Дейвид Едингс
Пазителите на запада (22)

21.

Неочаквана лятна буря връхлетя острова откъм Голямото западно море два дни след стълкновението с череките при канарите. Кралство Рива бе пометено от виещи ветрове и дъждовни порои, водните капки се блъскаха в прозорците на стаята на съвета, разположена високо в южната кула. Тънкият като вейка Джевълин, пристигнал тази сутрин с „Морска птица“ заедно с останалите, се бе отпуснал в едно кресло, гледаше бушуващата буря и замислено потропваше с пръсти.

— Докъде ви отведе следата? — попита той.

— Точно на морския бряг до едно усамотено заливче — отвърна Гарион.

— В такъв случай трябва да приемем, че похитителят е успял да се измъкне с принца. Може би времето, което е имал на разположение, е било съвсем малко, но хората на корабите, патрулиращи по крайбрежието, сигурно са съсредоточили вниманието си изцяло върху брега, докато плавателният съд на престъпника е бил вече навътре в морето. Затова им е убягнал.

— Тогава защо онези другите са били оставени тук? — попита Барак. — В това няма изобщо никакъв смисъл.

— Говорим за последователи на култа към Мечката, Барак — напомни му Силк. — Не можем да очакваме от тях да действат логично.

— Все пак в поведението им има известна логика — изтъкна граф Селин. — Ако е вярно онова, което сектантът е казал преди да умре, то този Улфгар е обявил война на Белгарион. Не е ли напълно вероятно тези мъже да са оставени тук със задачата да му устроят засада? Така или иначе, те са знаели със сигурност, че кралят на Рива ще проследи дирята.

— Все още има нещо, което не ми звучи правдоподобно — намръщи се Джевълин. — Дайте ми малко време да помисля.

— Можем да изясним мотивите им по-късно — отбеляза Гарион. — Най-важното сега е да открием къде са отвели сина ми.

— Най-вероятно в Реон — предположи Анхег. — Ние унищожихме Ярвиксхолм. Реон е единствената твърдина, която остана под техен контрол.

— Това не е съвсем сигурно, Анхег — възрази кралица Порен. — Планът за отвличането на принц Геран очевидно е бил разработен отдавна, а вие разрушихте Ярвиксхолм едва миналата седмица. Малка е вероятността похитителите да са знаели за това. Не мисля, че трябва да изключим възможността принцът да е отведен в Черек.

Анхег се изправи и закрачи напред-назад с мрачно, навъсено лице.

— Имаш право — призна накрая той. — В края на краищата тези похитители на деца са били череки. Съвсем възможно е да са се опитали да го заведат в Ярвиксхолм, но когато са видели, че градът е разрушен, е трябвало да отидат някъде другаде. Твърде вероятно е да ги намерим да се укриват в някое рибарско селце на западния бряг.

— Какво ще предприемем тогава? — попита безпомощно Гарион.

— Ще се разделим — тихо каза крал Чо-Хаг. — Анхег ще свика всичките си войски. Те ще претърсят всяко селце, всяка ферма в Черек. Ние, останалите, ще отидем в Реон и ще се справим с онези там.

— Има една-единствена трудност — рече Анхег. — Бебето си е бебе. Как моите хора ще разпознаят сина на Гарион, ако наистина попаднат на него?

— Това не е истинска пречка, Анхег — обади се Поулгара от креслото си до огъня, където се беше настанила с чаша чай. — Покажи им дланта си, Гарион.

Гарион вдигна дясната си ръка, за да покаже на черекския крал сребристия белег.

— Почти бях забравил за това — изсумтя Анхег. — Принц Геран има ли същия знак върху ръката си?

— Всички престолонаследници на Рива имат такъв белег — отвърна тя. — Така е от рождението на първия син на Желязната хватка.

— Добре — каза Анхег. — Моите хора ще знаят какво да търсят, но вие, останалите, ще имате ли достатъчно хора да превземете Реон? Като се имат предвид алгарските и драснианските сектанти, стекли се в града, трябва да приемем, че Улфгар е събрал доста голяма войска.

Генерал Брендиг се изправи и отиде до голямата карта, закачена на една от стените.

— Ако тръгна веднага за Сендар, за няколко дни мога да събера многобройна войска. Смятам, че с бърз поход ще бъдем в състояние да стигнем до Дарин за една седмица.

