Стивън Канел
Непокорният (17)

14.
Друга самоличност

Шейн седна във всекидневната и се заслуша в полицейските сирени. Те винаги идваха от изток, където гангстерите провеждаха нощните си смъртоносни увеселения. Беше шест вечерта и слънцето току-що бе залязло. Мислите на Шейн отново се насочиха към проблема му.

Всеки добър детектив винаги се залавяше със случая, като подреждаше в хронологична последователност известните и вероятните факти. Шейн взе лист хартия и започна да пише.

1. В края на февруари или в началото на март Рей Молар става шофьор на кмета Криспин.

2. През март P. M. започва да не се прибира вкъщи.

3. На втори април Джо Чърч не реагира на повикване на Хувър стрийт. (Дали това има връзка?)

4. На десети април P. M. занася ризите си в „Маунтин Клийнърс“.

5. На четиринайсети април загадъчна жена се обажда на Барбара Молар, че пристига някаква видеокасета.

6. На шестнайсети април в 1:30 P. M. се прибира вкъщи и бие Б. М.

7. На шестнайсети април в 2:35 P. M. е застрелян. (В дома му не е намерена видеокасета.)

8. На шестнайсети април в 5:17 Томас Мейуедър разпитва Шейн Скъли. (Вероятно е имал достъп до секретното досие на Ш. Ск. в Отдела за вътрешни разследвания.)

9. На шестнайсети април в шест часа Ш. Ск. е заплашен в полицейския паркинг от Коно и Дръкър.

10. На шестнайсети април Джо Чърч съпровожда Ш. Ск. до Паркър Сентър.

11. На шестнайсети април шефът на полицията заплашва Ш. Ск. с обвинение в убийство. Иска да бъдат върнати материали по случая.

12. На осемнайсети април Самански и Айърс нахлуват с взлом и претърсват къщата на Б. М. (Не намират видеокасетата.) Заповедта за обиск е подписана от Ернандес, назначен от Криспин.

13. На осемнайсети април пристига уведомителното писмо. Ш. Ск. временно е отстранен от работа. Споменат е мотив за убийството.

14. На осемнайсети април Т. Мейуедър одобрява жалбата и връща на работа Ш. Ск.

15. На деветнайсети април Ш. Ск. е назначен в Отдела за вътрешни разследвания. (Районният прокурор възнамерява да контролира работата на Комисията по правата.)

Шейн спря да пише и погледна списъка. В хронологичната последователност имаше празни пространства във времето, отнасящи се до нарастващото насилие на Рей към Барбара и изчезналата видеокасета. Освен това беше очевидно, че съществува някаква връзка между Рей и началството в Стъклената къща — по всяка вероятност кметът Криспин. Списъкът насочваше Шейн къде да търси по-нататък. Той трябваше да разбере защо Рей бе давал за пране ризите си на сто и петдесет километра от дома си. Шейн погледна часовника си — часът беше седем. Запали лампата на бюрото си, взе телефонната слушалка и набра номера на обществената пералня на Пайн Трий Лейн в Ароухед. След няколко иззвънявания се обади мъжки глас.

— „Маунтин Клийнърс“.

— С кого разговарям?

— Лари Райт.

— Господин Райт, аз съм сержант Шейн Скъли от полицията в Лос Анджелис. Разполагам с ризи, изпрани при вас. Опитвам се да разбера кой ги е оставил.

— Разбирам, но не мога да кажа, без да погледна етикетите. Те имат код и трябва да ги пусна през скенера ни.

— Случаят е много важен. Мога да дойда при вас за два часа. Знам, че ви досаждам, но мислите ли, че може да се срещнем в девет тази вечер?

— Няма проблем. Обикновено стоя тук до девет и половина.

— Чудесно. Ще донеса ризите.

Шейн затвори и се обади на Кели.

— Можеш ли да дойдеш тук и да наглеждаш Чуч за няколко часа?

— Много съм зает, човече. Ще дойда, след като си свърша работата.

— Какво правиш?

— В тоалетната съм.

— Страхотно. Ще ти платя.

— За какво? Виж, ако ме арестуват някой ден, може да ме измъкнеш.

