Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (11)

10.

— И така, какъв е той в действителност? — попита Джос. — Освен че е невероятно красив, искам да кажа.

— Не гледам на него по този начин, пък и съм влюбена в друг.

Сара произнасяше думите ясно, за да е сигурна, че приятелката й ги чува. Малко преди това двамата с Майк нахълтаха в склада на майка й, после се прибраха право вкъщи. Сара вече се бе обадила на Джос, която каза, че Люк ще се разридае при мисълта за домашно сготвена храна.

— Тогава може да ми прави компания — промърмори Сара, но не обясни какво има предвид. — Нали нямаш нищо против да сготвим вечерята в твоята кухня?

— Сара, ако искаш, премести се тук и готви по три яденета на ден.

— Майк е готвачът, не аз.

— Ама той и да готви ли може?

Сара знаеше, че обстоятелствата я тласкаха към друг мъж, но беше взела решение по отношение на Грег и щеше да се придържа към него.

Щом отидоха в господарската къща, Люк отведе Майк навън, където скарата с дървени въглища беше вече запалена. На долния етаж беше преместено легло за Джос и тя лежеше там, а огромният й корем издуваше леките завивки. Сара стоеше до нея и гледаше през прозореца двамата мъже, които разговаряха и се смееха.

— Изглеждат ужасно близки — отбеляза Сара.

— Майк най-после убеди Люк да тренира утре заедно с него и аз съм много доволна. Люк кръжи около мен, като че ли ще хвърля топа всеки момент. Обещай ми, че ще бъдеш с нас в родилната зала. Страхувам се, че той ще припадне.

— Обещавам — каза Сара. — И се надявам, че ти ще бъдеш с мен и Тес.

— Да не си…

— Не съм — прекъсна я бързо тя. — Тес е, но не съм сигурна дали Рамзи знае.

— Дотам ли напреднахте с Майк, че вече си споделяте тайни за сестра му?

— Ние не…

— Лесно ли се живее с него?

— Всъщност аз…

— Той има ли си гадже?

— Престани! — викна Сара, после се успокои. — Виж, преди да останеш с погрешно впечатление, ще ти кажа, че Майк е тук, за да разследва един случай. И това не бива да излиза от тази стая.

Джос кимна.

— Какъв случай?

— Някаква жена, голяма престъпничка, живее в Едилин и Майк е дошъл да я открие.

— Как е разбрал, че е тук?

Сара вдигна рамене.

— Не знам. Казва ми само откъслечни сведения и не мога да изкопча цялата история от него. Известно ли ти е, че твоят съпруг ме изхвърли от моя апартамент, с цел Майк да попадне на мен в спалнята на Тес, след като влезе през тунела?

Джос вдигна вежда.

— Подразбрах, че нещо се мъти, защото той не напръска твоя апартамент. Но махна тоалетната чиния и кухненската мивка.

Сара се загледа ядосано в братовчед си, който пиеше бира от кутийка, обръщаше бифтеците на скарата и се смееше на нещо, което Майк разправяше. Обърна се пак към Джос:

— Ще ми помогнеш ли да разбера какво става?

— След като съпругът ми има тайни от мен, с най-голямо удоволствие.

Двете жени се спогледаха съучастнически.

След трийсет минути вечерята беше готова и те насядаха около леглото на Джос, всеки с табличка на колене, отрупана с бифтеци, салата и печени на скара зеленчуци.

Говореха главно Майк и Люк за спорт и тренировки.

— Видях този приятел на какво е способен в залата и той иска да ходя с него! — оплака се Люк.

— Знам, че е готов за ролята на Тарзан — каза Сара и с Майк се погледнаха усмихнати.

— Какво имаш предвид? — попита Люк, като местеше поглед ту към нея, ту към него.

Преди Майк да отговори, Джос се обади:

— Как разбра, че жената, която преследваш се намира в Едилин?

Люк нямаше представа за какво говори жена му, но видя, че Майк като че ли всеки момент ще избухне.

— Майк — продължи Джос, — не се тревожи. Никой няма да разгласи тайната ти. Искаме да помогнем.

