Стивън Канел
Непокорният (26)

22.
Общуване

Двамата тръгнаха по Трета улица под блясъка на прожекторите. Седнаха в малък мръсен бар на име „Апалуса“, две преки на юг от Брадбъри Билдинг. Собственикът бе направил неуспешен опит да създаде мексиканска обстановка — свещи на масите със старомодни стъклени сомбрера, нескопосно нарисувани картини на Апалуса и смели мексикански каубои, които гледат към прериите и долините с високо вдигнати глави.

— Онзи проклет филм с Шварценегер ме побърква — рече Алекса, докато се настаняваха в сепаре с червени пластмасови прегради.

Шейн махна на сервитьора, чиято мръсна престилка имаше същия цвят като сивия линолеум на пода. От грамофона се разнасяше гласът на Мариачи. Плочата беше напукана и съскаше.

— Шотландско уиски и вода — каза Алекса.

— Нека да бъдат две — рече Шейн.

Сервитьорът отиде да изпълни поръчката и двамата се умълчаха. Всеки чакаше другият да започне да говори. Алекса се бе свила в ъгъла, сякаш се опитваше да седи колкото е възможно по-надалеч от Шейн.

— Купонът е твой — най-сетне каза тя.

— Искам да знам защо си захвърлила делото ми.

— Стара история.

— Няма значение. Искам да знам.

— Зарежи това.

— Захвърлила си делото ми преди шестнайсет години, а сега доброволно си предложила услугите си?

— Не го направих доброволно, а ми заповядаха. От десет години не работя в Отдела за вътрешни разследвания. Том Мейуедър ми се обади и ме повика да се заловя със случая ти. Не ме питай защо.

— Том Мейуедър?

— Да. Чувал ли си за него? — иронично попита тя. — Той е шефът на Отдела за специални разследвания.

— Чух, че ти доброволно си проявила желание да се занимаваш с мен.

— Виж какво, Скъли, ти вече не ме интересуваш. След седем дни ще ти предявя обвинения пред Комисията по правата, защото шефовете от Стъклената къща искат да го сторя. После ще се върна в Югозападния район, където ще се занимавам с истинска полицейска работа.

— Защо Том Мейуедър те е повикал да оглавиш Комисията срещу мен?

— Ако ти кажа каква, според мен, е причината, ще се ядосаш.

— Вече съм ядосан.

— Защото съм най-добрият обвинител, с който разполагат. Загубила съм само десетина дела. Мейуедър иска най-добрият. Ако това ти се струва себично, съгласна съм. Но така мисля.

— А знаеш ли какво мисля аз?

Алекса не отговори, само вторачи в него забележителните си, проницателни като лазер, сини очи.

— Извикал те е, защото си ме съдила и преди. Тогава се разхвърчаха искри и той е знаел, че това ще ме ядоса. Мейуедър се опитва да ме притисне, за да дам видеокасетата, която мислят, че е у мен. И смята, че като ти възложи случая ми, ще увеличи шансовете си.

Шейн замълча, докато сервитьорът остави питиетата и се отдалечи.

— Така мислиш, защото се смяташ за много важен. За всички други си повърхностна работа, поредната тъпа грешка, която трябва да бъде поправена своевременно. Беше забавно. Пийнахме. Поговорихме. А сега, до скоро — каза Алекса, отпи от уискито си и стана.

— Чакай, Лекси. Още не съм свършил.

— Не се казвам Лекси, задник, а Алекса.

— А аз не съм задник, а Шейн.

Двамата млъкнаха за миг.

— Е, защо заряза случая ми преди шестнайсет години?

— Няма да се откажеш, а?

— Това е много необичайно. Ти си най-добрият обвинител в Отдела, а съзнателно ме пускаш да се измъкна? Искам да знам защо.

