Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (4)

3.

Сара спа до късно на следващата сутрин и като се събуди, едва след няколко минути си спомни всичко, което се случи през нощта. Като се претърколи по корем, се загледа в пода. До леглото имаше килимче, на което единият край беше подгънат — свидетелство за снощния инцидент. Стана и отмести килимчето. Видя, че изрязаният в пода квадрат се вижда съвсем ясно.

— Ще му дам да се разбере на Люк Конър — каза на глас.

Ядосваше се, че я остави да се премести в апартамента, без да я предупреди за входа в пода, който водеше към… Накъде водеше? Това, че мъжът влезе оттам, означаваше, че води към подземен излаз. В такъв случай защо никой в града не знаеше, че в имението „Едилин“ има таен тунел? Почти чу гласа на братовчед си: „Тогава няма да е таен, нали?“. Понякога Люк можеше да вбеси човек!

Сара не бързаше да се облече и пазеше тишина. Ако братът на Тес беше шофирал вчера чак от базата Лодърдейл, сигурно искаше да си поспи. А когато станеше, Сара щеше да бъде сърдечна и любезна, но също така — категорична: той трябваше да напусне. Не можеше да остане в един апартамент с нея. Беше едно да каже на Грег, че е преспал първата нощ по необходимост, съвсем друго, че е останал две нощи… или повече.

Мина й през ум, че по-скоро тя трябва да се изнесе, но къде да отиде? Ако се преместеше при родителите си в стаята за гости, щеше да бъде принудена да изслуша отново речта на майка си в смисъл „та толкова ли не се намери някой по-подходящ от Грег Андерс“. И още по-лошо, щеше да бъде принудена да види тъжните очи на баща си.

Сара беше живяла в Едилин през целия си живот и имаше много приятели, без да се споменават роднините, и можеше да отиде у някой от тях, но това щеше да предизвика много въпроси. Щяха да разпитват къде е заминал Грег и кога ще се върне. Щяха да питат дали ще се върне навреме за сватбата. Понеже Сара нямаше отговори на тези въпроси, щеше да последва най-ненавистният: абсолютно сигурна ли е, че иска да се омъжи за него.

Не, остава тук, в апартамента на Тес, близо до своя. Ако трябваше да се преоблече, или да си вземе неща, необходими за шиенето, щеше да й бъде лесно. Щеше само да се пази да не вдишва дълбоко, за да не се нагълта с изпаренията от отровите.

Щом се облече, излезе на пръсти от спалнята и направи бърз оглед на банята, но там всичко блестеше от чистота. В умивалника нямаше косъмчета, на вратата на душкабината — засъхнала сапунена пяна. Изглеждаше точно така, както я беше оставила, и за миг й мина мисълта, че е сънувала как някакъв мъж влиза през отвор в пода.

Като излезе от банята, погледна към затворената врата на другата спалня. Оттам не се чуваше никакъв шум. На кухненската маса имаше бележка.

„Скъпа госпожице Шоу“ — прочете Сара, обръщение, което й се стори твърде официално. Почеркът беше равен и четлив.

„Още веднъж поднасям извиненията си за снощи. Нямах намерение да обезпокоявам никого. Отивам в Уилямсбърг да спортувам, след което ще свърша някои работи. Ще обядвам в хотел «Уилямсбърг» в един, така че ако пожелаеш да си починеш и да се присъединиш към мен, може би ще успея да се реванширам. Ще се прибера вкъщи около пет и ще сготвя за вечеря. Дали ще приемеш да се редуваме? Ако се досетиш, че искаш нещо да се купи от града, или ако пожелаеш да поговорим, моля, обади ми се.“

Най-отдолу беше записал телефонния си номер. Сара захвърли бележката на масата.

— Какво безочие, какво нахалство! — изрече на глас.

Да обядва с него ли? Той положително знае, че тя съвсем скоро ще се омъжва. Снощи, когато Тес му каза коя е тя, се оказа, че са му известни доста неща за Сара, така че вероятно знае дори часа и мястото на сватбата. И какво има предвид с това „ако пожелаеш просто да поговорим“? Нима си въобразява, че няма приятели? Ами „да се редуваме да готвим“? Колко време възнамерява да остане?

