Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (6)

5.

На сутринта Сара се събуди с неразположение, което й бе известно като махмурлук. Две маргарити не са достатъчни за повечето хора да се напият, но не и за нея.

Докато плискаше лицето си със студена вода, започна да си спомня какво каза на Майк снощи. Нейното извинение беше, че той задаваше прекалено много въпроси за Грег, правеше прекалено много намеци и като се прибави това към всичко, което се случваше, й дойде в повече.

Щеше да му се извини, разбира се. Снощи остана с впечатлението, че… ами че хората заговорничат срещу нея… но това едва ли беше истина. И все пак впечатлението остана.

Докато денят се точеше и тя шиеше, без да вдига глава, си мислеше, че не е възможно Тес да се е съюзила с целия град, за да доведе Майк и да я раздели с Грег.

Но по телевизията даваха някакъв стар филм за загадъчно убийство и както шиеше и слушаше, започна да й се привижда заговор на всяка крачка през последните два дни. Грег заминава внезапно; Люк се захваща с нейния апартамент; Сара е принудена да се премести в жилището на Тес, където има таен вход. И тогава мистериозният брат на Тес се появява най-случайно… и сега живее заедно с нея в малкия апартамент.

В един часа отиде в кухнята, за да обядва, и видя, че хладилникът е пълен с храна, която Майк беше сготвил. Какво си е мислил снощи с тези изискани и вкусни блюда? Спомни си смътно как го обвинява, че се опитва да я съблазни.

Може би гледаше много черно-бели филми, но от сънищата й остана една картина: тя (пияна) и Майк прегърнати страстно в леглото. После влизат двама мъже с фотоапарати със светкавици и ги снимат.

Щяха ли дадат скандалните снимки на Грег? За един ужасен миг си представи гнева на Грег, ако видеше нейни снимки с друг мъж в леглото. Той се вбесяваше дори когато тя се разсмиваше от някоя шега на продавача. „Така е, защото много те обичам“ — казваше й много пъти.

Извади чиния от шкафа на Тес, напълни я с храната, сготвена от Майк, и я стопли в микровълновата печка. Наля си голяма чаша студен чай и седна да пирува.

* * *

Докато излизаше от кантората на фирмата с дебела папка документи в ръка, клатеше глава, замислен за Сара. Не разбираше с какво толкова я ядоса. Наистина влизането през входа в пода беше може би малко грубо, но и сега не се сещаше за друг начин да се сближи по-бързо с нея. Ако беше потропал на вратата и се беше представил, тя сигурно щеше да бъде учтива, но щеше да го прати на хотел и той повече нямаше да я види. Вярно, че нейните близки от града се бяха съюзили срещу нея заради човека, за когото искаше да се омъжи, и това беше оскърбително. Но докато той знаеше, че Вендло е престъпник, те не знаеха. И къде изчезна прословутата женска солидарност, с която жените се перчеха постоянно? Майк наричаше телевизионните предавания от четири до шест „часове на солидарността“. Веднъж, когато Тес беше при брат си, понеже той се възстановяваше от огнестрелна рана — четвъртата по ред, и беше отегчен да лежи и изтощен от болки, изля безсилието си върху телевизора. Хвърли една възглавница и каза:

— Ако още веднъж чуя думата „солидарност“, ще изхвърля това чудо през прозореца. Няма значение колко е глупава една жена и колко тъпи са решенията й, жените знаете само тази дума „солидарност“.

— Значи станах една от „вас, жените“? — попита Тес равнодушно, без дори да вдигне поглед от списанието, което преглеждаше. — Мога да те уверя, че никога през живота си не съм била солидарна с жена, която е взела толкова тъпо решение, че да стрелят по нея.

Лошото настроение на Майк мигновено се изпари и той успя да се надигне от леглото и да сготви вечеря за Тес. След два дни тя се прибра в Едилин.

Докато се отдалечаваше от Уилямсбърг, той се чудеше дали трябва да се старае да готви. Толкова готви, за да й направи впечатление, но единственото му постижение беше нейният гняв. Никога до този момент не беше срещал затруднения с жените. В действителност един от големите му проблеми в живота беше, че жените го харесваха прекалено много, флиртуваха с него и му досаждаха, фактически не му се беше налагало да ухажва жена, тя сама скачаше в леглото му.

