Лорън Донър
Брон (6)

Глава 6

Бека покорно тръгна до Ранди. Той я изведе през двойната врата, заедно с двама кретени за подкрепление, в случай че окаже съпротива. Но тя не го стори, беше доволна, че я водят при Брон. В момента, в който вратата на другото помещение се отвори, Брон се изправи. Погледът му моментално се прикова върху нея.

— Добре ли си? — Той звучеше и изглеждаше разярен.

— Да, добре съм. — Емоционално не беше, но знаеше, че я пита дали е била насилвана физически.

Брон изръмжа срещу Ранди, докато отстъпваше назад в клетката си.

— Доведете я при мен. Аз ще се обърна и няма да мърдам.

— Не котенце. Няма да получиш задничето й, все още. Лекарката ми нареди да я заведа при 880. Той пръв ще се чифтосва с нея. Обзалагам се, че ще се изядеш от яд, докато го наблюдаваш как я чука.

Брон изрева и се спусна към решетките. Яростно ръмжене се изтръгна от гърлото му.

— Той лъже — извика Бека. Трябваше да крещи, за да надвика гневния му изблик. — Ебава се с теб. Онази жена каза, че трябва да ме доведат в твоята клетка.

Брон спря да тресе железните пръти и отпусна ръце. Направи няколко накъсани, дълбоки вдишвания и отстъпи назад. Ранди се засмя и плесна Бека по задника, причинявайки й болка.

— Съсипа ми забавлението, кучко. — Той спря пред клетката на Брон. — Ако кажа скачай, по-добре е да скочиш, котенце. В противен случай ще наведа кучката, ето тук, пред теб, и ще те накарам да гледаш как я чукам.

Котешките очи на Новия вид яростно се присвиха, когато Ранди се изсмя. Бека усещаше напрегнатия му поглед върху себе си и престана да гледа към негодника, който бе решил да го измъчва с думи. Той обърна глава и огледа тялото й.

— Искаш го силно, нали, кучко? Харесва ли ти кучешката поза с котенцето?

Младата жена запази мълчание, защото знаеше, че я предизвиква. Тя бе извън килията, заобиколена от тези мъже, и съвсем безпомощна, ако решеха да я нападнат. Видя как копелетата извадиха пистолети с упойващи стрелички, докато се приближаваха откъм задната страна на клетката. Брон също ги забеляза и се обърна, за да проследи движенията им с яростния си поглед. Ръцете му хванаха металните пръти в дъното на килията, заставайки с гръб към вратата.

— Няма да се бия, нито да нападам. Не е необходимо да ме упойвате. Няма да мръдна от мястото си — обеща той.

Двамата глупаци се спогледаха и се намръщиха. Ранди се поколеба.

— Дръжте го на мушка и щом мръдне, стреляйте! Ако се опита да ни нападне, когато се събуди ще намери приятелката си да плаче изнасилена.

Новия вид остана неподвижен, докато Ранди махна веригата и отключи вратата. Бека беше напрегната, готова за атака, но нищо не се случи. Пазачът отвори няколко сантиметра и я бутна вътре. Тя се обърна с лице към него и видя как кучият син затръшна вратата и отново заключи веригата. После отстъпи назад.

— Чисто. Обезопасен е — каза Ранди и се усмихна. — Наслаждавай се на времето си с него.

Бека устоя да не му покаже среден пръст.

— За теб има специално място в ада.

Той й намигна.

— Когато умра, това шибано място ще дойде с мен. Не забравяй кой е отвън и кой е вътре в килията, кучко. Само това има значение.

Една голяма длан докосна рамото й и тя подскочи. Обърна глава и се взря в Брон. Ръката му се обви около кръста й и я привлече към едрото му тяло, после я дръпна далеч от решетките.

— След няколко часа приятелката ти ще направи това, което искаме. — Ранди облиза устни и понижи глас, за да не могат микрофоните да доловят думите му. — Помниш ли как си се научил да не вярваш на хората? Не забравяй, че тя е една от тях. — Погледът му се насочи към Бека. — Моля те, направи ме щастлив, като откажеш. Искам да гледам как страдаш. — Докосна с пръст раната върху скулата си, за да покаже, че не е забравил кой му я бе причинил и се обърна. — Да се махаме. Хайде да идем да закусим.