Той изпепеляваше с поглед Сара, но тя само му се усмихваше.

— Какво става? — попита Люк.

— Майк е дошъл тук да разследва един случай — отговори жена му. — Издирва престъпник, някаква жена.

— Така ли? — учуди се Люк.

— Трябва да тръгваме — каза Майк, като гледаше Сара. Беше стиснал зъби.

— Няма да тръгна — отговори тя. — Точно сега не искам да бъда сама с теб.

Никак не се страхуваше от Майк, но не й се слушаше как ще я упреква, макар че си го заслужаваше. Но пък той не познаваше като нея братовчед й и жена му.

— Каквото и да има, можеш да ни кажеш — обърна се към него Люк. — Бъди сигурен, че всичко, което чуем, ще бъде запазено в тайна.

— Не останах с такова впечатление от клюките в този град. — Майк все така не сваляше поглед от Сара, която си хапваше и не изглеждаше ни най-малко смутена от неговия свиреп поглед.

— Майк — започна Джос меко, — зная как се чувстваш. Аз също съм нова в този град и още не съм свикнала с порядките му, но те умеят да пазят тайни. В началото, когато пристигнах тук, целият град се съюзи да не науча разни неща за мъжа, в когото се влюбих и…

— Нима? — учуди се Люк. — А пък аз не знаех. Мислех си, че ти и Рамзи…

— С Рамзи гаджета ли сте били? — изненада се Майк. — Но още щом го видя, Тес се влюби в него. Каза ми…

— Мици! — прекъсна ги Сара с висок глас. — Забравихте ли? Ужасната престъпница.

Майк се загледа в чинията си. Не беше свикнал да споделя живота си с никого, освен с Тес и дори тя не знаеше половината от онова, с което се занимаваше.

— Така ли се казва жената? — попита Джос.

Всички мълчаха и го чакаха да започне да говори. Виждаха, че се двоуми, но нямаше начин да отрече това, което вече им бе казано. Реши, че е много по-важно да предаде Вендло на правосъдието, отколкото да се ядосва, че е принуден да говори за себе си.

— Карти таро — рече най-после.

— Какво общо имат картите? — попита Сара.

— Попитахте ме как е била открита и отговорът е „карти таро“.

Всички го гледаха вторачено, но Майк не изглеждаше склонен да говори.

— Сега видяхте ли какво съм принудена да търпя? — ядоса се Сара, като размахваше вилицата си. — Прави го постоянно. Казва някое интригуващо изречение и после нито дума повече.

— Съчувствам ти — намеси се Джос. — Спомена тунел, а на мен никой не ми е казвал, че под моята къща има тунел.

Погледна Люк с израз, който говореше, че е длъжен да даде някакви обяснения.

— Майк — каза Люк, — ако не проговориш и не ме спасиш, ще изпадна в немилост за цяла година!

Той трябваше да поеме няколко пъти дълбоко дъх, преди да заговори:

— Всеки си има слабости.

— Дори ти ли? — попита Сара, примигвайки невинно.

— Моята, струва ми се, е нежна млада жена, която тича сред ято гъски.

Тя сведе очи и лицето й придоби прелестен розов оттенък. Не видя как Джос и Люк се спогледаха с надежда.

Майк им разказа набързо същата история като на Сара, избягвайки старателно факта, че годеникът на Сара е син на Мици Вендло.

— И така, върнахме се на моя първи въпрос — каза Джос. — Какво ти дава основание да мислиш, че тя е тук? Освен съдбата да я е довела. Пък и никой в Едилин не гадае с карти таро. Поне не за пари. Иначе щеше да се разчуе.

— Имаме информатори, които се опитват да спасят кожата си, като съобщават за техните приятели и роднини. Един от тях ни каза каква е голямата слабост на Мици.

Тримата се приведоха в очакване.

— Колекционира карти таро.

Един по един се облегнаха.

— Това ли е? — попита Сара. — Толкова шум за тесте карти с цигански картинки ли е?

— Да, за това е — отвърна Майк с тон, който не допускаше повече въпроси. — Иска ли някой още чай или бира?

