Стивън Канел
Непокорният (14)

11.
Народът управлява

Веднага щом се прибра вкъщи, Шейн се обади на Санди. Тя се извини, че не се е свързала с Текери и обеща да го стори. Била много заета през последните два дни.

— Какво да правя с Чуч утре? — попита Шейн. — Не му позволяват да влиза в часовете.

— Онзи Текери е пълен идиот — рече Санди. — Обвинява Чуч, че пуши марихуана. Какъв лицемер!

— Не че пуши, а я продава, Санди.

— Бях в училището преди два месеца, когато записах Чуч. Докато разговарях с Текери, усетих силния му дъх на марихуана.

— Много хора пушат марихуана, Санди. Това е тъжната истина, но е факт. Няма значение какво прави Текери през свободното си време. Трябва да му се обадиш и да си определиш среща с него.

— Добре. Обещавам, сладурче.

— И вчера обеща.

— Този път се заклевам. Утре заведи Чуч на училище. Забрави за Текери. Вече се обадих на онзи сноб, директора Сейнтджон и му дадох да разбере. Той все ме гледа похотливо. Иска да ми свали гащите.

— Колко деликатно се изразяваш — отбеляза Шейн. Изпита желание да не се бе запознавал с красивата информаторка с гарвановочерни коси.

— Не бъди толкова задръстен. Когато свърша със Сейнтджон, той ще бъде на седмото небе. Не се тревожи за Чуч.

Тя затвори. Шейн излезе на двора. Чуч вече седеше на един от металните столове. Шейн уморено се отпусна на свободното място до него. Двамата се вторачиха в спокойните води на канала. Всеки бе потънал в мислите си. Накрая Шейн се отърси от проблемите си и се съсредоточи върху намусеното момче.

— Ако майка ти и аз успеем да те задържим в училището — бавно каза Шейн, — ще опиташ ли сериозно да започнеш отначало?

— Няма да можете, защото вече са ме изключили. Свършено е с мен.

— Ти си умен, Чуч. Можеш да постигнеш нещо повече в живота. Да бъдеш какъвто поискаш.

— Например ченге? — подигравателно се ухили Чуч.

— Нещо по-добро от ченге. Може да отидеш в колеж и да си избереш професия. Майка ти има пари. Тя ще плати за всичко. Това е голямо предимство за теб. Шанс, какъвто повечето младежи нямат.

Двамата се умълчаха. Гледаха тъмните води и бавно се люлееха на старите метални столове.

— Знам, че се опитваш да ми помогнеш, човече — каза Чуч, — но тук не става дума за професия. Нещата са много по-сериозни.

— Искаш ли да знаеш нещо? — попита Шейн, но момчето не отговори. — Аз вярвам в теб, Чуч. Знам, че си способен да постигнеш каквото искаш. Притежаваш необходимото. Мисля, че не си като другите.

— Глупости.

— Не. Наблюдавам те… как боравиш с нещата. Умен си. Отстояваш своето. Вървиш по собствен път. Това се среща рядко. Изисква силен характер. Повечето хора не могат да го направят. Казах ти, че няма да те излъжа. Говоря сериозно. Онова, което виждам в теб, заслужава уважение.

Чуч отмести поглед от Шейн. Дишането му се учести. Дясната му ръка се стрелна нагоре и докосна очите. После той стана и избухна.

— Не се будалкай с мен, ясно ли е? Не мога да понасям тъпотиите ти. Остави ме на мира.

Момчето влезе в къщата.

Шейн седя в градината, докато слънцето започна да оцветява водите на канала в жълто, после в оранжево, тъмночервено и накрая в лилаво. От океана повя студен вятър, разнасяйки мирис на сол. Шейн стана и се прибра вкъщи.

 

 

— Пристигаме четирийсет минути по-рано, по дяволите! — гневно извика Чуч, когато сутринта Шейн спря пред училище Харвард Уестлейк.

— Назначиха ме на нова работа в центъра на града, затова трябва да отида рано. Преживей го.

— Разбира се. Няма проблем. Преживей го. Това е моят шибан девиз.

Чуч ядосано слезе от колата и седна на пейката до гимнастическия салон.

Шейн потегли към главното управление на полицейския район Вали. Ако побързаше, щеше да свърши всичко до осем и трийсет.

След петнайсет минути той се върна в Харвард Уестлейк, спря на служебния паркинг и зачака Брад Текери. След десет минути заместник-директорът пристигна и слезе от ръждясалия си микробус „Форд“. Шейн се приближи до него и учтиво каза:

— Добро утро, сър.

— За вас може и да е така, но за Чуч утрото не е добро. Видях го да седи пред училището. Тъй като госпожа Сандовал още не ми се е обадила, може да го вземете и да напуснете района незабавно. Той вече не е добре дошъл тук — троснато отговори Текери, после безцеремонно добави: — И преместете превозното си средство от служебния паркинг. Достъпът е ограничен.

— Как бихте казали това на латински?

— Приключих разговора с вас, който и да сте. Сбогом.