Мъжете изчезнаха през двойната врата. Бека не проследи как излизат, вместо това очите й бяха насочен към красивото лице на Брон. То все още бе помрачено от гняв. Той изкриви устни от тревога и наведе брадичка.

— Можеш да ми имаш доверие. Този просто се опитва да предизвика раздори между нас. — Трудно й бе да произнесе тези думи, притеснена, че той може би ще повярва на онзи задник. Обърна се в ръцете му, протегна се и го хвана за раменете. Той се наведе, когато тя го дръпна надолу, за да му покаже, че иска да се приближи към устните й. Извърна глава настрани, когато те почти докоснаха извивката на ухото му и прошепна:

— Мислиш ли, че могат да ни чуят?

Новия вид зарови нос в бузата й.

— Не и ако си говорим така тихичко.

— Лекарката, която ръководи това място, е луда и иска проби от сперма. Замразяват я и я продават на някакви гадни копелета в Европа. Те взеха онзи Вид, който крачеше из клетката си, разпънаха го във вертикално положение и закачиха някаква дяволска машина към него, за да… — Гласът й секна и тя потрепери срещу огромното, топло тяло, притиснато към нейното. — Това, което правиха беше ужасно, но не можах да ги спра.

Тялото му се скова до нейното и ниско ръмжене се чу от гърлото му. Това я накара да отмести глава достатъчно назад, за да го погледна в очите. Той избегна погледа й и отново я привлече здраво в прегръдката си.

— Какво друго узна?

— Тази лекарка е издирвана от полицията, покрила се е тук и отчаяно се нуждае от пари. Те са й предложили цяло състояние за… ъ-ъм… по дяволите, не знам дори как да го кажа.

— Просто го кажи. Хайде. — Ръцете му леко докоснаха гърба й. — Трябва да знам.

— Искат твоята сперма. Досега не са разполагали с вид като твоя и на лекарката са й предложили три пъти повече пари, ако успее да замрази и достави проба от нея, без наличието на каквито и да е медикаменти в организма ти. — Страните й горяха, докато му казваше какво планират онези чудовища. — Те искат от мен да им помогна за това.

Брон обърна глава така, че само няколко сантиметра разделяха лицата им. Той не изглеждаше шокиран, но гневът все още гореше в погледа му.

— Да дам сперма без да са необходими лекарства за разплод?

— Да — прошепна тя. — Аз трябва да ти помогна да се възбудиш и да взема проби.

Очите му се затвориха и той наклони глава назад. Въздишка премина през устните му, а Бека стоеше и мрачно го наблюдаваше. Ситуацията бе твърде лоша, но тя трябваше да му разкаже всичко, което знаеше.

— Някакви учени искат да открият начин как да накарат сперматозоидите на Видовете да живеят по-дълго. От това, което ми казаха, предполагам, че умират бързо. Ще използват човешки сурогатни жени да родят бебета Видове. Богатите перверзници искат да ги купуват. Сигурна съм, че едно бебе от Видовете ще струва адски скъпо на черния пазар. — Почувства се зле дори само от това, че го произнесе. — Ти си екзотичен вид, а някои хора са тотално превъртели. Освен това планира да продаде всички ви, когато не се нуждае повече от вас. Един пазач от охраната в Хоумленд работи за тях, платили са му да докладва кога си напуснал и са те проследили до дома ми. Сега трябва да отвлекат само примат и ще имат от всички видове променена ДНК — пълен комплект. Лекарката планира да ви продаде на хората, които искат да си купят Нови видове.

— Колекционери на екзотични животни. — Гласът му стана по-плътен.

— Да или на други изроди.

— Защо изкрещя след като те отведоха? — Мъжът я подуши и отвори очи. — Ранена ли си? — Едната му ръка освободи гърба й и нежно обгърна нараненото й лице, избягвайки да докосва скулата й. — Ударили са те. — Ръката му се спусна на кръста й.

— Един от негодниците ми насини бедрото. Решиха, че могат да ме използват, за да те контролират, защото, когато изкрещях първия път ти подивя и започна да ревеш. И докато се опитвах да освободя пленения Вид, нападнах друг малоумник, но той ме удари в лицето.

