Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (7)

6.

На път към „Фермата на Мерлин“ Майк не престана да се възхищава от себе си. През цялото време, докато вечеряха, Сара изтъкваше безброй причини защо трябва да го придружи в четвъртък, когато господин Ланг, както го наричаше, ще бъде на пазара за селскостопански продукти. Майк се държа възпитано, дори се престори, че обмисля предложението й, но в действителност и за миг не се подвоуми. В никакъв случай нямаше да допусне тя да дойде с него.

Но за да бъде сигурен, че нищо няма да се обърка, реши да отиде един ден по-рано. Вечерта, след като сложи в ред кухнята, излезе в градината и се обади на Тес. Помоли я да измисли нещо, за да разкара на другия ден без много шум Ланг от фермата, а той през това време да направи пълен оглед, без Сара да узнае.

— Ще се обадя на Люк — отговори Тес. — Само той може да се оправя със стареца.

— Люк май управлява този град.

— Струва ми се, че се получи нещо такова, когато стана собственик на господарската къща. Но пък като си наясно какво представлява Едилин, това вероятно е някакъв изостанал средновековен комплекс. Е, фермата заинтересува ли те?

— Да — отговори Майк, но не й каза, че и годеникът на Сара се интересува от нея. Може би беше съвпадение, но също така имаше вероятност да е следата, от която се нуждаеха.

Тес обеща да уреди въпроса и десет минути по-късно му се обади и му каза, че на Люк ще му бъде много приятно да причини на Брустър Ланг такива проблеми, че ще бъде принуден да отсъства цял ден. През последните няколко години, когато и да се опиташе да поправи нещо във „Фермата на Мерлин“, старецът се влачеше по петите му и се оплакваше толкова много, че на Люк му идеше да го удуши.

Майк затвори телефона и се прибра в апартамента. Сара беше загасила лампата си и той остана доволен. Не му се слушаха повече тиради защо тя трябва да бъде с него. Възнамеряваше да й каже в четвъртък, че вече е разгледал имота, като по този начин ще сложи край на дискусията.

Тази сутрин, когато тръгна рано за фитнес, завари Люк навън. Трупаше разни инструменти в ремаркето, закачено за неговия червен кавазаки.

— Подготвям се да прекарам цял ден с добрия стар Брустър — рече, хвърляйки в ремаркето лопата за копаене на дупки. — Гориш ли от желание да се нагърбиш с тази стара къща?

— Последното нещо, което искам на този свят, е да притежавам ферма. Идеята е изцяло на сестра ми.

Люк се захили.

— Иска да те върже на едно място, а? Колко срещи ти уреди?

— Досега две. С…

— Нека да отгатна. С Ариел Фрейзиър и Кимбърли Олдридж.

— Да, с тях. Кажи ми, моля те, в този град има ли тайни?

— Ти пазиш повече от няколко — отвърна Люк бързо.

Майк не отговори, качи се в колата и смъкна стъклото.

— Искаш ли утре да дойдеш с мен на фитнес?

— Ходих вчера, не си ли спомняш? Сварих те на последното от упражненията ти. Четирийсет и шест адски минути. Не мога да издържа на твоето темпо.

Майк продължи да го гледа. Люк беше едър тип, с добре развита мускулатура.

— Утре в шест ще бъда готов — провлече Люк.

Майк потегли и си помисли, че не му се ще да изминава целия този път до Уилямсбърг само заради фитнес залата. Позачуди се как ли са разположени постройките във „Фермата на Мерлин“ и дали ще има възможност да реорганизира някоя от тях в студио за тренировки по източни бойни изкуства. Може да привлече и клиенти срещу такса. След като се пенсионира, ще получава пенсия от полицията, имаше и спестявания, но един допълнителен доход винаги е добре дошъл.

Прекара ръка по небръсната си страна. Неговата сестра и целият Едилин тровеха ума му. Трябваше да изминат цели три години, преди да дойде време да напусне полицията и да се премести в… по всяка вероятност в Едилин, след като сестра му и нейното детенце ще живеят тук, и при тази мисъл се усмихна. Но все така не чувстваше, че някой ден ще му хареса да живее във ферма.