— В такъв случай ще наредя там да ви очакват кораби. Те ще превозят теб и хората ти до Боктор — каза Анхег.

— А пък аз ще се отправя на юг и ще вдигна родовете — заяви Хетар. — Ще препуснем направо на север към Реон.

Гарион също се взираше в картата.

— Ако корабите на Анхег превозят мен и войската ми до Боктор, можем да се присъединим към драснианските копиехвъргачи там. Ще тръгнем на поход към Реон от запад — каза той. — След това корабите могат да се върнат в Дарин, за да вземат Брендиг.

— Това ще ни спести малко време — съгласи се Брендиг.

— С помощта на риванците и драснианците ще разполагате с достатъчно голяма войска, за да обсадите Реон — намеси се Силк. — Може би хората ви няма да стигнат да превземете града, но със сигурност ще бъдат достатъчно, за да не позволите на никого да влиза или да излиза. Тогава всичко, което трябва да правите, е да седите и да чакате Брендиг и Хетар. Щом те се присъединят към вас, ще разполагате с по-големи сили от техните.

— Умен план, Гарион — кимна одобрително Барак.

Мандорален се изправи.

— А когато пристигнем пред този укрепен град сред пустите полета на източна Драсния, аз ще започна да разрушавам градските стени с обсадни машини и различни други средства. Така ще получим по-лесно достъп до града, когато дойде време за последния щурм — отбеляза мимбратският рицар. — Реон ще падне и ще изправим онзи изверг Улфгар пред бърз и страшен съд.

— Не чак толкова бърз, надявам се — измърмори Хетар. — Замислях нещо по-продължително.

— Ще имаме време да мислим за това, когато го хванем — напомни Барак.

Вратата се отвори и влезе Се’Недра. Изглеждаше бледа и изпита. Придружаваше я кралица Лайла с няколко дами.

— Защо сте още тук? — запита тя. — Защо не преобръщате всеки камък по света, за да откриете бебето ми?

— Това едва ли е справедливо, Се’Недра — укори я нежно Гарион.

— Не се опитвам да бъда справедлива. Искам си бебето.

— Аз също. Но няма да постигнем много, ако се въртим в кръг, нали?

— Сама ще събера войска, ако е необходимо! — извика разпалено тя. — Правила съм го вече. И ще го направя пак.

— И накъде ще поведеш армията си, скъпа? — попита я Поулгара.

— Към мястото, където държат бебето ми.

— И къде е то? Ако знаеш нещо, което ни е неизвестно, сподели го с нас.

Се’Недра я погледна безпомощно и очите й се наляха със сълзи.

Белгарат, който досега не се бе включил в обсъждането на плана за действие, измърмори:

— Имам чувството, че пропускам нещо.

Адара и Нерина отведоха разстроената Се’Недра до един стол близо до масата.

— Какво каза, Белгарат? — попита Анхег, свали нащърбената си корона и я хвърли на масата.

— Струва ми се, че пропускам нещо — отвърна старецът. — Анхег, богата ли е библиотеката ти?

Кралят на Черек сви рамене и се почеса по главата.

— Не зная дали може да се сравнява с университетската библиотека в Тол Хонет — призна той. — Но съм събрал по-голямата част от най-значимите книги на света.

— Богата ли е колекцията ти от мистерии?

— От какво?

— Колекцията ти от пророчествата — имам предвид не толкова Мринския или Даринския сборник, а останалите. Светите книги на пророците от Кел, предсказанията на гролимите от Рак Ктхол, предсказанията от Ашаба.

— Имам ги — отвърна Анхег. — Предсказанията от Ашаба. Тази книга ми попадна преди десетина-дванадесет години.

— Мисля, че ще е добре да отида до Вал Алорн, за да я видя.

— Сега едва ли е подходящото време за такова пътуване, дядо — възпротиви се Гарион.

— Гарион, знаем, че се случва нещо, което е много повече от въстание на група религиозни фанатици. Откъсът, който откри в Мринския сборник, е много особен. Там намерих указания да проуча предсказанията и смятам, че ако не го направя, всички ще съжаляваме. — Вълшебникът се обърна към Анхег. — Къде е твоят препис на пророчествата от Ашаба?

— В библиотеката — на най-горния рафт. Не можах да проумея нищо от тази книга, затова я забутах там. Не съм преставал да си правя планове някой ден пак да се заема с нея. — След това кралят се сети нещо и добави: — А в манастира при Мар Терин има препис на Малореанските свещени книги — техните Евангелия.

