Стивън Канел
Непокорният (18)

15.
Подмолни игри

Те намериха адреса на Лейк Вю Драйв и Шейн бавно мина покрай къщата. Прозорците на малката вила светеха. Вътре се движеха някакви мъже.

— Какво мислиш, че правят? — попита Барбара.

Шейн намали, но не спря, а зави в следващата уличка, паркира и угаси фаровете.

— Кои са онези хора? Какво правят? — настоя Барбара.

Шейн извади фотоапарат с телеобектив.

— Стой тук — заповяда той, слезе от колата и крадешком се промъкна към къщата. Чу шум зад гърба си и се обърна. Барбара вървеше след него.

— Върни се. Това може да е опасно.

— Може да познавам някого от тях — каза тя.

Шейн реши, че това е добра идея и кимна. После допря пръст до устните си, за да й направи знак да мълчи. Двамата бавно се приближиха до живия плет пред къщата. Шейн вдигна фотоапарата и нагласи фокуса.

Мъжете в къщата пренасяха кашони и изпразваха чекмеджета. Шейн направи няколко снимки, без да включва светкавицата. Разчиташе на светлината от вилата. Надяваше се, че във фотостудиото ще получат ясни изображения, въпреки оскъдната светлина. Той видя добре мъжете, но не позна никого от тях.

— Какво виждаш? — прошепна Барбара.

— Претърсват къщата, както у вас — тихо отговори Шейн и й даде фотоапарата. — Познаваш ли някого?

След минута тя поклати глава и му върна фотоапарата.

Те продължиха да наблюдават къщата още двайсет минути. Няколко пъти един-двама от мъжете изнасяха кашони и ги оставяха до задната врата. Шейн изщрака цялото филмче. Накрая непознатите угасиха лампите, заключиха къщата и пренесоха кашоните на малкия кей на езерото.

Шейн се изправи и видя, че мъжете товарят кашоните на малка старомодна моторница, копие на „Крис-Крафт“, от лакирано тиково дърво. Всички скочиха на борда и моторът забръмча. Моторницата се отдалечи от брега и навлезе навътре в езерото, което блестеше на лунната светлина.

— По дяволите — рече Шейн. — Надявах се, че са с кола, за да можем да ги проследим.

Той се приближи до къщата и опита да отвори вратите. Всички бяха заключени. Шейн извади джобното си ножче, пъхна острието между плъзгащите се остъклени врати и ги отвори. Двамата с Барбара предпазливо влязоха във вилата.

Шейн запали лампата в дъното на коридора. Не искаше да осветява цялата къща и да привлече внимание към присъствието им.

— Какво търсим? — прошепна Барбара.

— Доказателство, че Рей е живял тук или е използвал тази къща.

— Имаш предвид нещо такова ли? — каза тя и взе от телевизора във всекидневната малка снимка в рамка — Рей, прегърнал много красива чернокоса жена.

Двамата се смееха и държаха чаши с шампанско. Зад тях се виждаше малка дървена църква с надпис:

ПАРАКЛИС ЗА СРЕДНОЩНИ БРАКОСЪЧЕТАНИЯ

ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА

Изражението на Барбара помръкна.

— Същото ли е, каквото си мисля? — попита тя. — Шибана сватбена снимка?

— Не знам — отговори Шейн. Извади снимката от рамката и я пъхна в джоба си.

Те тръгнаха из стаите. Вилата, изглежда, бе предназначена за увеселения. В двете спални имаше големи водни легла и огледала на тавана. Шейн отвори чекмеджетата и претърси дрешниците, но не откри нищо. Всичко беше изнесено. Когато влязоха в спалнята за гости, забеляза, че дрешникът е тесен и няма място за закачалки. Потропа на стена, чу се звук на кухо. Опипа краищата на дрешника и намери малък педал. После го докосна с крака си и стената се отвори. Шейн бутна преградата и видя тъмно помещение с размери два на три метра. Той гледаше през еднопосочно огледало, откъдето се виждаше леглото в голямата спалня.

— Барбара, отиди в голямата спалня и застани до леглото.

— Добре — извика тя от кухнята, където претърсваше бюфетите.

Барбара отиде в голямата спалня и Шейн ясно я видя през еднопосочното огледало пред него.

— Къде си? — попита тя.

— В стаята за гости.

Тя излезе от спалнята и отиде при него в стаичката зад дрешника. Шейн намери лампата и я запали. Помещението беше празно. Имаше само една лавица на стената.