Ядоса се и се огледа наоколо. Беше спазил обещанието и беше измил и прибрал чашите и чиниите от тяхното среднощно чаено парти. В хладилника незначителното количество продукти бяха подредени.

— Не е мой тип — заяви на глас.

Закуси с купичка овесени ядки, нареди мръсните прибори в миялната машина, после отиде в спалнята, за да започне работа. Но като погледна в гардеробната трите кашона с дрехи и дузината рокли на закачалки, й се прииска да затръшне вратата и да излезе.

„За всичко е виновен Грег“ — помисли си. Сто процента от неприятностите бяха причинени от него. Защо тръгна като хала? Защо не й каза къде отива и каква е тази толкова важна работа? Защо не й написа бележка като онази от брата на Тес? „Скъпа моя Сара — можеше да напише, — много съжалявам, но трябва да замина…“ И точно тук удряше на камък. Преди две нощи би се заклела, че знае почти всичко за човека, за когото ще се омъжи. Двамата разговаряха с часове и той й бе разказал какъв е бил животът му, преди да се срещнат. Научи в подробности какво е преживял с двете си жени, които се отнасяли толкова лошо с него, че било цяло чудо да хареса някоя жена отново. И каза още, че любовта на Сара го накарала да забрави всичко, което се е случило преди.

След като знаеше толкова много за него, тогава кой му се обади и го накара да тръгне веднага? Кой друг, освен Сара е толкова важен, че да го принуди да зареже всичко и да замине по този начин?

Когато телефонът й иззвъня, тя така се хвърли да го вземе, че навярно приличаше на футболист, който се спуска да хване топка.

— Ало? — изрече задъхано.

— Сара, скъпа, добре ли си?

Обаждаше се майката на Люк. Сара я наричаше по южняшки обичай „лельо“.

— Добре съм, лельо Хелън. Само, ъ-ъ-ъ, се спънах, като се затичах да взема телефона. Съжалявам за костюмите за панаира тази година, но имам толкова много за шиене, че няма да мога да ушия и тях.

— Не се притеснявай, скъпа. Със сестра ми се захванахме да ги ушием. Само се чудех дали има нещо, с което да ти помогна за твоя гост.

— Моят гост ли?

— Да. Братът на Тес. Такъв възпитан и услужлив момък, нали? Когато ми каза, че е отседнал в апартамента на Тес, и като се сетих, че Люк трябва да напръска твоя, си помислих колко е мило от твоя страна, че си му позволила да остане.

Сара погледна часовника на нощното шкафче.

— Лельо Хелън, едва 9:30 сутринта е. Как разбра всичко това толкова бързо?

— Акумулаторът на колата ми отказа и ще наругая жестоко мъжа си, ако днес не ми купи нов, и Майк ме закара до града, така че имах възможност да го поразпитам. Толкова приятен млад мъж, много ми хареса.

Сара отдръпна телефона от ухото си и се загледа в него. Леля й Хелън беше от компанията на онези, които никак не харесваха Грег.

— Да, наистина е много симпатичен — съгласи се Сара мило. — Защо с чичо Джеймс не го поканите у вас? Сигурна съм, че ще хареса как готвиш.

Хелън не се поколеба. Отговори също толкова мило:

— С удоволствие, но нали знаеш колко държи Джеймс никой да не го безпокои. Надявам се, че ще се видим на църква в неделя, и защо не доведеш Майк? Тес я няма и горкият младеж сигурно се чувства самотен.

— Може би ще отиде с Люк — отвърна й остро тя, — а аз ще отида с Грег.

— О! Той върна ли се?

Нямаше да й отговори, защото щяха да последват още въпроси къде е заминал Грег и кога ще се върне.

— Ох, тенджерата на печката кипи! Трябва да отида в кухнята.

— Сигурно готвиш вечеря за Майк. Колко мило от твоя страна. Той…

— Дочуване — рече Сара и затвори. — Какво нахалство…

„Не — помисли си тя, — няма да се ядосвам.“ Тази вечер ще каже най-спокойно на брата на Тес да си отиде и точка по въпроса. Всъщност може би не беше лошо, че леля й Хелън е разбрала за Майк. Може би в града ще започнат да го канят насам-натам.

