Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (25)

Математически и спортни изненади

На другата сутрин четиримата абдулабайци изглеждаха като сдъвкани и изплюти.

Пръв забеляза състоянието им Пепи.

— А бе вие не спите ли? — попита той. — Виждате ми се посърнали и отслабнали.

— Гладни сме — отвърна безцеремонно Белия облак. — Я дай една извънредна дажба енергани!

Пепи не каза нищо, пък и какво ли можеше да каже, и прескочи в стаята си. Отвори гардероба: средната лавица, където държеше продуктите, беше съвсем празна. Въздъхна, седна пред Че Гевара, погледна го изпитателно.

— Е, другарю — продума той, — какво би направил на мое място? — А Че Гевара свали пурата от устата си, усмихна се дружелюбно и отговори:

— Ти много добре знаеш какво се прави в такива случаи.

— Да — рече Пепи, — знам…

И като рече това, извади от чекмеджето албума с марките, разтвори го, внимателно отлепи от пластмасовите ъгълчета цялата серия от Гвинея-Бисау и още една италианска серия с изображението на Леонардо да Винчи, и бързо го затвори — не искаше да гледа опразнените страници, които приличаха на опустошени житни ниви…

Напъха марките в един плик и без да се обади никому, се спусна към града.

Магазинчето с фирма „Филателия“ още беше затворено, та Пепи трябваше дълго да чака, докато дойде продавачът — едно побеляло старче с очила, които едва се крепяха на края на носа му. Той дълго разглежда марките под лупа, клатейки глава и мърморейки:

— Твои ли са?

— Мои са.

— Защо ги продаваш?

— Трябват ми пари…

— За какво?

— Ще… ще си купя сгъваем велосипед…

— Тъй, тъй… Само че утре да не пропищиш за тях. Защото ще ги продам веднага. Имам си клиенти.

— Няма, няма… — изрече Пепи глухо, гледайки как марките му изчезват завинаги в папката на старчето.

След малко с шепа пари в джоба той обикаляше щандовете на гастронома и пълнеше мрежата с луканки, шоколади, бадеми и тахан-халва…

И му беше криво, криво! До плач.

И му беше радостно, радостно! До смях.

А сетне с претъпкана мрежа и празни джобове се отправи към интерната.

И, то се знае, закъсня за първия час.

Втори забеляза състоянието на абдулабайци инженер Пройко в клас.

— Какво сте ми оклюмали така? — завика той бодряшки. — Я се събудете! Имам големи изненади за вас!

Четиримата едва държаха клепачите си отворени. Но още при първите думи на учителя дойдоха на себе си.

— Да-си-призная — картечно изстреля той, — доскоро-си-мислех, че-с-едно-две-изключения-в-този-клас-воички-са-математически-кретенчета. Правя-си-самокритика! — Той пое дъх и тържествено продължи: — Ученици, драго ми е да ви съобщя, че за първи път от началото на годината шести бе няма нито една двойка по математика!

Дивашки рев приветствува това заявление. Той вдигна ръка:

— Нещо повече! Всички, повтарям: всички данколовци имат четворки и петици. Знаете какво значи това.

Нов рев.

Не ревяха само двама: Валери, който иронично се усмихваше, и до него Тото, който напрегнато слушаше и не смееше да погледне встрани.

— А най-голямата изненада — викна инженер Пройко — е тази! — Отдели една тетрадка и я размаха над главата си. — Шестица за нашия шампион Тото Тотото!

Този път никакъв рев. В пълно мълчание всички се обърнаха към Тото. И във всички очи се четеше недоумение.

Инженер Пройко бавно се приближи до него, премести угасналата си лула в лявата ръка и с десницата го потупа по рамото:

— Браво, моето момче! Така те искам. Ще съобщя на директора, че си преизпълнил условието и че можеш да участвуваш в каквито си искаш състезания! А аз искам да вярвам, че тази шестица няма да е последната и че ще ни зарадваш с успехи и по другите предмети. — И като се обърна към всички останали, провъзгласи: — Деца, взимайте пример от Тото!

А Тото само преглътна и не отвърна нищо.

