Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (18)

Голямата рокада на царете

Веднага след вечеря клубът „Абдул-Аба“ се събра край саркофага на Касиус Клей на учредително заседание. Все още беше светло и опасност от появяването на призрака на цар Михаил нямаше, но въпреки това шахматистите бързаха да ликвидират дневния ред, който се състоеше от три точки:

1. Встъпително слово от Валери. 2. Избиране на ръководство. 3. Въпросът за четворката по физкултура с предложение от Валери.

Насядали върху развалините, членовете на клуба слушаха словото на Валери, посветено на историята на шахмата и на живота и дейността на великия Абдул-Аба — човека, чието име клубът заимствуваше и което трябваше да бъде достойно защитено с всички шахматни и нешахматни средства. Силно впечатление направи хипотезата на Валери, че е възможно Абдул-Аба да е боледувал от ревматизъм, да е идвал, значи, да си прави бани в Улпия Термалия и следователно да е оставил тук някъде някоя от своите мансуби.

— Трябва да ги потърсим! — обадиха се гласове.

— Непременно! — отвърна Валери. — Скоро ще организираме изследователски експедиции.

— Тия дни ще ви кажа как! — продума тайнствено Спас Дългия. — Вече имам важни информации за подземните скривалища.

Преминаха към втората точка: избирането на ръководство. Разбраха се лесно. За пожизнен председател, подпредседател и генерален секретар на клуба бе избран Валери. Той стана още и главен инструктор, главен анализатор и главен секундант. За касиер бе избран Белия облак, Спас Дългия за завеждащ пропагандата и изследователската дейност, а Елка за завеждащ женкомисията. Белия облак се противопостави за приемането на жените в клуба, но остана сам.

Много приказки и спорове породи третата точка. За всички бе съвършено ясно, че за да получат четворка по физкултура, далеч не е достатъчно да се посещават редовно часовете на доктор Майспо. Нужно бе още да се скочи на височина 1,15, на дължина 3 метра, да се пробягат 60 метра за 14 секунди и отгоре на всичко да се вдигат ужасни тежести. Най-страшно от всичко бе условието шахматистите да се научат да се борят!

Макар и трудни, първите няколко цели бяха постижими и даже Валери беше уверен, че като се засили достатъчно силно, непременно ще надскочи исканите метри, особено след като се е къпал в горещия басейн. Да се борят обаче в отбора на данколовци, абдулабайци не желаеха!

За Валери връзките с данколовци бяха абсолютно немислими. Нито за миг не беше забравил той клетвата си да отмъсти на Тото. Естествено, искаше да бъде бърз, ловък и силен и евентуално дори да умее да се бори, но овладяването на изкуството на борбата можеше да дойде безразлично от какви източници, само не от данколовци!

В последна сметка след сума предложения, контрапредложения и компромисни предложения взето бе следното мъдро решение, отбелязано в

Протокол №1

Към шахклуба „Абдул-Аба“ се създава секция „Борба“, която ще съществува дотогава, докато всички нейни членове не надхвърлят четворка по физкултура. Добре е да се стигне до шестица. Обучението на секционните членове ще се извършва нелегално. За секция „Борба“ отговаря лично председателят на „Абдул-Аба“ — кандидат-майсторът на шах Валери.

— А инструктор кой ще ни бъде? — попита Белия облак.

— Аз — каза Валери.

— Че ти не умееш да се бориш.

— Ще се науча, не е голяма философия.

Точно в този момент зад колоните на некропола се мярна Пепи. Той ужким правеше снимки с федката, но всъщност внимателно дебнеше всяка дума и си умираше от мъка, че не може да вземе участие в това тъй важно събрание. Ала никой не му обърна внимание, никой не го покани да дойде…

Приключили всички въпроси от дневния ред, шахматистите побързаха да се приберат не само защото се стъмваше, но и за да прочетат книгите, които си бяха накупили от града, като например „Защита Нимцович“, „Комбинации в мителшпила“, „Решение на шахматни задачи“ и други такива. Валери ги бе предупредил, че който не научи наизуст тия книги, хич да се не и вестява в клуба.

Председателят на „Абдул-Аба“ надникна в стаята си — дебелия го нямаше — и влезе.

— Добррромиррр цирррк! — осведоми го Лори.

