Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (5)

4.

В късния следобед Сара вече беше се поуспокоила. Знаеше, че нервността й се дължи главно на това, че Грег от дни не й се беше обаждал. Също така й бе дошло до гуша да се опитва да накара хората от Едилин да харесват мъжа, когото обичаше. Ако Грег й разрешеше да разкаже за неговия изключително труден живот, знаеше, че те щяха да го разберат. Детството му е било мъчително и той наистина понякога се държеше зле в общество. Даже си призна, че ревнува Сара от хората в Едилин, защото те явно много я обичат.

— Писна ми — каза той, проронвайки някоя и друга сълза, от което сърцето й се сви. — Писна ми ужасно да ги карам да ме харесат. Не ми е ясна и тази история с магазина. Мислех си, че след като магазинът е на майка ти, тя ще сподели каквото има с дъщеря си.

Сара не знаеше какво да каже. Храната за нея беше безплатна, но не и за него.

— Сигурно е свързано със счетоводството. Или инвентаризация. Ще говоря с нея и ще видя какво…

— Не! — прекъсна я Грег. — Не искам нищо от нея. Щом майка ти не желае да се храня с нейната храна, така да бъде. Ще пазарувам от Уилямсбърг.

— Ако само ми разрешиш да й обясня за твоето минало… — предложи Сара, но той й забрани и тя разбираше причините.

Искал хората да го харесват заради качествата му, както хората извън Едилин.

Понякога подхвърляше:

— След това ще напуснем града.

— След какво? — питаше Сара, но той никога не й отговаряше.

— Преча ли?

Сара вдигна поглед и видя Майк Нюланд до масата с две чаши чай с лед в ръце.

— Видях, че си изпила твоя, затова… Искаш ли?

— Да — отвърна тя и се опита да изглежда по-ведра.

Майк остави чашата на масата.

— Имаш ли нещо против? — кимна той към другия стол.

Тя продължи да шие, докато той сядаше.

— Виж — каза със своя дрезгав глас, — не започнахме добре снощи. За миг като че ли не знаеше какво друго да прибави. — Как мина денят ти?

— Ти изглежда си бил зает. Нали си помогнал на хиляда души?

В гласа й се усещаше неприязън.

— Аз, ъ… — Отпи от чая. — Госпожице Шоу, зная, че снощи те изплаших, но мислех, че влизам в необитаем апартамент. Мога да те уверя, че се изненадах не по-малко от теб.

Сара остави ръкоделието си на масата.

— Имаш право. Бях груба. Но причината е… — Махна с ръка. — Няма значение.

— Не, кажи ми. Аз съм добър слушател. — Понеже тя пиеше мълчаливо чая, загледана в градината, Майк добави: — Това има ли нещо общо с твоя приятел?

— Годеник.

— Извинявай. Толкова много клюки чух тази сутрин, че ги обърках. Между другото, коя е Ариел?

— Моя далечна братовчедка. Според майка ми тя е най-красивото, най-интелигентното, най-талантливото същество от женски пол, което се е раждало на тази земя… след двете ми съвършени сестри.

Майк я позагледа и стана.

— Изглежда си имала тежък ден. Защо не влезеш вътре и не ми разрешиш да ти сготвя нещо? — Тя се колебаеше и той добави: — С Тес така постъпвам още когато бяхме деца.

Беше толкова хубаво някой да й се усмихва, че Сара взе ръкоделието си и го последва послушно. Седна на масата, докато в това време той взе да шета из кухнята. Завърза си престилката и започна да търси в хладилника. Извади оттам авокадо, заквасена сметана и два лайма.

— Говори ми — каза той, докато подреждаше продуктите на плота и взимаше ножа от дървената поставка.

Сара го наблюдаваше какво прави. Смачка скилидка чесън с един голям нож, като че ли е професионален майстор готвач.

— Съжалявам, че апартаментът ти е изгорял.

Майк сви рамене.

— Рисковете на професията.

— Заради професията ти ли е бил подпален?

Като се извърна, той й се усмихна леко.

— Работата ми е последното нещо, за което ми се иска да говоря. Предпочитам да слушам теб. Сватбата ти не е ли след няколко седмици? Роклята ти хубава ли е?

В момента белеше авокадото.

— Прекрасна е — отговори Сара, като скри усмивката си, отпивайки от чая. Наистина не приличаше на мъжете, които познаваше. — Булчинската рокля на моята леля Лизи е.

