Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (27)

26.

Майк полагаше огромни усилия да запази спокойствие, но не му беше лесно. Казаха му, че Стефан Вендло е на три часа път, но не бързал, отбивал се в ресторантите, задявал сервитьорките и отегчавал мъжете, които се влачели с него.

— Има двама бодигарда, така че внимавай — каза му един агент, докато чакаха на опашка за лимонада. — Единият му е съкилийник и има вид на бияч.

Майк пиеше лимонадата и се оглеждаше кой е наблизо в случай на нужда. Имаше яки мъже, но едва ли биха издържали на сериозен бой.

Още в шест сутринта тъща му потропа на вратата на спалнята и го събуди.

Майк промърмори сънено:

— Явно знае как се отваря вратата.

— На всяка къща в града — каза Сара с досада.

Вчерашният ден беше дълъг и не искаше нищо повече от това да прекара час-два повече в леглото с Майк.

— Ставайте и се обличайте — викна Ели. — Майк, не можеш втори ден да се мотаеш с джинси. Ще си облечеш полата.

— Но Люк…

Сара знаеше какво ще каже.

— Вчера Люк беше с джинси, защото подреждаше щанда. По-добре направи, каквото иска майка ми, иначе ще нахълта тук.

Намекваше, че Майк спи без пижама. Мърморейки, той обу панталони и излезе от спалнята.

— Я се виж само — скастри го Ели, зазяпана в голите му гърди.

Майк затвори вратата на спалнята и Сара се сгуши под завивките. Мислеше си, че ще изпадне в нервна криза заради срещата с Грег днес, но всъщност се чувстваше отлично. Знаеше, че той ще се вбеси. По-рано се страхуваше от неговите изблици. Тогава не го съзнаваше, но чак сега си даде сметка. В действителност беше правила много неща против волята си, само за да не го разгневи и да не започне да я обижда със саркастичните си забележки.

Питаше се защо не му се бе противопоставяла. Защо не му бе казала, че не може да се държи с нея по този начин. Но същевременно знаеше, че по онова време случките се нанизваха постепенно и той я затрупваше с такова количество работа, че не й оставаше време да помисли. Всеки път, щом възразяваше срещу нещо, което казваше или правеше, той й натякваше, че проблемът е у нея: „Затова не печелиш и затова нямаш собствен дом, а живееш у братовчедка си“. Тогава думите му я амбицираха, но сега недоумяваше защо не му е казала да се разкара с вечното си недоволство.

Слава богу, че послуша Тес и я остави да се грижи за финансите й. Не каза на никого, но Грег постоянно я притискаше да подпише документи, които щяха да го упълномощят да разполага с всичко, което притежава. „За твое добро е — говореше той, намеквайки, че тя е невежа във всяко едно отношение. — Знаеш, че те обичам, и искам само да бъдеш спокойна и щастлива. Страхувам се, че ако се случи нещо с мен, ще останеш без нищо.“ „Ако ти предоставя каквото притежавам, как ще го загубя в случай, че умреш?“ „Видя ли какво имам предвид? — отговори й той. — Нямаш понятие дори по основни финансови въпроси.“ Но Сара не подписа нито един документ, защото трябваше да дава обяснения на Тес.

Гласът на майка й я върна към настоящето.

— Ами ти, малка госпожичке — чу я да говори и да потропва на вратата, — ако не се надигнеш и не се облечеш сама, ще дойда аз да те облека.

— Дотук със заблудата, че съм възрастен човек — промърмори Сара и отиде в банята.

Като излезе, още полуоблечена, зърна крайчеца на шотландска пола в гостната и влезе да види какво става. Майка й помагаше на Майк да се облече с пълното одеяние на един шотландец. Ръкавите на грамадната риза бяха навити, полата стигаше до коленете му. Носеше шотландски обувки с много дебели подметки и три четвърти вълнени чорапи. Изглеждаше шеметно. Като от картинка в книга с приказки за благородни рицари. Като че ли дочуваше да свирят гайди и подушваше мирис на пирен.

— Божичко! — ахна Сара.

— Да бе — намръщи се Майк, — женски дрехи.

Двете с майка си се спогледаха и се усмихнаха. Нямаше нищо по-мъжествено под слънцето от мъж със старинна шотландска носия.

Майк гледаше Сара в дългото огледало и разгада израза й.

— Сега няма време за това — каза Ели. — Ще трябва да почакате до довечера.

— А ти търпелива ли си, като пожелаеш нещо? — попита Майк тъща си.

Ели се разсмя.

— Не особено. Сара! Облечи си полата. Ще ти го върна след първата битка. Разбира се, ако Фрейзиърови не са го осакатили.