— Бих изпила една „Маргарита“ с много сол — каза Джос, като се почесваше по корема.

— Не си прави с него шега на тема храна — предупреди я Сара. — По-фанатичен е от майка ми.

Джос и Люк го погледнаха със страхопочитание.

Когато Майк се изправи, за да отиде в кухнята, Джос каза:

— Ако не ни разкажеш останалото, ще родя тук, в този момент, и ти ще израждаш бебетата. Седни! Говори!

С усмивка, от която се образува трапчинката на едната му страна, Майк седна и им разказа всичко, което беше прочел в досието. От един информатор бяха научили, че Мици Вендло вероятно има най-хубавата и може би единствена колекция в света от цигански карти таро. При един опит да я заловят федералните се снабдили с колода, която била някога в музей.

— Доколкото е известно, тази беше единствената колода в света и само мога да гадая как са се добрали до нея. Предложили я за продан в иБей.

— В иБей ли? — попита Сара.

— В най-обикновения, стар иБей ли? — изуми се Джос.

— Да, федералните организирали лудо наддаване, но когато цената стигнала 75 000 долара, всички се отказали да наддават повече, с изключение на един участник. Продължили, докато неизвестното лице спечелило търга за 82 000 долара.

— Мици ли е била? — попита Сара.

— Те са убедени. Отнело им шест седмици да проследят купувача. След като минали през няколко корпорации, които притежавали други корпорации, стигнали до пощенска кутия в Ричмънд. Била собственост на жена с адрес в Едилин според шофьорската книжка.

Майк излъга за последното, но внимаваше да не се издаде. Всъщност кутията била на името на човек от Пенсилвания. Федералните наблюдавали кутията, без да я отварят. И един ден на паркинга избухнала кола, всички служители от пощенската служба били евакуирани. Когато се върнали, картите били изчезнали.

За Едилин разбрали чрез Стефан. След като години нищо не се чувало за него, се появил за кратко, колкото да се разведе след двайсетгодишен брак, и после пак изчезнал неизвестно къде. Следващият път, когато бил забелязан от полицай в отпуска в Ричмънд, бил сгоден за госпожица Сара Шоу и живеел в Едилин. Тогава федералните започнали да го следят, за да стигнат до Мици. Сторило им се като сбъдната мечта, когато установили, че полицай, който работи под прикритие, има сестра в Едилин.

Но Майк не биваше да казва всичко това. Щеше да каже на Сара, но моментът още не беше дошъл.

— Може би е усетила, че я следят, и е напуснала града — предположи Джос.

— Не вярвам. Тя има цел в Едилин, но не знаем каква е. Случайно да сте чували за съкровище, заровено някъде наоколо?

Всички се умълчаха и тогава Сара каза:

— Разкажи им какво видя във „Фермата на Мерлин“.

Майк не се намръщи, въпреки че му струваше усилия. Налагаше се да я скастри да не разпространява онова, което й казваше под строга тайна.

Майк се колебаеше и Сара изгуби търпение.

— Аз ще им кажа. — След това предаде съвсем точно описанието на Майк за находките му във фермата. — Пропуснах ли нещо?

— Не — отговори предпазливо той. — Но като знаеш къде са капаните, не означава, че можеш да ходиш там сама. Утре ще отида при Ланг и ще му съобщя, че съм новият собственик, и…

— Майк ще я задържи само ако заживее там с Ариел и си произведат безброй деца — каза Сара с престорена въздишка.

Той вдигна ръце, преди някой да заговори.

— Не познавам тази жена, никога не съм я виждал. Но моят зет е вписал в нотариалния акт доста ограничения.

— Мога да си представя — обади се Люк. — Братовчед ми е роден адвокат.

— Безчувствен — допълни Джос.

— Прекалено безчувствен — повтори Сара.

— Как да помогнем? — попита Джос, но гледаше съпруга си.

Майк видя, че Люк е изпаднал в нещо като транс. Очите му бяха изцъклени и вторачени в стената. Погледна озадачено двете жени.