Но с госпожица Сара Шоу случаят беше различен. Не го хареса още щом го зърна, и оттогава враждебността й към него бързо растеше. Но пък, както каза и на капитана, жени като Сара за него бяха пълна загадка.

Като пристигна в имението, не на шега очакваше вратата на апартамента да бъде залостена, но беше отключено. Детективската му природа се пробуди. Може би трябваше да организира в Едилин курс по домашна безопасност и да говори по въпроса за заключването на вратите. Видя Люк в апартамента на Сара. Носеше нещо, което му заприлича на кухненска мивка, и отново му дожаля за нея. Целият град роптаеше против младата жена и той си помисли, че ако беше на нейно място, щеше да се ожени само за да направи напук.

Като влезе в апартамента на Тес, провери в спалнята на Сара, но тя не беше там. Остави папката с документите на масата, надявайки се по-късно да има възможност да поговори със Сара за поведението на хората към нея и да намали напрежението. Или пък ще сподели с нея, че е станал собственик на ферма. Тя може да му помогне да се успокои, след като пое такава тежка отговорност.

Погледна през прозореца и видя Сара отвън, под дървото. Държеше мобилния си телефон, а до нея бяха струпани дрехите за корекции, които нямаха край. Тази сутрин капитанът му изпрати информация чрез Тес. Точно както очакваха, Стефан избухнал, когато се явил в полицията да разговаря за ареста на жена си. Веднага му надяли белезници и го затворили. Капитанът разказал ликуващо на Тес какви ругатни и заплахи сипел Вендло срещу полицаите и как непрестанно повтарял „трябва да се върна“, от което заключили, че има предвид Сара и набелязания чрез нея план.

Когато го задържали, конфискували и телефона му, тъй че прочели всички съобщения на Сара до него, откакто бил напуснал Едилин.

Сара му била писала ту с гняв, ту го умолявала. Всеки път го питала защо е заминал и кога ще се върне. Що се отнася до Майк, споменавала само, че има някои проблеми вкъщи и че се нуждае от помощта му, за да ги разреши.

Казаха на Майк, че Вендло нито веднъж не й е отговорил, даже след като му върнали телефона.

Майк направи чай и го занесе на Сара. Подготви се за още един гневен изблик, но тя му се усмихна и на него му олекна.

— Снощи… — започна тя, но Майк я прекъсна.

— Не исках да те разстроя и имаш право, че задавах много въпроси. Професионално изкривяване. Някой днес съобщи ли ти, че съм направил добри дела?

— Не, никой — каза Сара, усмихвайки се и отпивайки от чая. — Прибра ли в нафталин плаща си на кръстоносец-избавител?

— Не от плаща искам да се отърва. Майка ти каза ли ти, че ми е поръчала две шотландски полички? — Сара прихна да се смее, на него му хареса нейният смях и изпита желание да го чува по-често. — Видях Люк и го попитах къде е най-хубавият магазин в града за органична храна, и той…

— Те прати при майка ми. Знам. Тя ми каза.

— Мислех си, че толкова рано сутрин няма да е отворено, но тя беше там и мъкнеше сандъчета с карфиол.

— Моят баща казва, че най-хубавите часове на деня са двата, след като мама е излязла и преди да стане. — Погледна Майк замислено. — Как те накара майка ми да участваш в игрите?

— Нима твърдиш, че съм имал право на избор? Доколкото знам, тя вече го беше решила, преди да отида при нея. Тес все ми разправяше колко бързо се разпространяват новините в този град, но останах шокиран, че тя знае толкова много.

Сара кимна.

— Казал си на Тес, тя на Рамз, който се обадил на Люк, а той казал на Джос, Джос — на майка ми.

Майк се разсмя:

— Де да можеше и нашето правителство да работи толкова ефикасно.

— Правителството не е така любопитно като този град. И как се стигна до поличките?

— Майка ти… — Той погледна чашата си.

— Ти да не би да се изчерви? — Сара се наведе към него. Беше се избръснал и без бакенбардите не приличаше толкова на пират. — Страхувам се да попитам какво е направила?

— Съблече якето ми, издърпа ризата ми и ме прегърна през кръста.

— Държала е сантиметър, нали?

Майк кимна.

— За твое сведение нейният начин да те направи член на обществото в Едилин е, като те включи в игрите и забавленията на панаира. Имала е на разположение няколко часа да размишлява, че има друг мъж до дъщеря й, и повече не й е било необходимо, за да реши, че ти си по-подходящ за мен от този, за когото ще се омъжвам.