— Пфу! — възмути се Сара. — Моят Майк ще ги размаже.

После гордо влезе в спалнята.

Майк гледаше след нея и се усмихваше, докато не видя как свирепо го наблюдава Ели в огледалото.

— Само да я нараниш и…

— Знам — прекъсна я Майк. — Вече ме предупредиха. Имаш ли нещо против тя да живее с мен в Лодърдейл, докато се преместим тук?

— Искам само дъщеря ми да е щастлива. — Наведе се да оправи полата. — Днес всичко ще мине безболезнено, нали?

— Щом Сара се срещне с Андерс и му съобщи, че се е омъжила, ще я отведем и ще я скрием, докато не бъдат арестувани всички.

Ели кимаше и същевременно оправяше полата на Майк. Той мълчеше, защото усещаше, че още нещо я тревожи.

— А пък за сватбата… Знам, че го направи заради разследването, но…

Майк й се усмихна.

— Това беше само претекст. Имало е много жени, които бих спасил, ако се бях оженил за тях, но и през ум не ми е минавало. Престани да се тревожиш. По-скоро се тревожи какво ще ме направят онези гиганти, моите братовчеди.

— Няма да се тревожа вече — каза Ели, канейки се да си тръгне, но се обърна и го прегърна. — Благодаря ти. Беше непоносимо да стоя безучастно и да гледам дъщеря си колко е нещастна заради начина, по който Брайън я изостави. Разбирам защо се хвана с негодник като Грег Андерс, но не одобрявам подобно поведение.

Майк не направи никакъв коментар. След това, като бинтоваше пръста на Сара, за да скрие венчалните пръстени, си помисли, че ако Ели знаеше истината за Брайън Толуърти, щеше да отвлече дъщеря си и да я скрие някъде. Същото му се искаше и на Майк, но той беше наясно, че докато майка и син Вендло са на свобода, Сара няма да е вън от опасност. Мици беше известна с отмъстителността си и ако арестуват само сина й, ще преследва Сара, докато не унищожи цялата схема, върху която работеха от толкова дълго време.

Днес главната цел беше да заловят Мици Вендло.

Когато Майк пристигна на панаира, любопитството му се разпали при вида братята Фрейзиър. Едрият ръст невинаги означаваше добър боец. Люк му беше обяснил основните положения в боя с дървени мечове, какъвто му предстоеше днес с братята, но това не го интересуваше. Интересуваше го отношението им към Сара. Тя говореше с обич за тях, но пък говореше по същия начин и за всеки друг в Едилин. Дори когато се оплакваше от сестрите си, се усещаше обичта й.

„Така разговаря и с мен“ — помисли си Майк и не можа да не се усмихне.

Преди няколко минути й напомни, че се е заканила да поиска обяснение от Колин за това, че не я е предупредил за любовните похождения на Грег Андерс. Искаше да види как ще реагира най-големият Фрейзиър, когато жена на половината от неговия ръст го хока.

Майк последва Сара през тълпата. На два пъти кимна едва забележимо на мъже, които бяха под прикритие. Когато Сара стигна до Колин, Майк се дръпна в сенките.

Трябваше да признае, че беше забавно да наблюдава как жена му говори на Колин. Така беше извила нагоре главата си, че още малко и щеше да я опре в гърба си. Колин я гледаше с голямо внимание. По едно време забеляза дървен кафез до алеята, хвана Сара за ръка и я поведе натам. По начина, по който тя не преставаше да говори, докато стъпваше върху кафеза, Майк остана с впечатлението, че това е тяхна обичайна практика.

Близо до тях беше виенското колело; Колин стоеше с лице към него, а Сара — с гръб. Майк чу вик и от небето полетя фунийка със сладолед, като че ли право върху Сара. Майк тъкмо щеше да се спусне към нея, но събеседникът й я хвана през талията и я отмести. Сладоледът се размаза на сантиметри от мястото, където стоеше тя. После Колин пак я вдигна да стъпи върху кафеза, без да престава да я слуша.

Майк се подсмихна и тръгна да си ходи. Видя, каквото му трябваше: Сара имаше закрилник. И точно тогава Колин го погледна право в очите. През цялото време е знаел, че Майк наблюдава.

Колин го питаше безмълвно преминал ли е теста. Той кимна и се изниза в тълпата. Новите му братовчеди можеха да бъдат и по-лоши. Боевете, които щяха да се състоят след час, се очертаваха по-интересни, отколкото си ги бе представял отначало.