Брон обви ръцете си около нея и я повдигна — с което я изненада — и я отнесе до леглото. Намести я в обятията си, седна и я сложи в скута си. Едната му ръка остана на гърба й, а другата хвана подгъва на нощницата и я дръпна нагоре, оголвайки бедрата й.

Тя не се възпротиви, разбра, че има намерение да прегледа червените следи по кожата й, след което той бързо смъкна дрехата надолу. Погледът му срещна нейния и между тях се установи мълчание. Накрая мъжът въздъхна и сведе очи към устата й.

— Трябва да поговорим.

Мамка му!

— Знам — прошепна, като се надяваше, че е достатъчно тиха, за да не я чуят. — Те си мислят, че вече сме спали заедно, а и аз не им казах истината. Просто ги оставих да си го мислят. Според мен, това бе най-умното нещо, което можех да направя за момента, но сега очакват от мен, хм, да ти помогна да им дадеш от спермата си — каза бързо, преди да е изгубила самообладание. — Трябваше да видиш какво сториха на другия мъж от Видовете. По-скоро бих направила това, което искат, отколкото да им позволя да те наранят по този начин.

— Какво направиха?

Бека сведе поглед към голите му гърди, не можеше да го погледне в очите, докато описваше машината и как работи. Ръката му се стегна около талията й, но той запази мълчание, докато не спря да говори.

— Погледни ме! — Брон пое дълбоко дъх и се вгледа в очите й, когато тя вдигна поглед.

— Да?

— Знаеш какво трябва да се случи, ако спасителния екип не ни намери, докато настъпи време да дам пробите. Не искам да ми причинят същото. — Стисна челюсти от гняв. — Твърде много искам от теб, нали?

По бузите й плъзна червенина, но сега бе неин ред да се вгледа в устните му. Те бяха меки, пълни и съблазнителни.

— По всяко друго време, вероятно щях да го направя с удоволствие, но… хм, да. Това не е особено романтично, нали?

— Бека!

Тя се взря в сините му очи.

— Знам. Беше жалък опит за шега.

— Няма да те принуждавам да се съгласяваш с това. Кажи не и ще отида с тях доброволно, за да не те излагам на опасност, ако окажа съпротива.

Младата жена се поколеба, замисли се и взе решение.

— Бях привлечена от теб още в момента, в който се срещнахме, така че няма да представлява трудност да те докосвам, за да те възбудя. Просто ми се искаше да не е тук и при тези обстоятелства. Не съм ексхибиционистка, така че това допълнително ще влоши нещата.

— Какво означава това?

Тя се усмихна, доволна, че е успяла да го разсее.

— Човек, който обича да показва гениталиите си или да извършва сексуални действия пред хора. Така достига оргазъм. Възбужда се по-силно, когато други могат да го видят какво прави. — Погледна към камерата и цялата й смелост изчезна. — Сигурно има видеонаблюдение и в онази стая. Забравих да огледам, бях твърде ужасена от онова, което се случваше. Мамка му. Надявам се да не пазят записите. Баща ми ще получи инфаркт, ако в крайна сметка ги качат в някой порно сайт.

Той я хвана за брадичката и обърна лицето й към себе си, докато погледите им се срещнаха.

— Ще се справим по някакъв начин и ще оцелеем.

Искреността в гласа му я увери, че пред каквото и да се изправят, ще го направят заедно.

— Можеш да ми се довериш. Мразя тези негодници.

Ярост бе изпълнила Брон, докато се опитваше да успокои Ребека Оберто. Тя полагаше усилия да бъде смела, но той не можеше да пропусне страха, стаен в очите й. Всички неща, които й бе казал — защо никога не е докосвал човешка жена — повторно минаха през съзнанието му. Потръпна вътрешно и разбра, че само е влошил положението със своята откровеност.

— Няма да те нараня, ако се стигне до физически контакт между нас — обеща той.

— Имам ти доверие.

Тя леко се отпусна в скута му, което го насърчи да продължи:

— Те са врагът, а ние сме екип.

Леката й усмивка му даде надежда, че вече се страхува по-малко от него. С предупреждението си да не вярва на Бека човешкият мъж се бе опитал да предизвика раздор помежду им, но той не се подаде на тази провокация. Тим Оберто се ползваше с огромно доверие пред Джъстис, лидера на Новите видове.

