Рик Риърдън
Знакът на Атина (28)

XXVIII. Пайпър

Вълната я помете като юмрук и я отнесе в дълбочината. Съпротивата бе безполезна. Тя затвори уста и си наложи да не вдишва, но едвам удържаше паниката си. Не виждаше нищо освен водни мехурчета. Чуваше само шума от собствената си съпротива и глухия тътен на водата. Разбра, че ще умре по нелеп начин — удавена в река на несъществуващ остров. И тогава излезе на повърхността точно толкова внезапно, колкото и бе завлечена. Намери се в центъра на водовъртеж. Можеше да диша, но не и да се освободи.

На няколко метра от нея Джейсън излезе на повърхността с меч в ръка и отвори уста, за да си поеме глътка въздух. Той бясно размахваше оръжието си, но нямаше цел, която да удари.

Ахелой се издигна на около шест метра от Пайпър.

— Наистина съжалявам за това — каза той.

Джейсън се стрелна към него, призовавайки ветровете, за да излезе от реката, но Ахелой бе по-бърз и по-силен. Една вълна удари момчето и го потопи обратно под водата.

— Престани! — извика Пайпър. Не бе лесно да очароваш някого, когато си в средата на водовъртеж, но въпреки това привлече вниманието на Ахелой.

— Опасявам се, че не мога да спра. Няма да допусна Херкулес да вземе и втория ми рог. Това ще бъде върхът.

— Има и друг начин — каза Пайпър, — няма нужда да ни убиваш!

Джейсън отново излезе на повърхността. Един миниатюрен облак се бе появил над главата му. Отекна гръм.

— Не бих го направил, сине на Юпитер — предупреди го Ахелой, — ако пуснеш светкавица, ще изпържиш собствената си приятелка.

Водата отново издърпа Джейсън надолу.

— Пусни го! — Пайпър използва цялата очароваща сила на гласа си. — Пусни го и обещавам, че няма да дам втория рог на Херкулес!

Ахелой се поколеба. Той се спусна към нея, наклонил глава наляво.

— Мисля, че говориш истината.

— Така е! — обеща Пайпър. — Херкулес заслужава презрение. Но моля те, пусни приятеля ми.

Водата, където бе Джейсън, забълбука. На Пайпър й идеше да изкрещи.

Колко още можеше да издържи без въздух?

Ахелой погледна надолу към нея през водните си очила. Изражението на лицето му се смекчи.

— Разбирам. Ти ще бъдеш моята Деянира. Ще станеш съпругата, която тя не успя да бъде за мен.

— Какво? — Пайпър не бе сигурна, че го чува правилно. От водовъртежа буквално й се виеше свят. — Имах предвид, че…

— О, ясно ми е — каза Ахелой. — Бе твърде скромна, за да го предложиш в присъствието на гаджето си. Но си права. Аз бих се отнесъл с теб много по-добре, отколкото един син на Зевс. Най-после ще поправя нещата след толкова много векове. Не можах да спася Деянира, но теб ще спася.

Бяха ли минали трийсет секунди? Или цяла минута?

Джейсън нямаше да издържи още дълго.

— Ще трябва да оставиш приятелите си да умрат — продължи Ахелой. — Херкулес ще се ядоса, но аз мога да те защитя от него. Ще бъдем щастливи. Нека започнем съвместния си живот, като удавим този Джейсън.

Пайпър едвам сдържаше писъците си, но трябваше да остане концентрирана. Замаскира гнева и страха си. Тя бе дете на Афродита. Трябваше да използва силите, които имаше.

Тя се усмихна, колкото се може по-сладко, и вдигна ръце.

— Вдигни ме, ако обичаш.

Лицето на Ахелой светна. Той сграбчи ръцете на Пайпър и я измъкна от водовъртежа. Тя никога не бе яздила бик преди, но бе играла на родео с пегасите от лагера на нечистокръвните. Знаеше какво трябва да направи. Използва ускорението и прокара единия си крак през гърба на Ахелой. След това сключи глезените си около врата му, прокара една ръка през шията му, а с другата извади ножа си. Притисна острието до брадичката на божеството.

— Пусни Джейсън — каза тя, използвайки цялата сила на гласа си — веднага!

Пайпър разбираше, че в плана й има доста недостатъци. Речният бог можеше просто да се разпадне на вода. Можеше да я завлече и да я удави. Но очароващият й глас отново проработи. Или пък Ахелой бе прекалено изненадан, за да мисли трезво. Вероятно не бе свикнал красиви момичета да заплашват, че ще му прережат гърлото.