Докато паркираше в паркинга на фитнес залата, си мислеше какво ще прави със стареца Ланг. През всичките си осемдесет и пет години беше живял във „Фермата на Мерлин“, така че нямаше да се отърве лесно от него. Ще го настанят в същия старчески пансион в Охайо, където баба им прекара последните години от живота си. Персоналът там е свикнал да се оправя с опаки възрастни, знаеха точно как да се усмихват и да не се поддават на обидите. Като нямаше кого да тероризира, състоянието на баба му се влоши бързо и една сутрин я намериха в леглото й мъртва, с отворени очи, пълни с гняв.

Час по-късно Майк излезе от салона и потегли към „Фермата на Мерлин“. Намираше се северозападно от Едилин и пътят минаваше през същата пустош, каквато обграждаше градеца, и внушаваше чувството, че е по-изолиран от света, отколкото в действителност. Пресече шосето „Мактърн“, което водеше към града и продължи нататък. На два пъти подмина автомобили, които влачеха моторни лодки, чиито собственици се бяха запътили към резервата на почивка.

Докато проверяваше посоката по описанието в есемеса на Тес, си спомни какво му беше разказвала за имота. Някога се разпростирал на хиляда акра с голям хиподрум само на километър и половина от къщата. Но сега били останали само двайсет и пет акра землище, през средата на което се виело поточе.

Първият знак, че фермата е близо, беше грамадна табела с надпис „Минаването забранено“. Майк спря колата доста встрани от пътя под един грамаден дъб. Въпреки че му бяха обещали Ланг да отсъства през целия ден, не искаше да влиза в имота и да се оставя на милостта на ядосан мъж. Забеляза падналата ограда, почти скрита под високо избуяли бурени, зад които се виждаше върхът на комин.

Носеше дънки „Ливайс“, тениска с цвят охра и леко сако. Провери в джоба на сакото дали не е забравил пластмасовата торбичка. Беше я напълнил със смляно говеждо месо, напоено с широко разпространен транквилант, едно от лекарствата, които винаги пазеше в колата си, и беше готов да се изправи пред кучетата на Ланг. Тес го беше предупредила, че Ланг ги е обучил да лаят, щом някой прекрачи границите на имота. Кучетата представляваха още една причина да не иска Сара да идва.

Майк реши да не върви по алеята, а да се приближи към къщата през обраслата с високи бурени тревна площ, като се придържа близо до алеята. Запромъква се тихичко през избуялите до гърдите диви моркови, сухи треви, нависнали от семена, нацъфтели полски маргарити.

— Доколкото схващам, тук ще трябва да отглеждам реколта — промърмори под нос и не можа да не се подсмихне на абсурдната идея.

Вървеше и се ослушваше, но освен птичия хор друго не долавяше. По едно време високата трева изведнъж свърши и зърна в далечината ъгъла на къщата. Въпреки че я хвалеха, тя изглеждаше като съвсем обикновена двуетажна къща, която се нуждаеше от боядисване и ремонт. Тухленият комин тръгваше от земята и се издигаше над покрива, и тъй като той притежаваше известен опит в тази област, прецени, че камината тегли добре.

Имаше четири прозореца, по два на всеки етаж, и доколкото виждаше — дълга, издадена веранда откъм задната страна на къщата. От този ъгъл фасадата оставаше скрита.

Ако не му бяха разказвали за къщата, никога не би предположил, че е изключителна, тъй като по нищо не се различаваше от стотици други фермерски къщи във Вирджиния. Но имаше едно изключение. Между него и къщата се издигаха четири постройки, сякаш излезли от филм на Джордж Вашингтон. Едната се намираше вдясно от него и беше абсолютно четвъртита, с покрив от насмолен материал. Не се виждаха нито прозорци, нито врата. Вляво имаше друга — по-дълга, но по-ниска и широка, с няколко прозореца. Между тях се намираше странна дървена структура, която приличаше на покрив, поставен направо на земята. Не му хрумваше никаква идея какво е нейното предназначение. Зад тези три постройки се различаваше безпогрешно външен клозет.

