Стивън Канел
Непокорният (30)

26.
Отдел „Електронно научно разследване“

Алекса Хамилтън дълго седя в сивия форд и мълча. После слезе, взе кашона с документите от задната седалка и затвори вратата с ритник. Погледна към Шейн, който също бе слязъл от колата.

— Не знам какво очакваш да направя — каза тя. Гласът й отекна в студения безлюден гараж.

— И аз не знам. Ако районният прокурор ми предяви обвинение в убийство, ще отида в затвора. А имам много работа. Трябва да проверя шест ченгета.

Алекса не помръдваше. Явно не искаше да остане, но и нямаше желание да си тръгне.

— Какво смяташ да правиш? — попита тя и сложи кашона върху багажника, за да не го крепи на коляното си.

— На телефонния секретар в къщата в Ароухед имаше съобщение от Дон и Лий. „Уговорката за петък вечерта остава. Паяжината. Донеси фланелките.“ Нямам представа какво означава това. Но днес е петък и мисля да проследя Дръкър или Айърс, за да видя какво представлява тази паяжина и къде се намира.

Алекса го изслуша, но не каза нищо.

— После ще проуча „Кал ВИП Хоумс“… и ще разбера кой е собственикът.

Покрай тях мина кола.

— Не мога да разговарям с теб тук. Дай ми номера на мобилния ти телефон. Ще ти се обадя — нетърпеливо каза Алекса.

— Кога?

— Когато си свърша работата. За днес имам насрочени шест писмени клетвени показания, като се започне с Бъд Хали в осем и петнайсет. Трябва да отида в отдел „Патрули“ и да изровя старите ти доклади, после в секция „Координация на уличното движение“ и да взема актовете за безразсъдното ти шофиране. Доста превозни средства си потрошил.

— Сигурно не говориш сериозно?

Алекса включи алармата на колата, взе кашона с документите и тръгна към асансьора. Вратата се отвори и тя се качи. После подаде глава и каза:

— Да се срещнем след работа, в пет и половина, в „Апалуса“. Заедно ще проследим Дръкър и Айърс.

Шейн нае стая в сграда на име Спринг Съмър Апартмънтс. Взе я, защото струваше само двеста долара на седмица. Освен това беше близо до Брадбъри Билдинг.

Стаята беше малка, но чиста. Той седна на избелялата синя покривка на леглото и се обади на „Бъджет Рент“, за да наеме кола. Резервира форд „Мустанг“ и отиде да я вземе.

Докато вървеше по Трета улица, той видя знаци, поставени на телефонните стълбове и на сградите. Те уведомяваха жителите и собствениците на магазини, че в събота паркирането ще бъде забранено по заповед на полицията заради снимането на филм. Несъмнено онзи с Шварценегер.

Шейн отиде в агенцията за коли под наем. Показаха му открит червен форд „Мустанг“. Колата беше нова, но абсолютно неподходяща за следене и Шейн предпочете кафяв форд „Таурус“ с четири врати.

Той се върна в стаята си в Спринг Съмър Апартмънтс и се обади в Съвета на корпорациите. Студен женски глас го информира, че искането му още не е обработено. Може би щяло да бъде готово следобед. Шейн й каза номера на клетъчния си телефон и подчерта, че случаят е спешен. Жената обеща да му се обади.

Той затвори и седна. Чувстваше се неспокоен, хванат в капан. След като крачи напред-назад в продължение на половин час, Шейн се свърза с отдел „Електронно научно разследване“, за да провери какво става с анализа на записа от телефонния секретар на Рей. Обади се някой си Бойд Милър, който каза, че са открили фрагменти от стари записи на лентата.

— Някои съобщения са малко объркани — добави Милър. — Например едното звучи така: „Ако е Сюзан Барбик или Бърдик… онова нещо е в нас“. Не можах да разбера останалото.

— Нещо друго? — попита Шейн, като си записа съобщението.

— Не. Това е всичко. Да ви изпратим ли касетата, или вие ще дойдете да я вземете?

— Ще дойда да я взема.

Шейн седя няколко минути, после, макар и с нежелание, се обади на Барбара Молар. Отговори телефонният й секретар и той позвъни на новия й мобилен телефон. Шейн се представи и Барбара възкликна с радост:

— Здравей, страннико! Как я караш?

— Ужасно. А ти?

— Ами, всъщност, доста добре. Хубаво е, че най-после се обади. Притесних се.

— Чувала ли си за жена на име Сюзан Барбик или Бърдик?

— Какво ще получа, ако кажа да?

— Ще разбереш дали Рей е бил женен за нея, или не.

— О… Ами, трябва да помисля. Ще погледна в тефтерчето му с адреси. Искаш ли да пийнем нещо и да поговорим?

— Не мога. Имам среща в пет.

— Не се прави на недостъпен, Шейн. Не обичам да ми отказват.

— И аз — каза той и затвори.

Шейн седна и се замисли какво да прави по-нататък. Накрая намери номера на шерифа Конклин на Ароухед и му се обади.

— Шерифе, обажда се сержант Скъли. Помните ли ме?

— Какво искаш? — ядосано или може би нетърпеливо попита Конклин.

— Когато бях там, от езерото беше изваден труп, който не можехте да идентифицирате. Не разбрах дали е мъж или жена.

— Жена.

— Идентифицирахте ли я?

— Не. — В гласа на шерифа се долови лек интерес.

— Проверете дали не е жена на име Сюзан Барбик или Бърдик. Не съм сигурен кое от двете. Не разполагам с адрес, но може да я откриете чрез брачното й свидетелство. Мисля, че е била омъжена за Рей Молар под името Джей Колтър. Сключили са брак в църквата „Среднощни венчавки“ в Лас Вегас преди шест месеца. Ако е така, може да направите разпознаване по зъбите.

— Защо имам чувството, че върша твоята работа?

— Опитвам се да помогна, шерифе. Щом не искате да идентифицирате труповете на територията си, тогава не си правете труда.

— Напротив, но вероятно ще се интересуваш коя е и откъде е.

— Любопитен съм.

— Добре. Но това ще отнеме ден-два. Обади ми се.

Шейн затвори и отиде до фотоателието да вземе снимките от Ароухед. Той отвори плика и видя шест зърнести снимки на мъжете в къщата на Рей. Лицата им се виждаха ясно, но Шейн не ги познаваше. Запита се кой е Калвин Шийтс. Тъй като фотоапаратът му беше в колата вкъщи, Шейн купи нов „Канон“ с телеобектив и няколко филмчета. Той зареждаше фотоапарата, когато клетъчният му телефон иззвъня. Обаждаше се Санди.

— Чуч избяга — без предисловие каза тя.

— Страхувах се от това.

— Трябва да го намериш.

— Как да го намеря, Санди? Ако кажа да разпространят бюлетин за издирването му, ще го хванат и ще го арестуват. После ще си имаш работа със социалните служби за деца. Ако разберат как си изкарваш прехраната, ще ти го вземат. Може и да го съдят.

— Тогава какво да направим?

— Не знам. Ще се опитам да го намеря, но дори не знам къде да го търся. Няма да е лесно.

Но не се оказа толкова трудно, колкото Шейн мислеше. Веднага щом Санди затвори, телефонът му пак иззвъня. Беше Чуч.

— Обаждам се от телефонна кабина до университета на Лос Анджелис, Калифорния. Пред бензиностанцията на „Тексако“, на магистралата за Сънсет — каза момчето. — Трябва да те видя.

— Тръгвам веднага — отговори Шейн, качи се на взетия под наем форд и пак се отправи към Западен Лос Анджелис.