Стивън Канел
Непокорният (46)

42.
Услуга

Половин час по-късно Алекса излезе от яхтклуб „Коралов риф“, засенчи очи с ръка и застана сред новинарските екипи.

Шейн я забеляза. Той току-що се бе опитал отново да се свърже със Санди, но безуспешно. Алекса тръгна колебливо към мястото, където бяха паркирали. Наведе се и взе бележката, после се отправи към главния път. Тя се приближи до колата и се намръщи, като видя мократа от пот риза на Шейн.

— Решил си да поплуваш?

— Не издържах в онази сауна там.

Алекса кимна и му подаде картончето, което държеше.

— Какво е това?

— Лоуган организира барбекю. Наел е къщата на Елтън Джон, за да празнува. Поканена съм. Мога да доведа още един гост, но да бъда проклета, ако се появя с мъж, който изглежда сякаш си е играл във фонтана.

— Ще спра по пътя и ще купя риза. Да тръгваме.

Те се качиха в колата и потеглиха.

Всъщност, спряха на две места — първо в дрогерия, откъдето Шейн си купи дезодорант и самобръсначка, после в малък универсален магазин, от който си взе бяла риза, а Алекса — семпла рокля за коктейли. После Шейн се изкъпа и избръсна в служебната баня. Почувства се петдесет процента по-добре.

Той излезе от магазина и седна в колата.

— Добре ти стои — каза Шейн, поглеждайки одобрително късата светлосиня рокля, прилепнала по стройното й атлетично тяло.

— Благодаря — вяло отговори тя.

Двамата потеглиха обратно към Корал Гейбълс.

Не беше трудно да забележат къщата на Елтън Джон. Представителите на медиите вече бяха там. Шейн зави по криволичещата алея и изчака дълга опашка от автомобили. Гостите показваха поканите си и ги отмятаха в списъка.

— Между другото, аз съм Уитни Грийн от радио Дабъл Ю Ем Ай. Истинската Уитни има обедно предаване и няма да дойде тук.

— Как успя да получиш покана, по дяволите?

— Обещах на Дон, съпругът на Уитни, че после ще пийнем нещо.

— Виж ти.

— Нещо още по-хубаво. Ти не си го виждал.

Те спряха до човека, който проверяваше поканите. Алекса се наведе през Шейн и му даде гравираното си картонче.

— Уитни Грийн и гост.

Пазачът от охраната провери името й в списъка и кимна. Други двама отвориха вратите и Шейн и Алекса влязоха. Слязоха от колата и оставиха пиколото да я паркира.

В двора свиреше оркестър. Двамата минаха под голяма арка от балони и грамаден надпис:

ЕЛ ЕЙ СПАЙДЪРС 2001

Сервитьори в бели престилки разнасяха подноси с шампанско и ордьоври. Обстановката беше великолепна.

— Нямаш ли чувството, че господин Хънтър не се изненада много, като получи правото да строи спортен комплекс? — попита Шейн.

— Да, така е — съгласи се Алекса.

Те стигнаха до къщата, изкачиха дървените стъпала и влязоха.

Хората се бяха събрали в богато обзаведената всекидневна, но потокът от гости минаваше през къщата и се изливаше в задния двор. Там бяха барът и оркестърът.

Шейн и Алекса застанаха за миг на задната веранда и се загледаха в искрящите синьо-зелени води на залива Бискейн.

На кея бе закотвена огромна трийсетметрова яхта на име „Астронавт“. Моравата беше осеяна с палми и индийски смокини. Двайсетте музиканти от оркестъра бяха облечени в бели костюми.

— Страхотно барбекю — отбеляза Алекса.

Шейн кимна, но очите му се стрелкаха насам-натам и оглеждаха присъстващите.

Те се приближиха до бара. Четири-пет манекенки, облечени във футболните екипи на „Спайдърс“ с шлемове на главите, стояха като статуи в различни части на двора. Шейн си поръча безалкохолна бира, а Алекса — чаша минерална вода с лимон.

— Желаете ли пура, за да отпразнувате случая, сър? — попита барманът и предложи на Шейн кутия „Доминикан Ригал“.

— Имаш ли други? — попита Шейн и погледна подозрително пурите.

— Господин Хънтър притежава тази компания, затова имаме само „Доминикан Ригал“.

— В такъв случай, дай ми една.

Шейн си взе пура и двамата с Алекса се отдалечиха на няколко крачки от бара. Той погледна пурата и видя, че е същата като онази в сифона на тоалетната в Спринг Съмър Апартмънтс.

