Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (30)

Загадки от криминален характер

В педагогическата стая другарката Комитова посрещна доброволните сътрудници много разтревожена.

— Другари — каза тя, — днес ви извиках по-рано, защото ни предстои много отговорна работа. — Тя плъзна поглед върху осемте двойки празнично облечени момчета с червени ленти на ръкавите и продължи: — Имаме сведения, че в града върлува неизвестна детска банда, която от няколко дни продава по махалите всевъзможни съестни продукти като луканки, кашкавали и други, по всяка вероятност крадени.

— Да не е Осоговския тигър? — попита Тото.

— Не, не е той. Проверихме. Впрочем тигрите никога не са се занимавали с търговия. Този път очевидно имаме работа с опитни крадци, защото нито можем да установим откъде са задигнати продуктите, нито пък по какви канали прокарват стоката си до клиентите… И още нещо: цените на продуктите им са смешно ниски. Кило луканка например продават за два лева, кило тахан-халва за 60 стотинки.

— Опасни гангстери! — зацъка загрижено Тото, като усети куркането на червата си.

— Но не в това се състои главната опасност — подхвана другарката Комитова. — Друго е страшното. Има предположение, че продаваните продукти са част от бракувано поради неспазване на хигиенните условия производство и че са изнесени тайно от фабриките, където е трябвало да бъдат унищожени.

Санитарните органи се опасяват, че те могат да станат източник на грозни отравяния.

Шерифите неспокойно се размърдаха на столовете. Тото стана.

— Другарко Комитова, не бойте се! Ние безпощадно ще хванем бандата!

— Да, Тото, ние много разчитаме на вас! Само че без грубости! Вървете! И ви желая успех!

Патрулните двойки излязоха силно възбудени от новата важна задача, най-отговорната досега.

Тото беше придружен от Тони-48, същия, който живееше в една стая с Пепи. Крачеше той сега до своя именит войвода, а в главата му се въртяха тревожни мисли.

Работата е там, че още докато другарката Комитова разправяше за луканките и халвите, които бандата разпродавала на безценица, Тони-48 си спомни за купищата продукти, които Пепи държеше в гардероба и които тайно раздаваше на абдулабайците.

Наистина Пепи му беше обяснил, че това е допълнителна храна за шахматистите, купена с общи пари, и го беше накарал да се закълне, че ще мълчи, сега обаче нещата се променяха. Ами ако продуктите в гардероба са от заразените и Пепи нищо не знае? Леле, какъв мор може да настъпи в интерната! Впрочем май че има вече признаци на заболявания.

Колко пъти нощем абдулабайци тичат към тоалетните! Колко пъти Валери, Белия облак, Спас Дългия и даже Елка скитат нощем из развалините като лунатици!… Дали да не съобщи всичко това на Тото?

Разкъсван от противоречиви чувства, Тони-48 реши поне засега да мълчи и да изчака по-нататъшния ход на събитията. Кой знае, може пък наистина да открият истинските крадци!

Така и стана. И то много лесно.

Тъкмо крачеха из македонската махала и наблюдаваха хлапетата, които ритаха парцалена топка, забелязаха няколко деца да дъвчат нещо с голям апетит. Приближиха се. Две ядяха мечки със зехтин и червен пипер, третото — едно луничаво момче — гризеше огромна буца тахан-халва.

— Откъде тая халва бе? — попита Тото ужким равнодушно.

— Това си е моя работа — отвърна троснато луничавото.

Тото, който помнеше съвета на другарката Комитова, да не бъде груб, дори не пипна момчето, а само мина пред него.

— Слушай ей, отговаряй, като те питат, че като ти фрасна една! Откъде имаш тая халва?

Луничавото, впечатлено от този решителен тон, престана да дъвче и като повдигна рамене, каза:

— Ами че купих си я. Цяло половин кило за тридесет стотинки.

— От кого?

— От един ученик, не му знам името. Той продава всеки ден и разни други неща: луканка, кашкавал, мед… Все пълни раници носи.

— Как изглежда? — продължи неумолимо Тото.

— Ами… такъв един висок, с бяла коса, бели вежди и червено лице.

Тони-48 си глътна езика: само един ученик в града отговаряше на това описание! Веднага си спомни вечерта, когато Белия облак бе се вмъкнал в стаята на Пепи и бе получил огромна дажба луканки, халва и други неща, с които си бе натъпкал джобовете.

— Ей, да не връзваш! — каза грубо Тото.

— Защо да ви връзвам? — плачливо отвърна луничавото. — Ако искате, купете си и вие халва от него. Ще дойде пак в четири часа…

— Къде?

— Зад бараките на кондензаторния завод!

Докато момчето се усети, юмрукът на Тото го перна по ръката и халвата падна на земята. То поиска да си я вземе, но Тото я стъпка с пета.

— Остави! Отровна е! Хайде, върви с нас!

Точно в четири луничавото стоеше край бараките на кондензаторния завод и неспокойно се оглеждаше. Скрити зад ъгъла, шерифите внимателно го наблюдаваха.

Сърцето на Тони-48 бясно биеше. Не е ли време да проговори? Да каже за Пепи, преди Белия облак да е попаднал в клопката?

Отгатнал сякаш мислите му, Тото прошепна:

— Виж какво, ако е Белия облак, няма да го хванем, а ще го проследим, за да разберем откъде взима продуктите!

В същия момент иззад завода се показа лично Белия облак. Леко приведен под огромна раница, той крачеше безгрижно към луничавото. Шерифите видяха как се спира, разговаря с момчето, вади от раницата две бутилки, дава му ги и поема от него пари, после преспокойно тръгва към стадиона, все тъй бодро крачещ под товара си.

Шерифите го проследиха, ловко криейки се зад дърветата. Но тази игра на детективи беше излишна, защото Белия облак изобщо не се държеше като крадец, а като най-обикновен амбулантен търговец, който прави своите всекидневни посещения на клиентите си, за да им достави поръчаната стока.

Спря се отново пред стадиона. Там го чакаха други две момчета. Той свали раницата и акуратно извади от нея заоблен пакет, навярно кашкавал, вързоп луканки и внушителен блок халва. Момчетата си платиха, а той се упъти към лятното кино.

Така има още три срещи, докато разпродаде цялата си стока. Привечер, явно доволен от сполучливите сделки, той влезе в централната книжарница. Наблюдавайки го през витрината, шерифите забелязаха, че дълго избира писалки, от ония, дето са в луксозни кадифени кутии. След това накупи разни книги, а накрая дълго се застоя в спортния магазин, където натъпка раницата с куп женски трика.

Така, отново натоварен, свирукайки си безгрижно, той пое към интерната.

— Разбираш ли нещо? — попита Тото.

— Не — отвърна Тони-48, — нищо не разбирам.

— Знаеш ли какво, хайде днес да не кажем нищо на другарката Комитова. Нека най-напред разнищим цялата работа, па тогава! Като оня… как му викаха… Шерлок…

— Холмс! Добре! — От сърцето на Тони-48 падна камък. Като се прибраха в педагогическата стая, те докладваха на другарката Комитова, че не са открили нищо, ама нищо, но нека тя не се безпокои, бандитите няма да им убягнат! Другарката Комитова остана много разочарована, толкова повече че и другите групи се върнаха с празни ръце.

— Дано утре имаме повече щастие — каза тя загрижено.