Джейсън изскочи от водата като гюлле. Той мина през клоните на едно маслиново дърво и падна в тревата. Ударът вероятно бе лош, но той успя да се изправи на крака, кашляйки и борейки се за въздух. Надигна меча си и над реката се сгъстиха черни буреносни облаци.

Пайпър го погледна предупредително: „Още не!“.

Ахелой изви гърба си, все едно замисляше нещо. Пайпър притисна ножа по-силно в гърлото му.

— Бъди добро теле — предупреди го тя.

— Ти обеща — процеди Ахелой, — обеща, че Херкулес няма да вземе рога ми.

— Той няма да го вземе — каза Пайпър. — Аз обаче ще го направя.

Вдигна ножа си и отряза рога на бога. Небесният бронз мина през костния израстък като през глина. Ахелой яростно изрева. Преди да може да се възстанови, Пайпър стъпи на гърба му. С рога в една ръка и кинжала си в другата скочи към брега.

— Джейсън! — извика тя.

За щастие, той я разбра. Един повей на вятъра я подхвана и я пренесе до брега. Пайпър падна на земята толкова силно, че настръхна цялата. Мирис на озон изпълни въздуха. Тя погледна към реката точно навреме, за да бъде заслепена.

БУМ! Мълнията превърна водата на реката в кипяща от електричество супа. Пайпър премигна, за да прогони звездичките от очите си. Бог Ахелой зави от болка и се разпадна под повърхността. Ужасеното му изражение казваше: „Как можа?“.

— Джейсън, бягай! — все още бе замаяна и ужасена, но двамата хукнаха през дърветата. Докато се изкачваше по хълма, притиснала бичия рог до гърдите си, Пайпър осъзна, че плаче. Не знаеше дали от страх, облекчение или срам за това, което бе сторила на стария речен бог.

 

Не спряха да бягат, докато не стигнаха върха на хълма. Пайпър се чувстваше глупаво, но не спря да плаче, докато разказваше на Джейсън какво бе станало, докато той се давеше под водата.

— Пайпър, не си имала избор — постави ръка на рамото й той. — Спаси ми живота.

Тя избърса очите си и се опита да се успокои. Слънцето опасно приближаваше хоризонта. Трябваше да се върнат при Херкулес бързо.

Иначе приятелите им щяха да загинат.

— Ахелой те принуди да играеш грубо — продължи Джейсън. — Освен това се съмнявам, че мълнията го е убила. Той е много древен бог. За да го унищожиш, трябва да унищожиш реката му. Той ще оцелее и без рога си. А що се отнася до лъжата, че няма да го дадеш на Херкулес…

— Не го излъгах.

Джейсън я погледна.

— Пайпс, нямаме избор. Херкулес ще избие…

— Херкулес не заслужава този рог и няма да го получи.

Пайпър не знаеше защо е толкова гневна, но никога не се бе чувствала по-сигурна за нещо през живота си.

Херкулес бе един озлобен нещастник. Бе наранил прекалено много хора и това не му бе достатъчно. Искаше да ги наранява отново и отново. Може би наистина бе имал тежък живот. Може би боговете се бяха отнесли твърде несправедливо към него. Но това не го извиняваше. Един герой не можеше да контролира боговете, но трябваше да контролира себе си.

А Джейсън никога нямаше да стане такъв. Той никога не би обвинявал другите за проблемите си. Никога не би позволил на жаждата за мъст да замъгли преценката му. Пайпър нямаше да свърши като Деянира. Нямаше да направи това, което иска Херкулес, само защото той бе красив, могъщ и страшен. Не можеше да му позволи отново да получи своето, не и след като бе заплашил да ги избие и ги бе принудил да смачкат Ахелой, за да направи мръсно на Хера. Херкулес не заслужаваше рога на изобилието.

Пайпър щеше да го постави на мястото му.

— Имам план — каза тя и след това го сподели с Джейсън. Дори не осъзна, че използва силата на гласа си, докато очите му не се изцъклиха.

— Както кажеш — обеща той, след което премигна няколко пъти. — Ще умрем, но съм навит.

 

Херкулес ги очакваше точно там, където го бяха оставили. Гледаше към Арго II, който бе спуснал котва между колоните. Корабът изглеждаше добре, но планът започна да се струва налудничав на Пайпър.