Белгарат примигна.

— Това е една от другите книги, които искаш да видиш, нали? Съчинение, написано от пророците от Кел?

— Откъде знаеш какво има в библиотека на манастира в Мар Терин?

— Знам. Имам хора, които се интересуват от редки книги и непрекъснато са нащрек. Както и да е, направих на жреците предложение за нея — доста щедро според мен, — но преговорите се провалиха.

— Ти си истински рог на изобилие от сведения, Анхег. Можеш ли да се сетиш за нещо друго?

— Страхувам се, че не мога да ти помогна за пророчествата на гролимите от Рак Ктхол. Единственият екземпляр, който ми е известен, бе в библиотеката на Ктучик. И сигурно е попаднал под купчина камъни и пръст, когато събори Рак Ктхол от върха на планината. Би могъл да отидеш и да го изкопаеш.

— Благодаря, Анхег — сухо каза Белгарат. — Нямаш представа колко съм ти благодарен за помощта.

— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Се’Недра. — Някой е откраднал бебето ми — твоя правнук — и вместо да се опитваш да го намериш, ти си хукнал да дириш някакви си старинни ръкописи.

— Не изоставям детето, Се’Недра. Просто го търся другаде. — Старият вълшебник я погледна и в очите му проблесна дълбоко съчувствие. — Ти си още много млада — продължи той. — И всичко, което виждаш, е единствено действителното събитие — детето ти е било отнето от теб. Ала има два вида действителност. Гарион ще тръгне по следите на принца в тази действителност. Аз ще го търся в другата. Двамата преследваме едно и също нещо, така че вземаме под внимание всички възможности.

Младата кралица за миг впери поглед в него, а след това изведнъж закри лицето си с ръце и заплака. Гарион стана, отиде при нея и я прегърна.

— Се’Недра — прошепна утешително той. — Се’Недра, всичко ще бъде наред.

— Нищо няма да е наред — изплака съкрушено тя. — Толкова ме е страх за бебето, Гарион! Вече никога нищо няма да бъде наред.

Мандорален рязко се изправи. Очите на мимбратския рицар се бяха налели със сълзи.

— Тъй като аз съм ваш верен рицар и защитник, скъпа Се’Недра, заклевам се в живота си, че злодеят Улфгар няма да доживее следващото лято.

— Това са думи, изречени на място — измърмори Хетар. — Защо всички не отидем в Реон? И да приковем Улфгар за някой кол с много, много дълги пирони.

Анхег погледна Чо-Хаг и отбеляза:

— Синът ти има забележително точна преценка за създалото се положение.

— Той е радостта в годините на моя залез — гордо каза Чо-Хаг.

 

 

Спорът със Се’Недра започна незабавно щом се върнаха в кралските покои. Отначало Гарион опита да разговаря със съпругата си, изтъквайки разумни доводи, след това продължи със заповеди. Накрая прибягна до заплахи.

— Не ме интересува какво приказваш, Гарион. Аз отивам в Реон.

— Няма да ходиш там!

— Напротив, тръгвам веднага!

— Ще те заключа в спалнята.

— Веднага щом заминеш, ще заповядам на някого да отключи. Или пък ще я нацепя на трески и ще се кача на първия кораб, напускащ пристанището.

— Се’Недра, това е твърде опасно.

— Така беше и при Тул Марду, и при Ктхол Мишрак, но аз не избягах нито от едното място, нито от другото. Отивам в Реон, Гарион. Ако не дойдеш с мен, тръгвам сама. Ще намеря детето си дори ако трябва да разбия градските стени с голи ръце.

— Се’Недра, моля те!

— Не! — извика тя и тропна с крак. — Отивам, Гарион! И никакви твои думи или постъпки не ще могат да ме спрат!

Гарион вдигна ръце във въздуха и викна отчаяно:

— Жени!

 

 

Флотата напусна пристанището в ранни зори още на следващата сутрин и излезе в развълнуваното море, над което пробягваха сиви, бързо плъзгащи се облаци, подгонени от отшумяващата буря.

Гарион стоеше на задната палуба на „Морска птица“ до Барак, чиито яки ръце бяха сграбчили здраво румпела.

— Никога не съм си помислял, че ще ми се наложи отново да го правя — рече навъсено той.

