Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (10)

9.

— Нима твърдиш, че това дърво е мое? — попита Майк.

Беше се изтегнал до покривката на червени и бели карета, Сара седеше от другата страна, а кошницата за пикник беше между тях. Долу шумолеше потокът на Кей.

— Всеки сантиметър от него.

— Дървото на девственицата. Сън няма да ме хваща при тази мисъл.

— Собственик си също на част от потока и на всички онези старинни сгради. Какво възнамеряваш да правиш с всичко това?

— Ще се преместя да живея в къщата и ще назнача Ланг за мой иконом. Той ще ми сервира салата от домати с дресинг от марихуана, всичко набрано прясно от неговата градина.

Хвърли й поглед, за да види дали остана шокирана, но освен леко потрепване на миглите с друго не се издаде. „Много добре — помисли си. — Запазва хладнокръвие.“

— Ако Люк открие нелегалните растения, ще одере жив стареца.

— И аз си го помислих, но онова, което ще направи майка ти, ме плаши повече, отколкото Люк.

— Мен също — каза Сара и му се усмихна.

Той сложи ръце под главата си и се загледа в небето.

— Никога не съм имал свой дом.

— Даже за пожизнено ползване на брега на океана в базата Лодърдейл!

— Особено пък за пожизнено ползване.

— Ще ми разкажеш ли вече какво става?

— Не можем ли просто да се порадваме на деня?

— Не — отсече Сара. — Искам да открия тази жена, за да си върна годеника за сватбата. Какво ще предприемем, за да я открием?

— ДНК. — Майк се подпря на една страна и я погледна. — Трябва да съберем проби за ДНК анализ от всяка жена в този град на възраст около петдесет и три и да ги пратим в лабораторията. От Мици нямаме проба, но имаме от нейния син и от други роднини, така че разполагаме с база за сравнение.

— Сигурен ли си, че тя е тук?

— Не, но заради тази жена си струва да се провери и най-незначителната възможност, за да я заловим.

Майк взе чепка дребно, сладко грозде, обърна се по гръб, провеси я над устата си и започна да яде зърната едно по едно.

— Приличаш на ученик на Бакхус. В действителност не си толкова изтънчен, колкото се преструваш.

— Ако по този начин ме питаш дали ще готвя всяка вечер по четири блюда, отговорът ми е „не“. Опитвах се да ти направя впечатление. Успях ли?

Сара нямаше никакво намерение да отговаря.

— Какъв е планът?

— Бях разработил един, но той се провали, след като ти отказа да си стоиш у дома. Сега е твой ред да измислиш план.

— Добре — съгласи се Сара. — Първо, трябва да уточним какви сме един за друг ние с теб.

— Да, има смисъл. Е, и какви сме?

— Приятели — каза бързо тя. — Можем да бъдем само приятели, след като аз се омъжвам. Нали ще освободите годеника ми за нашата сватба?

— Стига майка ти да не открие къде е и да ни попречи. — Погледна я. — Майка ти всичките ли твои гаджета мразеше?

— Имах само още едно гадже и тя не го мразеше. Запази всичкия си гняв за Грег. Нека да се върнем на темата, моля!

— Защо не. Ще се омъжиш за човек, когото целия град мрази, и ще живееш сред такава враждебност.

Тя го погледна с присвити очи.

— Ако държиш да ти помогна, се налага да говориш любезно за Грег.

— Струва ми се лесно, след като не го познавам. Ще го харесам ли?

— Нямам представа, защото малко от онова, което знам за теб, е истина. Даже си мисля, че си ме излъгал за всичко.

— Риск…

— Как не! Рисковете на професията, ха! Моля те, не се отклонявай от темата.

— Останах с впечатлението, че Грег е темата. — Когато тя го погледна свирепо, Майк вдигна ръце. — Добре, ще разгласим из целия град, че с теб сме приятели. Това ще те успокои ли и ще те накара ли да престанеш да се отнасяш към мен като към враг?

— Може би.

Той остави чепката грозде.