Това бе добре дошло. Валери спусна завесите и направи нещо, което не бе правил никога през живота си: извади изпод леглото си две петкилограмови гири! Бе ги купил от ГУМ и едва ги бе довлякъл дотук.

— Гирррри! — развика се възторжено Лори. — Цирррк!

— Никакъв цирк — поясни Валери. — Само за сила.

И започна да упражнява. Първото вдигане бе лесно и Лори не пропусна да го поздрави:

— Брррраво, Валерррри!

Второто вдигане не беше толкова лесно, третото се получи трудно, а при четвъртото гирите стигнаха едва до гърдите и тупнаха на пода.

— Позоррр! — развика се Лори и запърпа с криле.

Валери не му обърна внимание, толкова се чувствуваше отмалял. Бутна гирите под леглото и дълго седя с разтуптяно сърце.

После си легна, като за всеки случай взе един аспирин. И направи още нещо, което също никога не бе правил: вместо, както всяка вечер, да изиграе няколко партии срещу черния цар, разопакова една книга с шарена корица, отвори я и потъна в четене.

И тази книга не бе нито „Мачът на века“, нито сборник с шахматни задачи. Тази книга беше „Методично ръководство по борба“.

Валери чете дълго, чете, когато се прибра Добромир, чете, когато прозвучаха дванайсетте удара на гаровия часовник, чете, докато не изчете стоте страници докрай и не наби завинаги в главата си основните характеристики и класификации на борбата, методите за заучаване на нейната техника, специалните упражнения за бореца, психологическата му подготовка и всевъзможните и богато илюстрирани хватки на свободната борба.

И когато обърна последната страница, той бе така добре подготвен теоретически, че можеше да чете лекции на националния отбор по борба.

Валери дълго не можа да затвори очи. И то не толкова от бремето на новополучените знания, колкото от любопитството, което пробудиха у него историческите сведения за борбата, изложени в книгата.

Оказа се, че борбата като спорт се е родила даже преди шахмата и че е била включена в програмата на олимпийските игри осем века преди новата ера, тоест много преди Абдул-Аба да се е къпал в басейните на Улпия Термалия! Оказа се още, че у нас борци са били Чавдар войвода, Филип Тотю и кой ли не още от юначните българи!

На края Валери с удивление узна, че Дан Колов не е измислено от данколовци име, а прославен български борец!

Дълго размишлява той върху тия нови факти и когато заспа, за първи път сънува себе си не в доспехите на Белия рицар да се сражава върху черно-бялото поле с черния цар, а по трико, с перки като шаси на самосвал да тръшка на тепиха Осоговския тигър, да стъпва на гърдите му и, да вие като Тарзан в джунглите.

 

 

През този ден данколовци също заседаваха. Защото трябваше да решат един много тревожен въпрос.

О, тях никак не ги безпокоеше поканата на другарката Комитова да станат шерифи на Педагогическата стая. Уверени бяха, че като нищо ще се справят с разните им тигри, тигърчета и тигърченца, които нарушаваха реда и спокойствието в детските площадки и игрища и крадяха от павилионите цигари, луканка и локум. Друго ги тревожеше тях: искането на Старика да постигнат по математика четворка и да се научат да играят шах!

Седяха на тепиха и шумно въздишаха. Нямаше встъпително слово, нямаше избор на ръководство и други подобни бюрократични глупости. Открай време несменяем войвода на отбора беше Тото Тотото и никой не смееше да оспорва този свещен факт. Ето защо заседанието на борците и кандидат-борците от десетте категории започна с тия прости думи:

— Ами сега бе, как ще откопчиме тази фатална четворка?

— Не бой се! — обади се Банко от категория до 52 кила. — Ще ни праскат шестаци, както и досега. Ние сме славата на „Термалия“. Че кой друг ще се бори на спартакиадата?

— Ох, де да е тъй! — въздъхна Тото. — Само че когато Старика ме прие на удивленция.

— Аудиенция — поправи го Тони-48.

— Добре де! Та той ми каза, че старите шестаци били кофти шестаци и вече не важат.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Ванко от категория до 57 кила.

Тото сърцераздирателно въздъхна:

— Ами фатално ще трябва да зубрим. А задачите за домашно ще ми решавате вие.

Никой не възрази. Смееха ли!

