Лорън Донър
Брон (5)

Глава 5

— Не я докосвайте! — изръмжа Брон.

Стресната, Бека подскочи в леглото и когато осъзна къде се намира, се надигна. Явно беше заспала. Двама мъже, от които никой не беше Ранди, отключиха вратата на клетката. Брон отново изръмжа и тя погледна към него, когато той се вкопчи в решетката. Разклати я силно, бицепсите му се напрегнаха от усилието да я счупи, но опитът му се оказа напразен.

Единият от непознатите пристъпи вътре и се намръщи:

— Стани, идваш с нас! Ако се съпротивляваш, ще пострадаш.

— Оставете я на мира! Вземете мен! — изрева Брон. — Не докосвайте жената. Ще ви убия, ще ви разкъсам на парчета, ако я нараните.

Мъжът не обърна никакво внимание на заплахата.

— Ставай, Бека. Нали така се казваш? Няма смисъл да се съпротивляваш, освен ако не искаш да пострадаш.

Младата жена се изправи на треперещите си крака и погледна към Брон. Погледите им се срещнаха. Очите му бяха присвити от ярост.

— Всичко ще бъде наред. Успокой се и пести енергията си.

Брон разтърси решетките отново.

— Вземете мен! Не я наранявайте!

Най-накрая онзи, който беше влязъл в клетката, му отправи раздразнен поглед.

— Нищо няма да й стане. Док иска да направи някои изследвания на приятелката ти и да й бие инжекция. Престани да вдигаш врява. Мразя големите смесени котки. Бях забравил колко досадни можете да бъдете.

Другият, извън клетката, изсумтя.

— Воят им също е толкова труден за понасяне — отбеляза той и погледна към крайната килия и все още спящия мъж върху леглото. — Адски доволен съм, че най-сетне един от тях се пречупи. Мога да се закълна, че ушите ми кървяха.

Наемникът я сграбчи за ръката, за да я издърпа от клетката, и Бека залитна напред. Беше изплашена, когато двамата я поведоха към двойните врати. Ужасяваше се от онова, което я очакваше зад тях.

Когато влязоха в непозната част от мазето, пред тях се простря дълъг коридор. Те спряха пред третата врата вдясно, която зееше широко отворена. Стаята й напомни на лекарски кабинет, в средата с маса за прегледи и една голяма лампа, прикрепена към нея. Погледът на Бека обгърна помещението. В единия ъгъл имаше бюро, покрито с листове и папки и два компютъра. На единия от мониторите се виждаше стаята с клетките. Жена — лекар се завъртя в стола до бюрото и открито започна да изучава жертвата си.

— Сложете я на масата и я завържете с ремъците.

— Коя сте вие? — Бека не се противопостави, когато мъжете я побутнаха към масата. — Какво искате?

— Няма проблем, доктор Елза — кимна един от тях.

Жената отказа да отговори, вместо това стана и скръсти ръце на гърдите си. Бека се опита да запомни мрачното й лице — черната коса, хваната в стегнат кок, и дългия й слаб нос. Огледа я надолу — лекарката беше тънка като железопътна релса, може би метър и седемдесет и пет в обувките си с равна подметка и носеше бяла престилка. Нямаше пръстени на ръцете, нито видими белези и татуировки. Непознатата не притежаваше никакви отличителни белези, освен няколко бръчки около устата и очите, които подсказваха възрастта й — около петдесетте. Бека се взира достатъчно дълго в нея, за да е сигурна, че щеше да разпознае кучката, ако се наложеше, след като я спасяха.

Изведнъж двамата мъже я стиснаха здраво, повдигнаха я и я тръшнаха върху масата. Тя бе тапицирана с изкуствена кожа, напукана от дълга употреба, нямаше постлана хартия, каквато слагаха при преглед истинските лекари. Изпадна в паника, щом започнаха да връзват ръцете й със самозалепващи ленти. Когато единият я сграбчи за глезена, тя го ритна в рамото, а той само я изгледа.

— Сложи си краката в края на масата.

Бека сключи глезени и присви нозе към себе си. По никакъв начин нямаше да им позволи да я вържат за масата и да я оставят напълно безпомощна. Копелето я погледна злобно. Изведнъж посегна към бедрото й и заби пръстите си в плътта й достатъчно дълбоко, за да я заболи. Тя изпищя. Почувства се така, сякаш разкъсваха кожата от вътрешната страна на хълбока й.