Шейн извади полицейската си значка и я показа на Брад Текери. Той я погледна изненадано, но не по-малко ядосано каза:

— Голяма работа.

— Имате право. Наистина е голяма работа. Особено след като микробусът ви е в неизправност. Искате ли да включите онзи мигач? Струва ми се, че не работеше, когато завихте насам.

— Готвех се да го закарам на сервиз.

— Това не означава нищо. Включете мигача, ако обичате. Искам да проверя дали работи.

Текери изгледа гневно в Шейн.

— Това наистина вбесява ченгетата, нали?

— Да. Не мога да се наситя.

Брад Текери вдигна капака на микробуса. Шейн отвори задната врата на колата си, откъдето изскочи черен лабрадор, който го последва до форда. Текери се бе навел над предната седалка и човъркаше мигача, когато кучето започна да лае и да обикаля около него.

— Брей! Какво става тук? — престори се на изненадан Шейн.

Текери подаде глава от микробуса.

— Разкарай това куче от мен.

— Това не е куче, господин Текери, а полицай от отдел „Наркотици“. Казва се Крупки. Изглежда, надуши нещо. Къде е наркотикът, момче? Дай да видим.

Черният лабрадор се приближи до задната част на микробуса и сложи предните си лапи на резервната гума. Започна да лае и да драска с нокти.

— О, това никак не е хубаво, господин Текери. Искате ли да махнете резервната гума?

— Не.

— Нека да се изразя по друг начин, сър. Дайте ми ключа, инак ще изкъртя шибаната гума с крика. Полицай Крупки току-що ми даде повод за обиск.

Текери дълго мълча, после бръкна в джоба си и извади ключа за скобата на резервната гума. Шейн я махна и погледна вътре. Там, прикрепена с магнити към вътрешната страна на джантата, бе скрита малка метална кутия. Шейн я отвори и помириса съдържанието й. Вътре имаше около четири унции марихуана в платнена торбичка и шишенце с няколко хапчета.

— Това никак не е хубаво, господин Текери. Всъщност, арестуван сте, regnat populus. И за да не добиете погрешна представа за мен, че съм прекалено образован самохвалко, който непрекъснато цитира на латински, ще ви кажа, че това е девизът на Арканзас. Служих там в морската пехота. Тези две думи означават „народът управлява“. А народът на Лос Анджелис не одобрява такива неща и ще отсъди да отидете в градския затвор.

Шейн извади белезници, завъртя с гръб Текери и му ги сложи.

— Не можеш да го направиш — възрази Текери.

— Някой трябва да го каже на прекия ми началник. А през това време ще те заведа в участъка. Не се безпокой, ще се обадя на директора на училището и ще му кажа, че заместникът му е задържан за притежание на наркотици.

— Заради Чуч ли е всичко това? — Очите на Текери се стрелкаха насам-натам с надеждата, че никой преподавател няма да спре на паркинга и да стане свидетел на унижението му.

— Можеш да се обзаложиш, че е заради Чуч. Но също и заради теб, Брад. Ако не беше такъв непоносим задник, вероятно нямаше да стигна чак дотук.

— Виж какво, Чуч има дълбоки емоционални проблеми. Освен това продава наркотици.

— Надявам се, че не ти е продал тази торбичка.

— Мислиш, че е смешно, нали?

— Не, не е смешно. Имаш ли желание да преподаваш в начално училище?

— Какво искаш?

— Искам да се държиш добре с Чуч. Да го защитаваш.

— Не мога да променя хода на събитията. Вече имаше учителски съвет за него.

— Мислех, че заместник-директорът има някакво влияние. Разбира се, след ареста едва ли ще бъдеш заместник-директор.

— Виж какво… Добре… Може би…

— Какво?

— Ако… им кажа, че ще работя индивидуално с него, ще го съветвам и…

— Мисля, че не си подходящ за това, но давай, продължавай да говориш.

— Може би, ако наистина се опитам, ще му издействам още една възможност. Само една…

— Добре. Това звучи по-обещаващо. Дай му още една възможност и аз ще направя същото за теб.

В същия миг две коли влязоха в паркинга и намалиха, докато минаваха покрай микробуса на Текери. Една жена смъкна стъклото и попита:

— Всичко наред ли е, Брад?

— Да. Аз съм фокусникът, който господин Текери нае за училищното празненство идния месец. Показвам на Брад как се измъквам от белезници — усмихна се Шейн.

Жената продължи нататък, но не изглеждаше много убедена.

— Искам незабавно резултати, Текери. Още тази сутрин Чуч трябва да бъде върнат в часовете. Ако направи нещо, не го изхвърляй, а ми се обади.

Шейн пъхна визитната си картичка в джоба на ризата на Текери, после отключи белезниците. Взе торбичката с марихуаната и хапчетата и даде на Брад ключовете на микробуса му, сетне поведе Крупки към колата си.

Лабрадорът скочи на задната седалка. Шейн включи на скорост, отиде в полицейския участък на Вали, върна кучето на отдел „Наркотици“ и потегли към Отдела за вътрешни разследвания в центъра на града.