— Що се отнася до това… — започна Майк, но Сара го прекъсна:

— Не се притеснявай. Знам какво е мнението им, особено след като повечето са ми го казали в очите. Грег като че ли нарочно ядосва хората в този град.

Майк отпи от чая.

— И защо?

— Не знам. Понякога си мисля, че онова, което Грег иска за нас двамата, е да заживеем на някой изолиран остров съвсем сами.

Майк замълча. Първото правило за постигане на контрол е да се изолира жертвата. Изглежда, Вендло беше започнал да натрапва в хубавата глава на Сара, че за тях ще бъде по-добре далеч от онези, които я познават. Майк предположи, че тя има право и Стефан нарочно се държи така, че в Едилин да не го харесват. След като се оженят, Вендло ще се държи още по-предизвикателно, омразата към него ще се засили и тогава ще отведе Сара. Като заживеят всред непознати, тя ще загине при нещастен случай и той като неин съпруг ще я наследи.

Не искаше Сара да види колко е угрижен.

— Ще вечеряме ли?

Без да се колебае, тя вдигна купчинката дрехи.

— Я да видим… Памук за аперитив, вълна за основно ястие и коприна за десерт.

— Изглежда ми много вкусно. Имаш ли нещо против да прибавя миди и аспержи към менюто?

— Това е най-свежата идея за целия ден, но при едно условие.

— И какво е то?

— Повече текила.

Майк се засмя, взе нещата й за шиене и двамата се запътиха към къщата.

— Ще ми покажеш ли утре твоя магазин? Между другото кой го управлява сега?

Тя въздъхна шумно.

— Грег нае една жена от Вашингтон. Завършила е… — Махна с ръка. — Не знам какво е завършила. Облича се с костюми и толкова я бива в търговията, та чак ме плаши. Мисля си, като се върне Тес, да я насъскам срещу жената.

— За моята сестричка ли говориш? Моята хрисима, мила, малка Тес!

— Единствената и неповторимата. Чувал ли си историята за червената рокля?

— Да, от Тес, но само от нейна гледна точка.

Тес му беше разказвала, че Рамзи, който тогава й беше шеф, я повикал в кабинета си, за да й съобщи своята оценка за нейната работа. Харесвал работата й, но трябвало да престане да се облича с впити джинси. „Все пак тук е адвокатска кантора“ — казал надуто. Майк би го посъветвал да не нарежда на Тес какво да не прави, защото тогава тя непременно ще го направи. На следващия ден дошла на работа с червена копринена рокля, толкова миниатюрна, че можела да послужи за носна кърпичка. Понеже същия ден имал среща с важни хора, на които искал да направи добро впечатление, натрила хубавичко носа на Рамзи. Той повече никога не се оплакал от Тес.

— Ами другите мъже в кантората, тях сложи ли ги на място? — попита Майк.

— Ха! Моят братовчед Кен искаше да обяви Ден на червената рокля в Едилин, но жена му наложи вето.

Стигнаха до входната врата, Майк отвори и й направи път да влезе. Както и вчера тя седна на масата, а той започна да шета из кухнята. Сара погледна телефона. Нямаше пропуснати обаждания или съобщения.

През целия ден, всеки път щом телефонът й зажужеше, сърцето й трепваше. Може би Грег най-сетне се обаждаше. Но той нито веднъж не позвъни. Обаждаха се познати или да попитат дали ще ходи на църква в неделя, или на панаира, или се опитваха да подразберат Грег обаждал ли се е. Някои питаха за сватбата. Уредничката на тържеството се обади веднъж да се оплаче, че не намирала карамфили със същия жълт нюанс, който Сара предпочитала. Сара й отговори апатично, че каквито и да са, все ще са хубави. Ако зависеше от нея, щеше да поръча нацъфтели полски цветя и разцъфнали рози с ронещи се листенца и щеше да помоли работниците на майка си да украсят църквата. Беше израснала покрай тях и знаеше, че обичат да плетат гирлянди и да вият венци. Но когато предложи на Грег, той й каза, че майка й го мрази толкова много, че сигурно ще окичи църквата с отровен бръшлян.