— Добре. Ако още съм в полицията. Но винаги мога да кажа някоя добра дума за теб.

— Съгласен съм. Идвам веднага.

Шейн затвори и отиде в стаята за гости. Чуч се бе прегърбил над бюрото и пишеше домашните си. Шейн за миг изпита „бащинско“ удовлетворение.

— Страхотно е, че се подготвяш за училище — гордо каза той.

Чуч го погледна и Шейн видя, че на коленете му има електронна игра.

Удовлетворението му отстъпи място на отчаяние.

— Ще изляза за няколко часа. Кели ще дойде да стои при теб.

— Страхотно. Той е жесток.

— Да. Кога ще си учиш уроците?

— Само си почивам. Ти не почиваш ли на онова проклето място, където работиш?

— Почивам. Ще се върна преди полунощ.

— Хубаво.

Шейн излезе от стаята. Взе значката си и плика с ризите и тръгна към задната врата.

Докато вратата на гаража се вдигаше, отпред спря кола и блокира изхода. Шейн сложи ръка на кобура си, предпазливо тръгна към алеята за коли и видя червения форд „Мустанг“ на Барбара.

— По дяволите, Барбара, какво правиш тук?

— Трябваше да дойда. Не можах да се свържа с теб. Телефонът ти беше изключен. И телефонният ти секретар не работеше.

— Ако ни хванат заедно, ще ме уволнят.

— Шейн, обаждат ми се вкъщи. Заплашват ме.

— Паркирай няколко пресечки по-нататък и заключи колата си. Ще дойда да те взема.

Барбара кимна и изпълни инструкциите му. Шейн изкара колата си от гаража и потегли по Ийст Чанъл стрийт. Барбара бе слязла от форда си, стоеше, увила ръце около тялото си и трепереше от студ. Шейн отвори вратата и тя се качи. Включи на скорост и подкара по една странична улица, като непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Кой се обажда? — попита Шейн.

Той виждаше, че Барбара е изпаднала в паника. Лицето й беше измъчено и изглеждаше по-бледо от обикновено.

— Мъжки глас. Казва: „Ако имаш онова, което искаме, дай го, иначе ще търпиш последствията“. Или само учестено дишане и после някой казва: „Постъпи правилно, кучко“ и затваря.

Шейн спря до тротоара.

— Това означава, че още не са намерили онова, което търсят.

— Страхувам се.

— И аз.

Тя погледна ризите.

— На Рей ли са?

— Да. Обществената пералня е в Ароухед.

— Ароухед?

— Имаш ли представа защо е давал ризите си за пране чак там?

— Не.

— Нещо не се връзва. Рей е бил шофьор на кмета. Ароухед е на два часа път от Лос Анджелис.

— Може би кметът е имал лична работа там.

— Може би.

— Какво смяташ да правиш?

— Бях тръгнал към Ароухед, за да разговарям със служителя от обществената пералня. Искам да разбера какво ще мога да науча от него. В кода на етикетите е записана информация за клиента.

— Искам да дойда с теб. Няма да ми откажеш. Онези обаждания по телефона ме побъркват.

— Барбара, Отделът за вътрешни разследвания смята да ме обвини в убийство. Мислят, че съм убил Рей, за да бъда с теб. Ако ни видят заедно, какво обяснение ще дам пред Комисията?

— Вземи ме с теб. Нуждая се от някого. Цялата треперя.

В главата на Шейн преминаваха объркани мисли и въпроси без отговор.

— Добре — импулсивно каза Шейн, включи на скорост и потегли.

 

 

Пътят бе тесен и криволичещ. Фаровете осветяваха дърветата от двете страни на шосето в планина Анджелис. Шейн не откъсваше очи от пътя, но мислите му бяха обсебени от Рей Молар.

Барбара мълчеше. В началото тя бъбреше непрекъснато. Опитваше се да насочи разговора към бъдещето си и какво ще прави сега, когато Рей го няма. После поиска да разбере какво мисли Шейн за връзката им.