— Това е неговата писателска физиономия — обясни Джос. — Хрумнала му е идея за роман и няма смисъл да му говорим, преди да слезе от облаците.

— О — рече Майк, — досега не бях виждал жив писател.

— И Джос е писателка — каза Сара.

— Но аз пиша биографии. Издирвам материали за разни личности. Не е същото като да измислиш фабула. Люк започва на чисто бял лист и…

— Панаира — обади се Люк.

— Какво за панаира? — попита Майк. — Всъщност къде ще се организира?

— В нивата на Нейт — отговориха жените в един глас.

— Фермата на Мерлин, Нивата на Нейт, Потока на Кей — изреди имената Майк. — Какъв е произходът на тези имена?

— Нямам представа — отговори Джос, загледана в Люк.

Той се обърна към Майк:

— Имаш ли план как да подмамиш тази жена да се покаже?

Майк в никакъв случай не можеше да каже, че възнамерява да използва годеника на Сара, за да накара жената да излезе от скривалището си.

— Някаква идея ли ти хрумна?

— В моето издателство има фантастичен илюстраторски отдел с най-модерна апаратура.

— Много добре — рече Майк, но не виждаше връзката.

— Ами ако нарисуваме карти таро с цигански картинки и моето издателство ги отпечата, и после намерим някой да гледа с тях на панаира? По този начин тази…

— Мици — помогна му Сара.

— Мици… ако е тук… ще ги види.

— И ще ги пожелае — допълни Джос.

Майк примигваше срещу тях, като си мислеше, че идеята или е блестяща, или някой щеше да бъде убит.

— Аз… аз не знам дали ще се получи. Къде ще намерим художник за толкова кратко време?

— Шеймъс — казаха в хор тримата срещу него.

— Не го познавам — усмихна се Майк, като видя колко са уверени. — Кой е той.

— Най-малкият от Фрейзиърови — каза Люк.

— Изтърсакът — добави Сара. — Изненадата на неговите родители.

— Само на петнайсет е, но е Фрейзиър — уточни Джос.

— Какво значи това? — попита Майк.

Другите трима се спогледаха, но не отговориха.

— Аз ще съм врачката, разбрахме ли се? — заяви Джос. — Мога да лъжа, излегната на шезлонг, и да обръщам картите, които Шеймъс ще нарисува.

— И дума да не става. — Люк беше категоричен. Беше казал тежката си дума.

— Така ли? — попита тя с вдигнати вежди. — Досещам се, че имаш предвид да остана в тази къща по време на панаира. Да лежа, да се грижа за твоите бебета, за твоята къща и за твоята храна, и…

— Къщата беше твоя, когато се спомена тунелът, а сега е моя. — Люк беше спокоен и гласът му — непреклонен.

— Време е да си тръгваме — предложи Майк и подаде ръка на Сара.

Тя стана от леглото, хвана подадената ръка и след като се сбогуваха, си тръгнаха.

Като излязоха навън, ги обгърна вечерният хлад. Спогледаха се и се разсмяха.

Майк не пусна ръката на Сара.

— Кой според теб ще спечели?

— Залагам двайсет долара, че Джос ще ми се обади утре и ще ме помоли да й ушия някакъв костюм за врачка.

— Не се хващам на бас, ако знам, че ще загубя. Тес нямаше ли едни обици-халки?

— Сещам се за кои говориш. Малко дете може да ги използва като обръч.

Майк се усмихна и целуна ръката й.

— Хей! — възкликна тя и дръпна ръката си. — Омъжена жена съм, сещаш ли се.

— Още не си прекрачила прага на църквата, даже си далеч от този момент. — Беше тъмно и хладно и щурците пееха като луди. — Да се поразходим ли?

Сара познаваше голямата градина, затова той тръгна след нея. Навън нямаше лампи, но луната беше ярка.

— С нетърпение ли чакаш да приключиш този случай и да се прибереш във Флорида?

— Аз тъкмо дойдох. Да се отървеш от мен ли искаш вече?

— Не, когато си свършиш работата, ще бъдеш свободен.