Сара тъкмо взе първото сако за поправка и телефонът зазвъня отново. Леля й Мейвис я търсеше.

— Чудя се какво добро дело е сторил за нея? — промърмори и остави да се включи гласовата поща.

След десет минути телефонът зазвъня отново. Беше майка й, но Сара и на нея не се обади.

Взе кошничката с принадлежностите за шиене и две рокли, остави телефона да се зарежда и излезе навън. Трябваше да държи телефона у себе си, в случай че Грег се обади, но в момента не искаше да говори с него или с когото и да било.

Под сянката на дървото имаше желязна градинска масичка със столове. Настани се там и започна да шие. Трябваше да зашие половин дузина шевове, за да поправи скъпата дреха, чиято притежателка, както изглежда, я е носила, докато е тичала за здраве. Следобед щеше да шие на шевната машина. Възнамеряваше същевременно да си пусне да слуша филми по филмовия канал. Дано да попадне на някой толкова страшен, че да забрави и за Грег, и за мъжа, който нахлу в апартамента й снощи.

— Добро утро.

Вдигна поглед към Люк и се усмихна. Нямаше да разреши нито на него, нито на който и да било друг да разбере колко е разстроена.

— Защо не пишеш?

— Трябва да помисля — рече той и нарами една лопата.

В семейството се шегуваха, че когато Люк е разтревожен, копае дупки.

— Джос добре ли е?

Сара всеки ден посещаваше жената на Люк, за да я разсее от досадното лежане. Повече от година Джос работи върху биографията на своята баба, жена с голямо значение в историята на Едилин, но стигна до задънена улица в изследванията си и се наложи да изостави книгата.

— Много е добре. Е, може би не чак толкова в момента. — Той се подхили. — Пише история на рода и… — Захили се още по-широко. — Снощи откри, че двамата с нея сме седми братовчеди. Струва ми се, че се уплаши бебетата да не се родят дебили.

— Или да страдат от хемофилия — каза Сара, като имаше предвид европейските кралски фамилии, които така се бяха кръстосали, че от векове страдаха от най-различни болести.

Люк схвана намека.

— Моля те, не го споменавай пред нея, иначе ще го впише в списъка с непредвидени нещастия. Ще се срещнеш ли с Майк за обяд?

Тя изсумтя.

— Не ми казвай, че и с теб се е сдружил?

Той изглеждаше изненадан.

— Да се сдружи с мен ли? Не разбирам какво имаш предвид. Срещнах го тази сутрин около шест, попита ме къде има спортен салон и аз му казах.

— Бил си навън в шест часа сутринта!

— Обикновено съм навън по това време — каза Люк. — Ако беше станала поне веднъж преди пладне, щеше да видиш.

— През живота си не съм спала до обяд.

Люк я погледна.

— Добре де, сигурно съм спала до късно, но от години не ми се е случвало. Имам много работа.

— Е, и как успяваш с всичко, с което Грег те товари?

Сара знаеше точно за какво намеква. Той преди всичко й беше братовчед и добре го познаваше. Въпреки че беше осем години по-голям от нея, бяха близки.

— Приключих с кавгите за днес, така че не ме ядосвай и ти. Не разбирам защо този град взема страната на човек, когото изобщо не познава. И особено след като всички знаете, че Майк Нюланд може да е сериен убиец.

— Брат е на Тес, а нея познаваме — каза Люк. — И когато се омъжи за Рамз, стана една от нас.

Сара не искаше да спори с братовчед си, също така не желаеше да обсъжда бъдещето си. Реши да нападне.

— С всичките ти приказки за това „нас“, защо не си ми казал за тунела? Този път го използва човек, когото познаваме… макар и не лично… ами какво ще правя, ако следващия път някой непознат се изкатери в спалнята ми?

— Майк каза, че много съжалява, но…

— Каза ли ти, че се промъкна в апартамента ми посред нощ и ме изплаши до смърт? Каза ли ти също така, че искаше да се обади в полицията, за да се оплаче от мен?