Майк постави пред нея купа със сос от авокадо и още една с чипс с вкус на тортиля.

— И кога ще се запозная с твоя годеник?

„Не му отне дълго да повдигне въпроса, по който всички се карат с мен“ — помисли си Сара. Разкъсваше се между желанието да го замери с купата или да се разридае. Но в следващия момент той извади от хладилника кана с леденостудена „Маргарита“ и й напълни чашата до горе. Сара я изпи на един дъх. Той я гледаше с широко отворени очи, но наля бързо още една.

След като тя отпи голяма глътка, той попита:

— По-добре ли си?

Сара кимна и загреба с чипса от соса.

— Според мен всеки те пита за него, а ти нямаш представа кога ще се върне, така че не знаеш и какво да отговориш.

— Именно — каза Сара и за пръв път, откакто замина Грег, се отпусна.

— Може би си е отишъл у дома — рече Майк, докато нареждаше тънки резенчета круша върху салатата от зеленчуци.

— Той живее тук. С мен.

— Не, имам предвид при родителите си.

— О!

Той ръсеше салатата с кедрови ядки и я подправяше с малинов оцет.

— Обади ли се на родителите му? — попита, като сервира чинията пред нея.

Сара измънка нещо.

— Извинявай, не чух какво каза.

Тя опита салатата, преди да отговори:

— Не зная къде живеят родителите му… и дали изобщо са живи. Разказа ми за някои крайно неприятни преживявания през детството си, но подробности като например имена или адреси не е споменавал.

— Ах, така ли! — учуди се Майк, като се обърна с гръб към нея и си помисли, че на Стефан наистина са му се случили някои крайно отблъскващи неща през детството му. Излежал двегодишна присъда в дом за малолетни престъпници за кражба на кола и два пъти е бил арестуван за джебчийство. Докато навърши осемнайсет, станал изпечен престъпник и повече не бил арестуван. — Значи нищо не знаеш за семейството му.

— Не! Не започвай и ти! Всеки има право на личен живот и освен това чух достатъчно оплаквания от майка ми и от целия град по негов адрес. Обзалагам се, че и ти имаш тайни, които не искаш да се разчуват.

— Попитай ме нещо. Нямам какво да крия.

Взе двете корнуолски кокошки, които беше поръчал тази сутрин и започна да ги пълни с плънка от диворастящ ориз и подправки, която беше приготвил, преди да излезе навън. Едно от преимуществата на работата под прикритие беше, че трябваше да усвоява различни професии. Измежду особено полезните умения, които придоби по този начин, беше готварството, когато прекара осемнайсет месеца в ресторант в Аризона като помощник-готвач. За десет минути можеше да приготви фахита — мексиканско ястие от печено на скара телешко или пилешко и зеленчуци, увити в мека тортиля.

— Къде си израснал?

— Акрън, Охайо.

— Защо Тес не споменава за детството си?

— Нали говорим за мен, а не за сестра ми.

— Тя ми е приятелка, а ти си непознат.

Майк овърза кокошките, да не изпадне плънката. Веднъж овърза по същия начин един човек.

— Имаш право. Което се отнася за мен, се отнася и за Тес. Родителите ни загинаха в автомобилна катастрофа, когато аз бях на дванайсет, а Тес — на пет. Отгледаха ни баба и дядо по майчина линия.

Пъхна кокошките във фурната.

— Чувала съм за твоята баба.

— Не се съмнявам. Нали са ти казвали колко зла е била?

— Да — отговори тихо Сара. — А дядо ти мил ли беше?

Той я погледна през рамо.

— Виждахме го рядко. Баба казваше, че пътувал много по работа, но след като почина през 1991, разбрахме, че е имал второ семейство.

— Боже мили! — Тя застина, както поднасяше вилицата към устата си, и загледа Майк, който сядаше срещу нея.

— Започна ли да проумяваш защо Тес не говори за детството си?

— Да — погледна го Сара. — Моля те, разкажи ми още. Искам да се разсея от моите проблеми. Мама ми каза, че си постъпил в полицията още когато си бил тийнейджър.

Майк се подвоуми. Като полицай под прикритие последното нещо, за което би говорил, беше истината за себе си. Но в града имаше хора, които познаваха баба му, и ако излъжеше, Сара можеше да разбере.

— По-голям бях и пазех Тес от баба ни, но какво ли можех да направя. Завърших гимназия, взех си дипломата и още същата вечер казах на баба, че само с пръст да я докосне, и ще я убия. После заминах.