Майк се зарадва, че в тъмното не се вижда усмивката му. Сара си мислеше, че Мици Вендло ще се хване на хитрината им с картите таро. Представяше ли си Сара как полицаи отмятат брезента пред отвора на шатрата и надяват белезници на жената?

— Смееш ли ми се?

— Не, разбира се.

— Смееш ми се. Чувствам го.

— Женска интуиция ли?

— Ако не престанеш да ми се подиграваш, ще…

— Какво ще направиш?

Гласът му стана по-тих. Когато тя се обърна да го погледне, лунната светлина, обливаща лицето й, го подлуди от желание да я прегърне. Повечето жени, които бе познавал през съзнателния си живот, му даваха да разбере, че са благосклонни, тогава защо Сара го гледаше, като че ли той е неин… приятел?

— Ще ти отмъстя, като ти уредя втора среща с Ариел.

— Мразиш я истински, нали?

Сара пак тръгна.

— То е взаимно, повярвай ми. Искаш ли да ти разкажа какво ми направи, когато бях в четвърти клас?

На него никак не му се слушаха детски истории.

— На какво мирише?

— Сигурно на парфюма на майка ми. Кога е първата ти среща с Ариел?

— В събота. Да не би майка ти да се е скрила в тези храсти и затова да ми мирише на нея?

— Не това имах предвид и ти го знаеш. Използвам нейния парфюм.

Той хвана ръката й и я погледна на сребристата светлина.

— Имаш ли нещо против да го помириша по-близо?

Сара вдигна брадичка, за да помирише шията й, но после изправи глава изведнъж.

— Почакай! Да не си вампир?

— Какво се мъти в главата ти?

— Гледала съм тийнейджърски филми. На кого да му хрумне, че тийнейджърите обичат секс?

— На всеки социален работник, ангажиран с бременност в пубертета — каза Майк. — Какво стана с парфюма?

— О, да.

Сара извърна главата си, той се наведе към нея и приближи лицето си до шията й.

Когато устните му докоснаха кожата й, тя се отдръпна рязко и се намръщи.

— Не, недей! Аз съм човешко същество.

Майк заотстъпва, докато не усети зад гърба си ствола на дърво.

— Сара, подлудяваш ме.

— Радвам се да го чуя, но не ти вярвам.

Той се мъчеше да се овладее. Топла вечер, сумрак, красивата, прелъстителна Сара с бяла рокля, сякаш изтъкана от лунна светлина, и еротичен, обаятелен мирис, който ги обгръщаше.

— Откъде купува майка ти парфюма? — едва успя да попита с нисък и гърлен глас.

Сара го гледаше замислено и онова, което й се искаше най-много на света, беше да сложи ръце на гърдите му.

— Тя…

Трябваше да поеме няколко пъти дъх, за да дойде на себе си. „Грег, Грег, Грег“ — повтаряше наум и се мъчеше да забрави, че от месеци не бяха правили любов. Даже още по-отдавна не бяха се целували, освен съвсем леко за довиждане.

— Гледаш ме странно — каза Майк, подавайки й ръка.

Сара отстъпи крачка назад.

— Майка ми.

— Какво искаш да кажеш за нея?

Майк направи крачка напред.

— Прави за свое удоволствие козметични продукти. Но този е единственият парфюм, който е направила. Казва се…

— Как?

Той направи още една крачка напред.

— „Полъх на лятна нощ“.

— Сара…

Майк протегна ръце към нея.

Тя тръгна назад по пътеката, която познаваше добре, гледаше го в лицето и бъбреше:

— Името смущава мен и сестрите ми. Преди около осем години моите родители заминаха на дълъг уикенд и се върнаха… ами, как да кажа… засмени глуповато. Два дни по-късно мама изобрети парфюм и го нарече „Полъх на лятна нощ“.

— Харесва ми — каза Майк тихо и нежно. — Харесва ми ароматът, харесва ми и името.

— Със сестрите ми й казахме, че не може да се излага така, но тя само се разсмя и ни каза…

— Какво?

— Че и млади, и стари обичат секса. Да се прибираме. Захладня.

Преди да отговори, Сара изтича край него към къщата.