Брон не бе сигурен кой в Хоумленд е предал народа му, но залагаше живота си, че Бека не е част от играта. Тя имаше изразителни очи, в които можеше да чете лесно и щеше да е отвратителна лъжа да се твърди обратното. Младата жена бе жертва в този кошмар и заради връзката на баща й с Видовете. Тим никога не би застрашил собственото си дете.

Отчаяно му се искаше да убие някого, заради нараняванията по крехкото й тяло и очевидното неудобство, което изпитваше, докато му казваше неща, които не го изненадаха ни най-малко. Видовете бяха обекти за Мерикъл, продукти, които използваха и продаваха по тяхно усмотрение, но той съжаляваше, че в скоро време на Бека ще й се наложи да изтърпи още по-лоши неща. Опитът й да спаси мъжкия Вид можеше да доведе до смъртта й, а не само до една насинена скула. Това още веднъж доказваше колко добър човек е тя всъщност.

Поколеба се дали да й каже истинската причина, заради която не искаше да бъде прикрепен към машината и която насила щеше да изсмуче спермата от пениса му. С радост би изтърпял всякаква болка, за да й спести участието във взимането на пробите, но се притесняваше да не бъде убита, ако похитителите им преценяха, че нямат полза от нея. Копелетата убиваха всичко, което смятаха за неефективно. В ума му се оформи план как да й помогне. Тя имаше нужда от надежда и да се почувства уверена, че няма да й навреди.

— В себе си имам проследяващо устройство, ще ни намерят — прошепна, без да сподели подозренията си, че похитителите им блокираха сигнала по някакъв начин и спасителният екип нямаше да бъде в състояние да ги намери.

Бека замалко не удари носа си в брадичката му, когато отметна назад глава, за да го погледне. Устните й се разтвориха, но нито дума не излезе през тях.

Новия вид взе ръката й, сложи я отстрани на тялото си и я натисна, докато усети някакъв предмет с формата на монета в джоба на спортното му долнище. Устните му отново докоснаха ухото й.

— Носим ги с нас, когато напускаме Хоумленд или Резервата, в случай че ни отвлекат. Ще ни намерят, Бека. Просто се дръж.

Сълзи напълниха очите й, когато го погледна, ръката й се вдигна и се уви около врата му. Младата жена се сгуши на гърдите му, пъхна глава под брадичката му и бузата й нежно се притисна към кожата му.

— Нямаш представа колко се радвам да го чуя — прошепна. — Бях много притеснена и направо се побърках. Иска ми се да го знаех по-рано. Може би ще ни намерят навреме.

Новия вид вдъхна аромата й, ръцете му обгърнаха гъвкавото й тяло и мисълта за сексуален контакт с нея не беше чак толкова неприемлива. Заля го чувство на вина, тъй като част от него се надяваше помощта да не пристигне, преди да настъпи момента за пробите. Тя бе предложила да го докосва и идеята накара пениса му да се втвърди. Добре че бе хванат в капана между бедрата му, където тя не можеше да почувства колко възбуден е всъщност.

В следващия момент изпита срам.

Желанието му към Бека бе по-силно от тревогата, че е отвлечен и затворен. Беше му дала повод да я държи в ръцете си и ако спасителният екип не се появеше скоро, нямаше да има друг избор, освен да направи много повече неща с нея.

Мисълта за жената го бе държала буден предишната вечер, след като я бе изпратил до стаята й. Да я държи в ръцете си и признанието й, че го намира привлекателен, го караше да се замисли за това, което би могло да бъде, ако бяха свободни и тя дойдеше при него доброволно.

Лоша идея, катастрофална по своята същност и погрешна. Беше поел тази задача, за да помогне на хората си, а не да им навреди, като превърне Тим Оберто в техен враг. Стана му ясно, че Тим не желае дъщеря му да се сближава твърде много с Видовете, след като подслуша разговора им снощи в спалнята й. Макар че вратата беше затворена, това не попречи на острия му слух да долови по-голяма част от думите. Баща й смяташе, че той е опасен за нея, че ще й се нахвърли, ако тя флиртува с него и в крайна сметка ще я нарани.

— Всичко ще бъде наред — блъфира Брон, без да е сигурен какъв ще бъде изходът изобщо.

