Стивън Канел
Непокорният (5)

4.
Уличен развод

Шейн бе принуден да обиколи подземния паркинг на Паркър Сентър, за да търси колата си. Часът беше шест. Той започна от най-горното ниво и бавно продължи надолу. Ключовете бяха оставени на бюрото на дежурния в отдел „Обири и убийства“, но не му бяха казали къде са паркирали колата. Гаражът беше огромен и босите му крака измръзнаха от студения бетон. Докато вървеше, той виждаше от време на време петната от кръвта на Рей върху тях. След като даде урина, Шейн бързаше да се махне и да си отиде вкъщи. Забрави да мине през тоалетната да се измие.

— Сержант Скъли. Насам — извика някой и Шейн се обърна.

До асансьора стояха двама униформени полицаи. Шейн се намираше на шест нива под земята и паркингът беше оскъдно осветен от неонови лампи. Двете ченгета тръгнаха към него. Лицата им бяха в сянка и той не виждаше кои са. Когато се приближиха, Шейн разбра, че не ги познава. В това нямаше нищо странно, защото в полицията на Лос Анджелис работеха над девет хиляди души.

— Какво има? — попита той.

Двамата полицаи бяха млади, на двайсет и няколко години. На сребърните им плочки пишеше, че по-ниският се казва К. Коно, а другият — Д. Дръкър. Коно имаше широко плоско лице и смугла кожа на хаваец. Дръкър беше с атлетично телосложение. Ръцете му бяха мускулести. Те застанаха пред Шейн и се вторачиха в него, сякаш беше нарушител, когото трябва да задържат.

— Какво искаш, полицай? — обърна се Шейн към Дръкър. — Прекарах дълга нощ. Искам да се прибера вкъщи.

— Онова на краката ти кръвта на Рей ли е? — попита Коно. Гласът му трепереше от възбуда.

— Какво искате? — повтори Шейн.

— Защо се намеси? — попита Дръкър. — Кой те повика?

Шейн видя, че и двамата са изключително развълнувани. Очевидно бяха чули за смъртта на Рей. Вестта се разпространяваше из полицията като развилнял се вирус. Шейн реши, че Дръкър и Коно нарочно са го причакали в гаража.

— Рей щеше да убие съпругата си. Биеше я с полицейската си палка.

— И ти се намеси и му даде уличен развод? — изсъска Дръкър.

„Уличен развод“ беше полицейски жаргон за семейна кавга, завършила с убийство.

— Махнете се от пътя ми.

Шейн се опита да мине между двете ченгета, но те препречиха пътя му и го блъснаха с рамене. Явно нямаха намерение да го пуснат. Той отстъпи назад и прецени ситуацията. Не носеше пистолета си. Бяха му го взели като веществено доказателство. Той беше сам в безлюдния паркинг — бос, уморен и главата го болеше от удара на Рей. Двете ченгета пред него бяха обезумели от гняв. Шейн знаеше какво означава да си изправен пред двама разярени полицаи, без свидетели и без да можеш да докажеш какво всъщност се е случило. Той почувства прилив на страх…

— В какво ще се превърне всичко това? — тихо попита Шейн, като ги гледаше остро.

— Рей беше страхотно ченге, скапаняко — изсъска Дръкър. — Ти си позор за полицията. Рей знаеше, че трябва да си възвърнем този шибан град улица по улица. Непрекъснато ни замерват с лайна, а ние трябва да се усмихваме. Рей знаеше, че това трябва да се промени. Разбираше, че войната е започнала и че не можеш да седиш със скръстени ръце, докато бандитите нападат.

— Ако мислите така, трябва повторно да минете програмата за обучение в Академията.

— Да го духаш — изсъска Коно.

Шейн поклати глава и се усмихна.

— Добре. Предполагам, че дискусията ни приключи. Дръпнете се.

— Това е главното управление на полицията — каза Дръкър. — Стъклената къща. Тук не става нищо. Но за теб ще има отплата, Скъли.

— Заплашваш ли ме, Дръкър?

— Ти уби най-доброто ченге в полицията на Лос Анджелис — рече Коно. — Застрелял си го, защото е четял конско на жена си? Рей вече го няма. Но ние го обичахме. Ние…

Той млъкна и на Шейн му се стори, че съзря сълзи в очите на младия хаваец.

— Трябва да се приберете вкъщи и да помислите върху всичко това — каза Шейн.

— Няма нужда да мислим — озъби се Дръкър. — Ти му мисли. Имаме човек, който ще ти даде да разбереш. От сега нататък никой няма да вземе твоята страна и да те подкрепи, Скъли. Ще бъдеш сам.

— Ще смятам, че вие сте отговорни за това.

— Всичко хубаво — рече Дръкър и докосна козирката на фуражката си. — Твоята дума срещу нашата. Приятен ден, задник.

Двамата се обърнаха и тръгнаха. Стъпките им отекнаха по бетона. Чу се включване на двигател и блеснаха фарове. След миг автомобилът профуча край него.

Шейн остана сам в гаража и изведнъж потрепери от страх. После се обърна и продължи да търси колата си. Намери я в дъното на паркинга, на най-долния етаж. Щом я съзря, разбра, че нещо не е наред. Колата беше по-ниска от обикновено. Шейн коленичи и видя, че четирите гуми са разрязани с нож.

— По дяволите — изруга той. После се сети за Чуч и се запита дали ще се прибере навреме вкъщи, за да го закара на училище.