— О, плаването при лошо време не е чак толкова неприятно — сви рамене Барак. Вятърът подмяташе червената му брада във всички посоки.

— Не това имах предвид. Смятах, че след смъртта на Торак ще мога да прекарам живота си в покой.

— Но все пак извади добър късмет — извика Барак.

— Опитваш се да бъдеш забавен?

— Всичко, което покоят донася на мъжете, е дебел задник и паяжини в главата — заяви мъдро огромният черек. — По всяко време съм готов да скоча за една хубава война.

На няколко левги в морето група кораби се отдели от флота и пое на изток към Сендар. С тях се отправиха крал Фулрах, генерал Брендиг, граф Селин и силно упоената кралица Лайла.

— Надявам се Брендиг да стигне до Дарин навреме — каза Анхег, изправен на перилата. — Тези кораби ще ми трябват, докато търсим бебето.

— Откъде смятате да започнете? — попита кралица Порен.

— Последователите на култа са се съсредоточил и предимно по западния бряг — отвърна той. — Ако похитителите на принц Геран са отишли в Черек, най-вероятно биха се отправили към някоя сектантска крепост. Ще започна с претърсване на брега и постепенно ще навлизам навътре в сушата.

— Стратегията ми изглежда добра — съгласи се тя. — Разгърни хората си и претърсете внимателно цялата област.

— Порен — изрече той оскърбено. — Обичам те като сестра, но моля те, не използвай военни понятия, когато говориш с мен. Настръхвам, когато чувам такива думи от устата на жена.

Преминаването през черекския проток „Глигана“ ги забави с два дни. Грелдик и още няколко луди глави с истинско нетърпение очакваха да прекарат флотилията край огромния водовъртеж, където след бурята бездруго трудно можеше да се плава, ала по-умерените и по-благоразумните надделяха.

— Сигурен съм, че съвсем скоро морето ще утихне — провикна се Барак от палубата към своите приятели. — А пък Реон няма да избяга. Нека не губим кораби, щом не се налага.

— Барак — изкрещя в отговор Грелдик, — превръщаш се в стара баба.

— Анхег използва точно същите думи малко преди да стигнем Ярвиксхолм — отбеляза Барак.

— Той е мъдър крал.

— Но този кораб не е негов.

Преодоляха водовъртежа в протока и навлязоха в по-спокойните води на Черекския залив. Тогава крал Анхег взе голяма част от флотилията под свое ръководство и отплава на север към Вал Алорн. Малко преди да се прехвърли на един от корабите му, Белгарат стоеше на палубата и тихо разговаряше с Гарион и Поулгара.

— Щом приключа във Вал Алорн, ще отида в Мар Терин — каза им той. — Ако не се върна преди да стигнете в Реон, бъдете особено внимателни. Последователите на култа са силно фанатизиран и и войната, която започнаха, е лично срещу теб, Гарион.

— Аз ще го пазя, татко — увери го Поулгара.

— Всъщност в общи линии и сам мога да се грижа за себе си, лельо Поул.

— Сигурна съм, че можеш, скъпи — отвърна тя. — Но старите навици трудно се изкореняват.

— На колко години трябва да стана, за да разбереш, че съм пораснал?

— Защо не дойдеш при мен след около хиляда години? — подхвърли вълшебницата. — Може би тогава ще можем да поговорим по този въпрос.

Кралят на Рива се усмихна и след това въздъхна.

— Лельо Поул — прошепна той. — Обичам те.

— Да, скъпи — отвърна тя и го потупа по бузата. — Зная. Аз също те обичам.

В Коту корабът, на който бяха Хетар, съпругата му и родителите му, се отклони на юг към Алдурфорд.

— Ще се срещнем в Реон след около три седмици — провикна се към „Морска птица“ алгарът с ястребовото лице. — Оставете и за мен врагове, с които да се бия.

— Само ако побързаш — отговори му весело Лелдорин.

— Не съм сигурна кои са по-лоши — измърмори Поулгара на Се’Недра. — Арендите или алорните.

— Може би между тях съществува някакво родство? — попита Се’Недра.

Леля Поул се засмя, след това погледна към кейовете на Коту и сбръчка нос.

— Ела, скъпа — покани я вълшебницата. — Да слезем в каютата. В пристанищата винаги се разнасят най-отвратителни миризми.