— Досещам се, че между нас нищо не може да се случи.

— Абсолютно.

— Сигурна ли си?

Сара избягваше да го погледне.

— Ако се опитваш да ми въздействаш с този глас, ще се наложи да напуснеш моя апартамент. Няма да живея с теб… няма да ти помагам… ако намекваш за някаква връзка между нас.

— Готово — съгласи се Майк и се обърна по гръб. — Ще бъдем приятели. Другари. Съквартиранти.

— Като брат и сестра. Като теб и Тес.

— Не! Не като мен и Тес. Ние сме брат и сестра.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя се разхожда по бельо. Кара ме да й оправям, нали се сещаш, презрамките. На теб не мога да оправям нищо, защото ти си най-хубавата, най-привлекателната жена, каквато от много години не съм срещал. Сара, работя под прикритие почти откакто постъпих в полицията, което означава, че жените около мен обикновено са на някаква дрога. Повечето са омъжени и когато въпросът опре до дрехи, за тях колкото по-малко са, толкова по-добре. Изключение правят бижутата и гримът, тогава повече е по-добре. А ти… — Обърна се и я погледна. — Не приличаш на нито една жена, която съм срещал в живота си. Като че ли пролетен полъх те е довял току-що. Открих, че твоите дрехи, които те покриват почти от глава до пети, са по-секси от всичко, което съм видял през живота си. Походката ти, жестовете ти, интонацията ти, всичко у теб ми харесва. Обещавам, че няма да те притеснявам, но няма да ми бъде лесно. Останаха ли от тези малки сандвичи?

Сара седеше и примигваше срещу него.

— Ами, ъ-ъ-ъ…

— Сандвичи има ли?

— Да, в кошницата — успя най-после да промърмори тя. — Не знаех, че се чувстваш по този начин.

— Че как иначе? — Той ровеше в кошницата. — Не мога да ги намеря.

— Аз ще ги потърся — каза тя и докато отместваше ръцете му, лицата им се доближиха. За миг Сара почти се наведе към него, но после рязко се отдръпна. — Предполагам, че работата ти ще бъде по-лесна, ако спим заедно.

— О, много, много по-лесна. Всъщност наистина вярвам, че ако сме заедно, ще помогнем на нашия край да стане по-велик.

Сара поклати глава.

— Това няма да се случи.

Майк въздъхна дълбоко.

— Не можеш да обвиниш един мъж, че се е пробвал. Но да се върнем на твоя план. Какъв е той?

— Да направя, каквото каза, и да събера ДНК проби от жените, които идват в нашия магазин. Но…

— Но какво?

— Ерика.

— И коя е тя?

— Жената, която Грег доведе да управлява магазина. Тя няма да разреши…

— Не си ли собственичка на магазина?

— Съдружник съм само на хартия. Грег и Ерика взимат решенията.

— Само ще се обадя и някой ще й счупи краката.

— Ами ръцете? — попита Сара оживено.

Майк се захили.

— Май не си толкова невинна, колкото даваш вид?

— Примири се. На девствена весталка ли приличам или на секси килър?

— И на двете. Остана ли от зелевата салата?

— Не ти ли дойде в повече?

— Цял ден пълзя из тази ферма, даже с опасност за живота, и сега седя с разкошна дама, която казва, че не бива да я докосвам. Да, умирам от глад.

— Ако ми разкажеш дума по дума какво видя днес, аз пък ще ти разкажа за моите две срещи с господин Ланг.

От закачливо лицето на Майк стана сериозно.

— Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Не и преди да чуя поне половината от онова, което ти знаеш.

— За кое?

Тя го замери с филия хляб и Майк я хвана с лявата си ръка.

— Сара, красавице моя, съвсем честно и искрено ще ти отговоря, че не знам какво става. Зная само, че една от най-големите престъпнички в американската история живее или е живяла в това прелестно градче. Може би „Фермата на Мерлин“ няма нищо общо с нея, но тук нещо се мъти.