— Разбира се, не си го направил. Не си я убил, искам да кажа.

Майк я погледна, но не отговори.

— Какво се случи, след като замина?

— Мечтаех от малък да видя океана и… — Усмихна се при спомена. — Хвърлих ези-тура накъде да поема и се падна Източният бряг за добро… или за зло. Запилях се към Флорида и се спрях във форт Лодърдейл. Едното доведе до другото и постъпих в полицията. — Вдигна поглед към нея. — И ето ме сега тук.

— Ами Тес?

— Справила се е добре, нали?

— Да, но всъщност те питам кога се събрахте отново?

— В деня на дипломирането й в гимназията я чаках отвън. Вече бях прибрал сака й, който беше метнала през прозореца на спалнята си. Захвърли шапката и мантията в лицето на баба, качи се в моята кола и заминахме.

— Предполагам, че ти си я издържал да завърши колежа.

Майк беше казал вече всичко, което можеше, без да издава съществена информация, затова само сви рамене. Госпожица Шоу положително беше много любопитна млада дама. Знаеше, че докато беше навън, е преровила стаята му. Беше оставил по навик белези на чекмеджетата и беше подравнил края на килима с дъска на пода. Когато се върна, всичко беше леко разместено. Добре че прибра досиетата в тайника в багажника, където криеше оръжието си.

Стана да погледне ястието във фурната.

— И сега за кого знаеш повече? За мен или за бъдещия си съпруг?

— Странен въпрос. Само защото не познавам родителите на моя годеник, не означава, че не зная всичко останало за него. Зная каква храна харесва, как кара кола, какви са очакванията му за бъдещето, зная историите за неговите две последни гаджета, които го оставили с разбито сърце…

— Какви са очакванията му за бъдещето? — попита Майк остро. — Какво иска?

Сара се загледа в ръцете си.

— Обичайното. Дом и деца.

И през ум не й минаваше да сподели с него, че се подува от противозачатъчните, че Грег държи педантично на предпазните мерки и не говори нищо определено за деца.

— Затова ли се е преселил тук, в Едилин? Точно същите думи ли изрече? Какво ти каза?

В същия миг Майк се наруга за прекалено острия си тон, като се надяваше, че Сара не е обърнала внимание.

Но тя забеляза.

— Те са накарали Тес да те изпрати тук, нали?

Сара се изправи.

— Тес да ме изпрати тук ли? Не те разбирам — отвърна той съвсем искрено. — Кои са тези „те“?

— Този град. Всички си мислят, че ме притежават. Другите хора заминават, връщат се, но не и аз. — Повиши глас: — Сладката, малка Сара си стои у дома и помага на хората. Всеки друг отива някъде, случват му се разни неща, а аз си стоя тук и наблюдавам как другите се връщат, постигнали успех в живота, направили кариера, водят своите съпрузи и прелестните си деца. А добрата, мила Сара винаги е тук. — Подпря се на масата и се наведе към него. — Кажи на всички, на сестра си, на Рамзи, на Люк, на всички, че може да не харесват Грег, но аз го харесвам. Навярно понякога е груб и безцеремонен, но поне ми даде надежда за бъдещето.

Толкова се наведе напред, че почти залепи лицето си до неговото.

— А колкото до теб, господин Нюланд, не се мъчи да изтръгнеш информация от мен или да ме съблазниш и да ме разделиш с Грег. Разбра ли? Не ме интересуваш, нито който и да е друг мъж, така че се разкарай веднага!

След това излезе, отиде в спалнята си и затръшна вратата.

Майк се смъкна на стола крайно объркан. Нямаше представа в какво беше обвинен.

— Какво ти прелъстяване!

Не беше се приближавал изобщо до нея.

Прокара ръце през лицето си. По инстинкт щеше да отиде, да почука на вратата й и да се опита да поговорят, но след като не му идваше наум какво да й каже, щеше да бъде напразно. Защо тази жена не извади хубав, грамаден пистолет и не се прицели в него? Още по-добре револвер. Полуавтоматичен би бил отличен избор. Можеше да каже: „Доближи ме и си мъртъв!“. Беше чувал тази реплика безброй пъти и винаги се беше справял лесно.

Таймерът на фурната се изключи и Майк извади опечените птици, после излезе навън да позвъни на Тес.

Тя се обади почти веднага.

— Е, какво мислиш за нея?

Сестра му не си губеше времето с излишни предисловия.