* * *

Сара седеше на скамейка между две жени от нейната църква. Два реда по-долу седяха Ариел и най-малкият й брат Шеймъс, а Люк се промъкваше между хората към нея. На арената стоеше Майк, безумно красив с шотландската пола и широката риза. Държеше меч, доколкото беше известно на Сара — дървен, внушително оръжие, тежащо седемнайсетина килограма. От начина, по който заби острието му в пръстта, хората останаха с впечатлението, че мечът е прекалено тежък за него.

Около Майк обикаляха гигантите Фрейзиър с поли, които Сара им бе ушила преди няколко години. Знаеше, че идеята е да пресъздадат битка, когато сам воин се е жертвал за своя клан, но точно в момента историята не й допадаше. Фрейзиърови участваха всяка година в представлението и обожаваха тълпата да ги освирква и да ги изпраща с дюдюкане. Наслаждаваха се на ролята си на доблестни воини, които ще победят неприятеля, но тази битка трябваше да разчувства зрителите и да им напомни за миналото на шотландците.

Люк стигна до дамите и се настани до Сара.

— Страхуваш ли се? — попита и бръкна да си вземе пуканки от нейните. — Няма да го наранят.

Ариел го чу и се обърна да погледне Сара.

— Няма да пострада. Братята ми решиха Пери и Лани да се оттеглят и да оставят само Колин. Накарах го да ми обещае, че ще се държи прилично.

Преструваше се, че уж го казва само на Сара, но гласът й се чуваше през шест реда.

— Надявам се Майк да не нарани братята ти — отвърна Сара също толкова високо.

Хората наоколо се разсмяха. На всички им беше известна отколешната омраза между двете млади жени.

Ако имаше едно нещо еднакво у братята Фрейзиър, то беше, че като надаваха гласове, ги чуваха и те точно това направиха на арената.

— Значи си наш братовчед — изрева Колин и гласът му прозвуча заплашително. — Не приличаш на нас.

— Ангел е целунал майка ми — отвърна Майк.

Гласът му не беше силен като техните, но от тембъра му Сара настръхна. За съжаление дълбокият глас на Майк оказа същото въздействие и върху други жени, даже няколко девойчета се разпищяха.

— Много приказва, но ще си изпати — провикна се Пери.

Беше с една година по-малък от трийсетгодишния Колин, и също такъв хубавец като братята си.

— Щом знам много, няма как да съм роднина на Фрейзиърови.

Тълпата одобри с радостни възгласи думите на Майк. Хората си умираха от удоволствие, че някой предизвиква тези богаташи.

Едрите юначаги стесняваха кръга около Майкъл.

— Да доведем ли най-малкия ни брат Шеймъс да свърши тази работа? — провикна се Лани. — Струва ми се, че и едно дете ще събори този старчок.

Лани замахна колебливо с меча си, колкото да подразни Майк, но той реагира мигновено. Вдигна грамадния меч, все едно беше лек като перце, и го развъртя над главата си. Лани и Пери се отдръпнаха, но Колин настъпи. С едно движение Майк блокира дясната му ръка и изби със своя меч мечовете на другите двама.

Тълпата онемя. Всички замръзнаха. Майките престанаха да се карат на децата си, мъжете престанаха да зяпат момичетата, а хлапетата гледаха като омагьосани. Сара първа дойде на себе си. Скочи на крака и заръкопляска. Но на публиката тихият звук не въздейства и тогава тя се развика тържествуващо. Люк също се присъедини към нея. Само миг по-късно хората наскачаха на крака и се понесе истински рев.

В центъра на арената Майк не даваше никакъв знак, че е чул одобрението на тълпата. Без да откъсва очи от Колин, отстъпи леко, за да бъдат в полезрението му двамата по-малки братя. Когато тълпата се укроти и всички насядаха, те се приближиха, за да вземат мечовете си, но Майк грабна единия, метна го надалеч и острието му се заби дълбоко в пръстта. Този път не беше необходимо Сара да подканва публиката. Всички наскачаха и започнаха да надават възгласи.

Майк държеше над главата си два тежки меча. Пери се приближи, той нападна и замахна към врата му. В другия край на площадката чуха виковете и се затичаха. Работникът на въртележката удари ръчната спирачка, подмина опашката от чакащи и когато те запротестираха, им викна: „Тичайте след мен“. Подкани банда момчета: „Там има бой!“. Те се втурнаха и едва не прегазиха хората.

На арената Пери вдигна ръце в знак, че се предава, после се поклони на Майк. Дори да беше казал нещо, нямаше да се чуе от оглушителния рев на тълпата. Лани почака, после се обърна и се поклони на зрителите в знак, че се предава. Беше гръмко освиркан.