Как да й каже колко е сигурен, че желанието на Стефан да има фермата свързва Вендло или с Брустър Ланг, или със старата плантация.

Майк погледна Сара и видя, че тя очаква да чуе обясненията му.

— Когато отидох тази сутрин да разгледам фермата, очаквах развалини, както ми беше казано. Но попаднах във военна зона.

— Как така военна зона?

Разказа й на какво се натъкна. Описа с най-големи подробности капаните, като изрази мнението си, че марихуаната е примамка. Когато стигна до пресните кучешки гробове, Сара сви вежди озадачено.

— Ами гъските?

— Не видях нито една.

— Господин Ланг и неговият баща винаги са гледали гъски. Бяха от рядката порода „Севастопол“. Имаха вълнисти пера и по природа нямаше на света по-кротки от тях. Моята майка казва, че гъските са тайната за великолепните зеленчуци на господин Ланг.

Майк я погледна озадачено.

— Гъските се хранят с буболечки и бурени и произвеждат тор.

— О! Знаеш много за земеделието.

— Рискът да съм дъщеря на майка си.

Майк се подсмихна, че му натри носа с неговите думи.

— И какво ти направи господин Ланг?

Сара му разказа как той два пъти е направил жест, все едно я застрелва, а Майк се захили на средния пръст, който Сара показала на стареца при втората им среща.

— Защо според теб се държи така, защото приличаш на пралеля си ли?

Той нямаше никакво намерение да й казва, че знае доста за тази лична омраза.

— Предполагам. Освен ако ненавижда децата изобщо. Какъвто е, кой знае? Но в едно съм сигурна, че когато бях малка, във фермата нямаше „трева“ и капани. Тогава обиколих всички плевни и обори.

— Всред ято гъски и сюрия кучета — каза Майк. — Сигурно си приличала на момиченце от книжка с приказки.

Тя го погледна, както се беше изтегнал, вече заситен. Черната му брада отново беше набола. Помисли си, че устните му наистина са красиви. Колкото до късо подстриганата коса и високото чело, беше започнала да свиква с тях. Онова, с което още не бе свикнала, беше фактът, че „Фермата на Мерлин“ никога нямаше да бъде нейна. Децата й нямаше да пораснат там.

Майк не я гледаше, но усещаше как тя се е вторачила в него.

— Кажи ми, Сара, как се виждаш след пет години?

— Майка на две деца — отговори тя на секундата.

— А съпруг?

— Ще имам, разбира се. Представях си, че ще бъда с Грег и ще си гледам децата, и…

— И какво?

— Щях да върна славата на „Фермата на Мерлин“. — Не й се говореше за края на нейните мечти, затова смени темата: — Не успях да видя много, преди да скочиш върху мен. — Погледна го замислено.

— Защо ме гледаш така?

— Малко са мъжете, които могат с една ръка да се държат за въже, а с другата да вдигнат жена с нормални килограми.

Майк сви рамене.

— Ти не си с нормални килограми, по-лека си. Колко тежиш? Четирийсет и пет ли?

— Колко си сладък! Грег твърди, че трябва да отслабна с десет килограма.

Така тялото й по-лесно ли ще се смести в багажник на кола?

— Щом Грег не може да те вдига, трябва по-често да спортува.

— А ти как се виждаш след пет години? — попита тя.

— Не съм се замислял. Оставям моето бъдеще на Тес.

— А тя иска да се ожениш, да имаш деца и да живееш във „Фермата на Мерлин“.

— Откраднах твоето бъдеще — рече меко Майк и като забеляза тъгата в очите й, прииска му се да я разведри. — Искаш ли да ти кажа една тайна?

— Да.

Тя се взираше в потока и видът й беше отнесен.

— Хубава тайна е.

— О, така ли? — рече незаинтересувано.

— От онези, които жените обичат.

Сара се обърна и го погледна.

— Какво знаеш за женските тайни?

— Тес ще си има бебе.

Сара се ококори и Майк беше доволен, че я е зарадвал. Обаче в следващата секунда за негово най-голямо изумление тя избухна в сълзи.

