Стивън Канел
Непокорният (41)

37.
Полеви разпит

Те спряха близо до кръстовището между шосета 134 и 5 и помогнаха на зашеметения Томас Мейуедър, който бе със завързани очи, да слезе по насипа на бетонното корито. Стигнаха до канала, минаха под няколко моста и се приближиха до огромна метална тръба, излизаща от тунел в склона. Тримата влязоха във високата два метра тръба. Когато се отдалечиха достатъчно, така че да има малко светлина, Шейн спря.

— Тук е добре — каза той и завъртя Мейуедър към себе си.

Шефът на Отдела за специални разследвания започна да се задушава и хрипти, но Шейн не му обърна внимание. Той знаеше, че наблизо има стълба до повърхността, която се намира на няколкостотин метра над главите им.

Шейн бе влизал в тази тръба преди две години. Тогава бяха получили информация, че там е хвърлен трупът на десетгодишно дете. Той бе намерил осакатеното момиченце. Русите коси и тялото й бяха покрити с кал и плъхове. В продължение на месец сънуваше кошмари. Така и не хванаха убиеца.

Шейн намери стълбата и окова Мейуедър с ръце зад гърба за металните перила.

— Дай ми пистолета — каза той.

Алекса му хвърли оръжието. Шейн го затъкна в колана си, после двамата монтираха видеокамерата. Ужасен, Мейуедър се гърчеше на стълбата. Шейн включи прожектора и го насочи към лицето му, приближи се до него и махна превръзката от очите му.

— Добре дошъл — студено и грубо каза Шейн.

— Скъли? — рече Мейуедър, като трескаво мигаше.

Шейн знаеше, че пленникът не вижда добре, защото ярката светлина блести в очите му.

— Господин Скъли! Покажи уважение към домакина си.

— Свършено е с теб — гневно каза Мейуедър. — Това е най-скандалното нещо, за което съм чувал. Ти си история, Скъли. И двамата ще гниете в затвора. Сержант Хамилтън, ти си умна и за теб все още има шанс. Освободи ме и ще направя каквото мога…

— Млъкни и слушай! — прекъсна го Шейн. — Ако не получа точно каквото искам, ще свършиш тук, Том.

— Не говориш сериозно.

— Хей, задник, пак помисли! — Шейн се опитваше да говори като обезумял и неконтролируем психопат. — Мислиш ли, че щях да го направя, ако не бях отчаян? Имаш проблем със скапания си живот.

Очите на Мейуедър се стрелнаха вдясно и вляво. Той виждаше само ослепителната светлина на прожектора и от време на време — силуета на Шейн.

— Ти обърка нещата, Томи, и си на стената за разстрел.

Това беше място в Паркър Сентър, където бяха изложени снимките на всички загинали полицаи.

— Ето какво ще направим. Ще ми разкажеш всичко. Вече знам доста неща, затова ако пропуснеш и най-малката подробност… ще те застрелям между очите.

Патрулните ченгета трябваше да играят различни роли, за да изтръгнат признания. Любимата им беше на „откачен маниак убиец“. Проблемът беше, че ако веднъж си гледал зрелището, втори път номерът не минаваше. Шейн не мислеше, че Мейуедър е прекарал много време по улиците. Вероятно, направо от Академията, бе отишъл в административния персонал. Мейуедър беше достатъчно дезориентиран и уплашен, за да се хване на този трик.

— Няма да посмееш да ме убиеш — каза той, но гласът му прозвуча така, сякаш се опитваше да убеди не толкова Шейн, колкото себе си.

— Само стой и гледай!

Шейн насочи беретата към стената до обръснатата глава на Мейуедър. Прицели се така, че куршумът да рикошира в бетона на няколко сантиметра от него и стреля.

Ехото беше оглушително в затвореното пространство. Мейуедър извика. Куршумът улучи стената на няколко сантиметра от главата му, разпръсквайки мазилка и прах във всички посоки, и изсвири някъде в мрака. По лицето на Мейуедър се появиха капчици кръв там, където го бяха ударили парченца от бетона.

— По дяволите, Алекса, това нещо стреля точно — каза Шейн.

— Какво правиш? — извика тя. — Да не си полудял? Не можеш да го убиеш… Не можеш! Не искам да ме осъдят за убийство.

Тя поде подадената й реплика безпогрешно и включи камерата. Шейн чу приглушеното бръмчене и също като Кийт Лав, остана встрани от обектива.

— Добре, добре… Няма. Имаш право. Господи, какво ми става… Аз само… Ах, мамка му! Тоя тип е мъртъв!

Шейн насочи пистолета към шефа на Отдела за специални разследвания и освободи предпазителя. Изщракването на метал отекна в тишината.

— Недей, Шейн! Моля те! — извика Алекса с глас на престараваща се актриса.

Мейуедър беше твърде паникьосан, за да забележи лошото изпълнение.

— Моля те… Моля те, спри го — обърна се Мейуедър към нея.