— Нали не мислиш, че Лоуган Хънтър е бил в апартамента ти на Трета улица и е участвал в отвличането на…

— Не. Но е бил някой, който работи за него. И онова мекере го свързва директно с Хънтър.

— Това е само на теория. Нямаш доказателства.

— По дяволите доказателствата. Вече не се тревожа за тях.

Шейн тръгна към къщата. Алекса го хвана за ръката и го спря.

— Трябва да се тревожим и да намерим нещо, което си струва да се занесе на прокурора. Иначе е свършено с нас.

— И още как.

— Не се шегувам, Шейн. С теб съм, но трябва да ми казваш всичко.

— Мисля, че трябва да намерим господин Хънтър, да го поканим на някое усамотено място в градината и да поговорим.

— Да го намерим? Да го поканим? Би ли изяснил терминологията си?

— Ще отвлека онзи скапаняк, ще му завра пурата в задника и ще я запаля, докато не ми каже къде държат Чуч. Този номер мина с Том Мейуедър.

— С Мейуедър ни провървя. Но това не означава, че можем да отвлечем Хънтър насред празненството и да се измъкнем безнаказано.

— Напротив. Само трябва да намерим удобна стая за разпити, преди да вземем показанията му. Не се притеснявай, няма да го направиш ти. Аз ще го прибера. Повярвай, той ще ми каже онова, което искам да знам.

— Шейн, тук има четирийсет охранители.

— Ако искаш, чакай в колата.

— По дяволите! Ти си твърдоглав кучи син. Все едно, хайде да не се караме и да действаме.

Те започнаха да обикалят двора, търсейки подходящо място. Шейн позна едно-две от момичетата, които бяха заснели във военноморската база. Те бяха облечени в прилепнали по тялото вечерни рокли, носеха табелки, на които пишеше, че са домакини, и придружаваха репортерите. В къщата имаше твърде много хора. Пристройката на градинаря беше близо до басейна. Шейн и Алекса стигнаха до кея, където бе завързана трийсетметровата яхта и се качиха на палубата.

— Страхотна лодка — отбеляза Алекса, поглеждайки към главната каюта.

Шейн вече бе извадил шперцовете.

— Пак ли? — попита тя.

— Щом няма ключ, това е най-доброто, което мога да направя.

След няколко минути той отключи и я погледна.

— Ставам все по-добър. Усъвършенствам техниката.

— Ще добавя това към списъка с обвиненията ти.

— Ще намеря хубаво уютно място долу. Защо не потърсиш ключовете? После ще трябва да изчезнем бързо. — Шейн посочи малка моторница, завързана до яхтата.

— Как да стигна дотам? — попита Алекса, поглеждайки моторницата, която беше три метра по-надолу.

— Прехвърли се от задната страна на яхтата. Много хора държат резервен ключ за стартера, окачен на кукичка на таблото.

Алекса дръпна нагоре късата си рокля и прекрачи перилата. Тя вдигна глава и видя, че Шейн се е вторачил в красиво оформените й крака.

— Какво зяпаш?

— Нищо — побърза да отговори той и се вмъкна в главната каюта.

Той чу, че Алекса скочи на моторницата и тръгна из великолепната яхта. Класическият интериор бе украсен с красиви антики и копринена тапицерия. Шейн слезе в каютите за екипажа.

След няколко минути той намери машинното отделение. То бе защитено със звукоизолиращи двойни врати и се простираше по цялата дължина на яхтата. Шейн запали лампите. Боядисаните в бяло мотори блеснаха на ярката неонова светлина. Видя въже, скри го, угаси лампите и излезе.

Алекса стоеше на задната палуба. Лицето й бе озадачено.

— Намери ли ключа? — попита той.

— Да, беше точно където ти каза. — Тя му го подаде.

— Тогава какво има?

— Мисля, че видях Санди. Слязох за малко от моторницата и се опитах да открия Лоуган Хънтър… и ми се стори, че я забелязах. Вървеше с Калвин Шийтс по пътеката. Не изглеждаше щастлива.

— Санди трябва да се е срещнала с приятелката си Скарлет и се е сдобила с покана за това празненство. Но как е успяла да пристигне във Флорида за толкова кратко време?

— Лоуган Хънтър има частен самолет.

Шейн кимна.

— Да отидем да видим дали ще я намерим.