Следобед, когато Майк дойде при нея с чаша студен чай, тя едва не беше се разплакала. Грег не се обаждаше, нито изпращаше съобщение. Това краят ли беше, а той просто беше пропуснал да й каже? През целия си живот не беше се чувствала толкова самотна.

Но усмивката на Майк с трапчинката я разсея. Той също беше самотен, след като не познаваше никого в града, дори дом си нямаше. Като си мислеше за него през деня, се зарече да бъде по-мила. Даже Тес и близките й да се бяха съюзили да го запознаят с нея, според Сара той не участваше в техния заговор.

Снощи като че ли беше искрено озадачен от обвиненията, с които го засипа. Всъщност днес възнамеряваше да сподели с него какво става. Даже щеше да му каже истината за опасенията си. Беше й тъжно, че няма на кого да се довери. Ако кажеше на когото и да било от Едилин за страха си, че Грег я е зарязал, сигурно щяха да издигнат победно знаме на градския площад. Но Майк беше външен човек, така че сигурно можеха да бъдат приятели.

— Защо стана толкова сериозна? — попита Майк.

— Просто си мисля разни неща. Очаквам с нетърпение следващото ти кулинарно чудо.

— Като че ли си в добро настроение. Случило ли се е нещо?

— Ако питаш дали Грег се е обаждал — не, не е. Но всичко е наред. Сигурна съм, че има основателна причина.

Майк едва се сдържа да не каже: „Да бе, железни решетки“.

— Не те попитах дали обичаш миди.

— Обожавам ги.

Сара наблюдаваше как се върти из кухнята, приготвяйки вечерята. Както и вчера, беше облечен много добре. Носеше панталони от изключително тънък вълнен плат и синя риза, изгладена без нито една гънка, с ръкави, навити до лактите. Обувките му блестяха и тя знаеше от опита си в търговията, че струват неколкостотин долара.

— Винаги ли така се обличаш?

— Понякога единственото реално нещо в живота на човек е неговото тяло, затова се грижа за него, колкото мога.

Откакто пристигна, беше доста разтревожена, за да обърне внимание на външния му вид и сега си спомни как го описа на Тес. Не беше чак толкова грозен, както й се стори в началото. Всъщност Майк съвсем не беше нисък. Напротив, беше доста по-висок от среден ръст. С око на шивачка изчисли, че талията му не е повече от седемдесет и пет сантиметра. Някои от нейните клиентки биха убили за такава талия!

— Гледаш ме адски сериозно — отбеляза той, като вадеше пакети от хладилника.

— Все още не долавям прилика между теб и Тес.

— Ако сме един до друг, веднага ще я забележиш. Обичаш ли аспержи?

— Само ако не са залети с онзи ужасен розов сос.

— Момиче по мой вкус.

Когато Майк се усмихваше така, изглеждаше почти красив.

Сара се обърна и видя на масата голямата папка с името на нотариалната кантора.

— Какво е това? Среща при нотариус ли си имал днес?

— Да, и получих подарък от сестра си.

Майк миеше мидите.

— Земя или къща? — попита тя.

— И двете предполагам. Имотът е притежание на семейство Макдауъл открай време, но сега е мой, докато живея там аз или моите наследници. Само да се опитам да го дам под наем, собствеността веднага се връща на брата, с който наскоро се сдобих.

— Типично за Рамз. И кой е имотът? Макдауъл притежават около дузина къщи.

Майк бъркаше соса за салатата.

— Имаше странно име. — Името беше слушал цял живот, но не искаше да говори повече. Вече беше казал за себе си прекалено много. — Звучи като от роман за Хари Потър.

Сара отвори папката.

— Да не би да е Замъкът на хълма, но там Макдауъл нямат земя.

Взе документа и започна да го чете. Най-накрая прошепна:

— „Фермата на Мерлин“.

— Точно тя — потвърди Майк и сложи мидите в горещия тиган. — Мерлин, Потър. Знаех си, че е нещо магьосническо.

Погледна пламъка под тигана и го намали. Когато се обърна, Сара стоеше до него… с пламнало от гняв лице.

— Ти, негодник такъв! — промълви.

— Моля?

— Ти, лъжлив, подъл негодник! — продължи тя с все по-извисяващ се глас. — Ти си го измислил. Ти заедно с тях си го измислил, за да съсипеш живота ми. Почти бях повярвала, че си невинен, но ти си най-злият. Ти…

За втори път в живота на Майк се случваше да позволи на жена да му удари шамар. Не направи нищо да я спре или да се защити, защото беше права. Но как беше разбрала за тайната му задача?