Той беше преобразен. Вече не беше властен началник, а нищожество, което моли да пощадят живота му.

— Как да спра, Томи? Ти си такъв безнадежден скапаняк. Не мога да повярвам какви си ги надробил, като се почне от прецакването ми за смъртта на Рей и се стигне до двойното отвличане.

— Какво говориш? — с треперещи устни попита Мейуедър. Капчиците кръв се стичаха по лицето му и падаха върху яката на ризата му.

— Искам отговори, Том. Не разбираш ли? Писна ми, да ти го начукам! До гуша ми дойде от тъпотиите ти. Няма да излезеш оттук. Ще те погреба в шибания канал — изкрещя Шейн, преструвайки се на неконтролируем откаченяк.

— Не знам какво става — рече Мейуедър.

— Я стига! Да не ме мислиш за шибан идиот? Ти си заместник на шефа на полицията, задник такъв. Взел си делата от кабинета на Зел. Проклетите ти отпечатъци са навсякъде.

Шейн разярено крачеше напред-назад, без да обръща глава към камерата. Сянката му падаше ту върху Мейуедър, ту по бетонната стена на тунела. Ефектът беше зловещ.

— Аз само вземам пари. Не задавам въпроси. Правя каквото ми кажат — с треперещ глас каза Мейуедър.

— Затова ли си купи нова шхуна? — попита Шейн.

— Аз… Аз… Да.

— И знаеш ли какво чувство имам? Мисля, че ти, Бруър, Рей и цялата му шибана чета сте мръсни отрепки! Продал си полицейската чест за една скапана шхуна.

Мейуедър дишаше през устата. Беше толкова уплашен, че бе забравил да преглъща. По брадичката му потече слюнка. Щеше да се побърка.

— Хей, Шейн, успокой се, за бога. Какви ги вършиш? — каза Алекса, която видя опасната промяна в Мейуедър. Не искаше той да обезумее и да започне да бръщолеви несвързано. — Човекът иска да говори. Защо не му позволиш да го стори?

— Ще говориш ли, Том? — попита Шейн. Гласът му беше малко по-спокоен. — Ако говориш, може би ще доживееш отново да се возиш на шхуната си… Може би. Но ми трябват отговори, не мога повече да понасям тъпотии… Не мога, мамка му — добави Шейн, внасяйки отново безумие и отчаяние в тона си.

— Остави го да говори, за бога! — настоя Алекса. — Хайде, Том. Кажи ни.

— Какво… искате да знаете? — Мейуедър беше на път да се разплаче.

— Искам да знам какво става с „Ловци на плячка“ от Хувър стрийт. Защо хората на Рей са ги оставили да избягат?

— Не знам.

— Лъжеш, да ти го начукам! — изкрещя Шейн и отново освободи предпазителя на пистолета.

— Не, не, не… Моля те… Престани. Разрешават им да ограбват хората в района около университета. Казаха на бандитите да правят каквото искат от Експозишън Булевард до магистралата. Полицаите щели да си затварят очите.

— Защо?

— Не знам. За бога, кълна се, че казвам всичко, което знам!

— Защо са казали на бандитите да правят каквото искат в онзи район? — включи се Алекса.

— Не знам… Веднъж попитах Бруър и той ми отговори, че искал да увеличи престъпността в тази част на града.

— Шефът на полицията иска да увеличи престъпността? — попита Алекса. — Защо? Работата му е да я намали.

— Не знам. Само това ми каза.

— Томи, това са пълни глупости — рече Шейн и допря дулото на пистолета до лицето на Мейуедър.

— Не, Шейн! — извика Алекса.

— Престани — изхлипа Мейуедър. — Не знам, кълна се! Той само каза, че се опитва да увеличи броя на неразкритите престъпления там. Хората на Молар отговаряха за това. Те превозваха арестуваните бандити от Хувър стрийт и им позволяваха да избягат. Понякога проваляха арестите, като не им прочитаха правата или изгубваха доказателства.

Мейуедър бе облян в пот. Шейн не каза нищо, но зареди пистолета. Звукът отекна застрашително в бетонния тунел.

— Скъли… Успокой се, по дяволите — заповяда Алекса.

За миг настъпи мълчание. Чуваше се само дишането им.

После Алекса излезе напред.

— Спри го… Накарай го да престане — замоли се Мейуедър. Изведнъж по лицето му потекоха сълзи.

— Разкажи ми за Калвин Шийтс — рече Алекса. — Той е работил в екипа, охраняващ Колизеума. Оставял е проститутките и дребните крадци да вилнеят. Калвин участвал ли е в това?

Алекса пое разпита, защото Мейуедър бе отправил молбата си към нея. Тя изглеждаше единственият му шанс. Шейн й позволи да се занимава с Мейуедър и направи крачка назад.

— Не знам защо, но чух, че Шийтс участва.

— Значи затова членовете от четата на Рей имат дела в Отдела за вътрешни разследвания. Но защо ще ги съдят публично? Шефът може да предяви обвиненията при затворени врати, както е уредено в раздел 202.