— Фактически има право. Влязъл е в апартамента на сестра си, а ти…

Сара нямаше никакво желание да слуша, че Майк Нюланд е бил прав, а тя — не.

— Какво става с моя апартамент?

— Всичко е наред — отговори той. — Тази сутрин махнах тоалетната чиния.

— Преди или след като срещна брата на Тес.

Люк се престори, че трябва да помисли.

— След това. Всъщност запознах се с Майк и после отидох в твоя апартамент, и видях, че тоалетната чиния трябва да се подмени. Отне ми пет минути да я махна.

— Цялата кухня трябва да се ремонтира, но ти още нищо не си направил.

— Да, трябва — рече Люк, разкайвайки се, но изведнъж вдигна глава. — Знам. Може би ще успея да накарам Майк да ми помогне с новите мебели в кухнята. Има вид на човек, който знае как да държи отвертка. Ще ни готвиш ли за обяд всеки ден?

Сара го замери с големия си игленик. Люк го хвана, хвърли й го обратно и подсмихвайки се, се запъти към градината с лопата на рамо.

По обяд тя влезе вътре да си приготви нещо за хапване. Откакто Грег замина, беше много заета, за да отиде да си напазарува, така че имаше само сух хляб от три дена и салата с риба тон, която майка й беше приготвила. Както отхапваше от сандвича, не можа да не погледне часовника. Още имаше време да се преоблече, да отиде в Уилямсбърг и да обядва в елегантния хотел.

Но си представи какви клюки ще плъзнат, както и погледа „аз нали ти казах“ на „онзи мъж“, и се отказа от идеята. Стана, провери обажданията по телефона, но Грег още не беше звънял. Имаше само три съобщения по гласовата поща от разни познати. Сара ги изслуша неохотно и всичките бяха в един и същи смисъл — какъв страхотен човек е Майк Нюланд. Беше помогнал на леля й Мейвис да разтовари колата, на чичо Арни да поправи резачката, а после отрязал три клона вместо него. Най-неприятното беше от майка й. Майк посетил майката на Сара и тя й съобщаваше, че ще намине следобед и ще „поговорят по въпроса“.

— Какви ги е забъркал тази сутрин? — почти извика Сара. — От къща на къща ли е обикалял, за да се представи? Или цял ден е вършил добри дела?

Позабавлява се за момент с мисълта как през нощта безчинства в имотите на хората, а на сутринта обикаля от къща на къща, за да поправи злото, което е сторил.

Като се усмихна на своето хрумване, подреди мръсните чинии за миялната, потърси Грег и му изпрати съобщение, после излезе пак навън. Трябваше да постави шевната машина на бюрото на Тес, да включи телевизора и да работи вътре, но пък тогава щеше да чува телефона или да обяснява защо го е изключила. А сега можеше да се извини, че е работила навън и не го е чула. Колкото до Грег, ако се обади, би било по-добре за него да попадне на гласовата поща.

В два часа влезе да си направи студен чай и видя, че Грег не е звънял. Докато чакаше водата да заври, се загледа във вратата на спалнята на Майк. Грешка, стаята за гости на Тес, и любопитството й надделя. Крадешком, сякаш някой я наблюдаваше, сложи ръка на дръжката. Нямаше да се изненада, ако вратата е заключена, но подозрението й не се потвърди. Надникна, чувствайки се като крадец. Пердетата бяха дръпнати, леглото оправено и доколкото виждаше, стаята изглеждаше така, сякаш Майк не беше спал в нея. Обратно на онова, което й каза Люк, на пръв поглед леглото си беше в ред.

Тя смело пристъпи вътре и се огледа. Нямаше нищо. Никакви доказателства, че е бил тук. Отиде до гардеробната и отвори вратата. Имаше само една риза, куфар никъде не се виждаше. Като се замисли, се сети, че не носеше багаж, като се показа от тунела.

Сара се смръщи и взе да отваря чекмеджетата на скрина. Бяха празни, както и тези на нощните шкафчета. Под леглото също нямаше нищо. Даже отметна кувертюрата на леглото, но в цялата стая нямаше нито една негова вещ.