— Депресирана е, напрегната. Знае, че я лъжа.

Това така изуми Тес, че едва не загуби дар слово.

— Но ти винаги лъжеш. Затова те бива толкова в работата. Лъжеш за… пастата за зъби, която употребяваш, но хората никога не се досещат.

— Сигурна ли си, че си на моя страна?

Тя не се засмя.

— Не разбирам. Сара вярва на един тип, за когото целият град знае, че е негодник, но на теб не вярва, така ли?

— Иди, че разбери! — По гласа му си личеше колко е озадачен. — Държах се с нея като с принцеса, сготвих й, измих чиниите, разтребих, и тя пак ме обвини за… Всъщност наистина не знам защо ми се ядоса толкова много.

— Ами хората в Едилин? Не новодошлите, а от кръга на Сара. Как върви работата с тях?

Майк не отговори веднага.

— Говорих с някои от тях тази сутрин и те се тревожат за нея. Не искат някой да я нарани.

Тес много добре знаеше за какво говори.

— Градът е изумителен, нали? Тези хора всъщност се грижат един за друг. Разбира се, трябва да си от тяхното общество, за да се радваш на такава грижа, но и това ще се случи.

— Не е онова, което не беше казано за този град, нали?

Сестра му се изсмя тихо.

— В никакъв случай. Говорил ли си с някого, който е познавал баба?

— Не, и нямам желание. Ще ми се да вярвам, че мръсотията е погребана заедно с нея.

— И аз — съгласи се Тес. — А сега искам да чуя какво мислиш за Сара.

— Мисля, че тя е…

— Каква?

— Красива.

— Колко красива?

— Ставам неспокоен.

— Лоша работа, а?

— От най-странни неща ми се сърди жестоко, но аз не мога да се ядосам на същество, което носи рокли, сътворени сякаш от ангели.

— Знам. Сара носи рокли с дълги ръкави дори през най-горещите дни. Поръчва си метри плат от Ирландия, после сама си шие дрехите. Отиват й на тази нейна кожа като от порцелан, не си ли съгласен?

— Да, съгласен съм — отговори той с нисък, гърлен глас.

— А какво ще кажеш за Сара като жена? Страхотна е, а?

— Не мисля, че съм разбрал каква е в действителност, но ми харесва какво се говори за нея. За хората от града тя е светица. С готовност помага на всички. Толкова малко печели, че ако майка й не я храни, ще гладува.

Тес се радваше, че Майк не я вижда, защото се усмихваше широко. Знаеше, че никога дори не си е и помислял сериозно за някоя жена, но пък и любовните му афери обикновено бяха свързани с неговите случаи. Веднъж се впусна в знойна афера със съпругата на наркобарон, за да изкопчва информация от нея. По време на арестите тя такъв шамар му удари, което той понесе най-смирено, че се наложи цяла седмица да носи медицинска яка на врата си. Само Тес знаеше в какво униние изпадна Майк след това. Той харесваше жената, харесваше даже двете й деца. Сестра му се грижеше за него след този случай и видя колко тежко го преживя.

— Уговорила съм ти среща за утре — каза тя.

— Каква среща?

— За да подпишеш документите за къщата, за която от една година ти говоря. Нотариалната кантора е в Уилямсбърг и след като си там, можеш да отидеш.

— Но аз съм тук по работа, затова някой друг път…

— Не! Няма да протакаме повече. Уговорих срещата, изпратих ти с есемес адреса. Бъди там в два часа, подпиши документите и имотът е твой.

— Ферма! И какво ще правя с тази ферма?

— Няма отново да се разправяме — каза Тес и стисна зъби. — Независимо дали ти харесва или не, заклех се пред баба, че един ден тази ферма ще бъде собственост на нашето семейство, и ще удържа на думата си.

Тес не каза на брат си, но се беше заклела в неговия живот и изпитваше суеверен страх, че ако наруши клетвата си, ужасната старица ще се надигне от гроба и ще й отмъсти.

Майк прекъсна неприятните спомени на Тес. Всъщност какво друго му оставаше, след като се пенсионира, освен да живее близо до нея.

— Обясни ми отново защо ти и Рамз няма да живеете там?

— Той има парцел, на който иска да строи. Казах ти. Също така ти казах, че старата ферма ще ти хареса. След като се пенсионираш, ще има какво да правиш.

Тонът му стана отново шеговит:

— Добре, и какви са ти плановете за мен и тази ферма? Да отглеждам царевица ли се очаква от мен? А защо не памук?