— Защото на хората там им е писнало. Обират магазините им. Бият ги. Или ги убиват. Те подават оплаквания. Градската съветничка Алисия Уинстън вдига голям шум. И Макс Валдес. Те искат престъпленията да спрат. Шефът изпрати всички дела за публични изслушвания, за да успокои обществеността. Делата ще бъдат режисирани. Аз отговарях за подбора на членовете на комисиите. Всички ченгета, подведени под отговорност, ще бъдат оправдани или ще получат леки наказания — неплатен отпуск, но не и отстраняване от работа. И пликове с пари като компенсация. Бърл искаше да направим график на делата, за да не се застъпват.

— Затова ли отложиха делото на Дръкър? — попита Шейн.

Мейуедър явно се почувства неловко, пристъпи от крак на крак и отмести поглед встрани.

— Нещо не е наред ли, Томи? — попита Шейн. — Погрешно ли съм разбрал? Хайде, изплюй камъчето!

— Ами… Моля те… Накарай го… да престане… Опитвам се да…

— Мълчаливеца ли създаде неприятности? — настоя Алекса. — Той ли поиска нещо, което не можехте да му дадете и затова не му се доверихте да се яви по делото на Дръкър? Заплашваше ли ви с нещо?

— Вижте какво, казах ви всичко, което знам.

— Ще видим ли пак Соледад Пресиадо? — тихо попита Шейн. — Или Мълчаливеца избяга от затвора и се гмурна в яма, пълна с тиня?

Мейуедър облиза устни. Не каза нищо, но мълчанието му беше равно на признание.

— Как стана шеф на Отдела за специални разследвания и заместник-началник на полицията? — попита Алекса.

Мейуедър вече беше психически съсипан. Облян в пот, той дишаше учестено, а по красивото му лице се стичаха сълзи.

— Баща ми беше униформен полицай в Лейк Фолс, Илинойс. Когато отидох в университета и играех баскетбол, той спестяваше и идваше да ме гледа. Обичаше да ме гледа как играя. Гордееше се… Той беше… Той…

Мейуедър беше толкова объркан, че не можеше да говори.

Шейн затвори очи — не искаше да слуша глупавата му история.

— Когато не успях да вляза в професионален отбор, исках татко да се гордее с мен, затова…

— Млъкни, че ще те убия, само защото си малодушен пъзльо — извика Шейн. Вече не играеше роля. Наистина му бе писнало. — Отвлякъл си момче на име Чуч Сандовал и приятеля ми Брайън Кели. Искам да ги върнеш. Не го ли сториш, ще умреш.

— Честна дума… Не знам нищо за това. Не знам нищо за отвличане.

Шейн отново допря дулото на беретата до слепоочието му. Мейуедър отвори широко очи.

— Защо да ти вярвам? — тихо попита Шейн. — Накарай ме да ти повярвам, Том…

— Соледад Пресиадо е мъртъв — прошепна Мейуедър. — Пуснаха го да избяга от патрулната кола и после го застреляха. Това ме прави съучастник в предумишлено убийство. Мислиш ли, че бих признал това, когато ме записват, а да премълча информация за отвличане?

Шейн пое дълбоко въздух, за да се успокои. Обърна се и изключи видеокамерата и прожектора. Алекса махна белезниците на Мейуедър. Заместник-шефът на полицията нямаше да им създаде неприятности — беше напълно съкрушен.

— Върви си вкъщи, Том — тихо каза Шейн. — Помисли за това, което си направил и за хората, чийто живот си съсипал. Не само за моя или този на Соледад Пресиадо, Чуч Сандовал и Брайън Кели. Но и за всички собственици на магазини, смазани от бой или убити… За възрастните жени, наръгани с нож или пребити заради чековете им от социалното осигуряване. За да си купиш нова шхуна! Ако вярваш в Бога, по-добре намери основателно оправдание, защото ще ти трябва.

Шейн взе видеокамерата и двамата с Алекса излязоха от тунела. Той й върна пистолета. Том Мейуедър шляпаше в канала, бавно проправяйки си път към изхода.

— Искаш ли да го закараме донякъде? — попита Алекса.

— Нека сам да се оправя. Може би бандитите от Хувър стрийт ще го видят и ще свършат работата вместо нас.

Те се качиха по насипа и седнаха в колата. Шейн заключи видеокамерата и касетата в багажника. Самопризнанията на Том Мейуедър бяха изтръгнати незаконно и принудително и сигурно щяха да бъдат безполезни в съда, но поне щяха да му държат влага.

Шейн и Алекса дълго седяха на предната седалка. И двамата се бяха променили от случилото се.

— Беше много брутално — каза тя. Шейн кимна и Алекса попита: — Какво ще правим сега?

— Ами, току-що извършихме успешно нападение и отвличане. Искаш ли да се пробваш и във влизане с взлом и кражба?