Като излизаше, си спомни, че в бележката пишеше, че трябва да свърши някои работи. Какви тайни задачи имаше в Уилямсбърг?

Тъкмо затвори вратата и чу, че пред къщата спира кола. Веднага разбра, че е майка й. Без съмнение усещането, че майка й е наблизо, беше някакъв първичен инстинкт и като погледна навън, видя, че не се е излъгала. Преди Сара да измисли как да избяга, майка й застана пред входната врата. Видя през стъклото силуета на Сара и каза:

— Имам нужда от помощ.

— Всички имаме — мърмореше тя, докато отваряше.

За нейно изумление майка й беше оставила на малката веранда осем платнени торби (не докосваше найлонови) с продукти. Всички лоши мисли и чувства у Сара изчезнаха. Майка й знаеше колко много работи, за да направи всички поправки преди сватбата и беше се погрижила да й сготви. Магазинът за органични храни на Армстронг — моминското име на Елинор Шоу — не остана единствен, след като майка й го отвори пред кухнята си през 1976. Сега управляваше три — един в Едилин, един в Уилямсбърг и през лятото голям щанд за плодове и зеленчуци на магистралата за Ричмънд. Даваше работа на дванайсет жени, които готвеха така, че всичко се изкупуваше щом излезеше от кухнята, и на още петнайсет, обслужващи магазините. Това, че майка й беше отделила от скъпоценното си време, за да се погрижи за нея, накара Сара да забрави всичките си оплаквания. Наистина имаше най-прекрасната майка на света.

Сара прегърна силно майка си.

— Благодаря ти. Ти си най-добрата майка… най-добрата приятелка, каквато някой някога е имал. Как разбра, че фактически умирам от глад?

Когато Елинор се освободи от прегръдката, подаде на Сара две торби, пълни с продукти.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, миличка, но Майк купи всичко това.

Тя се оклюма.

— Майк! Братът на Тес ли?

— И друг Майк ли живее при теб?

Сара остави торбите на кухненския плот до хладилника.

— Много добре, и какво героично дело с монументално значение е извършил за теб днес?

Както отваряше хладилника, Ели вдигна вежда и погледна дъщеря си.

— Какво ти става, та се дразниш толкова много? Затова, че бъдещият ти съпруг отпраши нанякъде и те заряза едва ли не пред олтара, или затова, че нито веднъж не се обади?

— А ти откъде знаеш… — Сара се намръщи, когато осъзна, че майка й не беше сигурна дали Грег се е обаждал, докато сама не се издаде. — Добре, хайде казвай, каквото си наумила и си отивай. Имам работа.

— Ти винаги имаш работа. — Ели прибра черно, италианско, къдраво зеле в отделението за зеленчуци и нагласи нивото на влажност. — На практика сега имаш толкова много работа, че не ти остава време дори да се нахраниш, още по-малко да се срещнеш с приятели и братовчеди.

Сара беше чувала това и преди. Бръкна в торбата и извади голямо парче сирене.

— Нямам…

— Ренде ли? — попита Ели. — Не се тревожи, Майк се погрижи. Купи от мен едно. Плати с дебитна карта. От онези, с които веднага се теглят пари от сметката в банката.

Сара не искаше да пита какво намеква майка й. Малко след като представи Грег на семейството си, той минал през магазина и напълнил една количка със скъпи готови храни и тръгнал да излиза, без да плати. Когато управителят на магазина го догонил, той му заявил, че може да си взима каквото пожелае, защото магазинът е собственост на неговото „гадже“. Управителят доста се позамислил, преди да се досети, че има предвид Сара, а не Ели. По-късно Сара трябваше да понася гнева на Грег, защото неговата бъдеща тъща не му даваше безплатно всичко, което пожелае от магазина. Оттогава тя пазаруваше и плащаше всяка покупка, макар и с намаление. Не казваше на Грег, защото не й се обясняваше с часове, но й даваха много стоки безплатно.

И сега, докато изваждаше различните храни — нито една готова — си мислеше как да привлече майка си на своя страна. Хвалбите за Майк Нюланд бяха вече прекалени.

