Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Рицарят на Бялата дама
Хаим Оливер
Рецензент: Максим Наимович
Редактор: Максим Наимович
Нац. бълг.; I издание; Лит. група V
Изд. №5885
Художник: Христо Жаблянов
Художник-редактор: Димко Димчев
Технически редактор: Свобода Николова
Коректор: Елена Баланска
Дадена за набор на 25.X.1974 г.
Подписана за печат на 20.III.1975 г.
Излязла от печат на 30.III.1975 г.
Формат 60×84/16 Печатни коли: 12,75
Издателски коли: 10,84 Тираж 25105
Цена на дребно: 0,81 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София, 1975
Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
История
- — Добавяне
Драматичен диалог между Валери и Лори
„Странното“ момче се прибра в стаята си, посрещнат от бойния вик на Лори:
— Валерррри, здрррасти!
— Здрасти, Лори! — Валери посмръкна, извади фигурите и ги прибра в кутията. — Гладен ли си? Ей сега, потрай…
Влезе Добромир. Бляскайки с очилата си, той избягваше да поглежда към Валери. Само каза:
— Приготви се за закуска. Трапезарията е вляво.
— Не ми се закусва! — отвърна троснато Валери. — Яж ти! Яжте всички! Изяжте всичко! Аз няма да ям! Аз ще умра от глад!
Добромир равнодушно повдигна рамене:
— Искаш ли да ти кажа нещо? Преди малко Тото ти се закани смъртно, каза, че снощното не било нищо и че довечера пак ще дойде и ще те направи на кайма!
— А ти му кажи да дойде! — изкрещя фалцетно Валери.
— Аз пея в хора и съм неутрален!
— Неутррррален-ле-ле-ле! — повтори, квакайки Лори.
— Само че — подхвана Добромир — аз нямам намерение да страдам заради вас и да ме стряскате вечер, когато съм заспал, и затова най-добре е да си вървиш от тази стая… — Помълча и добави: — И даже от нашето училище!
Тия думи обляха Валери като студен душ. Треперенето му внезапно престана.
— И това ли ти каза Тото? — попита той.
— Аз ти го предавам, пък ти, както искаш!
— Добррромир ррррапон! — извика Лори.
Дебелият изгледа враждебно папагала, махна с ръка, сякаш казваше: „С вас човек не може да се разбере“ — и излезе.
Валери въздъхна уморено и се зае да оправи Лори. Поизчисти кафеза, напълни чашката с вода, сипа му храна.
— Мерррси! — рече папагалът и започна да закусва, разтърсвайки от удоволствие синята опашка на фрака си.
Седнал до него, Валери тихичко му заговори:
— Чу ли, Лори? Искат да ни изгонят оттук.
— Грррънци!
— Грънци, ами! А ако довечера отново ни нападнат и ни счупят и другите фигури?
— Безобррразие!
— Най-добре да си вървим, а?
— Напррред!
— И къде ще отидем?
— В цирррка!
— Лори, стига си дрънкал глупости, че както ми е накипяло, ще те напляскам!
— Тиррранин! — развика се панически Лори и запърпа из кафеза. — Диррректор!
Лек шум накара Валери да се обърне към прозореца. Там, повдигайки се над перваза, надничаха няколко хлапета. Те до такава степен бяха погълнати от драматичния диалог между новия и папагала, че побягнаха чак когато Лори свирепо изрева насреща им:
— Ррррогачи! Брррррррррррр!