Като видя сълзите в очите й, едва се сдържа да не я прегърне. Искаше му се да й се извини, на нея и на всички жени, които беше подвел. В момента в затвор лежаха четири, осъдени по неговите показания. Те заслужаваха наказанието си и все пак не се радваше, че той ги е пратил зад решетките.

Очите на Сара бяха пълни със сълзи и тя като че ли загуби дар слово. Профуча покрай Майк и затръшна вратата на спалнята си.

С пламнала страна Майк замръзна на мястото си и се опита да проумее какво се е случило. Тя го бе разкрила, но как? Изключи котлона на печката, взе папката и я разтвори. Сара беше видяла само най-горния документ. Прочете го, но в него бяха указани само обичайните описания на землището, постройките и правните условия, при които имотът, известен като „Фермата на Мерлин“ се прехвърляше на него — Майкъл Фарлейн Нюланд.

Когато Сара заговори, едва не подскочи, защото не я беше чул да идва.

— Искам да си отидеш — каза тихо тя.

Обърна се и я погледна. Очите й бяха зачервени от плач и изглеждаше така безпомощна и отчаяна с красивата си бяла рокля, че изпита силно желание да я закриля, което всъщност се мъчеше да направи. За миг жената от снимките, за която бяха сигурни, че е убита от Стефан Вендло, изплуваха пред очите му. Ако Майк се преместеше да живее на друго място и не бдеше над Сара, нямаше ли скоро да види хубавата, деликатна, нежна Сара в някой гроб?

— Искам да си тръгнеш веднага. Съжалявам, че апартаментът ти е изгорял, но трябва да си потърсиш друго място за живеене. Ако не намериш хотел, майка ми с радост ще те приеме. Или може би предпочиташ аз да си тръгна.

Тя вдигна ръка и той забеляза, че ръцете й треперят.

Ако мисията му не беше толкова важна, щеше да си отиде. Мразеше да е причина за женски сълзи. Но нямаше право да си тръгне.

Пристъпи до нея и не можа да се сдържи да не я прегърне през раменете. Тя не го отблъсна и когато започна пак да плаче, Майк я притисна до себе си.

— Извини ме — прошепна. — Каквото и да съм направил, е било неволно. Моля те, кажи ми, какво се е случило.

Тя плачеше неутешимо, слабичкото й тяло трепереше до неговото, сълзите й мокреха ризата му. Усети как парват кожата му.

Поведе я внимателно към гостната, настани я на канапето до себе си, взе цял куп носни кърпички и започна да бърше лицето й. Тя дръпна една от ръцете му и си издуха носа.

— Ще ми кажеш ли? Моля те!

— „фермата на Мерлин“ — едва се отрони от устата й.

— Това ли е проблемът? — попита нежно той. — Ти ли я искаш?

Тя хлъцна и си издуха носа.

— Грег я иска много, даже повече от мен.

Все едно ток удари Майк. До имот с прастара, според Тес съвсем прогнила къща, ли се домогваше Стефан Вендло? Той разбра, че трябва да внимава какво ще говори сега, за да не отблъсне отново Сара.

— Рамз нямаше да продаде фермата на Грег — каза Сара подсмърчайки.

— Защото я обеща на Тес преди близо две години.

— Две години ли? Но тогава те не бяха още любовници.

— Не, не бяха — отвърна Майк бавно, като се чудеше как да не я разплаче отново. — Нали Тес се грижеше не само за кантората на Рамз, но и за живота му?

— Да, но… — Гласът на Сара заглъхна, понеже явно не знаеше какво да каже.

И тъй като нямаше какво да крие, що се отнасяше до фермата, Майк реши да бъде искрен с нея.

— Към края на третата година, откакто работеше при него, Рамз попита Тес какво по нейно мнение ще представлява уместно допълнително възнаграждение и тя отговори, че иска „Фермата на Мерлин“.

— И той й я дал! Просто ей така! Дал й е ферма, която е собственост на семейството повече от двеста години!

— Не. Тес не е искала това от него. Поискала да подпише пожизнен договор за наем, но едва след като успяла да спести пари за двайсет процента от цената на имота, които платила в брой.

