Стивън Канел
Непокорният (23)

19.
Четата

Докато минаваше през града, Шейн даде за проявяване филмчето, което бе заснел в Ароухед. Човекът зад гишето каза, че снимките и негативът ще бъдат готови след шест или дванайсет часа и ще му бъдат изпратени.

Шейн пристигна пред отдел „Досиета“ и спря на големия асфалтиран паркинг на Спринг стрийт. Той влезе в триетажната тухлена сграда. Качи се по стълбите до Криминалния отдел, където седна и попълни формуляр.

За да прочете криминалното досие на Соледад Пресиадо, Шейн трябваше да даде писмена заявка, в която да обясни защо му е необходимо. Досиетата бяха достъпни само за членовете на съдилищата за малолетни престъпници, социалните служби и отдел „Специални разследвания“. И тъй като информацията не се разпространяваше по електронен път, Шейн трябваше лично да заяви искането си. Новото назначение му даваше право на това и той започна да гледа на прехвърлянето си в Отдела за вътрешни разследвания в по-оптимистична светлина. Случаят на Соледад беше част от разследването на Дон Дръкър и имаше специален идентификационен номер. Шейн го вписа и се посочи като следовател по делото. Даде формуляра на чиновника — дребен мъж с тесни рамене, оредели руси коси и оплешивяло теме. Надяваше се, че човекът е твърде зает, за да провери номера на полицейската му значка.

След няколко минути служителят му даде кафява папка. Шейн я отвори и извади криминалното досие на Соледад Пресиадо. За петнайсетгодишен младеж, Соледад имаше внушителен списък от престъпления. Той бе арестуван за носене на оръжие, за нападение и за опит за убийство. Бе лежал една година в затвора за малолетни престъпници в Пичис и бе пуснат в шестмесечен изпитателен срок. Соледад Пресиадо определено беше бандит. Шейн продължи да чете и накрая стигна до инцидента с бягството от патрулната кола на Дръкър. Той прегледа доклада на прекия началник на Дръкър. Пресиадо бе арестуван от друг. Дръкър бе повикан после, за да закара Соледад до съда за непълнолетни престъпници в Лос Падринос. Беше необичайно, че полицаят, извършил ареста, не е закарал задържания. Шейн прелисти назад. Пресиадо бе арестуван на дванайсети ноември от сержант Марк Мартинес. Шейн прочете доклада му.

Соледад Пресиадо, или Мълчаливеца, бил заподозрян в извършването на множество нападения в района на Колизеума и вече му предстояло явяване пред съда. Престъпленията ставали около дванайсет и трийсет на обяд, докато хората отивали на мач. Той нападнал няколко жени, повалил ги на земята и откраднал чантите им. Събитията ескалирали, когато мъжът, който се опитал да го спре, бил наръган с нож в корема и сержант Мартинес, полицай от района около Колизеума, го арестувал.

Тъй като Мартинес бил на пост и не можел да напусне мястото си, изпратили Дръкър да вземе Соледад Пресиадо. Той го изпуснал на път за съда за малолетни престъпници, защото влязъл в аптека да си купи лекарство против главоболие. Пресиадо някак успял да отключи белезниците си и избягал.

В показанията си Дръкър описваше хроничната мигрена, която станала непоносима и го принудила да спре, за да потърси лек. Той бе изброил няколко полицаи, които можеха да свидетелстват за здравословния му проблем. Пръв в списъка беше лейтенант Реймънд Молар, когото Дръкър представяше като водач на четата му.

Шейн остави доклада за ареста и взе телефонната слушалка. Обади се в канцеларията на полицията и след миг чу гласа на Сали Стоунбрейкър.

— Не се ли радваш, че пак се обаждам? — закачливо попита Шейн.

— Дочуване, Шейн.

— Не затваряй, Сали. Няма да ти отнема повече от минута. Никой друг не може да ми помогне.

— Остави ме на мира, за бога. Не мога да го направя.

— Малка услуга. Само една. Ще ти отнеме трийсет секунди. Дори петнайсет.

— По дяволите.

— Току-що разбрах, че Рей Молар е бил водач на чета и трябва да знам кои са били юнаците му.

Сали въздъхна.

— Добре, но само това и абсолютно нищо повече. Ако отново ми се обадиш, ще затворя.

— Благодаря, Сали, и внимавай да не те сгази камионът с цветята, защото пристига.

— Не ми изпращай цветя, а престани да ми се обаждаш. — Тя започна да натиска копчетата на клавиатурата и след минута каза. — Имал е чета в Югозападния район. Вземи молив и запиши имената.

Шейн извади писалка от джоба си и обърна кафявата папка.

— Шестима са. Лий Айърс, Джон Самански, Кийт Лав, Джо Чърч, Дон Дръкър и Крис Коно. Не се обаждай повече.

