каже нещо. Сърцето му биеше като обезумяло.

— Е, какво мислиш? — най-сетне попита той.

Чуч продължаваше да гледа канала. Дишаше учестено, а на лицето му бе изписано странно изражение. После момчето пусна писмото на тревата, хвана ръката на Шейн, стисна я и рече:

— Искам да остана при теб. Тук ми е мястото.