Флотилията премина край Коту и корабите един след друг навлязоха в устието нарека Мрин. Течението беше бавно, зелените блата се простираха от двете страни на реката. Гарион стоеше близо до носа на „Морска птица“ и наблюдаваше спокойно сиво-зелената тръстика и хилавите храсти. Гребците непрестанно тласкаха кораба нагоре по течението.

— А, тук ли си бил, Гарион! — възкликна кралица Порен зад гърба му. — Мислех си, че бихме могли да поговорим няколко минути.

— Разбира се. — Кралят на Рива изпитваше особени чувства към тази дребничка русокоса жена, чиято смелост и вярност издаваха дълбока привързаност към рода на Желязната хватка и желязната решителност на характера й.

— Щом стигнем Боктор, искам да оставя Кева в двореца. Не смятам, че това мое решение ще му хареса, но той е още малък за битки. Би ли могъл да му заповядаш да остане в града, ако реши да упорства?

— Аз ли?

— Ти си Върховният владетел на Запада, Гарион — напомни му кралицата. — А аз съм само негова майка.

— Страхувам се, че надценяваш титлата „Върховен владетел на Запада“. — Гарион разсеяно подръпна едното си ухо. — Чудя се дали бих могъл да убедя Се’Недра също да остане в Боктор — изрече замислено той.

— Съмнявам се — отвърна Порен. — Кева те възприема като висшестоящ владетел, но Се’Недра гледа на теб като на свой съпруг. Знаеш, че има разлика.

Гарион направи гримаса и каза:

— Вероятно имаш право. Въпреки това си струва да се опита. Докъде можем да стигнем с корабите по река Мрин?

— Северният ръкав на реката минава през поредица от плитчини на около двадесет левги след Боктор — отвърна кралицата. — Предполагам, че можем да превозим корабите по суша край тях, но от това няма да има голяма полза. Десет левги нагоре по течението ще се натъкнем на друг участък, осеян с плитчини, след това идват бързеите. Ще загубим много време, докато извличаме корабите от водата и след това отново ги вкарваме в нея.

— Искаш да кажеш, че ще се придвижваме по-бързо, ако просто продължим пеш след първите плитчини?

Тя кимна.

— Вероятно на моите генерали ще им бъдат необходими няколко дни, докато съберат войниците си и набавят нужните провизии — добави тя. — Ще им наредя да ни последват веднага щом могат. След като се присъединят към нас, ще можем да продължим към Реон. Ще държим града под обсада, докато пристигнат Брендиг и Хетар.

— Знаеш ли, ти наистина проявяваш голяма проницателност във военните маневри, Порен.

Тя се усмихна тъжно.

— Родар беше много добър учител.

— Много го обичаше, нали?

Кралицата въздъхна.

— Много повече, отколкото можеш да си представиш, Гарион.

 

 

На следващия ден следобед пристигнаха в Боктор. Гарион придружи кралица Порен и нейния видимо намръщен син до двореца, а Силк по стар навик тръгна след тях. Щом се озоваха в пищната сграда, Порен прати куриер до щаба на драснианските въоръжени сили.

— Мога ли да ви предложа чай, докато чакаме, господа? — обърна се дребничката русокоса кралица към тримата мъже.

— Само ако не можеш да намериш нещо по-силно — отвърна Силк и нахално се ухили.

— Не е ли твърде рано за това, принц Келдар? — попита го с укор тя.

— Аз съм алорн, скъпа вуйно. За мен никога не е твърде рано.

— Келдар, моля те, не ме наричай така. Това обръщение ме кара да се чувствам много стара.

— Но ти си, Порен. Всъщност искам да кажа, че си моя вуйна, а не че си много стара. Това се разбира от само себе си.

— Случва ли ти се понякога да се отнасяш сериозно към нещо?

— Не и ако мога да си позволя известно лекомислие.

Кралицата въздъхна, ала след това се засмя топло и звънливо. След около четвърт час в стаята бе въведен як мъж с червендалесто лице, облечен в твърде безвкусна оранжева униформа.

— Ваше величество е изпратила да ме повикат? — попита той с почтителен поклон.

— А, генерал Халдар — отвърна тя. — Познавате ли се с негово величество крал Белгарион?

— Срещали сме се, мадам, на погребението на покойния ви съпруг. — Генералът се поклони дълбоко пред Гарион.

