Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (18)

17.

В събота сутрин Сара каза на Майк през затворената врата на неговата спалня, че трябва да стане, да се облече и да отиде на църква.

— Остави ме — каза той с глас, идващ като че ли изпод възглавница.

— Без теб няма да отида. Ставаш всяка сутрин преди разсъмване, за да отидеш на фитнес. Сега е девет сутринта, така че нищо не пречи да станеш и да отидеш на църква.

Почака малко, но не получи отговор. Завъртя тихичко топката и влезе в спалнята. Беше много тъмно и Сара предположи, че Тес е закачила дебели завеси. „В очакване на посещението на брат си ли?“ — зачуди се тя.

Отиде на пръсти до прозореца и дръпна завесите. В стаята нахлу слънчевата светлина. Майк изпъшка и тя се обърна. От него се виждаше само ръката, която притискаше възглавницата до главата му.

— Ставай, господин Поспаланко. Време е да тръгваме.

— Едилин…

Не разбра какво мърмореше, затова повдигна възглавницата, но Майк я дръпна.

— Неприлични думи ли изрече в деня Господен?

Той обърна глава на другата страна, но не махна възглавницата.

— Майкъл Нюланд! — каза Сара с ръце на кръста. — Трябва да станеш. Няма да се появя в църквата сама. Ще ме заразпитват за теб и ще ме подлудят. Ти ще… Ох! — изпищя, когато Майк ненадейно я бутна и тя загуби равновесие. Политна напред и се подпря на леглото. Майк обгърна талията й и тя падна върху леглото.

— Добре. Тихо — мърмореше той съвсем като Тарзан.

Сара се изправи.

— С груба сила доникъде няма да стигнеш. Казах да ставаш и не се шегувам!

Хвана завивката и я дръпна. Майк не помръдна, което беше необичайно, защото явно спеше гол.

Сара замръзна, загледана в него. „Тогава предполагам, че дрехите са на гърба му“ — беше казала Тес онази първа нощ и сега Сара разбра какво е имала предвид.

Тялото на Майк беше великолепно, като на древногръцки атлет. Имаше широки рамене и тесен ханш и въпреки че лежеше абсолютно неподвижно, мускулите на гърба му се очертаваха ясно. Имаше хълмчета и падинки, които много й се искаше да пипне.

Под кръста задните му части бяха съвършено оформени.

— Студ — промърмори той.

— А… какво? — попита Сара, но думите й прозвучаха като грак. — Моля?

— Студено ми е. Ако си свършила с прегледа, госпожице доктор, завий ме.

Тя преглътна и пое дъх. Бог да й е на помощ, искаше да пропусне църквата, да забрави обещанието си за брак и да скочи в леглото с този Адонис.

Успя да се овладее.

— Да те преглеждам ли, ха! Виждала съм братята Фрейзиър чисто голи и ти даже на второ място не се нареждаш. — Извади от гардеробната единствения му костюм и не поясни, че момчетата бяха в предучилищна възраст, а тя току-що беше излязла от пелените. — Като престанеш да се показваш, имаш трийсет минути да се избръснеш и да се облечеш.

Като чу раздвижване зад гърба си, не погледна, защото знаеше, че Майк се е обърнал по гръб. Веднъж устоя, но се съмняваше, че втори път ще успее.

— Трийсет минути — повтори и излезе, като затръшна вратата.

Само след секунди тичаше към задната врата, за да отиде в своя апартамент. Беше се облякла за църква, но щом влезе, започна да се разсъблича и да хвърля дрехите по пода. Зарадва се, че Люк е монтирал нова тоалетна чиния, но целта й беше друга. Влезе бързо под душа и пусна студената вода. Ако имаше време, щеше да напълни ваната с лед и да скочи в нея.

Стоя под душа, колкото екологично устроеното й съзнание можеше да понесе, и спря водата. Беше настръхнала, но образът не изчезна. Майк гол, по очи на леглото. Чудесно оформените ръце, крака… гърбът му! Падинките между мускулите бяха достатъчно дълбоки да се засади семенце в тях.

Стоеше там, от нея капеше вода и закри лицето си с ръце. Не искаше да бъде една от жените на Майк, които отвеждаше в леглото си, за да разреши някой случай. Не искаше…

— Да ме вземат мътните, няма да се дам! — мърмореше, докато се увиваше с хавлия.

Погледна в огледалото зачервените си страни и посинелите си устни. Беше спала само с двама мъже в живота си. Докато учеше, се пазеше за любовта и десет минути след като се запозна с Брайън, знаеше, че ще се оженят. Нямаше представа за неговия аристократичен произход или за парите и имението, които щеше да наследи, знаеше само, че е идеален за нея.