Тогава до ушите й достигна приглушен рев. Брон. Сигурно бе чул писъка й.

Лекарката се засмя.

— Той е бесен. Дийн, накарай я пак да крещи, за да видим дали ще реагира отново.

Дийн сграбчи бедрото й и повторно заби пръстите си в него. Но този път Бека беше подготвена. При ужасната болка само изстена и се напрегна, но тъпакът започна да забива по-дълбоко, докато тя не можеше да издържи повече на агонията. Когато изпищя, той я пусна. Секунда по-късно прозвуча още един слаб рев.

Доктор Елза се подсмихна.

— Никога не съм очаквала, че ще се свържат така добре. — Студеният й поглед изучаваше Бека. — Благодаря. Сега имам начин да контролирам един тях. Мисля, че той ще направи всичко, което поискам, ако те използвам срещу него. — Тя се усмихна широко на двамата тъпаци. — Погледнете на монитора. Това го подлудява.

Дийн извърна глава. Бека също погледна натам. На екрана се виждаше жива картина от клетките, предавана от високо горе, където бе забелязала онези камери. Брон пристъпи към решетките и ги разтърси, но те не подадоха. Той изрева отново, обърна се и започна да крачи яростно.

Лекарката се приближи към системата от микрофони до монитора.

— Престани или ще нараня жената — предупреди го тя. — Седни и се успокой.

Брон спря, вдигна глава и се втренчи в камерата. Яростта му бе очевидна. Заотстъпва назад, докато не стигна до леглото, отпусна се тежко и ръцете му стиснаха дървената рамка. Продължаваше да гледа вторачено в камерата.

Лекарката се отдалечи от микрофона и се разсмя.

— Мътните да ме вземат. Обзалагам се, че котката щеше да изреве, като й казах, че ще нараня жената, ако не го направи. Много интересно. — Когато отиде до Бека, махна с ръка: — Вие двамата може да ни оставите сами.

— Не смятам, че е добра идея — поколеба се Дийн. — Трябва да останем, в случай че се нуждаеш от нас. Краката й не са вързани.

Доктор Елза сви рамене и обиколи масата за прегледи, изучавайки младата жена.

— Как се казваш?

— Ребека.

— Е, Ребека, сега ще взема натривка от устата ти, за да те изследвам за наркотици и да получа проба от ДНК-то ти. Отвори уста, но ако ме ухапеш, едно от тези момчета ще ти избие зъбите. Разбра ли ме? Също така ще взема кръвни проби и ще ти бия инжекция. Опитвам се да разбера какво е различното в теб, което го привлича. Отпусни краката и гледай да не ме ритнеш. Нямам чувство за хумор.

Бека не оказа съпротива и отвори уста за натривка от вътрешната страна на бузата. Трепна, когато кучката взе кръв от ръката й. Убождането в бедрото от инжекцията я заболя, но най-накрая лекарката се отдръпна.

— Вземаш ли противозачатъчни? Спирала? Имаш ли импланти в гърдите? Пиеш ли някакви лекарства? Заболявания? — Стисна устни. — Да ти направя ли пълен преглед? — Жената бръкна в джоба на престилката и извади ръкавици. — Не разполагам с ултразвуков апарат, за да проверя дали имаш импланти, но мога да те опипам. Няма да бъде много приятно, но момчета могат да те приковат към масата и да се наслаждават, докато разкъсват дрехата ти, а гледката…

— Да ти го начукам! — изсъска през зъби Бека. — Не. Нямам импланти в гърдите или нещо друго добавено. Нямам заболявания и не вземам наркотици. — Замълча. — Напълно здрава съм и не пия никакви лекарства.

— А какво ще кажеш за противозачатъчните таблетки? — Дийн пристъпи по-близо. — Или за инжекциите? Моята приятелка използва такива.

— Взимаш ли нещо против забременяване? — Лекарката внезапно сграбчи тениската на Бека и я издърпа до гърдите, откривайки корема й.