— И, разбира се, познавате принц Келдар.

— Естествено — отвърна генералът. — Радвам се да ви видя, ваше височество.

— И аз, генерале. — Силк го изгледа проницателно. — Тези украшения не са ли нови?

Червендалестият генерал докосна многото медали на гърдите си с известно неодобрение.

— Това правят генералите в мирно време, принц Келдар: раздават си медали.

— Страхувам се, че мирното време свършва, генерал Халдар — заяви твърдо Порен. — Предполагам, вече сте научили какво се случи в Ярвиксхолм в Черек.

— Да, ваше величество — отвърна той. — Походът е бил много добре организиран и блестящо осъществен.

— Сега ще настъпим срещу Реон. Хора от култа към Мечката похитиха сина на Белгарион.

— Похитили са сина на Негово величество? — изрече невярващо Халдар.

— Да. Мисля, че най-сетне дойде часът да унищожим изцяло този култ. Затова тръгваме срещу Реон. На пристанището очаква цяла флотилия кораби, превозващи риванските войски на Белгарион. Утре ще поемем нагоре срещу течението, ще стигнем до плитчините и там ще слезем от корабите. Ще продължим по суша до Реон. Искам да свикаш армията и да ни последваш колкото е възможно по-бързо.

Халдар се навъси, сякаш нещо, което бе чул току-що, бе отклонило вниманието му.

— Сигурен ли сте, че принцът на Рива е бил отвлечен, ваше величество? — попита генералът. — А не е бил убит?

— Сигурен съм — отвърна твърдо Гарион. — Съвсем ясно е, че става дума за отвличане.

Халдар закрачи нервно напред-назад.

— В това няма никакъв смисъл — измърмори той сякаш на себе си.

— Разбрахте ли заповедта ми, генерале? — попита го Порен.

— Какво? О, да, ваше величество. Трябва да свикам войската и да настигна риванските войски на крал Белгарион преди да са стигнали до Реон.

— Точно така. Ще държим града под обсада, докато не пристигне и останалата част от нашите сили. При Реон към нас ще се присъединят алгари и части от сендарската армия.

— Незабавно се заемам със задачата, ваше величество — увери я генералът. Изразът му беше все още разсеян, а лицето — тревожно намръщено.

— Нещо не е наред ли, генерале? — попита го кралицата.

— Какво? О, не, ваше величество. Веднага ще отида в щаба и ще издам необходимите заповеди.

— Благодаря, генерал Халдар. Това е всичко.

— Генералът определено чу нещо, което не му се понрави — отбеляза Силк, след като генералът излезе.

— Напоследък всички чуваме неща, които не ни се нравят — отвърна Гарион.

— Ала сега не бе съвсем същото — измърмори Силк. — Извинете ме за момент. Смятам да отида да задам няколко въпроса на определени лица. — Дребничкият драснианец стана и тихо излезе.

 

 

Рано на следващата сутрин корабите от флотилията вдигнаха котва, напуснаха пристанището на Боктор и бавно започнаха да напредват срещу течението. Въпреки че призори времето бе ясно и слънчево, до обяд небето се покри с плътни облаци, долетели от Черекския залив.

— Надявам се да не завали — изръмжа Барак от мястото си на румпела. — Ненавиждам да се влача през кал и тиня на път за решителна битка.

Оказа се, че чакълестите плитчини на Мрин заемат доста голям участък.

— Не ви ли е хрумвало някога да издълбаете речното корито? — обърна се Гарион към кралицата на Драсния.

— Не — отвърна тя. — Политиката на кралството го налага. Не желая река Мрин да бъде плавателна оттук нагоре. Предпочитам толнедранските търговски кораби да не подминават Боктор. — Тя сладко се усмихна на Се’Недра. — Не искам да те обидя, скъпа — продължи кралицата, — но твоите сънародници като че ли винаги се опитват да избегнат митницата. При създалото се положение аз контролирам Северния път на керваните и имам нужда от митническите приходи.

— Разбирам, Порен — увери я Се’Недра. — И аз бих постъпила така.

Корабите хвърлиха котва край северния бряг на реката и войските на Гарион започнаха да слизат от тях.

— Ще тръгнеш с корабите надолу по реката към Дарин, така ли? — обърна се Барак към брадатия Грелдик.

— Точно така — отвърна капитанът. — След седмица ще докарам тук Брендиг и неговата сендарска войска.