Но той я изостави и Грег зае неговото място. Грег беше толкова различен от Брайън. Брайън беше внимателен и нежен, и обичаше да се отпусне и да остави Сара да направлява живота им. Неговата страст беше археологията и тя му осигуряваше възможността да се отдаде изцяло на ученето и писането. Грижеше се за храната, за дрехите, за срещите и купоните с приятели. Когато се запозна с родителите му, видя, че те са точно както нея и Брайън. Майка му се занимаваше с всичко, докато баща му си губеше време с книга, която пишеше от двайсет и три години.

Според Сара с Брайън си подхождаха съвършено и когато получи писмото, в което й пишеше „съжалявам, но ще се оженя за друга“, целият й свят рухна. С едно писмо, написано на пишеща машина, изчезна бъдещето, в което беше абсолютно сигурна. Седмици не можеше да вижда ясно. Ако не беше майка й, която я принуждаваше да работи в магазина, нямаше да става от леглото и щеше само да плаче.

Беше започнала да идва на себе си и да се преструва много ловко, че никога не се е влюбвала и никога сърцето й не е било сломено, когато Джос се появи в града. Наскоро след това запознаха Сара с Грег. Това, че беше съвсем различен от Брайън, й хареса. Може би, ако следва мъжа, вместо тя да води, ще бъде по-добре. Понякога беше доволна, че хората в Едилин не харесват Грег. Това й се струваше малко възмездие за съжалителните погледи, които понасяше, след като Брайън я заряза така безцеремонно. „Отказа се от всичко — чу две жени да си говорят в дрогерията, — отказа се дори от кариерата си заради този мъж, а той я изостави, без да му мигне окото.“

Извади една рокля от гардеробната и осъзна колко е хубаво да си бъде у дома. Облече роклята от тънък поплин на точици, изгладена без нито една гънка. Майка й казваше: „Сара, ти си единственото същество от женски пол под слънцето, което още носи дрехи от тази материя“.

След като пое дълбоко дъх няколко пъти, за да събере кураж, излезе навън. Майк, издокаран с костюм и вратовръзка, и, о, чудо — гладко избръснат, седеше на градинската масичка, четеше неделния вестник и пиеше кафе.

— Къде беше? — попита той, без да вдига поглед. — Службата сигурно е свършила.

— Не започва, преди да отида. Местен закон.

Той се подсмихна, сгъна вестника, остави го на масата и я погледна.

— А защо си се преоблякла?

— Беше си затиснал главата с възглавница. Как видя с какво съм облечена?

— Аз виждам всичко.

Трапчинката му се появи.

Сара се зарече той дори да не заподозре как й е въздействало голото му тяло; погледна го право в очите.

— С твоята кола или с моята.

Майк изсумтя вместо отговор и тръгнаха към неговата кола. Той й отвори вратата.

— Харесва ми това нещо, дето си облякла.

Тя седна на кожената седалка с най-светлия нюанс на бежовото.

— И на мен ми харесва облеклото ти.

— Точно защото все пак го имам, нали?

— Както и да е, за мен няма значение.

Загледа се през страничното стъкло, за да скрие пламналото си лице. Лъжите, изречени в неделя, погрешни ли са от всекидневното послъгване?

Когато пристигнаха в баптистката църква на Едилин, ги наобиколи цяла тълпа. Няколкото души от града, които още не го познаваха, се надпреварваха да говорят с него. На практика избутаха Сара, но Майк се пресегна, хвана я за ръката и тя чу как поне пет жени въздъхнаха. След броени дни тя щеше да се венчае в същата тази църква, но не с мъжа, чиито пръсти бяха преплетени в нейните.

Трябваше да го пусне, но не искаше. Кожата на Майк беше топла и тази топлина я караше да се чувства спокойна. И между другото неговата ръка беше част от това тяло. И отново картината на голото му тяло и слънчевата светлина върху него изплува в съзнанието й.

Майк като че ли долови мислите й, отмести поглед от чичо й Джеймс и очите им се срещнаха. Сара така потръпна от желание, че отправи мислено молитва за прошка. Не биваше да й минават такива мисли в църквата.

С Майк седнаха един до друг и тя с радост отбеляза, че той знаеше думите на химните. Когато проповедта започна, тя го погледна въпросително.

— Никога не пропусках служба, когато бях дете — прошепна той. — Баба и дядо се грижеха за това.

Тя се усмихна и се съсредоточи в проповедта на пастора.