Сали затвори, без да му каже дочуване.

Но Шейн бе научил каквото искаше. Връзката между всички тези начинаещи ченгета беше полицейската чета на Рей.

Преди няколко години полицията в Лос Анджелис бе създала ново понятие, наречено чета. Шефовете бяха разбрали, че е трудно да преминеш от цивилния живот към полицейската работа. След като завършеха Академията, новобранците бяха прикрепяни към водач на чета, който да им помага през преходния период. Като цивилни, мнозина от тях не бяха изпитвали на гърба си дискриминацията и омразата, с която някои индивиди на обществото се отнасят към полицаите. Често, особено през първата година, ченгетата не бяха подготвени за обидите, които се сипеха върху тях. Беше трудно да не реагираш, когато някой те нарече свиня и се изплюе върху теб или патрулната ти кола. Много ченгета избухваха и прибягваха до насилие. Идеята беше полицай ветеран, запознат с работата, нещо като наставник, да помага на новобранците през първата година. Водачите на чети не бяха преки началници на младите ченгета. Не отговаряха за представянето им, а само за психическата им стабилност.

Сега Шейн разбра защо онези ченгета бяха толкова разстроени от смъртта на Рей. Той им беше наставник, доверено лице и дори нещо като кръстник. Това беше причината за враждебното им отношение към него.

Но все още няколко по-трудни въпроси оставаха без отговор. Защо Бруър използваше групата млади ченгета на Рей и защо всички те имаха провинения, с които се занимаваше Отдела за вътрешни разследвания? Каква беше връзката с „Ловци на плячка“ от Хувър стрийт и защо шестимата полицаи бяха замесени в неуспешни арести, свързани с тази банда, действаща в Югозападния полицейски район?

Шейн седеше до масата, потънал в мисли.

— Приключихте ли? — попита мъжът с тесните рамене, който му бе дал досието.

— Да — отговори Шейн и му върна папката.

Той не знаеше какво да направи, нито къде да отиде. Не можеше да се върне в Отдела за вътрешни разследвания, защото отбягваше Мейуедър. Не искаше и да се прибере вкъщи и да седи със скръстени ръце, рискувайки Мейуедър да изпрати патрулна кола да го арестуват.

Накрая, тъй като не можа да измисли нищо по-добро, реши да отиде при Димарко Сейнт.

 

 

Той пристигна там в десет и трийсет сутринта. Димарко вече беше пиян. Шейн застана във всекидневната и го видя как се мъчи да стане от дивана. Димарко се строполи на пода — и удари лакътя си в масичката за кафе.

Представителят на защитата опита още веднъж. Този път успя да се задържи на крака. От двете му страни се излежаваха две петнайсетгодишни момчета, които гледаха безразлично.

— Какво ти става, да ти го начукам? — ядоса се Шейн. — Защо си се натряскал? Още дори не е обяд.

— Пийнах няколко бири. Удариха ме по-силно, отколкото очаквах. — Димарко се ухили. — Шейн, запознай се с тези момчета. Били и Марк. Момчета, това е Шейн. Те току-що се преместиха да живеят при мен. Спяха на шибаното пристанище. Помагам им.

Младежите гледаха през Шейн. Лицата им бяха безизразни. Всеки, прехвърлил трийсетте години, се намираше в паралелно измерение и не съществуваше за тях.

— Трябва да поговорим. Да вървим.

Шейн хвана Димарко за ръката и го измъкна от къщата. Двете петнайсетгодишни момчета станаха, за да защитят новия си хазяин.

— Седнете! — заплашително изръмжа Шейн и те се подчиниха.

— Всичко е наред — изфъфли Димарко. — Да тръгваме… Само не ме дърпай.

Двамата излязоха от къщата и тръгнаха по пясъка. Денят беше ясен и хубав. Димарко изпъшка, когато ярката слънчева светлина го заслепи. Засенчи с ръка очите си, олюлявайки се, докато върви. Бяха на двайсет метра от къщата, когато Шейн се обърна и застана пред него.

— Как може да се напиваш като свиня?

— Успокой се. Почти цяла нощ работих върху случая ти. Не съм си лягал. Не съм ял… Затова ме хвана бирата.

— Разпита ли Барбара? Приготви ли списъка със свидетелите? Свърза ли се с Мейуедър или с Хали, за да вземеш писмените им показания и копие от доклада за убийството на Рей? Изпрати ли призовки?

— Аз…

— Отговорът е „не“ — бях с Барбара и знам, че още не си й се обадил. Тя трябваше да бъде първата ти грижа, защото ако промени показанията си, с мен е свършено. Трябва да вземеш писмените й показания, за да се подсигуриш, преди да си се заловил с другите неща. Убеден съм, че го знаеш, но въпреки това не си свършил нищо.