— Виж, мамо, на пръв поглед изглежда свестен, брат е на Тес, но у него има нещо, което ме тревожи. Не му вярвам. Почакай само да чуеш как нахлу в моя апартамент посред нощ. Той…

— Знам. Минал е през тунела.

Сара млъкна, ръката й замръзна, както беше бръкнала в малка торбичка за многократна употреба, пълна с люти чушлета.

— Откъде знаеш?

— Леля ти Лизи ми каза за тунела, когато бях малка, но той беше затворен. Люк го откри в годината, преди да се ожени за Джос. Спомняш ли си, по онова време, когато беше толкова депресиран, че с никого не говореше. Накара баща ми да му помогне да го укрепи. Нима мислиш, че татко ще направи нещо подобно и аз няма да знам? Аз му перях мръсните дрехи и разтривах с мехлем натъртения му гръб.

— Кой друг знае за тунела?

— Жив или умрял?

Сара поклати глава.

— Хубаво, значи много хора от твоето поколение и по-стари са знаели за прохода, но това не извинява начина, по който той — един непознат — се възползва от него. Мисля си, че искаше да ме изплаши.

— Струва ми се, че е трябвало да почука на вратата на апартамент, в който няма никого, и този факт му е бил известен.

— Щом с Тес са толкова близки, защо не е знаел, че съм се пренесла там? И защо неговата стая е абсолютно празна? Появи се посред нощ и не носеше нищо. Не ти ли се струва странно?

Ели вдигна поглед.

— Не и ако апартаментът ти е изгорял напълно и са ти останали само дрехите на гърба и колата.

Занемяла, Сара впери поглед в майка си.

Ели се изправи с ръка на кръста. Беше шейсет и две годишна, хубава жена, което се дължеше, твърдеше тя, на факта, че не се храни с отровите в комерсиалните храни, но дъщеря й никак не приличаше на нея. Нежната си хубост Сара беше наследила от лелята на Ели — Лизи, жена с изтънчена красота и алабастрова кожа.

— Може и да не ти е казал защо се е появил изневиделица през нощта и защо стаята му, която ти явно си претършувала, е празна. Горкото момче си няма нищичко. Поръчах му шотландска поличка.

— Какво?

— Взех му мерките, обадих се в един магазин в Единбург и му поръчах два шотландски костюма — един да си го носи и един, с който да участва в игрите на панаира.

— Игрите ли? На панаира! Да не би да говориш за шотландските игри? Теглене на въже! Хвърляне на гюлле! Показен бой? Фрейзиъровци ще го обезглавят.

Ели погледна остро дъщеря си.

— Какво имаш против този мъж. Той положително е по-свестен…

Тъкмо майка й щеше да продължи и Сара я предупреди с поглед да млъкне.

— Ако възнамеряваш да говориш лошо за Грег, откажи се.

— И през ум не ми минава.

— Само защото не се сещаш за нещо, което да не си казала вече.

— Не се сещам ли? Дай ми три часа и няма да си затворя устата. — Сара я погледна и тя вдигна ръце в знак, че се предава. — Добре, стига кавги. Не е мой проблем. Как ти върви работата?

— Много добре. — Сара искаше да отмести темата на разговор от Грег. — Защо е купил толкова много продукти? Да не би да възнамерява да отвори конкурентен магазин?

— Необходими са на Майк да готви. — Лицето на Ели светна, сякаш беше омагьосана. — През живота си не съм срещала мъж извън бизнеса, който да знае толкова много за органичните храни. Сигурно разговаряхме цели десет минути за ползата от лененото семе.

— Звучи страхотно!

Майка й подмина подигравателната нотка.

— Майк ми даде рецепта за супа от пащърнак и възнамерявам да я пробвам върху баща ти тази вечер, а двамата имат среща за голф тази събота.

— Кои двамата?

— Майк и баща ти.

— Нима татко ще играе голф с два пъти по-млад от него мъж, когото дори не познава? На всичкото отгоре полицай!