Колкото до Майк, налагаше му се да постои навън, преди да може да се покаже пред хора. Трябваше да се овладее и душевно, и физически.

Положението, в което се намираше в момента, го объркваше. Едно време правеше любов с жени само за да изтръгне информация. След това някои от тях се озоваваха в затвора. Една раздяла не беше проблем, защото знаеше, че няма да ги нарани. Те всичките имаха пари, деца и хубави домове. Може и да се оплакваха, че Майк им е разбил сърцето, но той знаеше, че ще им мине.

Сара беше съвсем различен случай. Какво щеше да стане с нея, след като си заминеше? Особено ако станеха любовници. Надяваше се, че двамата Вендло, майка и син, ще бъдат закопчани и тикнати в полицейска кола, ами после? Майк също ли ще се качи в своята кола и ще замине?

Представи си сцената. Ще помаха ли за довиждане на хората в Едилин? На Люк и Джос? На Тес и Рамзи, така нареченият новопридобит брат, когото не познаваше.

Ако един ден се върнеше, за да види сестра си и нейното дете, хората от града нямаше ли да го мразят, защото е изоставил Сара?

Ами „Фермата на Мерлин“? Ще може ли да живее там, след като се пенсионира? Дотогава Сара ще се омъжи ли? Дали ще бъде някой местен юначага, който пуши и гледа футбол през целия уикенд? Мъж, който пече пуйка и подпалва къщата? Или ще се влюби в друг пришълец, който със сладки приказки ще я…

Майк прокара ръка през лицето си. Много отдавна се беше научил да не се обвързва емоционално с лицата, с които се среща в работата си под прикритие. Невинаги успяваше, но без значение какви са чувствата му, в края на краищата заминаваше и се захващаше със следващия случай. При мисълта да постъпи така със Сара му се повдигна. От друга страна, той се разправяше с престъпници, а Сара беше невинна.

Може би именно този град го тревожеше. А може би фактът, че му предстои пенсиониране и няма никаква представа как ще живее по-нататък. Спомни си как беше застанал в овощната градина на „Фермата на Мерлин“ и му се мерна бъдеще, когато нямаше да стреля по хора и дори да ги предава. Може би сестра му знае какво прави, като му дава тази стара ферма.

Обърна се и погледна към къщата. Ако залавянето на Вендло не беше толкова належащо, щеше да замине, преди някой, особено Сара, да бъде съкрушен.

Но това беше немислимо.

Влезе в апартамента и се усмихна, като подуши миризмата на пуканки. Сара се занимаваше с видеото.

— Искаш ли да гледаш филм? — попита тя.

— Само ако е любовен. Те са ми любимите.

— Странно. Аз си падам по Джейсън Стейтъм. Но ако не ти харесва, някъде тук имам два сезона на „Анатомията на Грей“.

— Ще понеса един екшън, щом се налага.

Отиде до дивана, където на масичката имаше голяма купа с пуканки.

— Как е вратът ти?

— Чист, така че можеш да забиеш зъби в сънната ми артерия.

— Зъбите ми си кротуват, друга част от мен се бунтува — каза той, седна и потупа мястото до себе си.

Сара взе купата с пуканки и я сложи до него.

Майк възнегодува.

— Дай ми го — посегна към дистанционното.

Тя потисна смеха си и седна в другия край на дивана.

* * *

В голямата къща Джослин изпращаше есемес на Тес:

„Знаеш ли, че брат ти се влюбва в Сара?“

Тя й отговори веднага:

„Утре целия ден ще прекарам в една от катедралите тук и ще отправям благодарствени молитви. Ами Сара? Тя се отнася към него, като че ли е поредният братовчед. Измисли нещо да го види разсъблечен.“

Джос погледна Люк.

— Спомена, че си видял Майк в спортната зала. Случайно да е бил без дрехи?

— Не е нещо, на което бих обърнал внимание, нали?

— Е, как изглежда гол?

— Дебел, с голям корем, тънки крака, без нито един мускул по тялото си.

Джос написа на Тес:

„Ще измисля. Ти наистина си най-добрата ми приятелка.“