Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (8)

7.

Сара вървеше по дългата алея във „Фермата на Мерлин“ и се чудеше колко малко промени има, откакто я видя за пръв път, а тогава беше осемгодишна. По време на вечерята в деня преди онова посещение майка й беше съобщила радостно на семейството си, че Брустър Ланг се е свързал с нея и е съобщил, че желае да продава от своите зеленчуци на магазините за органични храни „Армстронг“. Фактът, че той отглеждаше най-вкусните продукти в областта, а може би и в целия щат, беше добре известно.

— И как се свърза с него? — беше попитал съпругът й, доктор Хенри Шоу. — С димни сигнали ли? Или с две консервени кутии и жица?

Той не беше израснал в Едилин и често намекваше на жена си колко изостанал е според неговите представи градът.

Само Сара се бе изсмяла на шегата, но пък тя си беше открай време „момичето на татко“. Колкото нейните две по-големи сестри бяха абсолютни традиционалистки, толкова Сара беше фантазьорка.

— По телефона — беше отговорила Ели, подавайки купата със салата от моркови и стафиди на дванайсетгодишната Тейлър — най-голямата от техните три дъщери. — Утре отивам във фермата да се срещна с него и ти, Сара, идваш с мен.

Всички на масата бяха млъкнали и се бяха вцепенили, загледани смаяни в Сара. Докато двете по-големи дъщери бяха организирани и решителни като майка си, но без хипарския уклон, Сара беше щастлива да играе с многото си кукли и да им шие безброй дрешки.

Тя беше погледнала объркано, сякаш не разбираше наказват ли я или я възнаграждават.

— Аз ли? — беше прошепнала.

Беше ходила много пъти на работа с баща си. Отиваше, разбира се, винаги в събота, когато имаше повече писмена работа, отколкото прегледи на пациенти, но на нея й харесваше старинната болница в Уилямсбърг, беше запленена от неговия кабинет, но най-вече обичаше да бъде с баща си. Все пак, за разлика от сестрите си никога не беше ходила на работа с майка си.

— Да, ти — беше казала Ели. — „Фермата на Мерлин“ е стара и тайнствена. Намира се след твоята пътечка. Ще стоиш отвън, докато преговарям с господин Ланг. Едва ли ще се забавя повече от половин час.

Но се беше забавила повече от четири часа, а през това време Сара се разхожда наоколо, облечена с розова рокличка — подарък от леля й Лизи… и се влюби в старата ферма. Беше се сприятелила с двете кучета на господин Ланг, тича с ятото гъски, големи почти колкото нея, и изследва всяка стара сграда в имота.

Когато майка й беше свършила работа и щяха да си тръгват, на Сара й се бе сторило, че е прекарала само няколко минути там. Но майка й явно се чувстваше по-различно. Толкова ядосана не я беше виждала никога.

След нея вървеше нисък, тромав човек, така прегърбен, че й беше заприличал на Гърбушкото от Нотр Дам. Тътреше се подир вбесената жена и се усмихваше, сякаш бе спечелил награда.

Но като видя Сара, застанала до колата, замръзна на място и впи поглед в момиченцето, а кръглото му лице придоби заплашителен вид.

— Прилича досущ на нея — беше казал с дълбок глас, който според Сара беше смешен. Ако не я гледаше толкова намръщено, щеше да се разкиска.

Ели отваряше вратата на колата, но тъй като беше превъзбудена, изпусна ключовете. Тя се наведе да ги вземе и старецът преобрази физиономията си, така че когато Ели се обърна, той почти не поглеждаше детето.

— Имаш предвид моята леля Лизи. Да, Сара прилича на нея и е като нея.

Отвори със замах задната врата на колата и почака дъщеря й да се качи. После се качи и тя и потеглиха.

Сара се бе загледала през задното стъкло в господин Ланг и знаеше, че майка й не вижда как свирепо я гледа старецът и положително не виждаше как насочи показалеца си към нея. И докато се отдалечаваха, имитира пистолет и натисна спусъка.

Сара се сниши на задната седалка ужасена и по целия път до вкъщи слуша оплакванията на майка си — какъв пират е Брустър Ланг.

— Само дето не опря пистолет до главата ми — мърмореше майка й… и при тези думи Сара се смъкна още по-надолу на задната седалка.