Твърде късно беше обаче, за да го премисля. Вече бе изпратила съобщението по Ирида на Лио. Джейсън бе готов.

Освен това, когато видя Херкулес, твърдо реши, че няма да му даде това, което той иска. Когато богът ги видя, спря да се мръщи, макар лицето му да остана мрачно.

— Добре — каза той, — браво. Взели сте го. В този случай ви разрешавам да продължите.

Пайпър погледна към Джейсън.

— Чу го. Той ни даде разрешение.

След което се обърна към бога.

— Това означава ли, че корабът ни може да продължи в Средиземно море.

— Да, естествено — щракна с пръсти Херкулес, — а сега ми дайте рога.

— Няма — каза Пайпър.

— Моля? — намръщи се божеството.

Тя надигна корнукопията. След като бе отрязала рога от главата на Ахелой, той бе станал кух, гладък и тъмен отвътре. Не изглеждаше вълшебен, но Пайпър разчиташе на силата му.

— Ахелой беше прав — каза тя, — ти си неговото проклятие точно толкова, колкото той е твоето. Ти си едно жалко подобие на герой.

Херкулес я погледна така, все едно му говореше на японски.

— Нима не разбираш, че мога да те убия с малкия си пръст? — попита той. — Мога да хвърля тоягата си по кораба ви и да го продъня. Мога да…

— Можеш да млъкнеш — каза Джейсън и изтегли меча си. — Може би Зевс е различен от Юпитер. Защото аз не бих търпял брат като теб.

Вените по врата на Херкулес почервеняха като робата му.

— Няма да си първият герой, когото убивам!

— Джейсън е по-добър от теб — каза Пайпър, — но не се безпокой. Ние няма да се бием с теб. Напускаме острова с рога. Не го заслужаваш за награда. Ще го задържа за себе си, за да ми напомня как не бива да се държа. И заради бедните Ахелой и Деянира.

Ноздрите на бога се разшириха.

— Не споменавай това име! Не си на себе си! Нима смяташ, че ме е страх от смешното ти гадже? Никой не е по-силен от мен!

— Не казах по-силен — поправи го Пайпър, — казах, че е по-добър.

Пайпър насочи отвора на рога към Херкулес и се освободи от всичките съмнения и страхове, които бе имала от посещението в лагер „Юпитер“. Съсредоточи се върху хубавите неща, които бе споделила с Джейсън Грейс — летенето в Големия каньон, разходките по плажа на лагера на нечистокръвните, прегръдките под звездите, дългите следобеди край боровинковите поля, огласяни от песента на сатирите. Представи си бъдеще, в което гигантите са победени, Гея е заспала, а те двамата живеят заедно и са щастливи — без ревност, без чудовища, които да ги нападат. Изпълни сърцето си с тези мисли и почувства как корнукопията се затопля.

Рогът изстреля поток от храна, силен колкото реката на Ахелой. Това бе порой от пресни плодове, печени сладкиши и вкусни шунки, който буквално зарина Херкулес. Пайпър не разбираше как всичко това се е побрало в рога, но смяташе, че шунките са много удачни за случая.

След като изплю храна, която можеше да изпълни цяла къща, рогът се изключи. Пайпър чу как Херкулес крещи и се мъчи да се освободи.

Дори най-силният бог в света имаше проблем, когато бе заринат с толкова храна.

— Хайде! — каза тя на Джейсън, който бе забравил за своето участие в плана и гледаше втрещен могилата от плодове и други храни. — Да вървим!

Той хвана Пайпър през кръста и призова вятъра. Издигнаха се от острова с такава бързина, че тя едва не припадна.

И въпреки това го направиха точно навреме. Когато островът се отдалечи от тях, главата на Херкулес се подаде над купчината храна. Половин кокосов орех се бе закрепил като шлем на главата му.

— Ще ви убия! — изрева той. Изглежда, често произнасяше тази реплика.

Джейсън кацна на палубата на Арго II. За щастие, Лио бе изпълнил всичко, за което го бяха помолили. Греблата на кораба вече бяха готови за въздухоплаване. Котвата бе вдигната. Джейсън призова толкова силен вятър, че буквално ги изстреля в небето, докато Пърси изпрати триметрова вълна към брега и събори Херкулес обратно в купчина ананаси.

Когато богът се изправи отново на крака и започна да цели кораба им с кокосови орехи, Арго II вече пореше облаците на безопасно разстояние над Средиземно море.