— Защото знаех, че Рей Молар те използва. През годините, в които служех в Отдела за вътрешни разследвания, видях как неколцина човека поеха вината вместо него… Хора, които той бе избрал от Академията и бе обединил в екипи. Беше очевидно какво става. Рей разбиваше глави и раздаваше правосъдие по улиците, а после, ако се получеше оплакване, прехвърляше вината на подставени лица като теб. Това започна да ме ядосва. А когато даде зад гърба ми лъжливите си показания на главния обвинител, в които твърдеше, че си имал емоционални проблеми и се тревожел за психическата ти стабилност, побеснях. Нещо повече. Бях убедена, че най-важният ми свидетел, служителят на бензиностанцията, лъже. Рей сигурно го бе заплашил, за да го накара да каже, че те е видял как биеш онова хлапе, защото се провали на теста с детектора на лъжата, който му направих. Случаят беше скалъпен, затова се обадих на Димарко и му казах къде са слабите места.

Шейн дълго мълча и я гледа. Тя изглеждаше различна — някак по-нежна и уязвима. Може би това се дължеше на оскъдната светлина или на уискито, а вероятно и на онова, което преди шестнайсет години бе направила за него, рискувайки кариерата си.

— Винаги ли захвърляш делата, ако ти се стори, че в тях има нещо гнило?

— Виж какво, Скъли, знам, че мислиш Отдела за вътрешни разследвания за сметище, пълно с безскрупулни кариеристи, на които не им пука колко ченгета съсипват.

— А не е ли така?

— Не. Не мислиш ли, че се задушаваме от всичките тъпотии, които минават през Отдела? Сдружението на хомосексуалистите и лесбийките протестира, защото някакво ченге се държи грубо с дрогиран примат, размахващ чук. Арестуващият полицай успява да му сложи белезници, но в това време онзи му разбива главата. Вместо да предявят обвинение за съпротива при арест срещу скапаняка с чука, ченгето е обвинено в побой над педераст. Сензационна новина за медиите. Множество гневни протести в Западен Холивуд. „Лос Анджелис Таймс“ публикува унищожителна статия на първа страница и безстрашните ни шефове изхвърлят всичко в кошчето за боклук… Или някакъв гангстер, хванат да стои с димящ автомат над нечий труп, обвинява арестуващия полицай, че го е бил в стаята за разпити. Извикват съдебния лекар и се оказва, че бандитът няма абсолютно никакви белези от побой. Но групите по специални интереси изнасят случая в пресата — расово насилие, изтръгнати с принуда признания, развилнели се ченгета. Вдига се голям шум. Всеки знае, че гангстерът си го връща на полицаите, понеже е арестуван. От Отдела ми казват, че Комисията ще бъде непреклонна, но извършителят е от малцинствата. Стъклената къща и кметът се огъват и цялата бъркотия се стоварва върху моята глава. След известно време започваш да разбираш кои са лошите. Изхвърляш изфабрикуваните показания, компрометираш най-добрия си свидетел и изглаждаш нещата, така че добрите ченгета да не плащат за нечии политическите цели. После се появява някой като Родни Кинг, който смята, че ченгетата грешат, трябва да се обяви война и да се ритат задници. Полицията се нуждае от въдворяване на ред. Всеки отдел без собствено разследване е склонен към корупция. — Алекса пресуши питието си и остави чашата на масата, показвайки, че лекцията е свършила. — Това ли е всичко? Може ли да си тръгвам?

— Разкажи ми за Калвин Шийтс.

— Нали ти казах. Значката му беше отнета от една моя приятелка, Сюзан Келерман. Двете бяхме сержанти в Югозападния район и аз я препоръчах в Отдела за вътрешни разследвания. Тя работи там само две седмици и получи делото на Калвин. По време на разследването той я заплашваше, че ще я убие, като анонимно се обаждаше по телефона. Но Сюзан не можа да докаже, че е Калвин. Тя ми се обади и ме попита какво да прави. Отидох в къщата на Калвин и му поговорих. Не беше приятно.

— И какво се случи после?

— Казах, че не беше приятно. Това е достатъчно.

— Сюзан каза ли ти нещо за делото му?

— В подробности. Всъщност толкова се вбесих на Шийтс, че работих безплатно. Помагах й след работно време.

— В какво беше обвинен?

— Калвин беше шеф на смените на екипите в района на Колизеума и попълваше фалшиви графици. Вписваше полицаи, които не са били на дежурство. Те взимаха допълнителни заплати и му даваха част от тях. Голяма бъркотия. Бяха замесени над десет ченгета. Сами си подписваха заповеди за арести, когато Шийтс не беше там. На всичко отгоре, той работеше и на друго място, в киностудия, като охрана.