— Ще кажа на Майк да остави пищовите си вкъщи, а на Хенри — да си облече защитна жилетка. Не отговори на въпроса ми какво имаш против този мъж, който между другото не е чак толкова млад. На трийсет и шест е и може да се пенсионира след по-малко от три години. Чудя се къде възнамерява да живее.

— Майко, ако си въобразяваш, че този мъж и аз…

— И през ум не ми минава да се меся в живота на нито една от скъпите ми дъщери. Всъщност си мислех за Майк и Ариел. Ще бъдат прелестна двойка.

— Ариел ли? — изненада се Сара. — Ариел Фрейзиър! Какво прави в града?

— Сара, скъпа, забрави ли, че Ариел живее тук?

— Не живее тук, откакто завърши гимназия, когато каза на всички, че няма търпение да се махне от този затънтен град и от хората му.

— И постъпи точно така. Започна да учи в медицинския университет, сега го завършва и иска да си почине малко преди изтощителната специализация. След това ще стане лекар и желанието й е да отвори клиника тук, в Едилин.

На Сара й се стори, че майка й я гледа с очакване да каже или да направи нещо, но нямаше представа какво. Ариел беше с една година по-голяма от нея и семейството й живееше в Едилин толкова отдавна, колкото и нейното. От самото начало Фрейзиъровци продаваха всичко, що е на колела, независимо дали са велосипеди, каруци, трактори или ламборгини. Мълвеше се, но никой нямаше доказателства, че родоначалникът на фамилията Фрейзиър бил най-добрият приятел на Ангъс Мактърн Харкорт — основателят на Едилин. Говореше се още, даже с още по-малко доказателства, че първият Фрейзиър всъщност бил онзи, който карал фургона със златото, положено в основите на града. Когато Сара беше в първи клас на основното училище, а Ариел — във втори, й каза, че нейният дядо твърдял със сигурност, че имението „Едилин“, даже целият град, по право би трябвало да принадлежи на тях. Тогава се разрази първата от многото ожесточени свади между Сара и Ариел.

— Не каза нищо — обади се Ели. — Не ти ли се струва, че от Майк и Ариел ще излезе страхотна двойка?

— Откъде да знам? Него не го познавам, а нея не съм виждала от години.

— О! Каква красавица е само с тази дълга рижа коса и тъмносини очи! И е умна, разбира се. Но пък тя винаги си е била умна. И Майк е хубавец.

— Да бе, ако ти харесват мъже от полицейския контингент.

Ели погледна дъщеря си с широко отворени очи.

— Цялото това шиене, с което те товари Грег, ти е повредило зрението.

— Бог да ме убие, ако лъжа, но ако кажеш само още една дума за Грег, ще…

Майка й се запъти към вратата.

— Последния път, когато го обсъждахме, ти казах, че няма да ти се бъркам. Всеки сам трябва да мине през собствените си грешки. Съжалявам. Не исках точно така да прозвучи. Тръгвам. Но, Сара, скъпо мое дете, не бъди толкова непримирима към Майк. Жилището му и всичко, което е притежавал, е изгоряло и си има само един роднина — сестра си. Пък и…

— Пък и какво?

— Моята майка ми е разказвала за бабата на Майк и Тес. След като родителите им починали, тя ги е отгледала. Прудънс Фарлейн била най-неприятната личност, каквато майка ми била виждала. В душата й имало вулкан от омраза. Фактът, че Майк има право да се пенсионира, означава, че е станал полицай още като тийнейджър. В действителност е бил дете. Сара, наистина трябва да проявиш малко съчувствие към човека.

Сара не отговори веднага.

— Добър опит, мамо, но аз все пак ще се омъжа за Грег.

Ели се разсмя.

— Направих, каквото можах. И моля те, кажи ми какво готви с това черно зеле, ще включа в рецептите на магазина. — Застана до вратата и попита: — Не мислиш ли, че е красив?

— Мисля, че е гей — отвърна тя.

Майка й се разсмя отново.

— Чудя се дали някога съм била толкова млада, колкото теб? Дръж ме в течение на новините и до скоро.

След това излезе от апартамента, а Сара се облегна на вратата и си отдъхна.