— Добре. Кажи му да ни последва към Реон колкото е възможно по-бързо. Никога не ми е допадала мисълта за дълги обсади.

— Ще изпратиш ли „Морска птица“ с мен?

Барак замислено се почеса по брадата, после заяви:

— Не. Смятам да я оставя тук.

— Повярвай ми, Барак, няма да потопя кораба ти.

— Зная, но мисълта, че „Птицата“ ще ми е подръка, ако ми потрябва, ме кара да се чувствам по-добре. Ще дойдете ли с Брендиг при Реон? Сражението ще бъде нещо забележително.

Лицето на Грелдик се натъжи.

— Не — отвърна той. — Анхег ми заповяда да се върна във Вал Алорн, когато приключа с превозването на сендарите.

— О, това е ужасно!

Грелдик изсумтя кисело.

— Позабавлявайте се в Реон — рече той. — Само гледайте да не ви убият.

— Ще обърна специално внимание на последните ти думи.

Късно следобед всички войници вече бяха слезли на брега, а провизиите и припасите бяха разтоварени. Облаците продължаваха да се сгъстяват, ала все още не валеше.

— Мисля, че можем да изградим лагера си тук — обърна се Гарион към останалите, които стояха на полегатия бряг на реката. — Бездруго няма да стигнем особено далеч преди да се стъмни, а ако поспим добре през нощта, ще можем да тръгнем още призори.

— Това е разумно — съгласи се Силк.

— Научи ли нещо за Халдар? — попита кралица Порен дребничкия драснианец. — Видях, че нещо у генерала те тревожеше.

— Нищо особено — сви рамене Силк. — Ала напоследък този човек много пътува.

— Той е генерал, Келдар, освен това заема поста началник на генералния щаб на моята армия. Знаеш, че на генералите от време на време им се налага да предприема пътувания, за да инспектират войските.

— Но обикновено не ги предприемат без придружител — отвърна Силк. — По време на тези пътувания генералът не взима със себе си дори личния си адютант.

— Мисля, че просто си прекалено подозрителен.

— По природа съм си подозрителен, скъпа вуйно.

Кралицата тропна с крак.

— Ще престанеш ли да ме наричаш така?

Силк я погледна дружелюбно и попита:

— Нима това наистина те дразни, Порен?

— Вече ти казах, че не ми е приятно.

— В такъв случай ще трябва да се опитам да го запомня.

— Ти си невъзможен, знаеш ли?

— Разбира се, че зная, скъпа вуйно.

 

 

През следващите няколко дни риванската войска напредваше на изток през безлюдната сиво-зелена пустош — мрачна, безплодна хълмиста земя с оскъдна растителност, на места осеяна с избуяли около тъмни вирове застояла вода трънаци и къпини, които стърчаха към облаците. Небето си оставаше сиво и застрашително, но дъжд така и не заваляваше.

Гарион яздеше начело на колоната. Върху лицето му бе застинала мрачна решителност. Кралят на Рива приказваше единствено когато издаваше команди. През равни интервали от време съгледвачите му докладваха, че напред няма и следа от войски на култа. Със същата убеденост те твърдяха, че зад войската на Гарион няма и помен от драснианските копиехвъргачи, които под ръководството на генерал Халдар трябваше да настигнат колоната.

Когато на втория ден от похода спряха, за да похапнат на обяд, Поулгара приближи към Гарион, замислена дълбоко. Синьото и наметало сякаш нашепваше нещо на високата трева, а скитникът вятър донесе до него познатото и ухание.

— Да се поразходим малко, Гарион — предложи тихо вълшебницата. — Трябва да обсъдим нещо.

— Добре — отговори той лаконично, дори рязко.

Тогава Поулгара направи нещо, което рядко бе правила през последните няколко години. В израз на дълбоката си обич към краля на Рива тя го хвана за ръка, след това двамата се отдалечиха от войската и приятелите си и поеха към върха на малък хълм.

— Стана много мрачен през последните няколко седмици, скъпи — заговори тя, като спряха на билото на хълма.

— Мисля, че имам достатъчно причини за това, лельо Поул.

— Зная, че случилото се ти причинява силна болка, Гарион. Зная, че си изпълнен с неудържима ярост. Но не й позволявай да те превърне в свиреп и сляп човек.