Сара изтри сълзите си.

— Типично за Тес. Сега се досещам, че е искала фермата за теб.

В гласа й се долавяше горчивина.

Майк искаше да попита какво общо имат Вендло със старата ферма, но знаеше, че не бива да прибързва.

— В действителност тя се надява да ме подмами да живея тук, след като се пенсионирам.

— Това, за което копнееш най-силно, една порутена къща ли е? — Сара го огледа от глава до пети, огледа изисканите му чисти дрехи. — Нямаш вид на селски стопанин. Някой луксозен апартамент в Уилямсбърг ще ти подхожда повече.

Продължи да го гледа с очакване и той разбра, че ще бъде принуден да й каже цялата истина, което означаваше да разкрие за себе си повече, отколкото през целия си съзнателен живот. Винаги старателно беше избягвал да говори за личния си живот, дискретността беше станала черта от характера му. Но откакто дойде в този град, като че ли всичко, което се беше опитвал да постигне, се проваляше. Първия път, когато някой спомена баба му, едва не избяга.

— Добре — каза Сара и се накани да стане. — Не си длъжен да отговаряш.

Той я задържа за ръката.

Докато тя чакаше да отговори, Майк си мислеше, че да го прострелят, е по-безболезнено, отколкото да признае истината.

— Спомняш ли си как взех Тес в деня, в който се дипломира, след като завърши гимназията?

— Да.

— Не ти казах, че тогава Тес беше непълнолетна, но аз бях. Баба заплаши, че ще уведоми полицията, ако Тес не се съгласи да прави, каквото тя пожелае. Ако беше съобщила за мен, вероятно нямаше да ме подведат под съдебна отговорност, но след като току-що бях постъпил в полицията, сигурно щяха да ме изхвърлят от работа.

— Какво искаше тя от Тес?

Майк се облегна.

— Искаше от Тес… по някакъв начин… да стане собственичка на „Фермата на Мерлин“.

— Но защо? — попита Сара. — Вашата баба да копае земя ли е искала?

Той поклати глава.

— Нищо подобно. Нашият заден двор беше бетониран, защото тя не обичаше да има пръст.

— Ами тогава защо?

На Майк му беше трудно да запази спокойствие. Веднъж, след доста бири, се пошегува, че нищо в неговата работа под прикритие не може да го изплаши, защото не е срещал по-вероломен човек от жената, която го е отгледала. Мъжът, с когото пиеше, се заинтересува и започна да го разпитва, но той повече не каза дума и престана да пие.

Сара сложи ръка върху неговата.

— Трудно ли ти е да говориш за това?

— Не, никак — отвърна, колкото можа по-смело. — Старицата мразеше Едилин заедно с всичките му жители, но все разправяше, че единствените й хубави спомени там били следобедите, които прекарвала във „Фермата на Мерлин“ с момче на име Ланг.

— Не говориш за Брустър Ланг, нали? — ококори се Сара.

Майк се захили.

— Чувал съм, че е най-големият маниак в Едилин.

— Ако кажеш във Вирджиния, няма да сбъркаш. Остави него, кажи за фермата.

— Баба се превъзнасяше, като говореше за нея. С годините в нейното съзнание тя се превърна в нещо като рай, където само доброто има място. Мисля си, че възнамеряваше да умре там.

— В представите й фермата е била „гнездо на щастието“.

— Но без нас децата, сигурен съм — отвърна Майк, без да крие чувствата си. — И така, тя ме заплаши, че ще съобщи в полицията, че съм отвлякъл непълнолетно дете, ако Тес не се закълне да се върне в Едилин, след като завърши колеж, и да направи всичко възможно „Фермата на Мерлин“ да стане нейна. Тогава се опитах да накарам Тес да откаже, но… — Той вдигна рамене. — Знаеш каква е.

Не разкраси историята с подробности за това как Тес се обаждаше на старицата до края на живота й. Нито пък каза колко трудно им е било на двамата с Тес след смъртта на дядо им да я издържат. Тя държеше да живее в пансион, известен със своя лукс и първокласни грижи.

Сара го загледа мълчаливо.

— Всички се чудеха защо Тес се съгласи да работи като секретарка на Рамзи. Знаехме, че има магистърска степен по бизнес администрация, и се чудехме защо дойде в това градче да й диктуват писма и договори.

