Рик Риърдън
Знакът на Атина (14)

XIV. Пърси

Пърси бе виждал как Франк се изправя срещу великани човекоядци, срещу гигант, който не може да бъде убит, дори срещу Танатос, бога на Смъртта. Никога обаче не го бе виждал уплашен както сега.

— Какво? — потърка очи Пърси. — Ох, заспали сме.

Франк преглътна. Той носеше маратонки, шушлякови панталони и тениска на Зимните олимпийски игри във Ванкувър. На яката си бе окачил значката на римски центурион, което се стори на Пърси едновременно тъжно и изпълнено с надежда (предвид факта, че сега бяха дезертьори).

Франк отклони поглед, все едно гледката на двойката пред него можеше да го изгори.

— Всички решиха, че сте отвлечени — каза той. — Обикаляме кораба като полудели. Когато тренер Хедж разбере… богове, прекарали сте тук цялата нощ?

— Франк! — ушите на Анабет поаленяха. — Просто слязохме тук да поговорим и сме задрямали. Това е всичко.

— Поцелувахме се малко — обади се Пърси.

— Не помагаш! — погледна го лошо Анабет.

— По-добре да… — Франк посочи към вратата на конюшните. — Ъ-ъ, трябва да се съберем на закуска. Бихте ли обяснили какво сте правили… или не сте правили… Просто не искам онзи фавн… така де, сатир, да ме убие.

Франк побягна.

Когато всички се събраха в столовата, нещата не протекоха толкова лошо, колкото Франк очакваше. Джейсън и Пайпър изглеждаха облекчени. Лио не можеше да скрие усмивката си и не спираше да мърмори: „Класика. Чиста класика“.

Само Хейзъл изглеждаше скандализирана, защото идваше от 40-те години на миналия век. Тя не смееше да погледне към Пърси.

Тренер Хедж, естествено, бе побеснял. Пърси обаче не можеше да го приеме насериозно, тъй като сатирът бе висок около метър и половина.

— Никога през живота си! — развика се треньорът, като размаха бухалката си и събори една чиния ябълки. — Това е против правилата! Безотговорно!

— Тренер — каза Анабет, — стана случайно. Говорихме си и след това заспахме.

— Освен това — обади се Пърси — започваш да звучиш като Терминус.

— Това обида ли беше, Джаксън? — присви очи тренер Хедж. — Ще ти дам аз на теб един Терминус!

Пърси с мъка сподави смеха си.

— Няма да се случи отново, тренер. Обещавам. Нямаме ли обаче по-важни теми за обсъждане?

— Добре — ядоса се още повече Хедж, — но да знаеш, че те наблюдавам, Джаксън. А от теб, Анабет Чейс, очаквах малко повече разум.

Джейсън прочисти гърлото си.

— Да вземем да хапнем, а?

Срещата протече като военен съвет с понички. От друга страна, най-важните дискусии в лагера на нечистокръвните се провеждаха около масата за пинг-понг с крекери и чипс, така че Пърси се почувства като у дома си. Той им разказа за съня си — за близнаците гиганти, които им готвеха посрещане в подземен паркинг с гранатомети, за това, че Нико ди Анджело бе хванат в една бронзова делва и бавно се задушаваше. Каза им и за семенцата нар в краката му.

Хейзъл едва сподави плача си.

— Нико… богове, семенцата.

— Знаеш за какво служат? — попита Анабет.

— Веднъж ми ги показа — кимна Хейзъл, — те са от градината на нашата мащеха.

— Мащеха? — попита Пърси. — О, имаш предвид Персефона.

Пърси бе срещал жената на Хадес веднъж. Не му се бе сторила като слънчев човек. Беше видял и нейната градина — зловещо място, пълно с кристални дървета и цветя, избуяли в кървавочервено и призрачнобяло.

— Семенцата се използват само в краен случай — каза Хейзъл.

Пърси разбра, че тя е изнервена, понеже всички сребърни прибори на масата започнаха да пълзят към нея.

— Само децата на Хадес могат да ги ядат — продължи тя. — Нико винаги носеше по няколко от тях в себе си, за да е подготвен, ако бъде пленен. Но ако наистина е затворен…

— Гигантите се мъчат да ни примамят — каза Анабет, — смятат, че ще опитаме да го спасим.

— Е, прави са! — Хейзъл огледа всички около масата. Увереността й спадна. — Нали…?

— Да! — обади се тренер Хедж, докато дъвчеше шепа салфетки. — Това ще включва много бой, нали?

— Хейзъл, разбира се, че ще му помогнем — каза Франк, — но трябва да знаем колко време ни остава преди… Още колко дни ще може да издържи Нико?

— Едно семенце стига за около ден — каза тъжно Хейзъл, — ако изпаднеш в мъртвешки транс.

— Мъртвешки транс? — намръщи се Анабет. — Това не звучи добре.

— Трансът не му позволява да изхаби целия си въздух — каза Хейзъл. — Да си в транс, е като да си в хибернация или кома. Едно семенце стига за около ден… едва.

— И му остават пет семенца — каза Пърси. — Това означава пет дни, ако броим и днешния. Гигантите явно планират да ни посрещнат на първи юли. Ако Нико е скрит някъде в Рим…

— Нямаме много време — обобщи Пайпър. Тя постави ръка върху рамото на Хейзъл.

— Ще го намерим. Сега поне разбираме какво се има предвид в пророчеството. Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта. Фамилията на брат ти е Анджело. На италиански тя означава ангел.