— Лельо Поул, не аз започнах това — напомни й той. — Те се опитаха да убият съпругата ми. След това отнеха живота на един от най-близките ми приятели и се опитаха да подпалят война между мен и Анхег. А сега отвлякоха сина ми. Не мислиш ли, че е необходимо да ги накажа?

— Вероятно е така — отговори вълшебницата и го погледна в очите. — Но не трябва да позволяваш яростта да те завладее напълно. Тя не бива да те накара да газиш в реки от кръв. Ти притежаваш огромна сила, Гарион, и с нея с лекота можеш да извършиш с враговете си неописуеми неща. Ако го направиш, мощта ти ще те превърне в зло, каквато бе силата на Торак. Ужасът, който ще всяваш у враговете си, ще започне да ти доставя наслада. След време ще се превърнеш в роб на това удоволствие.

Кралят на Рива я погледна втренчено, уплашен от напрежението, което долавяше в гласа й. В същото време единственият бял кичур на челото й изведнъж заблестя силно.

— Това в действителност е реална опасност, Гарион. В известна степен сега те грози много по-голяма заплаха, отколкото в деня, когато се изправи срещу Торак.

— Няма да позволя да се измъкнат безнаказано след онова, което направиха — изрече упорито той. — Няма да го позволя.

— Не ти предлагам това, скъпи. Скоро ще стигнем до Реон и ще се сражаваме с тях. Ти си алорн и аз съм сигурна, че с нетърпение очакваш битката. Искам само да ми обещаеш, че няма да позволиш на обидата и яростта си да те тласнат към безпричинно клане.

— Това няма да стане, ако те се предадат — отвърна твърдо той.

— А след като се предадат какво? Какво ще правиш със своите пленници?

Кралят на Рива се намръщи. Не бе мислил за това.

— По-голямата част от последователите на култа към Мечката са или неуки, или са били подведени. Те са обладани до такава степен от една-единствена представа, че дори не проумяват чудовищното си деяние. Ще ги избиеш ли заради глупостта им? Вярно, глупостта е недостатък, но едва ли заслужава такова наказание.

— А какво ще кажеш за Улфгар? — попита Гарион.

За момент вълшебницата се усмихна мрачно.

— Това — изрече тихо тя — е друг въпрос.

Голям сокол със сини пера по врата се спусна към земята от мрачното небе.

— Да не сте организирали малка семейна среща? — попита Белдин с дрезгав глас, щом прие човешкия си облик.

— Къде беше? — попита го леля Поул съвсем спокойно. — Оставих ти бележка у близнаците да се присъединиш към нас.

— Тъкмо се връщам от Малореа — изсумтя той и се почеса по корема. — Къде е Белгарат?

— Във Вал Алорн — отвърна вълшебницата. — След това ще отиде в Мар Терин. Опитва се да проследи дирята, за която вярваме, че е скрита в предсказанията. Научил си за събитията, които се случиха напоследък, нали?

— Да, за повечето от тях. Близнаците ми показаха откъса, скрит в Мринския сборник. Чух за убийството на риванския Пазител и за отвличането на сина на Белгарион. Настъпвате срещу Реон, нали?

— Разбира се — отвърна Поулгара. — Там е източникът на заразата.

Гърбавият вълшебник хвърли изпитателен поглед към Гарион.

— Сигурен съм, че си отличен стратег, Белгарион — рече той. — Но ми убягват мотивите на стъпките, които предприемаш.

Гарион го погледна неразбиращо.

— Готвиш се да нападнеш военни сили в укрепен град, които са по-големи от онези, с които разполагаш ти, нали?

— Прав си.

— Тогава защо повече от половината от войската ти се е разположила на лагер край плитчините на река Мрин на два дни път след теб? Не смяташ ли, че тази армия може да ти потрябва?

— Какво говориш, чичо? — изрече рязко леля Поул.

— Мисля, че се изразих съвсем ясно. Драснианската войска се е разположила на лагер край плитчините. Войниците и военачалниците им не показват никакви признаци, че възнамеряват да потеглят към теб в близко бъдеще. Дори са се захванали да изграждат укрепления около позициите си.

— Това е невъзможно!

Белдин вдигна рамене.

— Отлети дотам и ще се увериш със собствените си очи.

— По-добре да съобщим неприятната новина на останалите, Гарион — каза сериозно леля Поул. — Нещо ужасно се е объркало.