Останаха само Колин и Майк и нито един от двамата не даваше вид, че ще отстъпи. Майк държеше два меча, но когато виковете стихнаха, се усмихна на Колин.

— Не искам да те победя в нечестна битка — изрече високо, мятайки единия меч, и той се заби в пръстта на сантиметри от другия.

Възгласите, които се надигнаха, се чуха надалеч.

— Не е ли великолепен? — пошушна Сара на Люк.

Той я потупа по ръката и й се усмихна топло.

— Майк е истински герой, хладен като айсберг. Но и Колин не му отстъпва. Съпругът ти ще трябва да се поизпоти, преди да го победи.

Мъжете започнаха да се дебнат. Колин нападна пръв. Но той отскочи и ритна в гърдите Колин, който се олюля. Майк отскочи и започна да го обикаля с вдигнат меч.

Колин бързо се съвзе, изпъна се и изрева:

— Все едно комар ме ухапа.

При тези думи група момчета взеха страната на Колин и започнаха да го насърчават:

— Фрейзиър! Фрейзиър!

Сара започна да скандира:

— Майк! Майк!

Хората около нея подеха възгласа й. С изключение на Ариел и Шеймъс, разбира се, които останаха седнали, но тъй като другите им пречеха, Шеймъс се изправи и потупа по рамото мъжа пред себе си. Мъжът, който не беше от града, огледа внушителния ръст на Шеймъс и седна. Хората около тях също насядаха.

Когато Колин атакува Майк, се извъртя внезапно и закачи ръкава на ризата на Майк. Ризата се разкъса от рамото до кръста. Майк хвана висящите парчета плат, доразкъса ги и ги захвърли.

Видът на Майк, гол до кръста, с шотландска пола, докара до лудост публиката. Той настъпи към Колин, който отскочи назад, но мечът все пак изсвистя опасно близо до него. Тълпата замря и затаи дъх. Това беше най-обикновен провинциален панаир, но Майк като че ли вземаше битката за истинска. Дали пък не засегна Колин с последния удар?

Колин се загледа в гърдите си, сякаш очакваше да бликне кръв, но после видя нещо, което останалите не виждаха. Отстъпи с усмивка, вдигна ръце и обиколи в кръг. Като на бавни обороти ризата му взе да се смъква. Майк я беше разкъсал, но без да нарани братовчед си. Когато и Колин остана гол до кръста, момичетата започнаха да го аплодират и Сара се разсмя.

— Виж, Колин явно също тренира — отбеляза Люк.

В следващата секунда мъжете започнаха отново да се обикалят и да се нападат не на шега, поне за вкуса на Сара битката беше прекалено реална.

— Това вече не ми харесва — прошепна тя и братовчед й я прегърна през раменете. — Божичко, нека да не пострада.

Сара скри лице в рамото му.

— Не осъзнаваш ли, че играят? Няма опасност за двамата, и особено за Майк. И тримата братя да го нападнат, пак няма да го победят.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Не виждаш ли? На Колин вече му личи умората, а Майк е толкова бодър, че може цял ден да се бие. Какво е тренирал?

— Не знам. Тес спомена нещо за Китай и Бразилия. — Сара му подаде телефона си. — Обади й се и я попитай.

— И да пропусна този двубой! Ха! Хайде, ела да отидем до оградата да гледаме по-отблизо.

Застанаха до оградата и Сара се стараеше да наблюдава боя, но не й беше лесно. Майк отбягваше ударите на Колин и сега, като бяха по-близо, виждаше, че Майк наистина е в отлична форма и сякаш е готов да се бие цял ден.

И тогава хвърли поглед към оградата, видя Сара да се взира в него почти разплакана и й кимна. Заради нея щеше да приключи двубоя. В следващата секунда се завъртя откъм гърба на Колин, скочи и го ритна, като същевременно го удари с меча по прасците. Колин загуби равновесие и се строполи на земята всред облак прах. Майк сложи крак върху гърба му и меча до шията му.

Тълпата се разбесня истерично. Смятаният за жертва победи.

Майк махна крака си и Колин се изправи, плюейки кал. Майк протегна ръка към Сара и тя изтича при него. Вдигна я и я завъртя, и тълпата зарева оглушително.

Когато я целуна, гостите от други градове се разсмяха, но жителите на Едилин замръзнаха шокирани. Сватбата на Сара не беше ли след няколко дни? За друг ли щеше да се омъжи?

— Всички вече ни видяха — каза Сара, но продължи да притиска лицето си към голите му, влажни гърди.

— Такава беше идеята.

— Затова се ожени за мен.

— Затова и заради капки „Полъх на лятна нощ“, което само ние си знаем — каза той, загледан в очите й.