— Ей, Шейн… Моля те, успокой се. — Димарко направи крачка напред, загуби равновесие и падна, после се ухили. — Опа. Някой мести плажа.

— Сутринта бях в Отдела за вътрешни разследвания, Дий. Срещнах сержант Хамилтън, която ме проучва подробно. Носеше кашон, пълен с цялата информация за мен и за грешките ми. Ще ме направи на пух и прах. Имаме само осем дни и после трябва да застанем пред комисията.

— Успокой се. Чу ли? — Димарко се опитваше да стане, но безуспешно, затова Шейн приклекна до него.

— Как да се успокоя, като положението ми е адски напечено?

— Мисля, че Алекса Хамилтън всъщност не иска да те осъди — глуповато се ухили Димарко.

— По-рано говореше друго. Каза, че тя контролира патрулите в Югозападния район и се е върнала в Отдела за вътрешни разследвания, само за да поеме случая ми доброволно.

— Когато го казах, се опитвах да отхвърля случая ти, но сега, след като го поех, мисля другояче.

— Алекса Хамилтън е кралицата на Тъмната страна. Защо смяташ, че не иска да ме осъди?

— Защо мислиш, че Комисията преди шестнайсет години те оправда?

— Спечелихме, защото ти хвана главния свидетел, че лъже.

— Спечелихме, защото Алекса отхвърли шибания ти случай. — Димарко се оригна. Опита да се изправи, но пак не можа.

— Какво?

— Тя нарочно прецака случая ти.

— Не си ми го казвал. Защо?

— Тогава поддържах репутацията си, като печелех дела. Не исках да споделям славата. Каква полза има да спечелиш трудно дело, щом обвинителят го е захвърлил? Пък и Алекса ме закле да мълча… Каза, че щели да я уволнят, ако си отворя устата.

— Искам факти, Дий. Цялата история. Ако ме будалкаш…

— Говоря сериозно. — Представителят на защитата легна на пясъка, пое дълбоко въздух, за да проясни мисълта си и продължи: — Алекса дойде при мен два дни преди явяването ти пред Комисията. Каза, че главният обвинител, самият шибан Принц на мрака, взел показанията на Рей, които били унищожителни за теб.

— Чакай малко. Рей беше на моя страна.

— Кога ще пораснеш, човече? Рей е бил на своята страна. Не е искал да се забърква в проблема ти и показанията му противоречали на твоите. И тъй като ти е бил обучаващ полицай, това е щяло да те погуби. — Димарко отново пое дълбоко въздух и потърка очи. — Алекса каза, че няма да включи показанията на Молар в материалите по делото ти. Главният обвинител щял да настоява Рей да бъде призован да свидетелства. Но Зел нямало да знае, че клетвените писмени показания на Рей нарочно не са включени в материалите по делото. Алекса каза, че ще възрази и ще отхвърли показанията му, защото не е успяла да ги включи и по този начин ще ги направи недопустими на изслушването. Така и стана.

Шейн остана озадачен. Нещо не се връзваше.

Димарко се ухили глуповато.

— После ми каза, че според нея служителят на бензиностанцията лъже. Поиска да го подложа на детектора на лъжата. Алекса сама дискредитира свидетеля си, а той беше най-силната част на аргумента й.

— Но защо? Защо го е направила?

— Може би те желае.

— Стани. — Шейн дръпна Димарко, който се олюля и отново се ухили.

— Мисля, че има вероятност пак да го направи.

— Искаш да кажеш, че ще седиш със скръстени ръце, ще се наливаш с бира и ще чакаш Алекса Хамилтън да захвърли и това дело?

— Няма да чакам. Работя, приятелю. Затънал съм до гуша…

— Добре, Дий, наложи се да разчитам на теб, защото ускориха явяването ми пред Комисията и никой друг не би поел случая след такова кратко предизвестие. В момента трябва да свърша една работа, но ще дойда пак, без да ти се обадя. Дано да си трезвен. Когато следващия път се появя, искам пълен отчет по случая ми, стъпка по стъпка. Искам списъка със свидетелите ти и да знам кого разпитваш. Искам да чуя стратегията ти по делото ми.

— Дадено — ухили се представителят на защитата, засенчи очи с ръка и се загледа в океана.

Шейн не можеше да повярва на онова, което Димарко му каза. Алекса Хамилтън едва ли щеше да захвърли това изслушване, независимо от случилото се преди шестнайсет години. Той се вторачи сърдито в олюляващия се представител на защитата.

— Ако пак те хвана пиян, ще те пребия. Не ме разочаровай — каза Шейн. Обърна се и остави дългокосият адвокат да се клатушка на ярката слънчева светлина.