— Богове — промърмори Хейзъл, — Нико…

Пърси погледна към поничката си. Взаимоотношенията му с Нико ди Анджело бяха сложни. Веднъж братът на Хейзъл го бе примамил в двореца на Хадес и Пърси се бе озовал в килия. Като цяло обаче, Нико играеше за отбора на добрите. Не заслужаваше да изгуби живота си в бронзова делва, а и Пърси не искаше да гледа как Хейзъл страда.

— Ще го спасим — обеща й той. — Трябва. Пророчеството казва, че в него е ключът към безкрая на смъртта.

— Точно така — опита се да я окуражи и Пайпър. — Хейзъл, брат ти търсеше Портите на Смъртта в отвъдното, нали? Явно ги е намерил.

— Той може да ни каже къде са — вметна Пърси — и как да ги затворим.

— Да — пое си дълбоко въздух Хейзъл, — това е хубаво.

— Ъ-ъ — размърда се в стола си Лио, — има още нещо. Гигантите очакват да го потърсим, нали? Значи влизаме в капан.

— Нямаме избор! — отвърна Хейзъл и погледна към Лио така, сякаш той й бе показал невъзпитан жест.

— Не искам да ме разбираш погрешно, Хейзъл. Просто брат ти Нико… той знаеше и за двата лагера, нали?

— Да — отвърна Хейзъл.

— Значи е бил и в двата — продължи Лио — и не е казал нищичко на никого.

Джейсън се изправи. Лицето му бе мрачно.

— Чудиш се дали можем да му се доверим? Аз също.

Хейзъл скочи на крака.

— Не вярвам на ушите си. Говорите за брат ми. Той ме върна от отвъдното, а вие дори не искате да му помогнете.

— Никой не казва това — сложи ръка на рамото й Франк, след което погледна към Лио. — Или поне така се надявам.

— Вижте, момчета — премигна Лио, — само исках да кажа, че…

— Хейзъл — прекъсна го Джейсън, — Лио е прав. Аз помня Нико от годините си в лагер „Юпитер“. Чак сега разбирам, че е посещавал и лагера на нечистокръвните. Това ми се струва малко мътно. Знаем ли наистина на кого служи? Просто трябва да сме внимателни.

Ръцете на Хейзъл потрепериха. Една сребърна чиния хвръкна и удари стената, а яйцата в нея се счупиха.

— Великият Джейсън Грейс, римският претор, който уж трябва да е честен и справедлив. Истински водач. Как пък не! — Хейзъл тропна с крак и изхвърча от столовата.

— Хейзъл! — викна Лио. — Просто… проклятие.

— Стори достатъчно — изръмжа Франк и понечи да я последва, но Пайпър му даде знак да остане.

— Дай й малко време — посъветва го Пайпър, след което се намръщи на Лио и Джейсън. — Момчета, държахте се отвратително.

— Отвратително? — изненада се Джейсън. — Просто съм предпазлив!

— Брат й умира — каза Пайпър.

— Трябва да ида да поговоря с нея — настоя Франк.

— Недей — спря го Пайпър, — трябва да й дадеш време да се успокои. Довери ми се за това. Самата аз ще ида при нея след няколко минути.

— Но… — Франк изръмжа като раздразнена мечка. — Добре, ще почакам.

Далеч над тях нещо забръмча. Звукът беше като от огромна бургия.

— Фестус — каза Лио, — оставил съм го на автопилот, но вероятно приближаваме Атланта. Трябва да се кача горе… Нали знаем къде искаме да кацнем?

Всички се обърнаха към Пърси.

— Някакви идеи? — повдигна вежда Джейсън. — Ти си морякът тук. — Гласът му прозвуча почти подигравателно.

Пърси се замисли дали Джейсън не е тайно ядосан заради дуела в Канзас. Уж се шегуваха за него, но Пърси осъзна, че и двамата са си малко сърдити. Не можеше да се сбиеш с някой и да не се замислиш дали можеш да го победиш, или не.

— Не съм сигурен — призна той. — Някъде нависоко, където има изглед към града. Най-добре в парк с гора. Не искаме да кацнем в средата на града. Не вярвам дори мъглата да може да скрие нещо толкова огромно.

— Добре — кимна Лио и изтича нагоре по стълбите.

Франк се отпусна неспокойно на стола си. На Пърси му стана мъчно за него. По време на пътуването към Аляска бе видял как двамата с Хейзъл се сближават. Знаеше, че Франк бе винаги готов да я защити. Забеляза и с какво негодувание гледа към Лио. Реши, че няма да е зле двамата да слязат от кораба.

— Когато кацнем, ще разузнаем — каза Пърси. — Франк, имам нужда от помощта ти.

— Пак ли трябва да ставам дракон? Честно да ти кажа, не ми се иска да ме ползвате за летящо такси.

— Не — отвърна Пърси, — имам нужда от помощта ти, защото във вените ти тече кръвта на Посейдон. Може би двамата ще разберем къде има солена вода. Освен това си страхотен боец.

Това сякаш накара Франк да се почувства по-добре.

— Тогава няма проблем.

— Страхотно — каза Пърси. — Трябва да вземем още някой. Анабет…

— Не! — излая тренер Хедж. — Млада госпожице, наказана сте.

Анабет го погледна, все едно е заговорил на чужд език.

— Моля?

— Вие двамата с Джаксън няма да ходите никъде заедно! — отсече Хедж, след което погледна към Пърси, сякаш го предизвикваше. — Аз ще придружа Франк и подмолния Джаксън! Останалите, пазете кораба и се погрижете Анабет да не нарушава повече правила!

Страхотно — помисли си Пърси. Щяха да изкарат деня в компанията на кръвожаден сатир и в търсене на солена вода в град, напълно откъснат от океана.

— Това — каза той — ще е забавно.