— Ще бъде много по-добре от гадната работа, която имаш в момента. Но когато отидеш да видиш имота, не забравяй за стареца, който пази там. Вместо поздрав стреля с ловна пушка, затова по-добре първо предупреди.

— Нали не говориш за онзи стар… Как му беше името?

— Брустър Ланг.

— Точно така — каза Майк. — Как можах да забравя! Единственият истински приятел на баба в целия Едилин. Дали е толкова зъл, колкото беше и тя?

— Предполагам, че навярно той я е научил на всичко, което знаеше.

Майк подсвирна тихо.

— Не е възможно да е толкова лош.

— Съобщи ми, когато тръгнеш за фермата без предварително предупреждение, и аз ще вдигна на крак болницата да очакват мъж, целия надупчен със сачми.

— Схванах. Но той сигурно е стогодишен. Може ли да ходи и да излиза от фермата?

— Там не е Ню Йорк, където всичко се доставя до прага, затова допускам, че излиза да си купи храна. — Тя млъкна. — Рамзи идва. Трябва да затварям.

Майк се разсмя.

— Забравих да попитам как върви меденият месец.

Гласът на Тес се сниши до шепот:

— Съвсем сигурна съм, че съм бременна, но още не съм казала на Рамз. Купи за хлапето ми пони и го отглеждай в твоята ферма. Обичам те. Дочуване.

Тя затвори телефона.

Майк остана изненадан колко се зарадва на новината на Тес. Бебе! Дебеличко детенце с лепнещо от плодов сок личице, подгизнал памперс и трапчинка на бузката! Почти видя момченцето.

— И аз във ферма — изрече на глас. — Дете, пони и ферма. Що ли ни взема да се гръмна още сега?

Върна се в къщата, вечеря сам и прибра остатъка от вечерята в хладилника. Отиде да тича и като се върна, видя, че вратата на Сара пак е затворена, но вътре светеше. След като се изкъпа, пъхна бележка под вратата й, в която пишеше, че си ляга, затова, ако обича, нека сама да си сервира.

Като си легна, се ослуша, но не долови никакъв шум. Стана му неудобно, че неговите въпроси я разгневиха дотам, та да си легне гладна.

Беше взел от колата си част от досието, което капитанът му даде. Чете до полунощ. Беше го преглеждал, но не го беше проучвал подробно.

До този момент не беше участвал в разследване на финансови престъпления, затова сведенията за действията на семейство Вендло го смаяха. Стефан беше обикновен — прелъстява и взима, Мици беше по-интересна. Действаше с хитрост и пълно пренебрежение към ценностите в човешкия живот.

Допреди няколко години Мици беше живяла в Ню Джърси, като пътувала всеки ден с влак до Ню Йорк, където работела и работата й била да ограбва богати жени. Подмамвала ги в малка приемна в центъра на Манхатън, на чиято витрина имало цветен надпис „Медиум“. Жени с душевни травми, страдащи от дълбока скръб, чийто живот бил в безпорядък, се трупали при нея, като се надявали да открият начин за разрешаване на проблемите си. Мици се заемала с онези, които така отчаяно търсели облекчение, че били готови да заплатят с всичките си притежания, само да се избавят от мъчението, в което се бил превърнал животът им.

Кодексът й, усъвършенстван с поколения, бил в три части: доверие, вяра в Делото, контрол. Първо с месеци се домогвала до доверието на жените. Била експерт в езика на тялото и само десет минути, след като се запознаела с някой човек, можела да каже какво иска той. Изслушвала ги, както никой до този момент не ги бил слушал. Тя слушала и запомняла. Разбирала; подкрепяла жените, била винаги на тяхна страна. Мици била най-добрата приятелка, която човек можел да си представи.

Когато спечелела доверието на жертвата, започвала да й внушава вяра в Делото и че тя, Мици, е единственият проводник, използван от духовете — ангели, Бог, или каквото е там, за да се обърнат към жертвата. Вярвайки, че всичките й действия са продиктувани от по-висша сила, жената чувствала, че е открила своята цел в живота.

Щом като жертвата се изпълнела с вяра, Мици започвала да работи за контролиране и пълна изолация, необходими за осъществяване на основния план. Срещала се с жертвата, видът й бил измъчен, очите зачервени, и казвала, че цяла нощ будувала над Делото и била видяла ужасни неща. Мици вече знаела кои са най-големите страхове на жената, така че ги използвала срещу нея. Ако се страхувала от бившия си съпруг, тя й внушавала, че той заговорничи с приятели срещу нея, затова най-добре да скъса с тях.