Майк стоеше неподвижно и се вглеждаше внимателно. Около къщата растяха няколко грамадни дървета и хвърляха сянка над цялото пространство. Както поглеждаше ту едната сграда, ту другата, започна да разбира за какво му говореше Сара. Това беше автентична плантация, недокосната от времето, каквато е била преди двеста години, и той усети колко необикновено е това място.

Майк се обърна и забеляза невисока ограда, единствената дървения, която изглежда, беше боядисвана през последните петдесет години. Тя заграждаше градина, разпределена на големи квадрати, с пътечки между тях, посипани с дребен бял чакъл. Независимо че градината приличаше на илюстрация от историческа книга, имаше и доста белези, които я свързваха този век. Старата маса, сложена до пътеката, беше отрупана с кълбета връв, земеделски сечива и пластмасови колчета. Имаше и стар метален шкаф със зеещи вратички, в който се виждаха инструменти за обработка на дърво.

А в самата градина растяха най-великолепните зеленчуци, каквито беше виждал. Като че ли бяха реклама на изобилието. Каквото и друго да се говореше за стареца Ланг, не можеше да му се отрече, че умее да отглежда зеленчуци. Като тръгна предпазливо заради кучетата, Майк излезе от прикритието си и влезе в градината. Лехите й бяха идеално прави, нямаше нито един бурен.

Цялото място му се струваше толкова странно… и толкова красиво… че не се сдържа и тръгна покрай редичките растения. В центъра имаше оформен квадрат, разпределен на триъгълници с бели пътечки, където предположи, че са насадени подправки, и във всеки ъгъл на триъгълниците растеше малко дърво.

Именно докато се взираше в подправките, за пръв път му мина мисълта, че нещо не е наред. Изненада се, като видя, че петното в средата на всеки триъгълник беше като че ли висока, добре гледана марихуана.

Когато пристъпи към най-близкото растение, чу тихичко прищракване. Звукът, ако беше някакъв друг, например кучешки лай, нямаше да го отбележи. Но той беше чувал веднъж същия звук и след секунди негов приятел беше разкъсан.

Майк стоеше абсолютно неподвижно, само погледна надолу да види върху какво е стъпил. Не приличаше на мина, но забеляза в пръстта нещо като кръг.

Без да отмества крака си, извади бавно нож от джоба на дънките си и с дългото острие разчисти пръстта. Като че ли беше стар железен капан със зъби. Ако щракне, ще се забият дълбоко в глезена му.

Майк притисна внимателно надолу двата полукръга и ги задържа, докато вдигне крака си. Отвратителният малък капан щракна, щом го пусна. Приличаше на смъртоносно насекомоядно растение, което трябваше да рани всеки, който се опита да посегне на марихуаната.

Чудесно, значи старикът си изкарва някакви пари с нелегална дрога. В живота на Майк това беше дреболия, но се зачуди дали няма капани около другите насаждения. Или имаше нещо друго, а канабисът служеше само за примамка.

Така внимателно, както работеше винаги в живота си, Майк започна да изследва градината. До всяко насаждение от марихуана имаше капан и всеки беше замаскиран под пръстта.

До портата видя четири дупки в земята, а тревата в центъра беше отъпкана. Осъзна, че тук се разпъва палатка, и си помисли, че има логика. Щом старецът отглежда трева, местните разбойници може би се мъчат да му я свият, така че Ланг сигурно спи навън, за да си я пази.

Обяснението беше приемливо и все пак Майк не повярва. Нещо не беше наред. Например няма начин Ланг да отглежда така открито дрога и никой в Едилин да не знае. Бяха му казали, че Люк поправя сградите и често коси тревата около къщата. Щеше да забележи растенията и според Майк нямаше да ги търпи.