— А бе с математиката все ще се оправим — каза Ганко от категория до 62 кила. — Ама да се борим на шах как ще се научим?

— Ох! — въздъхна още по-сърцераздирателно Тото. — Я не ми говорете така безпощадно за шах, че чак мозъкът ме заболява!

Тогава се обади Тони-48, приятелят на Пепи и негов съквартирант:

— Да попитаме Пепи! Той вече е почти майстор по борба на шах.

— Да не си посмял да споменаваш името на този кросмайстор! — скръцна със зъби Тото. — Не искам да го видя до края на срока!

Точно в този момент споменатият „кросмайстор“ минаваше покрай стъклената стена на салона и ужким се шляеше, но със завист се вглеждаше в осветеното петно на тепиха, където бяха насядали бившите му съотборници. Ох, как му се искаше и той да бъде с тях, па да се преметне презглава и да им направи туш за половин манш! Ала никой не го видя, никой не го покани и той остана в мрака…

Внезапно Данко-54 скочи към закачалките, извади от сака си един дебел пакет и разгъна хартията. Показаха се едно малко шахматно табло и три дебели еднообразни тома с черни обложки.

— Вижте какво купих днеска! — каза той плахо, очаквайки неизбежна насмешка. — Спортни помагала за изучаване на борба на шах.

Кутията беше хубава, пирографирана в народен стил, а фигурките от пластмаса. Тото грабна една пешка и дълго я разглежда:

— А бе, знае ли някой от вас как се местят тия куклички? — попита той с нескрита погнуса.

Никой не знаеше. Но Данко-64 показа трите тома и заяви:

— Тука пише.

Тото — взе един от тях и бавно прочете: „Шахматно творчество на Ботвиник.“ Кой е тоя бе?

Данко-64 обясни:

— Казва се Михаил Ботвиник и много години е бил световен шампион, тука си го пише. В тия книги са събрани тайните му хватки, когато е правил само тушове. От тях най-бързо ще се научим да се борим на шах и даже да станем световни първенци.

— Хм! — изръмжа скептично Тото и попрелисти книгата. И изведнъж се задави: — Ама какви са тия алгебрични задачи бе?

Всички се надвесиха над книгата. Действително вътре имаше почти само цифри и буквички, които никой, ама никой не разбираше. Данко-64 си прибра томовете.

— Язък за парите! — промърмори той.

— Знаете ли какво? — обади се пак Тони-48. — Пепи си има една друга книга, по-тънка от тая. Той си я чете непрекъснато. Хайде да го извикаме и му я поискаме да ни я даде, докато я научим и ние…

— А бе, нали ти казах да не споменаваш това възмутително име пред мене! — прекъсна го Тото. — Той е вероломен предател.

— Е, тогава никога няма да научим да се борим на шах! — отвърна Тони-48.

Тия думи направиха силно впечатление на Тото и той се замисли. Мисли дълго. Най-после продума:

— Измислих! Ще му свием книгата и готово!

— Не може! — възрази Тони-48. — Сега сме вече шерифи и сме против кражбите.

— Вярно! — замъчи се пак Тото. — Лошо…

Тогава Тони-48 хвърли една блестяща идея:

— Хайде да си съставим секция „Шах“!

— Може! — великодушно одобри Тото. — Аз ще й стана войвода.

— Ама нали не знаеш да се бориш на шах?

— Голямо чудо! Ще се науча! Я ми дай онези книги, дето пише за Ботвиквеник.

— Ботвиник!

— Давай, не се втелявай!

Той отвори втория том и погледът му попадна върху едно подчертано изречение. Прочете:

— „Тук Смислов прави голяма рокада.“

— Какво е това рокада бе?

Тони-48, който знаеше нещичко от Пепи, веднага обясни:

— Голяма рокада значи, когато царят сменя първоначалната си позиция и отива на друго място, за да стане още по-силен!

— Я гледай! — възкликна Тото. — Значи, сега и аз, като се уча да се боря на шах и отивам на друга позиция, правя голяма рокада! Така ли е?

— Така е! — каза Тони-48.

— Че то било фасулски лесно. А аз си мислех, че да местиш тия куклички било фатално трудно. Давай книгите! Ще ги омета като нищо.

И се прибра в стаята си и чете, чете, чете, докато му се зави свят и заспа.