През третото междучасие на двора се появи доктор Майспо в червения си елегантен анцуг.

Изглеждаше великолепно, лицето му бе позлатено от загара, тялото изправено като топола, очите му блестяха с младежка енергия, само сплеснатият нос не бе се променил и все му придаваше вид на Коко от цирка.

— Здравейте, майстори на спорта! — провикна се той.

Термалийци незабавно го нападнаха с милион въпроси: за лагер-школата, където бе прекарал толкова време, за състезанията, в които бе участвувал в ГДР и където се бе класирал на прилично място, за филмите, които бе гледал в Берлин, за детските интернати, които бе посетил, и прочее, и прочее…

— Я оставете моята! — рече той. — По-добре разкажете как я карате тук! Чудесии! Чак до ГДР стигнаха вести за вас. Шерифи сте станали, експедиции ще правите до Улпия Термалия…

— Да, за съкровището — поясни Пепи.

— Одеве даже инженер Пройко ми се похвали, че данколовци имат по математика четворчици, а Тото даже шестак! Поздравления!

Тото скромно наведе очи.

— … Сега остава и Валери и неговите гросмайстори да откопчат четворчица и от мен, и всичко е наред! Остават им броени дни!

— Ние сме готови — заяви Валери предизвикателно.

— Не бързаш ли?

— Другарю Майстор! — извика ентусиазирано Белия облак. — Хайде да проведем и ние изпита днес! За да не ни тежи после!

— Лично аз нямам нищо против. Тъкмо съм петимен да пиша двойки! Какво ще кажете, шахматисти?

— Готови сме! — отвърнаха в един глас шахматистите. — Готови сме!

Този изпит по никое време възбуди духовете на цяла „Термалия“. Всички бяха чули за успеха на данколовци в математиката. Всички искаха да знаят какво са постигнали абдулабайците във физкултурата. На двора около площадката наизлязоха не само учениците, но и сума учители и между тях Старика, Гърбатко и даже Многострадалната Геновева, която за всеки случай си приготви шишенцето с валериан.

Повечето зрители, които нямаха и понятие за тайните тренировки на абдулабайци, се приготвиха да се посмеят. Тото мълчеше, все още под потресаващото впечатление на шестицата. Пепи видимо се вълнуваше: той бе хвърлил толкова много вдъхновен труд, за да направи от кекавите шахматисти здрави хора!

Доктор Майспо свирна с пищялката. Можеха да почнат.

Първата дисциплина бе 60 метра гладко бягане. Както и се очакваше, тук особени трудности нямаше. Всички кандидати го взеха за около 14 секунди. Изненадата дойде от Белия облак, който пробяга разстоянието за 12 секунди и 5 десети. Доктор Майспо не вярваше на часовника си.

По-трудно минаха скоковете. На дължина безусловно се наложи Спас Дългия, който само като се поразкрачи, прехвърли границата от трите метра. На височина обаче трябваше да направи цели пет опита, докато постигне скромните 110 сантиметра. Пречеха му дългите крака. Пък и гладен беше!

При вдигането на тежести Белия облак едва не катастрофира. Когато изхвърли щангата, изведнъж усети как му треперят коленете… Още секунда и ще клекне!… Но поощряван от публиката, той стисна зъби, затвори очи и задържа щангата още три секунди… Доктор Майспо му писа четворка. Повече и не му трябваше.

Изненадата при тежестите поднесе Валери. При първия опит той вдигна 60, при втория цели 67 килограма. Това бе почти рекорд. Данколовци гледаха този изящен атлет и не вярваха на очите си. Това ли е женственото момченце с ръце като клечици, които Тото на времето едва не пречупи с два пръста?

Тъй или иначе сред общите овации доктор Майспо обяви бележките: никой нямаше по-малко от четворчица. Всички бяха доволни, а Старика поздрави данколовци и абдулабайци за големите им успехи в областта на математиката и спорта и им заяви, че не вижда повече пречки за провеждането на турнира.

Думите му бяха посрещнати с ура, което разтърси планината, а Пепи се преметна презглава. Неговата мечта се осъществяваше.