Онова, което наистина давала на своите жертви, било вяра. Обещавала любов, деца, щастие, за каквото мечтаели, и изплашените жени се вкопчвали в тази надежда като в спасителен сал. Надеждата ставала всичко за тях, живеели заради нея, дишали заради нея. А пък Мици ги карала да повярват, че само тя може да им осигури онова, от което се нуждаят… при условие да й дадат парите, които ще породят енергия за изпълнение на задачата. Но те не се притеснявали, защото Мици се заклевала, че всеки цент ще бъде върнат, когато Делото бъде завършено.

Като във всички измамни взаимоотношения, идва време, когато доброто свършва. Състрадателното изслушване изчезва, всеотдайното приятелство, породено от посвещаването на една и съща цел, се прекратява. Жертвата изпада в такова отчаяние, дава все повече и повече пари. Вече няма други приятели, освен Мици и всякак се старае да й се хареса.

Но в края на краищата парите на жертвата свършват и Мици моментално прекратява взаимоотношенията по най-груб начин. Изведнъж телефонът се оказва изключен, приемната — празна. Ако обезумялата жертва успеела да се свърже с Мици, често, след като с месеци опитвала, нейните отчаяни вопли за помощ срещали хладното равнодушие на измамницата. Разорената жертва ридаела и молела да й бъдат върнати парите, както й било обещано. И тогава Мици съобщавала, че те са изразходвани за Делото. Без капчица състрадание прекъсвала разговора.

Жертвата оставала съвсем сама, доведена обикновено до почти пълно разорение, и под опекунството на Мици — без близки и приятели. Нямало към кого да се обърне за морална подкрепа, докато се мъчела да се възстанови, и обикновено се срамувала да отиде в полицията и да каже колко глупаво е постъпила. Ако жената съберяла смелост и отидела в полицията, я отпращали. Според тях е дала доброволно парите, така че престъпление не е извършено. Но в полицейския департамент във военната база Лодърдейл изслушали една от жертвите и след като получили достъп до някои от многото сметки на името на Мици, останали шокирани от мащаба на престъплението. Мици Вендло била взела милиони долари от много жени.

Винаги когато са замесени много пари в някое престъпление, със случая се заема федералното бюро и всичко се променя. Разкрили бързо, че Мици е само брънка във веригата от организирани престъпни банди и никой не знае нищо за тях.

Разследването продължило и за щастие било подкрепено от Върховния съд, който постановил, че лековерието не елиминира факта, че е извършено престъпление. Хора с деянията на Мици понасяли същата вина като крадци на банки.

Щатското углавно право и федералният закон действаха по различен начин. Щатската полиция арестуваше престъпниците и търсеше доказателства. Но Федералното бюро можеше с години да събира информация, преди да пристъпи към арести. За съжаление, когато били готови да обвинят Мици и още двайсет и осем членове от нейното семейство, някой я предупредил. Тя и синът й изчезнали някъде, където никой не можел да ги открие.

Като свърши да чете, Майк се убеди също като капитана, че единствената причина Стефан и майка му да дойдат в загубено градче като Едилин, е някоя наистина голяма работа. И изглежда, че докато е била в неизвестност, Мици е намерила друг начин да изтръгва пари с измама, и този път на прицел беше госпожица Сара Шоу.

Майк сложи документите в чекмеджето на нощното шкафче и си отбеляза да не забрави да ги прибере на сутринта. Не можеше да рискува Сара да ги намери, докато рови из стаята му.

Като се излегна, не можа да не си помисли каква ирония представляваше вечерта. Този следобед, докато си избираше дрехи в магазин в Уилямсбърг, си представяше една приятна вечер в домашна обстановка със Сара. Щяха да имат хубава вечеря с вино, което остана неотворено. Представяше си, че след вечеря ще донесе новите си дрехи от колата и ще ги разгледат двамата със Сара. И понеже тя беше в бизнеса, щеше да й поиска съвет какво би му отивало най-много. В края на всеки сценарий, който му хрумваше, Сара му казваше какво искат Вендло. Но всичко пропадна.

Като загаси лампата, Майк си помисли: „Стриптийзьорки“. От сега нататък само стриптийзьорки щеше да сваля. Никога повече добри момичета, които от нищо не разбират.