Бека ахна, но ръцете на доктор Елза бяха вече върху плътта й, преди младата жена да успее да реагира. Тя остана неподвижна, страхувайки се, че един от мъжете може да я нарани, тъй като те се спуснаха напред, готови да я хванат, ако започне да се бори.

— Не се виждат белези от операции. — Ръцете на лекарката бяха студени, когато смъкна ластика на бикините й няколко сантиметра надолу. — Няма стрии от бременности. — Тя погледна към Бека. — Да разбирам ли, че нямаш деца? Не ми отговори на въпроса за противозачатъчните?

— Нямам деца и не вземам нищо против забременяване.

* * *

Брон остана седнал, но съкрушен и притеснен за Бека. Ужасни картини на нещата, които може би й правеха, изпълваха съзнанието му. Заляха го спомени за онова, което бяха изтърпели жените Видове в ръцете на персонала на Мерикъл по време на тестовете за разплод. Те изследваха жените, понякога извършваха проучвателните си операции върху тях, без дори да благоволят да ги упоят, за да облекчат болката им.

От гърлото му се надигна ръмжене при мисълта, че Бека може да страда по този начин. Тя нямаше опита, трупан с години, за да изгради поносимост към болката. Беше нежна и сладка, и той се тревожеше за психическото й здраве. Ако му се отдадеше шанс, беше в състояние да я опази жива, но похитителите им можеха да я убият преди това. Със сигурност нямаше как да защити съзнанието й от жестокостите, през които щеше да премине.

Разтревожен, опипа монетата в джоба си и си помисли, че е безполезна, тъй като помощта все още не бе пристигнала. В секундата, в която бе подал сигнал за помощ в Хоумленд, те трябваше да активират проследяващото устройство, скрито в метала. Досега екипът би трябвало да е пристигнал и да атакува, или още по-добре, да ги е намерил преди да ги затворят в подземието. Бека бе сигурна, че са изминали часове след отвличането им, а това означаваше, че помощ няма да дойде.

Затвори очи, докато обмисляше причините, поради които монетата се бе провалила. Тя бе тествана преди да напусне Хоумленд, така че не беше дефектна, но нападателите им може би имаха нещо, с което да заглушават сигналите. Освен това стените наоколо бяха от бетон, доста дебели, и най-вероятно блокираха сигналните вълни.

Мамка му! Брон отвори очи, когато двама мъже отвориха вратата, през която бяха отвели Бека, но те не я връщаха обратно. Бързо скочи на крака.

— Къде е тя?

— Успокой се, звяр такъв — изсъска единият. — Приятелката ти е при лекарката. Ние сме тук за него.

Те приближиха към клетката, с крачещия из нея Нов вид, който отказваше да се успокои и да говори. Изпаднал в паника, Брон се хвърли към решетките.

— Вземете мен, вместо него. Аз ще се размножавам с човека. Не му позволявайте да я докосва. В крайна сметка, той ще я убие.

Мъжете спряха и се спогледаха. Единият от тях погледна към Брон и каза:

— 919 няма да се чифтосва с твоята приятелка. Той си има своя.

Другият се изсмя силно.

— И тя е истинска издънка като него.

Шегата, която Брон не разбра, ги накара да се разсмеят.

— Къде е Бека? Защо крещи? Какво направихте с нея? Кажете на човека, който отговаря за всичко това, че аз имам правомощията да платя откуп за връщането ни в Хоумленд. За всички нас, включително и Бека.

Те спряха да се смеят и тъмнокосият прехапа устни.

— За колко пари става въпрос?

Червенокосият му другар го тупна по рамото.

— Млъкни! — изсъска той. — Това дори не е забавно. — Очите му се насочиха към камерата. — Тя ще те чуе, може да го приеме на сериозно и ще свършиш с куршум в главата, идиот такъв. — После повиши глас. — Много смешно, Грег. Не се заигравай с копелето. Знам, че си отегчен, но фалшивата надежда е последното нещо от което той се нуждае в момента. Нека да си свършим работата.

Другият мъж отвърна тихо:

— Точно сега тя е заета и силно се съмнявам, че има време да наблюдава монитора. Бихме могли поне да го изслушаме.