Те слязоха от яхтата. Присъединиха се отново към веселбата и тръгнаха по пътеката към къщата, търсейки познати лица. Шейн забеляза Тони Спивак сред група мъже и жени. Беше се издокарал във футболна фланелка. Шейн съзря Кийт Лав и хвана Алекса за ръката, като я обърна с гръб към него.

— Какво има?

— Кийт Лав.

Те стигнаха до пътеката, по която преди малко бяха вървели Санди и Калвин Шийтс, и тръгнаха по нея. Пътеката криволичеше и свършваше на стотина метра от кея, до каменната къща на шофьора в източната част на имението. До къщата имаше гараж за шест коли, отделен от двора с горичка мангови дървета. Докато се промъкваха покрай къщата, те чуха стенания. Шейн спря и погледна Алекса, която учудено повдигна вежди. Те не можаха да определят естеството на звуците, затова застанаха неподвижно до къщата и се заслушаха. Изведнъж се чу силен шамар и жена извика от болка. Шейн позна гласа.

Алекса извади беретата си и тръгна към вратата. Шейн нямаше оръжие и се чувстваше уязвим. Той спря до задната врата и прошепна:

— И така, стандартно нахлуване в стила на специалните сили. На три влизам и отивам надясно. Едно… две…

Шейн отстъпи назад, ритна вратата и се хвърли вдясно. Той се претърколи на пода и не можа да огледа стаята, но чу, че Алекса нахлу след него и изкрещя:

— Не мърдай, скапаняк!

От срещуположната страна на помещението се разнесоха два изстрела. Шейн се скри зад дивана. Куршумите изсвистяха над главата му. Алекса се претърколи вляво и стреля два пъти. Първият й куршум улучи Калвин Шийтс в скулата. Той политна назад. Блъсна се в стената и остави кървава диря, докато се свличаше надолу.

Шейн се надигна и видя, че Дон Дръкър се движи из стаята и изважда револвера си. Санди хукна точно когато Дръкър стреля. Той я улучи в гърба и тя изпищя. Шейн гледаше ужасен как куршумът излиза през корема й, оставяйки огромна дупка. Санди погледна раната, от която бликна кръв. Строполи се, като стенеше от болка.

Дръкър насочи револвера си към Шейн, който успя да се хвърли на пода, точно преди новобранецът да стреля. Куршумът изсвистя на сантиметри от главата му. Алекса стреля още два пъти и Дръкър се свлече на земята. Шейн се изправи и видя, че Дръкър е мъртъв. Алекса го бе улучила в челото.

Тя бе приклекнала до стената вляво от вратата. Лицето й бе сериозно и изпотено. Изведнъж по пътеката се чуха стъпки.

— Затвори вратата — заповяда Шейн.

Алекса тръшна вратата и спусна резето, а Шейн огледа Дръкър и Шийтс.

— Тези двамата са история.

Той взе револвера „Смит и Уесън“ на Калвин Шийтс, затъкна го в колана си и се приближи до Санди, която лежеше в локва кръв. Мигновено разбра, че тя няма да оцелее. Раната й беше смъртоносна. Санди вече трепереше — беше й студено, защото кръвта й изтичаше.

— Санди… Аз съм. Чуваш ли ме? — попита той и коленичи до нея.

Тя го погледна със замъглени очи.

— Знам… къде е… Чуч… Калвин ми каза… след като… се чукахме и… после дойде… Кларк Криспин… Беше видял досието ми… Знаеше, че съм… Черната вдовица… — Санди се задави. От устата й рукна кръв.

— По дяволите — рече Шейн. — Да се махаме оттук. Трябва да те закараме в болница.

— Не… Не… Моля те… Слушай… В Ароухед… Шийтс каза, че… държат Чуч там…

Някой заудря силно по вратата.

— Отвори шибаната врата, Кал! — извика Кийт Лав.

— Дай на оня задник нещо, върху което да размишлява! — каза Шейн.

Алекса се обърна и изстреля петия си куршум в дървената врата.

— Мамка му — злобно изрева Кийт Лав.

— Шейн… Чуй ме… — прошепна Санди. — Трябва да го спасиш… и да се грижиш за него…

— Ще го спася.

— Чуч е твой… Шейн… Твой и мой… Сбърках… Мислех, че няма да го искаш… Аз го исках, но… не можах да го възпитам… Ти ще се справиш по-добре… — Гласът й стана толкова слаб, че той трябваше да допре ухо до устните й, за да я чува. — Той се нуждаеше… от баща си… затова… те помолих да го вземеш… Аз…

В същия миг очите й се изцъклиха и сърцето й спря да бие.