— Закле се пред баба, че ще направи всичко възможно, а баба беше още жива, когато Тес се дипломира, така че спазваше клетвата си.

Майк се усмихна.

— Какво?

— Спомних си за една от разправиите ни, докато Тес още учеше в университета. Аз не бях съгласен да се връща в Едилин, но тя не искаше да ме чуе. И знаеш ли какво ми каза?

— Хайде, слушам те — подкани го Сара нетърпеливо.

— Каза ми, че ще получи „Фермата на Мерлин“, без значение какво ще й струва. Попитах я: „И как ще стане това?“, а Тес отговори: „Ще си намеря работа в адвокатската кантора на Макдауъл и ако трябва ще се омъжа за собственика на проклетата ферма“.

Сара го погледна учудено.

— И точно това се случи. Тес дойде в Едилин и започна работа при братовчед ми само за да получи от него някаква полуразрушена ферма.

— Така започна всичко.

Майк се притесни, че от думите му тя ще си извади погрешно заключение, че Тес с користни цели е подмамила Рамзи да се ожени за нея.

— Зная — каза Сара и очите й придобиха нежно изражение. — Тес се влюби в Рамз, после чака години той да се сети, че е влюбен в нея.

— Да, така беше.

По гласа му пролича как му олекна и той си помисли колко е хубаво, че баба им умря преди това, иначе старицата щеше да се появи тук с картечница. Внучката й да се омъжи за един Макдауъл! По-ужасно нещо не би могла да си представи.

— Значи сега според консервативния начин на мислене на Рамз вие сте семейство и фермата може да бъде твоя.

— С много ограничения — добави Майк с мисълта, че най-после се върнаха на темата, която го вълнуваше — Стефан Вендло. Като се вземеше всичко предвид, престъпниците бяха по-лесни от почтените хора. Ако му беше необходима информация от някой мошеник, Майк просто му плащаше. За да получи същото от сладката, малка Сара, трябваше да разголи душата си. О, да, престъпниците бяха несравнимо по-лесни.

— Ах, Сара — започна той предпазливо. — Спомена, че твоят годеник е искал да купи фермата.

Тя го погледна, сякаш искаше да се защити.

— Не зная как го постигаш, но ме предизвикваш да се гневя. Едва ли ще ми повярваш, но рядко се издавам, когато съм ядосана. Можеш да попиташ Грег и той ще ти каже, че дори съм безхарактерна.

Майк едва не се хвърли да целуне ръката й от благодарност, защото знаеше, че Вендло обичаше да бие жените, които му противоречаха. Но той си седеше мирно и кротко.

— Сега е твой ред за самопризнания. Защо му е притрябвала тази стара ферма?

— Не съм сигурна — отвърна Сара, но отмести поглед, от което той заключи, че не му казва истината или поне спестява част от нея. — Грег имаше най-различни планове — от възстановяване на фермата и превръщането й в музей, до организиране на наши магазини за органични продукти. Каквито и да са плановете на Грег за фермата, знам, че отчаяно иска да бъде негова.

Майк преглътна, като му се наложи доста да се постарае да не му проличи възбудата. Това беше истински пробив в случая!

— Но Рамз щеше ли да му я продаде?

— Не.

— Ти си от рода на Рамзи и ще се омъжиш за Грег, тогава не стоят ли нещата по същия начин, както при мен и Тес?

Тя стисна устни.

— Според мен така стоят, но Рамзи категорично отказа. Това беше най-грандиозният спор, в който съм участвала. Всъщност най-грандиозният ми спор изобщо с някой човек… поне докато не срещнах теб. Той с часове повтаряше, че имотът е собственост на неговото семейство от осемнайсети век и се предава на най-големия син. Двамата по-големи братя на неговия баща умрели млади, затова я наследил баща му — Бенджамин. Ох! Само като се сетя каква сълзлива история ми разказа! Даже се разхленчи как онези Ланг, баща и син, надзиравали имота, откакто… — Тя вдигна ръце. — Откакто е била построена къщата, доколкото знам. Като си помисля само, че истинската причина е било обещанието, което е дал на Тес… и вероятно защото Рамз не харесва мъжа, когото обичам! Ще цапардосам Рамзи, само да ми падне!

Майк сви вежди и доколкото можа, инсценира съчувствие.

— А ти имаш ли представа защо Грег иска някаква си стара ферма?