— Ранди ще ни убие и двамата. Не могат да доловят шепота по микрофона, но те предупреждавам, недей да говориш с него за тези глупости. Всички ние, по един или друг начин, сме затънали прекалено дълбоко и единствената ни възможност някога да излезем оттук живи е на товарен самолет, пътуващ за някоя ужасна лаборатория в третия свят, където ще ни накарат да изглеждаме като аматьори.

— Кажете цена — тихо процеди през зъби Брон. — Мога да получа достъп до милиони.

Червенокосият го изгледа свирепо.

— Затваряй си шибаната уста. Всички ние сме прецакани.

— Той навярно казва истината. Те получиха пари — прошепна приятелят му отново. — Не вярвам на нито един от онези, Майк. Ти си единственият приятел, който ми остана. На тях не им пука за нас.

Майк се завъртя към Грег и го сграбчи за ризата. Заговори му тихо, но слухът на Брон успя лесно да долови думите.

— Нима искаш да ни убият? Полицията ни издирва, ще ни ударят инжекцията или ще ни затворят до живот, ако ни хванат, и единственият изход от тази каша е да правим онова, което ни нареди доктор Елза. Тя е мозъкът, тя ни изкарва парите и тя има връзките, за да се махнем оттук. Ще отидем да живеем в Русия с нова самоличност, ще си намерим по някоя сладка женичка и ще пием водка, дявол да го вземе.

— Пари, които няма да видим. Те контролират всичко, Майк. Прецакани сме също като тези животни, но не сме заключени в клетка. Заради всичко, което знаем, биха могли да ни пръснат мозъка, когато вече няма да сме им полезни или просто ще излетят без нас.

— Няма да посмеят. Знаем прекалено много, за да не ни вземат и Ранди няма да убие един от хората си, освен ако не си мисли, че не може да му има доверие. Работил съм с него много по-дълго, отколкото ти. Той може да е кретен, но държи на екипа си. Зачита лоялността. Ако преебеш тази работа, си мъртъв.

— Мамка му! — Тъмнокосият прокара пръсти през късо постриганата си коса. — Добре. Писна ми от тези гадости. Просто искам да ида в Русия и да започна живота си отначало.

— Аз също, и вече сме толкова дяволски близо. Само трябва да уловим примат. Чу доктор Елза. Те искат пълен комплект, ще платят достатъчно пари за тях и най-накрая ще се измъкнем от тази лайняна дупка.

— Точно така — кимна мъжът. — Работех като чистач, дявол да го вземе. Как, по дяволите, се забърках в това?

— Работехме на погрешното шибано място — промърмори Майк. — Сега трябва да се тревожим как да закараме това копеле в другата стая, без да ни убие. Нека мислим ден за ден. Ще стигнем до Русия и, дявол да го вземе, ще си купим по някоя от онези секси булки, които гледаме в интернет през цялото време.

— Да. — Грег посегна зад гърба си и извади електрошоковия пистолет от колана на панталоните си. — Хайде да го хванем.

Брон запази мълчание, докато наблюдаваше как двамата мъже доближават клетката. Бе чул достатъчно, за да знае, че са твърде наплашени и няма да се изкушат от предложението за пари. Те искаха да заловят Видове примати и той се притесняваше за офицерите, с подобно ДНК, които пътуваха между Хоумленд и Резервата. Наблюдаваше с ярост как уцелиха дрогирания Вид, удариха го в гръдния кош с достатъчно количество електричество, за да изгуби съзнание и влязоха в клетката на 919. Вдигнаха безжизненото му тяло и го отнесоха.

Бяха заявили, че няма да отведат затворника да се чифтосва с Бека. Може и да излъгаха, но Брон се съмняваше в това. Хората бяха жестоки, наслаждаваха се да причиняват емоционална болка и щяха да го дразнят като го накарат да разбере, ако това беше истина. Ръмжене се откъсна от гърлото му, когато започна да крачи из ограниченото пространство на клетката. Къде е тя? Какво правят с нея? Защо оперативната група още не ни е намерила?

* * *

— Защо не взема нещо, ако му е приятелка? — Дийн изглеждаше объркан.

— Защото засега жените не могат да забременеят от тях, тъпако. — Доктор Елза погледна към Бека и поклати глава. — Виждаш ли с какви идиоти си имам работа? Изправи я, Дийн.

