Стивън Канел
Непокорният (39)

35.
Любезно съдействие

Неофициалното уведомяване от страна на цивилно лице за престъпление беше известно в полицията като „любезно съдействие“.

Шейн бе разкрил самоличността на Санди Сандовал пред Алекса, докато закусваха в апартамента й на Пико, на две преки от Сенчъри Сити. Той бе спал неспокойно на дивана във всекидневната й. Сега, горе-долу освежени, те бяха излезли и пътуваха през града. Беше събота сутрин и площад Барингтън бе ярко осветен от слънцето.

Шейн спря и Алекса показа значката си на портиера. Той съобщи за пристигането им и ги придружи до асансьора. Часът беше 11:30.

— Това е гнездото на прочутата Черна вдовица, така ли? — попита Алекса като оглеждаше великолепното фоайе на осемнайсетия етаж.

Повечето ченгета в Лос Анджелис знаеха за Черната вдовица и че Шейн е отговарял за нея. Истинското й име обаче, беше известно само на двама детективи от отдел „Тежки престъпления“. Шейн се бе колебал доста, преди да го каже на Алекса. Но накрая взе решение, защото ставаше дума за живота на Чуч.

Той позвъни на вратата на Санди. Притесняваше се да й каже какво се е случило — беше облян в студена лепкава пот.

Махагоновата врата се отвори и на прага застана Санди. Ушитата по поръчка черна рокля бе прилепнала по тялото й. Кожата й беше смугла, а очите — златистокафяви. Дългите гарвановочерни къдрици падаха на раменете й. На врата й имаше наниз перли. Санди бе облечена за празненство. На прелестното й лице се изписа въпросително изражение. После тя хвърли бегъл поглед на Алекса.

— Какво има? Моментът е ужасно неподходящ, Шейн. Капнала съм от умора. Току-що се прибрах.

— Чуч изчезна. Отвлекли са го.

— Мислех, че… си го намерил — заеквайки каза Санди. Очите й с цвят на кехлибар се замъглиха.

— Той е отвлечен, Санди. От хора, които се опитват да попречат на едно разследване. Страхувам се, че… са ченгета.

— Ченгета?

— Това е сержант Хамилтън. Тя ми е… — Шейн погледна Алекса. Каква точно му беше тя? Обвинител? Единственият човек, който му вярваше? Враг?

— Аз съм партньорката на Шейн — каза тя, отговаряйки на въпроса и запълвайки празнотата.

Санди се обърна и влезе в апартамента си. Алекса и Шейн я последваха. Тя бавно вървеше пред тях и излъчваше сексуална грациозност. Когато се обърна и ги погледна, Шейн видя в очите й безпокойство, граничещо с истерия. Той я съжали, обзе го чувство за вина.

— Защо? Къде се случи това? — попита тя.

— В апартамента на Трета улица, който наех. Предполагам, че са проследили съседа ми, като е отивал от Венис при Чуч. Няма друг начин да го открият — отговори Шейн.

— Не сме сигурни кои са — добави Алекса. — Но, изглежда, са замесени полицаи с висок чин.

— Трябва да отидете при шефа. Кажете на Бърл за подозренията си.

Алекса се поколеба и погледна Шейн. Санди се отпусна на дивана.

— Мислите, че Бърл е…

— Не знаем кой е замесен — прекъсна я Шейн. — Но аферата стига до върховете. Може би чак до кмета. Става дума за Лоуган Хънтър, Тони Спивак и бившата военноморска база в Лонг Бийч.

— Отвлекли са Чуч, за да ни попречат да продължим разследването — обясни Алекса.

Санди се наведе, за да прикрие отчаянието си.

— Санди… Съжалявам. Наистина съжалявам. Не го предвидих. Ако можех да променя нещата…

Тя махна с тънката си ръка, застана абсолютно неподвижно за миг. Когато вдигна глава, изражението й бе станало сурово и уязвимостта бе изчезнала.

— Как мога да помогна? Трябва да има нещо, което можем да направим.

Шейн гледаше с възхищение как Санди се пребори с паниката, овладя чувствата си и започва да разсъждава трезво.

— Познаваш ли някое от тези момичета? — попита Алекса и й даде снимките от бившата военноморска база.

Санди ги нареди на бялата мраморна масичка за кафе. Взе малка старинна лупа с дръжка от слонова кост и внимателно ги разгледа.

— Познавам една-две. Скарлет Макензи е тази, червенокосата. А тази, русата, е Джина Агустина, но промени името си на… Как беше, по дяволите? А, да, Ейвън Стар. По-рано имаше черни коси. Мисля, че някои от тях работеха при Мадам Алекс, после Хайди завладя пазара в Лос Анджелис. Всички са елитни момичета на повикване.

— А мъжете? Знаем, че мнозина от тях са ченгета.

Санди отново разгледа снимките, но този път поклати глава.

— Откровено казано, вече не работя много с полицията на Лос Анджелис. — Без да поглежда Шейн, Санди бутна снимките на двете момичета, които познаваше, към Алекса. — Познавам само тези двете.

— Те може би знаят какво става — предположи Алекса. — Трябва да намерим някой да ни помогне и да ни каже кой е отвлякъл Чуч.

Санди се вгледа изпитателно в Алекса за миг, сетне погледна Шейн.

— Ще трябва да прекъсна за малко работата си за Агенцията за борба с наркотиците. Ще им кажа, че са ми необходими два дни, защото брат ми в Кънектикът се е разболял.

Санди стана, приближи се до телефона и набра четиринайсет цифри — вероятно номера на свързан със сателит пейджър, каквито напоследък използваха федералните агенти.

Приключи със съобщението и седна отново до масата. Погледна Шейн и Алекса и прехапа устни.

— Може би ще убедя Скарлет да ме инфилтрира в онази шайка.

„Да ме инфилтрира“ — помисли Шейн. Санди започваше да говори като ченге. Определено беше време да се откаже от този бизнес.

— Ще й кажа, че току-що съм се развела и искам да се върна в занаята. Никой не знае какво съм правила през всичките тези години. Отдавна не съм виждала тези две момичета.

Шейн изпита желание да се махне. Започваше да се чувства като в капан.

— Ето номера на пейджъра ми — каза той. — Включен е денонощно.

Алекса взе молив, написа номера на пейджъра си и й даде листчето.

— Добре — каза Санди. — Утре ще ви се обадя. Дотогава трябва да съм се свързала със Скарлет. Ако тя знае нещо, което ще помогне да върнем Чуч, ще го разбера.

— Хубаво — рече Шейн.

Тримата тръгнаха към вратата. Санди изглеждаше хладнокръвна и се владееше. Тя отвори вратата. Погледна ги изпитателно и Шейн осъзна, че трябва да каже нещо.

— Опитвах се да ти направя услуга, като взех Чуч. Нищо не излезе и съжалявам.

Това, което Санди каза, беше много странно.

— Ти не ми правиш услуга, Шейн. Аз ти правя услуга.

Той отново видя онзи особен поглед. После очите й с цвят на кехлибар разкриха тайната й същност — самопрезрение и безмерна тъга. След миг това изражение изчезна и се смени с проницателност, лукавство и студен блясък на сексуалност.

Тя затвори вратата… Той се вторачи в махагона — същият цвят като очите й и почти толкова твърд.