Много неща можеха да се объркат, но запази тази мисъл за себе си. Погледът му обходи тавана, търсейки следи от поставени там експлозиви, после подуши въздуха. Не успя да зърне нищо съмнително, нито да помирише, но това не означаваше, че не бяха скрити някъде. Похитителите им можеха да взривят сградата, ако спасителните екипи успееха ги открият и пробиеха охраната.

— Знам, че баща ми ще ни намери — прошепна Бека и се притисна малко по-силно.

Всички защитни инстинкти в него се събудиха. Тя се нуждаеше от него, за да бъде силна, тъй като не бе свикнала да разчита на милостта на другите. Щеше да направи всичко необходимо, но крайният резултат не можеше да бъде пренебрегнат. Пазачите разполагаха с електрошокови пистолети, които можеха да го проснат в безсъзнание. Тогава биха могли да отведат Бека, докато лежи в несвяст, и да й сторят неща, които да й причинят болка, и той не би могъл да я защити, освен ако не направеше така, че да им е необходима. Искаха тя да му помогне да даде проби от спермата си и той щеше да им предостави толкова, колкото искаха, само за да я запази жива.

Потисна стона си, когато пенисът му стана още по-твърд. Започваш да се превръщаш в маниак, като онези, които те затвориха. Жената в скута му щеше да бъде потресена и отвратена, ако можеше да отгатне мислите му или ако разбереше колко е възбуден в момента. Беше прочел доклада за хората, отвлекли половинката на Валиант. Те я бяха накарали да се размножава с мъж от Новите видове. Щяха ли да принудят Бека да прави опити за разплод с него?

Прехапа устни, за да не изръмжи от възбуда при мисълта наистина да се чифтоса с нея. Споменът за дупето й, наведено над леглото точно пред него, в стаята за гости, изникна в ума му, и той с ярост се опита да обуздае желанието си. Стресът изкарваше наяве животинското в него.

— Добре ли си? Боли ли те крака там, където те простреляха?

Болеше го пенисът, а не бедрото, но той само поклати глава отрицателно.

— Добре съм. Раните ми зарастват бързо.

— Радвам се.

Младата жена погали голите му гърди, докосването й бе леко като перце, и той стисна очи; знаеше, че няма да й трябва много, за да освободи семето му, ако се наложеше да му помага. Това му напомни, че иска Бека да се чувства спокойна с него. Призна си, че е отвратителен негодник, когато реши как да действа.

— Бека?

— Да?

— Погледни ме. — Отдръпна се достатъчно назад, за да погледне надолу във вдигнатото й към него лице. Беше красива, дори и с косата, стелеща се в безпорядък по раменете й. — Те най-вероятно ще те накарат да ме докосваш.

Бузите й почервеняха, а сините й очи се разшириха.

— Предполагам.

— Искам да се чувстваш удобно с мен. Ситуацията може да се окаже доста стресираща. Не знам дали ще се отнесат с нас така, както правеха в съоръженията за тестване. Когато искаха да се размножаваме, ни затваряха сами в една стая, но оборудвана с камери. Наблюдаваха ни.

— Страхотно! — възкликна Бека, а той повдигна учудено вежди. — Сарказъм. Хората реагират така, когато се опитват да бъдат смели за нещо.

Обяснението й го накара да се усмихне.

— Разбирам. Няма да те нараня, ако не ме оковат. Не съм уверен дали ще го направят или не.

— Те завързаха 919.

— Знам. Описа ми подробно какво са направили с него.

— Да, точно така. — Младата жена облиза устни. — Вярвам ти. Наистина. Знам, че няма да ми причиниш болка, така че не е нужно да го казваш.

— Добре. — Той направи пауза. — Бих искал да бъда честен с теб, за да намаля ужаса ти от това, което може да се случи. — Тя премигна няколко пъти и просто го изчака да продължи. — Чух, че веднъж е било наредено на някаква лаборантка да вземе проба от сперма от един мъжки Вид и тя е манипулирала пениса му с ръце, за да я получи. — Не желаеше да споменава имената на Фюри и Ели. — Може би именно това ще ти заповядат да направиш.

Бузите й пламнаха.