Той седна, подаде й салфетки и я погали по гърба.

— Съжалявам. Не исках да те разстроя. Моля те, не плачи.

— Плача от радост — каза тя, бършейки сълзите си. — Наистина, толкова се радвам за тях. Освен че, освен че… — Погледна го. — Моите две най-близки приятелки са бременни, а пък аз дори не съм омъжена!

Майк беше разбрал, че Сара има чувство за хумор.

— Много бих се радвал да ти помогна в една от тези беди. Наистина много ще се старая.

В първия момент тя не се досети какво има предвид.

— Ужасен си! — възмути се, но се усмихваше.

— Не, наистина — продължи Майк със загрижен поглед. — Говоря сериозно. Мое кредо е да помагам на дами в беда.

Сара подсмърчаше.

— Благодаря ти. Развесели ме. — Издуха носа си и започна да прибира нещата в кошницата. — Трябва да тръгваме. Стана късно. Какви приказни гозби ще сготвиш за вечеря?

— Тази вечер е твой ред. Аз ще направя салатата.

— Тогава по-добре да отидем в „Макдоналдс“.

— Шегуваш се, нали? Онези мазнини и…

— И ти си като майка ми! Успокой се, пошегувах се. Да нападнем склада на мамината бакалница. — Наведе се към него. — Искаш ли и аз да ти кажа една тайна?

Майк затаи дъх.

— Да.

Показа му връзка ключове.

— Имам ключ от задната врата на магазина за органични храни „Армстронг“.

Отначало не разбра защо това е тайна, но после си спомни една от историите за Стефан, според която той настоявал да получава безплатно стоки от магазина на майка й. Ако не се лъжеше, тя му предлагаше нещо, което беше отказала на човека, за когото щеше да се омъжва. Не искаше Сара да забележи какво удоволствие му достави този факт.

— Свободен достъп до всички тези органични храни! Какъв ти секс, по-добре ми дай узрели праскови.

— Кога ще кажеш на господин Ланг, че си собственик на фермата, която смята за своя? Майка му го е родила в официалната гостна.

— Виж ти, не е ли било в обора?

Преди Сара да отговори, телефонът й звънна и тя го погледна.

— О, не! Покрай теб забравих, че обещах на Джос да отида при нея днес следобед. Колко съм ужасна! Горката Джос е прикована на легло, защото на бебетата може да им хрумне да се появят прекалено рано. Баща й почина преди няколко месеца, Люк работи по цял ден, Тес я няма, така че през повечето време тя е сама.

— И ти ходиш да й правиш компания. Хей! Хрумна ми една идея. Защо не ги поканим на вечеря? Не спомена ли Тес, че Люк е монтирал нова кухня в голямата къща?

— И да, и не. Люк искаше да изхвърли всичко старо от кухнята, но баща му и Джос забраниха. Тогава се залови да поправя старите шкафове и да ги пребоядисва, и Джос най-накрая склони да се наместят отгоре… — И с дълбока въздишка добави: — Бели мраморни плотове.

— Не беше ли това любовно обяснение? Като се сетя за Дървото на девственицата и начина, по който произнесе „да се наместят отгоре“, положително няма да мигна цяла нощ.

— Няма да ти се хвана на въдицата. Иначе, да, приемам идеята да им приготвим вечеря. Горката Джос е оставена на милостта на Люк да купува храна от ресторант или на любезността на съгражданите си.

Сара стана, заглеждайки се в Майк. „Вечеря с приятели — помисли си тя. — Съвсем обикновено нещо и същевременно толкова хубаво.“ Грег винаги недоволстваше и все намираше недостатъци на каквито и да е срещи в Едилин.

При тази мисъл се намръщи. Беше прекалено късно да сравнява мъжа, за когото ще се омъжи, с друг.

Когато Майк взе кошницата и й предложи ръката си, тя му се усмихна. Беше прекрасно люлеещ се на въже мъж да я хване през талията и да я спаси.