Той не беше особено нежен, когато й помогна да седне и след това да слезе от масата за прегледи. Младата жена потрепери, леко се отдръпна от мъжа и видя лекарката да отива обратно до бюрото си, за да погледне в монитора.

— Знаеш ли по каква причина е избрал точно теб? Някога споменавал ли е защо е привлечен конкретно към теб?

— Не. — Бека обгърна гърдите си.

Кучката се обърна и се усмихна студено.

— Грижа ли те е за него?

— Да. — Това не беше лъжа. Не искаше да се случи нещо на Брон.

— Добре. Последвай ме.

Лекарката излезе от стаята и Бека я последва, а кучите синове — по петите й. Завиха в обратната посока от която бе дошла и продължиха по коридора към една затворена врата. Лекарката спря и погледна към единия от хората си.

— Той готов ли е, Рей?

— Да. Бил е зашеметен до безсъзнание, завързали са го здраво и в момента се възстановява от ефекта на електрошоковия пистолет. — Рей потупа по ухото си. — Обезопасен е. Майк каза, че всичко е наред.

Бека не хареса това, което чу, нито начина, по който жената се подсмихна, сякаш бе развеселена от съобщението. Вратата се отвори и Ранди се показа. Той изглеждаше изненадан да види хора от другата страна на вратата. Още двама мъже пристъпиха до него.

— Разкарайте се от пътя ми. Искам да покажа на нашата гостенка с какво се занимаваме тук.

И тримата отстъпиха назад, за да може лекарката да мине, а Бека се поколеба достатъчно дълго, за да получи тласък в гърба и да пристъпи напред. Тя извърна глава и видя, че Рей бе този, който я бутна.

Щом се обърна напред, отново спря. Устата й зина и тих, ужасяващ стон излезе от нея. Бяха преместили Новия вид, който преди неспирно обикаляше из клетката. Беше напълно гол и окован прав, с разперени ръце и крака, в близост до задната стена. Когато ги видя, той изръмжа високо.

Осветителни тела, висящи от тавана, осветяваха ярко мястото, където бе прикован. Глезените му бяха заключени с метални халки към нещо, което изглеждаше като огромни бетонни блокове. Мъжът бе изключително мускулест. Нямаше почти никакво окосмяване по тялото си, и пенисът му стърчеше възбуден. Бека насочи поглед към лицето му, отказваше да погледне по-ниско, за да не види това зрелище отново. Прииска й се да го освободи. Доктор Елза се обърна, пристъпи пред Бека, за да закрие гледката и се усмихна студено.

— Това е примитивно, но ефективно. Опитахме се да преместим оборудването в клетките им. Би било по-лесно да ги оковем направо за решетките, но наблизо няма никакви електрически контакти. За целта ще са ни необходими стотици метри удължаващ кабел. А това застрашава оборудването, ако стане късо съединение. Не можем да си позволим да рискуваме.

— Защо им причинявате болка? — прошепна Бека. — Какво правите с него?

Докторката вдигна ръка и посочи с пръст към затворника.

— Виновни са хората, които се намесиха в моите изследвания и неговият вид. Нямах избор, след като ги откриха. Имахме късмет да се измъкнем с трима от тях и то само защото ни бяха предупредили. Гаджето ти е смес с ДНК-то на голяма котка. Нямах възможност да взема такъв вид. О, по дяволите, не. Имах на разположение само кучета.

— Док — Ранди пристъпи напред, — защо й разказвате всичко това?

— Млъквай! — Тя го стрелна с поглед, преди да свали ръка и се взря в Бека. — Трябва ми помощта ти.

— Няма начин.

— Дори не си чула какво искам от теб.

— Не ме интересува. Отговорът е не. — Младата жена отстъпи крачка назад и се блъсна в Рей. Бързо се отдръпна, за да избегне допира до тялото му. — Няма да ти помогна.

— Издирват ме от полицията и ФБР. Изгубих всичко. — Гневът накара гласа на лекарката да звучи дълбоко. — Конфискуваха дома и колата ми, иззеха банковата ми сметка, дори арестуваха съпруга ми, мислейки, че знае за случващото се. Загубата му не е голяма, но ме заболя, когато задържаха родителите ми за разпит. Не искам да прекарам остатъка от живота си в затвора, заради това, че се опитвам да направя света по-добро място.