Ако по някаква щастлива случайност Люк не беше изтръгнал растенията, Майк беше сигурен, че майката на Сара нямаше да се примири.

По-малко от час беше разговарял с жената, но и толкова му беше достатъчно да разбере, че тя ще откаже да изкупува зеленчуците от човек, който отглежда марихуана.

Стъпи върху бодливи, дъхави треви, за да стигне до едно от гнездата с канабис. Като изтръска пръстта, видя, че растението е засадено в саксия. Изглежда, Ланг ги отглеждаше на друго място и когато отсъстваше, ги пренасяше навън. Майк беше сигурен, че старецът ги използва да подмами някого в градината.

Майк нагласи капана, който беше задвижил, заличи всички следи от своето присъствие и продължи обиколката си.

Точно пред къщата имаше друга градина, оградена с жив плет, засаден във високи дървени сандъци.

Скрита в клоните на дървото, надвиснали над градината, забеляза мрежа. Като опипа земята пред себе си с пръчка, откри жица. Ако беше минал направо, щеше да се хване в мрежата.

— Като че ли съм в проклет филм за Тарзан — промърмори, измъквайки се от кътчето, което взе за цветна градина.

По-нататък се простираше около половин акър окосена поляна и на него никак не му се искаше да мине през нея, но от другата й страна имаше друго оградено пространство, което трябваше да види. През средата на поляната минаваше тясна алея с настилка от ситен чакъл и по нея наскоро беше минала кола, тъй че очевидно там нямаше капани. Като че ли Ланг се пазеше да не се промъкне някой, без да го види.

Майк тръгна предпазливо по алеята към място, което му заприлича на стара овощна градина, и когато стигна дотам, застана в единия край и не можа да не се възхити. Дърветата изглежда са били засадени първоначално в пет дълги редици, но сега се виждаха много празнини, където преди е имало дървета, а половината от останалите бяха на вид твърде стари, за да дават плод.

За първи път Майк погледна имота с очите на собственик. Щеше да изкорени умиращите дървета и да засади фиданки. Помисли си колко хубаво ще бъде да си откъсне кайсии и сливи от своето дърво. Погледна голямата поляна и си представи как играе на топка с децата на Тес. А пък когато тя не е наблизо, ще покаже на момченцето… или момиченцето… някоя и друга хватка от кикбокс. Може би една от тези сгради ще бъде подходяща да монтира там гимнастически уреди и…

Престана да си въобразява разни неща и се върна към работата. Ограденото пространство до овощната градина беше гробище. Не се изненада, като видя името Макдауъл върху дузина стари надгробни плочи, но като се приближи до портичката, нещо привлече вниманието му. На няколко метра от гробището имаше редичка с малки плочи от цимент с отбелязани имена и дати. Бяха гробове на домашни любимци и първият беше от 1920 година. По-новите бяха на животни с имена Крал и Кралица, Принц и Принцеса, Херцог и Херцогиня, Маркиз и Маркиза, Граф и Графиня, Виконт и Виконтеса. Последните два бяха пресни гробове, от тази година.

Като разгледа гробовете, Майк осъзна, че всяко куче е живяло дълго, с изключение на последните две. Били са на не повече от три години, когато са умрели. Дали от онова, което беше видял в живота си, но той си помисли, че може би са били убити. Загубата на кучетата обясняваше защо Ланг беше заложил смъртоносни капани.

Майк още не беше сигурен, но си помисли, че тук се води война и кучетата са станали жертва. Предположи, че някой е нападнал стареца и Ланг се е защитавал. Но същевременно като паяк и муха Ланг се е опитвал да примами неприятеля в капан. Ако някой посегнеше на марихуаната, кракът му щеше да бъде почти откъснат. Ако врагът се промъкнеше през старата цветна градина, щеше да се озове оплетен в мрежа.

Естествено, първото нещо, което Майк искаше да разбере, беше, кой преследва стария Брустър Ланг. В случай, че не стигнеше до зложелателя… но предчувстваше, че вече знае кой е… тогава ще открие причината за тази война.