— Какво е това? — попита Барбара.

— Тайна стая за сексуален шпионаж.

Той огледа помещението, сетне дръпна лавицата от стената и намери две празни кутии от видеокасети, паднали отзад. Едната не беше надписана, но на другата имаше име.

КАРЛ КЪМИНС

— Какво са правили тук?

— Изглежда са довеждали някого да се забавлява, снимали са го и после са го изнудвали.

— Рей е правил това? Той и онова момиче?

— Не знам. Не съм сигурен. В надалото на разследването е по-добре да не правим прибързани заключения.

Двамата отидоха в кухнята. Барбара намери голям плик и Шейн пусне вътре кутията от видеокасетата и снимката на Рей и чернокосата жена. Изведнъж чуха, че задната врата се отвори и се вцепениха.

— Насам — прошепна Шейн и посочи килера.

Лампата в дъното на коридора угасна и къщата потъна в непрогледен мрак.

Шейн извади от кобура служебния си револвер „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър. Той чу стъпките на трима-четирима мъже, които явно ги търсеха. Единият влезе в кухнята.

— Ела тук, Кал — извика мъжът.

Лампата в кухнята блесна и освети Шейн и Барбара. Шейн се прицели в крушката и стреля. На пода се посипаха стъкла и в кухнята отново настана мрак.

И после настъпи хаос.

В тъмнината проблеснаха дула на пистолети. Шейн блъсна Барбара на пода, взе тенекиена кутия от лавицата в килера и я хвърли в кухнята. Кутията издрънча в мрака. Там, където падна, се разнесоха изстрели.

Шейн хвана Барбара за ръката и я измъкна от килера. Той хукна напред, блъсна се в един от мъжете и го повали на земята. После чу, че пистолетът му падна и се плъзна по линолеума. Шейн се втурна към всекидневната, дърпайки Барбара. Когато се хвърлиха на пода, в кухнята блеснаха дулата на две оръжия. Куршумите се забиха в стената над главите им. Шейн се претърколи по гръб, седна и изстреля към кухнята останалите пет патрона. Някой изкрещя от болка, после се чуха стъпки на бягащи хора. Задната врата се отвори. Мъжете се измъкнаха навън.

— Добре ли си, Барбара? — прошепна Шейн.

— Да — отговори тя.

Той се изправи и сложи патрони в револвера си.

На кея забръмча моторница. Шумът постепенно заглъхна.

— Стой тук — каза Шейн.

Влезе в кухнята, държейки револвера пред себе си, и запали лампата.

На пода имаше локва кръв. В същия миг в далечината се чуха полицейски сирени.

— Да се махаме оттук — рече Шейн.

Намери плика с кутията от видеокасетата, който бе изпуснал по време на престрелката. Докато излизаше от кухнята, забеляза телефонен секретар.

Той го сграбчи и изтръгна жиците от стената. Сетне хвана Барбара за ръката и я издърпа навън.

Полицейската сирена се чу заплашително близо. Шейн хукна по улицата, като дърпаше Барбара. После изведнъж спря, наведе се и скри плика с кутията от видеокасетата, фотоапарата и телефонния секретар в живия плет.

Двамата се завтекоха към колата. Шейн седна зад волана и потегли. Докато излизаха от страничната уличка, пред тях блеснаха фаровете на идващата насреща шерифска кола. Шейн рязко завъртя волана, настъпи газта и профуча покрай нея. Автомобилът на шерифа направи обратен завой и пое след него.

— Какво правиш? Защо не спря? Нали си ченге! — извика Барбара.

Шейн не отговори. Той завиваше ту наляво, ту надясно, опитвайки да се изплъзне от преследвачите.

Накрая свърна надясно и подкара по тясна улица. Но за съжаление, там нямаше изход и Шейн бе принуден да удари спирачки. Започна да обръща, когато шерифската кола спря зад тях. От нея мигновено слязоха две ченгета и приклекнаха зад отворените врати. Единият бе насочил пушка.

— Легнете по корем, тъпаци! — изкрещя той. — Веднага!

— Направи каквото ти казва — заповяда Шейн на Барбара. Отвори вратата, пусна револвера на земята и го ритна към шерифската кола. — Аз съм полицай от Лос Анджелис!

— Легнете по корем! Веднага! — повтори ченгето.

Те се подчиниха. След няколко секунди Шейн усети, че извиват ръцете му зад гърба и му слагат белезници. Сетне полицаите ги изправиха на крака и ги наблъскаха в шерифската кола.