Шейн бавно я положи на пода. Вдигна глава и видя, че Алекса го гледа.

— Шейн, трябва да се махаме оттук.

Изведнъж на прозореца се появи лицето на Кийт Лав и после — пистолет, насочен към Шейн. Той извади револвера на Калвин от колана и стреля два пъти. Алекса също изстреля последните си два куршума. Стъклото се разби и Кийт Лав падна по гръб на земята.

— Да вървим! — извика Алекса и Шейн се изправи.

Навън се чуха писъци. Шейн и Алекса намериха задната врата, която водеше към гаража за шест коли. Вътре бе паркиран черен линкълн. Двамата скочиха в колата. Ключовете бяха на стартера. Шейн включи двигателя, грабна дистанционното управление, натисна копчето за вратата на гаража и настъпи газта.

Въоръжени мъже в черни костюми препречиха пътя им, но се разбягаха, когато автомобилът се отправи към тях.

Мъжете хукнаха в различни посоки, като бъркаха под саката си, за да извадят оръжията си. Шейн мина по моравата, насочвайки се към портата, излезе на главния път и подкара към летището.

— Обади се на Боб и му кажи да се приготви за излитане.

Алекса включи мобилния си телефон и набра номера.

Шейн намери една от местните новинарски радиостанции. Инцидентът бе станал само преди пет-шест минути, но вестта вече се бе разпространила.

— Екипът ни, който отразява луксозното празненство на Лоуган Хънтър в къщата на Елтън Джон в Корал Гейбълс, съобщи за престрелка — каза говорителят. — Очакваме подробности, но доколкото разбрахме, застреляни са няколко души. Убийците са мъж и жена, които са избягали с едно от личните превозни средства на Елтън Джон. Останете с нас, за да чуете повече информация.

Шейн остави Алекса пред офиса на „Милиън Еър Чартърс“ и паркира колата в гъстите олеандри встрани от пътя. Той бързо избърса отпечатъците им, използвайки старата си риза и отиде при Алекса. Двамата влязоха в сградата на авиокомпанията. Боб беше там и попълваше плана на полета.

— Готови ли сте? — попита той. — Бързо си свършихте работата.

— Не можем да си позволим пари за престой — усмихна се Шейн, макар че сърцето му се свиваше от мъка.

— Ей сега ще излетим.

Те се качиха бързо на самолета и седнаха, без да разговарят. Този път нямаше червено килимче. Двамата пилоти затвориха вратата и се усмихнаха.

— Имаме лек попътен вятър — доволно каза Боб. — Би трябвало да се върнем за около четири часа и половина.

Той седна в пилотската кабина и включи моторите.

След няколко минути самолетът излетя.

Шейн бе потънал в мисли. Алекса хвана ръката му.

— Добре ли си? Какво ти каза Санди?

— Нищо.

Още не беше в състояние да й каже истината. Дори самият той не можеше да я приеме.

Мислите му се върнаха назад, преди шестнайсет години, към отдавна забравен спомен. Той работеше второ лято в полицията. Санди току-що бе уредила втория арест по случая с фалшивите ценни книжа. След няколко дни двамата отидоха да вечерят заедно, за да отпразнуват успеха. Санди предложи да работи като информатор на полицията. Пиха твърде много. В колата Шейн разкъса дрехите й и я люби безразсъдно. Нямаше нежност и любов. За него това беше само секс, от който мислеше, че няма да има последици, а за Санди — нещо като ръкостискане, за да скрепят сделката. Тогава Шейн беше на двайсет и две години.

На другата сутрин се бе почувствал долнопробен и засрамен от себе си. Санди беше проститутка и тъй като Шейн беше по-взискателен към интимните си връзки, никога не я люби отново. Те станаха партньори в бизнеса. През годините той ръководеше кариерата й на информатор. Направи я богата, като също вземаше своя дял от сделките. Пиянското чукане в колата беше забравено.

Но ето че след толкова време последиците от безразсъдната постъпка се бяха появили. Ако това, което му се каза беше истина, Санди бе променила необратимо живота му.

После Шейн си спомни думите й в мансардата преди два дни. Тогава те бяха прозвучали странно, но сега в тях имаше абсолютна логика. „Ти не ми правиш услуга. Аз ти правя услуга.“