— И аз предположих същото, освен ако не те прикачат към онази машина, без да ти поставят виртуалните очила и от мен се иска да направя всичко необходимо, за да те възбудя.

Еректиралият член на Брон пулсираше яростно, костваше му доста усилия да остане неподвижен и да не се намести така, че да облекчи болката, която нарастваше в капана между бедрата му.

— Те вярват, че двамата с теб споделяме секс и се боя, че ако научат истината, това ще те постави в опасност.

— Добре. Мислиш ли, че това има някакво значение?

— Може би. Доведоха те, за да ме контролират. Съгласен съм с преценката ти по този въпрос. Докато продължават да вярват, че си моята женска, те няма да ти сторят зло, ако им се подчинявам. Просто искам да се чувстваш възможно най-удобно с тялото ми, но нямам желание да те разстройвам, като ти споделя единствения начин, за който мога да се сетя да се случи това.

— Какво си намислил?

Брон си пое дълбоко дъх.

— Можеш да ме целунеш и да свикнеш с тялото ми, докато сме сами, преди да ни отведат там, където са решили.

Бека се замисли над предложението му и преглътна трудно. Да го целуне? По дяволите! Очите й се разшириха. Втренчи се в него, преди да насочи вниманието си към устата му. Звучеше разумно и тя се зачуди какво ли би било.

— Не съм много опитна. — Погледът й се вдигна към очите му. — Целуни ме ти, аз не знам откъде да започна.

Тези думи накараха веждите му да се повдигнат.

— Ти си неопитна в споделянето на секс?

Бека си пожела под краката й да се отвори дупка и тя да потъне в нея.

— Правила съм го с няколко мъже, но никога не съм поемала инициативата в свои ръце, започвайки с целувки. Винаги те са правили първия ход.

— Разбирам, но това е изненадващо. Човешките мъже изглеждат толкова покорни и аз предположих, че жените са агресивните по време на полов акт.

— Ние просто ще се целунем, нали?

— Да. — Брон си пое дълбоко въздух. — Затвори очи и се съсредоточи върху мен. Представи си, че сме сами в твоята или моята спалня. Виждам, че си нервна, а трябва да се отпуснеш. — Ръцете му се увиха около кръста й и той я придърпа по-здраво към гърдите си, наведе глава и потърка лице в бузата й. Красивите му очи потърсиха нейните и младата жена разбра, че е усетил колебанието й, но след това ръцете му се вдигнаха и обгърнаха лицето й.

— Забрави за всичко друго, освен мен — нареди й. — Само двамата сме. Спомняш ли си вчера, когато се срещнахме? — Тя кимна, доволна от разсейването. Новия вид й се усмихна. — Хареса очите ми. Никога преди не си виждала нещо подобно като мен. — Дланите му се плъзнаха от брадичката нагоре по бузите й. — Ти си необичайно привлекателна, дори с твоето смешно малко лице.

Тя отвърна на усмивката му.

— Лицето ми е смешно?

— Нослето ти е малко и остро. — Докосна го нежно с пръст. — Устата ти е малка. — Палецът му се спусна, за да погали долната й устна. — Имаш съвсем мънички уши. — Проследи очертанията им с пръсти и се наведе напред достатъчно, за да може дъхът им да се смеси. — Целуни ме.

Бека се отпусна, съсредоточи се изцяло върху него и призна, че наистина има невероятни очи. Бяха невероятно сини, а овалната им форма толкова екзотична. Из синьото бяха разпръснати жълти точици. Тревогата й избледня и тя затвори очи, когато той се приближи още повече, уверена, че иска това да се случи.

Устните му едва докоснаха нейните, толкова меки и топли, и тя се изуми как някой, който изглежда толкова силен, може да бъде така нежен. Разтвори устните й с лек натиск и езикът му проникна в нея. Беше горещ и изкушаващ. Когато целувката се задълбочи, Бека се хвана за раменете му, за да не изгуби равновесие.

Цялата нежност изчезна, щом устните и езикът му превърнаха целувката в нещо диво и страстно. Очите й се затвориха и тя наклони глава, за да му предостави повече от себе си; отчаяно искаше да забрави за всичко, освен за Брон.