Той отклони всичките й въпроси, като отговаряше кратко. Започна да подозира, че Барбара има тайна цел, но още не можеше да я определи. Вероятно недоверието му към нея се дължеше на инстинкта му на ченге. Но нещо му подсказваше да бъде сдържан и да отстоява периметъра си.

Докато Барбара говореше, той мислеше за нощта на стрелбата, за двете съдбовни минути откакто влезе в спалнята до фаталния изстрел. Нещо от уведомителното писмо се бе запечатало в паметта му. Отделът го бе обвинил в неправомерна употреба на сила и в лоша преценка на ситуацията, довела до ескалиране на насилието. Дали наистина бе преценил погрешно положението? Защо бе взел пистолета си? Предполагаше ли, че ще застреля Рей? Наистина ли бе превишил правата си? Можеше ли да предотврати смъртта на Рей? Единственият очевидец седеше до него, затова Шейн внимателно каза:

— Барбара… в нощта, когато застрелях Рей… Ясно ли си спомняш всичко? Ти беше почти в безсъзнание, сякаш той те бе зашеметил с онзи удар по главата.

— Спомням ли си всичко? Как бих могла да го забравя? Ясно се е запечатало в паметта ми.

— Мислиш ли, че имах друг избор, освен да го застрелям?

— Какви ги говориш?

— Щеше ли да е различно, ако бях повикал униформени ченгета?

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Дали това би променило нещата?

— Да. Ако в къщата ви бяха дошли двама униформени полицаи, а не аз, бившият партньор на Рей и старият ти приятел. Мислиш ли, че това би променило нещо?

— Шегуваш ли се? — подигравателно изсумтя Барбара. — Рей беше ненормален. Луд. И двамата го знаем. Той обезумяваше за секунди. Откачеше ли, не му пукаше какво прави, нито на кого. Нямаше да има значение, дори ако тогава бе дошъл Робокоп или дори самият папа.

— Мислиш ли, че ако не бях стрелял, той…

— Ако ти не беше стрелял, двамата с теб щяхме да сме мъртви. Сигурно не говориш сериозно.

Той я погледна и видя, че е ядосана.

— Да, добре. Само се питах.

Барбара го погледна учудено. След това мълчаха до Ароухед.

Двулентовото шосе водеше към малка тучна долина и после се спускаше към красивото езеро. От двете страни на пътя се мяркаха дървени къщи.

Сградите по главната улица в градчето бяха построени в провинциален стил, а тротоарите бяха тесни. Шейн намери Пайн Трий Лейн и спря пред „Маунтин Клийнърс“. Двамата с Барбара слязоха от колата, влязоха в обществената пералня и видяха Лари Райт.

Шейн му показа значката си и му даде ризите. Господин Райт отиде в задната стая и след по-малко от две минути се върна.

— Ето — усмихна се той. — Ризите са на Джей Колтър, който живее на Лейк Вю Драйв 1276.

— Ризите не са на Рей? — учуди се Барбара.

Шейн й направи знак да мълчи. Бръкна в джоба си и извади стара снимка. На нея бяха снимани в един бар, когато бяха партньори. Бяха в цивилно облекло, бяха се прегърнали, и се усмихваха пиянски пред обектива.

— Това ли е Джей Колтър? — попита той и я показа на господин Райт.

Мъжът кимна.

— Напълнял е, но е той.

— Знаете ли с какво се занимава?

— Ами, разговаряхме само веднъж. Спомена, че работел в строителния бизнес… Да, мисля, че така каза.

— Добре. Благодаря, господин Райт. Много ми помогнахте.

Шейн и Барбара излязоха от обществената пералня и застанаха под уличната лампа на тротоара.

— Какво става? — попита тя. — Джей Колтър? Защо е променил името си?

— Когато бяхме партньори, веднъж Рей ми каза, че ако някога работя под прикритие и използвам фалшиво име, трябва да избера нещо, което да звучи като моето. Защото, ако някой ме повика, ще реагирам, вместо да забравя, че това е фалшивото ми име. Например Лейн Маккъли би звучало като Шейн Скъли.

— А Джей Колтър — като Рей Молар. Но защо?

— Да отидем да видим кой живее на Лейк Вю Драйв 1276.