Хубавичкото лице на Сара пламна като божур и тя се загледа в ръцете си.

— Грег никога не го е споменавал, но може би я иска заради мен. Когато му признах, че си мечтая за фермата, каза, че ще ми я купи.

— Той пръв ли заговори за имота или ти?

Майк се усети, че гласът му прозвуча като на разпит, но не можа да го избегне. Сара като че ли не забеляза.

— Не си спомням. Не. Почакай. Веднъж спомена, че слушал за нея още преди да дойде в Едилин.

— Тес не ми е казвала нищо за това, че си поискала от Рамзи фермата.

— Доколкото познавам братовчед си, той не й е казал. Имаш ли представа колко много хора са искали Макдауъл да им продадат фермата?

— Защо не. — Майк се изненада. — Не знам нищо за нея, освен че се руши. Защо ще я поиска някой?

— Къщата е изградена около първата хижа, така че тя си стои там. А родът Макдауъл винаги е поддържал в добро състояние външните постройки, за да я запази.

Майк съзнаваше, че изглежда равнодушен, защото нямаше представа за какво говори. Не проумяваше нито дума.

Сара говореше все по-бавно, докато обясняваше по-нататък:

— Къщата е завършена през 1674 година и когато е пристроявана и разширявана, старата хижа е оставена вътре без каквито и да е промени.

Майк я гледаше, без да мигне.

— Да не би да твърдиш, че тази ферма се е запазили непокътната от 1674 година досега?

— Да, почти в същия вид е.

— Надживяла е Революцията и Гражданската война!

— Както и две световни войни. Моята майка все повтаря, че е оцеляла и по време на хипитата през седемдесетте, които безчинствали повече и от генерал Шърман.

Майк почти не я слушаше. Не знаеше какво преследват Вендло, но инстинктът му подсказваше, че е свързано с „Фермата на Мерлин“. Друга причина Стефан да проявява такъв интерес към фермата нямаше. Нямаше и никакво намерение да я превръща в музей, това поне беше сигурно, освен ако той и роднините му не обираха посетителите.

— Кога ще отидем да я разгледаме? — попита Сара.

— Моля? — сепна се Майк.

— Кога ще отидем да видим новия ти дом?

— Не мисля, че за теб е безопасно да ходиш там. Тес ме предупреди, че старият Брустър Ланг не изпуска от ръце пушката си.

Майк не искаше младата жена да припарва дори до оградата на имот, цел на фамилията Вендло.

— Той се издържа от зеленчуци… предимно стари сортове домати… които продава на майка ми. Ще я накарам да го повика, когато решим да отидем там.

— Под какъв предлог?

— Само като й кажа, че искам да отида с теб, и тя сама ще ни откара дотам. — Погледна Майк много сериозно. — Значи не си дошъл тук, за да ни разделиш с Грег?

Тук вече Майк нямаше равен — лъжеше, без да му трепне окото. Неведнъж беше подвеждал детектори на лъжата.

— Моята сестра ми извади душата да дойда в Едилин и да подпиша документите, накара ме и да се закълна, че ще отседна в нейния апартамент. Възнамерявах да се промъкна, на следващия ден да отида в нотариалната кантора и после да си замина. Когато попаднах на теб, и аз се изненадах. Според теб Тес ли е замислила цялата работа?

Неприятно му беше, че натопи сестра си, но в момента беше крайно необходимо да накара Сара да му повярва.

— Да — отговори убедено Сара. — Тя го е замислила. Обадила се е на Люк и двамата са скроили плана.

— Сега като се замисля, именно Тес настоя да мина през подземния проход, а не през входната врата.

Обеща си тържествено да изпрати на сестра си цветя… или може би няколко сапфира.

— Идвам с теб — каза лъчезарно Сара. — Господин Ланг продава зеленчуци всеки четвъртък, когато е пазарният ден, пада се вдругиден, значи тогава отиваме.

— Не, невъзможно е да ме придружаваш. Аз трябва да…

Тя стана от дивана.

— Дали онези миди са готови? Мога да изям цяла дузина. С какво да ти помогна за вечерята?

Загледан след нея, Майк си помисли, че за едно е сигурен — нямаше да вземе Сара със себе си. Докато не разбере в основни линии какъв е случаят с „Фермата на Мерлин“, тя нямаше да припари до имота. По този въпрос беше абсолютно непреклонен.