Да го целува беше като да бръкне с пръст в контакта — шокиращо и мощно. Всепоглъщащо. Никой никога не я бе карал да се чувства така, както той го правеше. Беше изключително страстно и тя даде всичко от себе си в целувката. Ръцете й се спуснаха, за да обходят широките му гърди, търсеха кожа и намериха много от нея. Тихо мъркане се промъкна между устните им.

Бека се отдръпна удивена. Брон освободи лицето й, отпусна ръце върху хълбоците й и се усмихна.

— Издавам звуци. Съжалявам. Опитай се да не им обръщаш внимание. Не мога да ги контролирам.

Дланите му отново обгърнаха лицето й, преди тя да успее да извърне глава и я задържаха, докато погледът му я изучаваше съсредоточено. За пореден път младата жена бе поразена от красотата на покоряващите му очи. Той наведе лице по-близо. Бека знаеше, че отново ще я целуне и го очакваше с нетърпение. Този мъж правеше с тялото й прекрасни неща, които караха вътрешностите й да вибрират. Той притежаваше истински талант, щом успяваше с устата си да отвлече вниманието й. Така много по-лесно забрави факта, че са затворени в клетка, в плен на чудовища.

Съществуваше само Брон, устните му, които я възбуждаха и прекрасната му кожа под дланите й. Ръцете му се преместиха от нейното лице, за да обхванат бедрата й. Обърна я към себе си и се размърда под нея. Беше невъзможно да пропусне твърдата издутина, която се притисна между краката й, щом бедрата му се разтвориха леко. Тя знаеше какво означава това, беше възбуден, също като нея.

Младата жена изстена и се вкопчи в мускулите на корема му, искаше да го привлече по-близо до себе си. Но това нямаше как да стане, понеже седеше напряко на коленете му, така че се пресегна, хвана раменете му и се надигна достатъчно, за да може да стъпи с единия крак на пода. Извъртя се леко и го възседна.

Силните ръце на Новия вид обхванаха дупето й, притиснаха я плътно към скута му и хванатият му в капан пенис започна да се търка в слабините й през пластовете дрехи. Болезнен копнеж обхвана Бека, гърдите й натежаха и я заболяха. Искаше й се да го пусне, за да може да издърпа фланелката през главата му и да потърка зърнатата си в кожата му.

Ръцете му мачкаха дупето й, пръстите му потъваха в меката плът. Повдигна я малко, за да може да намести под правилен ъгъл члена си, така че да се притисне в гънките на нейната женственост. Ноктите й се забиха в кожата му, докато се опитваше да го придърпа още по-близо, топлината му проникна през тениската й и тя се ядоса, че между тях има толкова дрехи.

Бека го подкани да разлюлее бедра, изстена високо, и пръстите й се плъзнаха нагоре в косата му, за да го задържи близо, като задълбочи целувката още повече. Той раздвижи хълбоци, намести дупето й в шепи и двамата се задвижиха заедно. Бавното люлеене един срещу друг накара пенисът му невероятно да се втвърди, това увеличи нейното удоволствие и тя се почувства толкова добре, че всеки момент щеше да свърши. Клиторът й набъбна болезнено. Искаше мъжът срещу нея да се движи по-бързо и да я отведе отвъд ръба на екстаза.

Внезапно Брон отдръпна глава, дишаше тежко и притисна лице под брадичката й.

— Трябва да спрем — изръмжа.

Бавно Бека осъзна какво бе направила. Ако мъжът не носеше долнище, а тя бельо, той щеше да бъде вътре в нея. И двамата знаеха това. Бяха се възбудили, като разгонени тийнейджъри, на възможно най-неподходящото място и в погрешното време.

Допря буза до глава му, ръцете й се изплъзнаха от косата и прегърнаха врата му. Беше й трудно да успокои забързаното си дишане. Част от нея искаше да му каже да продължи започнатото, но споменът за камерите на тавана я принуди да запази мълчание. Това, че се притискаше към него, й помогна, но тялото й изгаряше в пламъци.

Той вдиша шумно, горещият му влажен език облиза шията й.

— Миришеш толкова хубаво и на вкус също си прекрасна. Иска ми се да те съблека гола и да изследвам всеки сантиметър от тялото ти с ръце, нос и език. Ще оближа всяка частица от теб, което ще те накара да крещиш името ми.