— За Лоуган Хънтър.

— Да. Ченгетата от екипа му го наричаха Шийтс Сънливеца, защото когато най-после отидеше в Колизеума, заспиваше в кабинета си. Той ръководеше най-немарливия екип за борба с проституцията, който съм виждала. Полицаите гледаха мачовете на стадиона, а проститутките вилнееха. Управителният съвет на Колизеума се вбеси. Получихме десетки писма от тях. Осъдиха Калвин за два дни и Сюзан отне значката му. Осем от десетте ченгета, които работеха под командването му, също бяха уволнени. Двама оцеляха, но бяха отстранени от полицията за шест месеца. Това беше истинско бедствие за града. Калвин ми се обади… и ми каза, че ще избере момент, когато не гледам и ще ми го върне с лихвата. Изгарям от нетърпение да опита. Лайнар.

— Нещо от всичко това не ти ли се струва странно? Добави и онова, което ти казах, и замирисва на гнило. Делата в Отдела за вътрешни разследвания, четата на Рей и „Ловци на плячка“ от Хувър стрийт… Соледад Пресиадо е извършвал нападения в района на Колизеума. Калвин Шийтс не е правел нищо с проституцията там. Отпечатъците му са върху кутията от видеокасета, намерена в къщата в Ароухед, където мисля, че проститутките са били с мъже, които Шийтс и Рей после са изнудвали…

— Трябва да свържеш нещата, Скъли. Не си го сторил. Това се нарича полицейска работа.

— Знам, но не мислиш ли, че цялата тази история е адски странна?

Алекса дълго го гледа, сетне бавно кимна.

— Утре ще се разглежда случая на Дръкър.

— Не. Мейуедър го премести на двайсет и трети. Щом си толкова загрижена за въвеждането на ред в полицията, защо не се заловиш с това?

— Защото съм от другата страна. Аз съм обвинител. Предявявам обвинение срещу теб. Как бих могла да ти помогна?

— Няма да ти кажа, ако не го направиш — ухили се Шейн.

— Виж какво, утре ще поразпитам.

— Мисля, че трябва да говорим със Соледад Пресиадо. Той е свидетел по случая на Дръкър. Защо не го поразтърсим?

— И кога смяташ да го направим?

— Още сега. Веднага. Ти имаш карта от Отдела за вътрешни разследвания. Охраната в затвора няма да се усъмни. Да го извикаме в стаята за разпити в затвора за непълнолетни престъпници, да блъфираме и да видим какво знае.

Алекса продължи да го гледа, без да реагира на предложението.

— Ако не изкопчим нищо, обещавам, че ще те оставя на мира — добави Шейн. — Ще ме видиш чак на изслушването ми.

— Първо трябва да изясним нещо. Искам недвусмислено обещание, че няма да използваш срещу мен това, което ти казах.

— Никога няма да го използвам, Алекса. Може да ме мислиш за задник, но поне съм задник с принципи. Ти ми направи услуга. Няма да забравя това. Каквото и да решиш оттук насетне, що се отнася до мен, преди шестнайсет години не се е случило нищо.

— Хубаво. Да вървим в затвора.

Те се качиха в колите си и отидоха в затвора за малолетни престъпници в Дауни.

Бедата беше, че когато поискаха да доведат Соледад Пресиадо в стаята за разпити, Шейн и Алекса разбраха, че той вече не е там. Следобед една от задните врати загадъчно била оставена отворена и петнайсетгодишният гангстер отново бе избягал.

Те се качиха на асансьора и излязоха на паркинга.

— Хлапето има повече бягства от затвора от Дилинжър — отбеляза Алекса.

— Преместили са изслушването на Дръкър, за да имат време да организират бягството на Соледад. Пуснали са го, за да не свидетелства срещу него. Казвам ти, така е, откакто застрелях Рей. Някой дърпа конците и се случват странни неща. Тази история е абсолютно режисирана.

— Страдаш от параноя.

— Натопен съм — поправи я Шейн.