— Ще се задушите! — извика някой и всички се разсмяха.

Майк неохотно пусна Сара на земята.

Тя изтича при Люк, а в това време Майк и Колин си размениха поклони. Колин предизвика бурен смях, когато го сграбчи откъм гърба и го вдигна във въздуха. После изигра пародия на сценката между Майк и Сара, като дори се опита да го целуне. Майк се изхвърли нагоре и стъпи на раменете на Колин и той го задържа за глезените. Колин затанцува пиянски и Майк едва пазеше равновесие. Когато Колин спря, той скочи на земята и се претърколи. После се поклони на аплодиращата публика, Колин го погна с устни готови за целувка, двамата напуснаха тичешком арената и се скриха в палатката, издигната в единия й край.

— Боже мой! — ахна госпожа Фрейзиър при вида на двамата полуголи, мръсни и ухилени бойци.

Майк не я беше виждал преди, но я позна от портрета на картите таро. Беше облечена с разкошна средновековна рокля, достойна за кралица. Той й се поклони церемониално.

— Ваше Кралско Височество.

Господин Фрейзиър, наконтен като богат търговец излезе напред.

— Той разбра коя си в действителност, скъпа.

Колин се обади зад Майк:

— Става за кученце, мамо, ще ми разрешиш ли да си го взема?

— Внимавай да не ти се случи нещо — изръмжа Майк.

— Внимавай да не получиш братовчедски ритник — не остана длъжен Колин.

Господин Фрейзиър застана между тях и подаде ръка на Майк.

— Чух, че твоята баба е рождена сестра на моята майка. Съжалявам, не познавам нито една от двете, но…

— О, Грини — намеси се съпругата му, — по-нататък ще има време и за това.

Обърна се към Колин и го изгледа строго.

— Имаш чиста риза в караваната. — Погледна Майк. — Предлагам и ти да си метнеш нещо на гърба.

— Да, мадам — отговориха двамата в един глас, след което изтичаха отново на арената и започнаха да се налагат.

— Ще пийнем ли по чашка? — попита Колин.

— Бих искал, но имам да свърша една работа.

— Целият град те видя със Сара. — Колин сниши глас: — Виж, знам някои от причините да дойдеш, но не всичките. Ако имаш нужда от помощ, дай знак.

— Пази нея, това е достатъчно — отвърна Майк и напусна арената, за да отиде в палатката на Ели.

Както и предполагаше, Сара го чакаше там с чиста риза.

След няколко минути получи есемес.

„Хей, хлапе, здрасти. Получил си поканата ми. Не знам какво по-точно правиш, но се получава. Вендло беснее от гняв.“

— От кого беше? — попита Сара.

Майк я хвана през талията и я завъртя.

— Защо си толкова щастлив? И снощи, и сега. Какво става?

— Инстинкт, миличка — смееше се той. — Още не съм го изгубил.

Тя очакваше отговор.

— Ще кажа само, че се съмнявах в предателство, но не исках да повярвам.

— И той… или тя… не те е предал, така ли?

— Не. Къде е сестричката на Ким? Ана ли се казваше? Трябва да репетираме, преди зрелището да започне.

Влезе Тейлър, сестрата на Сара, и Майк й се усмихна.

— Престани да флиртуваш със сестра ми и върви да намериш Ана.

— Наистина — добави Тейлър, — иначе моят съпруг ще те набие.

Съпругът й беше лекар, претоварен с работа, и никога нямаше време за фитнес.

— Като спечеля това състезание, ще се върна и ще ти сложа жиците — прошепна на Сара. — Разбра ли?

Сара въздъхна дълбоко. Майк й намекваше, че Грег идва насам, което означаваше, че големият купон скоро ще започне. Страхуваше се, че ще се вбеси безумно, като го види, и ще изтърси истината за майка му, ще го заплаши с разследването и ще съсипе всичко.

— Няма страшно — успокои я Майк. — Не се притеснявай да говориш. Видях как лъжеш, без да ти мигне окото.

— Нима предполагаш, че от тези врели-некипели ще се почувствам по-добре?

Прегърна я и като хвърли поглед към Тейлър, за да се увери, че е с гръб към тях, я целуна.

— Когато всичко това свърши, ще те накарам да се чувстваш на седмото небе.

Сара кимна, но сърцето й се свиваше от притеснение. Майк я целуна по челото и излезе.

— Сара — рече Тейлър, — Люк твърди, че Майк щял да открие нещо като фитнес клуб. Мога ли отсега да запиша Джен?

Сара се разсмя и разбра, че най-после започва да се сближава със сестрите си.