— Изобщо не ми помагаш — отвърна Бека с треперещ глас. — И аз те искам.

— Искаш да ти помогна да се успокоиш или да те оближа?

— Оближи ме.

Вида изръмжа яростно — страховит звук, който, ако можеше да мисли щеше да я изплаши, но в момента либидото й я ръководеше. Той посегна между тях, ръката му се промъкна между долната част на коремите им, докато пръстите му докоснаха бельото й.

— Дръж се за мен — нареди й тихо. — Мръдни малко назад.

Младата жена трябваше да се концентрира, за да следва заповедите му, ръцете й затегнаха хватката около вратата му и тя се отдръпна назад, за да направи повече място на ръката му. Една картина — как отмества настрани бельото й, сваля панталоните си и прониква в нея, изпълни съзнанието й. Разбира се, точно в този момент си спомни думите му, че е по-голям от човешките мъже. Но това сега нямаше особено значение. Беше чувала за други жени, които се бяха уредили с Видовете. Очевидно сексът бе възможен и тя вече не се страхуваше, беше на фазата „вземи ме на момента“.

Пъргавите му пръсти отместиха парчето плат и той изръмжа, щом усети колко е влажна за него, нещо от което Бека би се почувствала смутена, но единственото нещо, което я интересуваше в момента, бе фактът, че широките му пръсти намериха и се притиснаха към оголения й клитор. Лицето й се сгуши до гърдите му, вдиша мъжествения му аромат и издаде приглушен стон на удоволствие.

— Спокойно — прошепна дрезгаво той. — Ще се погрижа за теб. — Стисна я здраво за кръста, за да я държи неподвижна, докато пръстите му измъчваха малкото снопче от нерви. — Почувствай ме.

Ако можеше, Бека щеше да се засмее. Съществуваше единствено той — нищо друго. Не само се наслаждаваше на докосването и аромата му, но начинът по който я бе притиснал в скута си не й оставяше никакъв избор, освен болезнено да желае оргазма.

Пръстите му описваха кръгове около набъбналата пъпка, ръката му се извъртя леко и палецът му — поне смяташе, че е той — подразни отворът на женствеността й. Тя притисна лице по-силно в гърдите му, поради някаква причина знаеше, че трябва да пази тишина, но не можеше да си спомни защо. Усещането как големият пръст прониква навътре и разделя вагиналните й стени, я накара да захапе кожата му. Видът изръмжа в отговор и проникна по-дълбоко. Започна да движи ръката си, като същевременно търкаше и клитора й. Когато главата му се облегна на нея, до ухото й завибрира мъркане.

Оргазмът я връхлетя бързо и силно, разкъса я на малки парчета. Ръката на мъжа, която обгръщаше гърба й внезапно изчезна, за да обхване главата й. Силно притисна лицето й в гърдите си, като почти я задуши, когато Бека извика името му. Не я интересуваше дали може да диша, удоволствието бе твърде голямо.

Пръстът му се отдръпна, а ръката отпусна захвата, с който държеше главата й притисната в него. Без подкрепата му, тя залитна леко, но той не я остави да падне, когато тялото й омекна. Брон я прегърна през кръста и тя повдигна глава, за да го погледне.

Гледката как пъха пръста в устата си, за да я вкуси, едновременно я зашемети и възбуди. Новия вид задържа погледа й и изръмжа срещу нея. Желанието бе направило невероятните му очи почти диви от страст, което й подсказа, че иска да я изяде жива, по възможно най-приятния начин.

Мъжът бавно извади пръста си и оголи зъби насреща й, вдигна ръце във въздуха — сякаш някой бе насочил пистолет в него — и изсъска:

— Махни се от мен!

Дълбокият брутален звук моментално я накара да изпита ужас. Младата жена почти падна в бързината да се смъкне от скута му, заотстъпва назад, докато гърбът й се блъсна в решетките на килията. Болката, която се надигна в нея от емоционалния удар, че я отхвърля можеше да се сравни с юмрука, който бе получила по-рано в лицето.

Вида стана внезапно, като почти преобърна леглото в бързината да се отдалечи от Бека, и отиде в другия край на килията. Остана с гръб към нея, ръцете му сграбчиха решетките и като отхвърли глава назад изрева с пълно гърло от ярост.