Сара не каза на никого как господин Ланг изпрати подире им въображаем куршум. През годините, които последваха, тя отдели старата ферма с прелитащи пеперуди от страшния старец, който изглежда я мразеше, защото приличаше на леля си Лизи. Веднъж Сара попита леля си за него, но тя й каза само, че трябва да се пази от Ланг.

— И запомни, скъпа, никога не вярвай на Брустър Ланг, каквото и да каже.

След това Лизи отказа да говори за господин Ланг. Леля Лизи вярваше в силата на позитивното мислене толкова дълбоко, че по никакъв повод от устните й не се отронваше лоша дума. На Сара й беше смешно, че някои хора в Едилин си спомняха тази характерна черта с голяма нежност, докато други казваха, че тя ги правела на луди.

И днес, в този следобед, Сара пак беше във фермата на Мерлин. Случи се така, че в два часа седеше навън и шиеше, когато видя Люк да обикаля градината в имението заедно с някакъв нисък мъж. Не обърна внимание, докато не я полазиха ледени тръпки. Потръпна леко, потърка настръхналата кожа на ръката си и вдигна поглед. Само на няколко метра, впил поглед в нея с израз, който можеше да се опише само като омраза, стоеше страшилището от нейните сънища — господин Ланг. Не беше го виждала толкова отблизо от дете, защото старателно го отбягваше, но той не се беше променил много. Беше все толкова грозен, с голяма и кръгла като тиква глава. Може би се беше смалил малко и на лицето му имаше няколко бръчки в повече, но си беше същият.

И сега отново, както и преди, направи жест, все едно я застрелва. Но този път Сара не беше малко момиченце. Усмихна му се с най-сладката си усмивка и му показа среден пръст. Той отвърна на усмивката й, но така, че тя настръхна пак, после се обърна и последва Люк.

След това, колкото и да се стараеше, Сара не можа да продължи да шие. Събра нещата си, влезе в апартамента и заключи всички врати и прозорци. После се сети, че Майк живее при нея и няма да може да влезе.

При мисълта за Майк всичко си дойде на място. Снощи на вечеря той се държа много мило, като изслуша внимателно всичките й доводи защо трябва на всяка цена да отиде с него в старата ферма. Легна си съвсем сигурна, че го е убедила. Откакто видя за пръв път „Фермата на Мерлин“, мечтаеше да отиде пак, но само ако „онзи“ не е там. Когато й хрумна идеята да придружи Майк (детектив с пистолет), реши, че по-добра възможност няма да има. Даже обмисли как да се облече и каква храна да приготви за пикник.

Но Майк, изглежда, нямаше никакво намерение да я взима със себе си.

— След всичко, което направих за него! — промърмори ядосано.

Фактът, че едва ли можеше да каже какво по-точно е направила, не спря гнева й. Знаеше, че Майк е уредил Люк да се заеме със стария господин Ланг, а в това време той, Майк, да отиде да види фермата. При това сам!

— Двама ще играят тази игра — промърмори тя и се обади на управителя на семейния магазин.

Помоли го да й приготви кошница за пикник с обяд за двама. Знаеше, че това беше новина, и тя ще се разпространи из града за броени минути, но й беше все едно. До гуша й беше дошло от мъже, които се отнасяха с нея, като че ли е прекалено крехка, за да чуе истината! Грег не й каза какво толкова се е случило, та замина неочаквано. А сега Майк й даде да разбере, че според него тя няма да понесе посещение в някаква си ферма! С помощта на нейните роднини беше отишъл там един ден преди уговореното.

След двайсет минути с кошницата за пикник в колата Сара се отправи към „Фермата на Мерлин“. Като видя колата на Майк, полускрита под големия дъб, придоби още по-голяма самоувереност, че постъпва правилно.

Но за себе си реши, че няма да се промъква тайно. Мина през портала, паркира колата пред къщата и слезе. Ако срещнеше Майк — хубаво, ако не го срещнеше, пак добре.

Както взимаше дамската си чанта, усети, че телефонът й вибрира. Майка й беше изпратила имейл, за да съобщи, че е получила молохия по поръчка на Майк, а Джос я молеше с есемес да отиде при нея, за да й разкаже за страшното човече, което обикаля с Люк градината. А пък по гласовата поща Тес я питаше как я карат с Майк. Имаше и четири съобщения от клиентки, които питаха кога ще бъдат готови роклите им. Сара остави чантата си в колата, взе телефона и докато вървеше, натискаше бързо бутоните, за да отговори на всички.