— Така ли наричаш работата си за Мерикъл? — Гневът на Бека избухна. — Ти измъчваш и малтретираш Новите видове. Държите ги в плен през целия им живот. Как смееш…

— О, я си затваряй устата! — процеди през зъби доктор Елза. — Нашите изследвания помагат. Това е най-важният фактор. Хората се възползваха от изследването, което направихме, още преди то да приключи. Обектите за тестване не са истински човешки същества, те не са били създадени да живеят някога извън съоръженията за изпитване и не се различават от плъховете или мишките, използвани при експериментите.

— Ти си луда! — Яростта струеше от Бека. — И жалка.

— Може и така да е, но това не променя факта, че ще ми помогнеш.

— Никога! — отвърна Бека категорично. — Това няма да ти се размине!

— Кой ще ме спре? Складът е изоставен отпреди три години и нищо не може да ме свърже с него. Братовчедът на Ранди го използва за бизнеса си, докато не фалира. Имам клиенти в Европа, които са сигурни, че могат да намерят начин изкуствено да оплодят жени със сперма от тях — и тя посочи с палец през рамо към окования Вид. — Учените там смятат, че са дяволски умни и могат да разгадаят това, което ние не успяхме в продължение на години.

Дийн изсумтя.

— Никога няма да намерят начин да ги размножават.

Доктор Елза го възнагради с усмивка.

— Достатъчно умни са, за да разберат, че сперматозоидите умират бързо след като напуснат донора от кучешкия вид. Това е някакъв странен страничен ефект от мутирането на гените им. След като спермата е изхвърлена от тях, тя не остава годна дълго. — Лекарката посочи с пръст към ъгъла. — Знаеш ли какво е това?

Бека обърна глава и видя някаква голяма, странна машина с малки резервоари прикрепени към нея.

— Не.

— Това е криогенен замразител. Запозната ли си с него?

Бека се втренчи в жената.

Доктор Елза въздъхна.

— Очевидно е, че нямаш понятие от медицина. Ще използвам прости думи, за да ме разбереш. Европейците смятат, че ако имат достатъчно образци, могат да открият и да отстранят това, което кара сперматозоидите да загиват толкова бързо. Те ще използват сурогатни майки да родят Нови видове и ще спечелят от това. Изглежда там има черен пазар, от който се възползват богати хора, желаещи да ги притежават.

— Екзотични домашни любимци — изкикоти се Рей. — Явно не знаят какво представляват кучите синове, когато пораснат.

— Нашата цел е — гласът на лекарката се извиси, тя стрелна с поглед мъжа и отново скръсти ръце пред гърдите си, — да получим пробите и да ги замразим непосредствено преди сперматозоидите да умрат. Европейците ще ни платят за всеки един от тези резервоари. Предлагат да ни помогнат при контрабандното пренасяне на обектите извън страната, но аз им нямам доверие. Биха могли да ни убият или просто да ги откраднат, а аз не мога да си позволя да рискувам. Предполагам, че след три месеца ще имаме достатъчно пари от продажбата на пробите от сперматозоиди и каквото още ми дадат при окончателната продажба на обектите, за да можем да се махнем от тук и да се оттеглим в страна, където няма закон за екстрадиция. Там ще си живеем много добре, без да се притесняваме, че някога могат да ни върнат обратно в Щатите.

— Ти си чудовище! — Бека с мъка устоя на порива да нападне кучката, само заради удоволствието да я удари в лицето. Ако имаше жена, която се нуждаеше от счупен нос, то това бе доктор Елза. — Ненормална! Не си ли полагали клетва да не нараняваш хората?

Думите й развеселиха лекарката.

— Сигурно, но по-важното е това, което правим тук. Мъжете трябва да са възбудени, за да са активни сперматозоидите. Хората, с които си имаме работа, тестваха някои от пробите, въпреки бързата смърт, след като са извадени от резервоара. И те не ни плащат, ако сперматозоидите не са активни и не са със смесено ДНК.

В гърлото на Бека се надигна горчилка, но тя успя да я преглътне. Тези тук бяха извратени и болни.

— Вие продавате спермата им? — Частицата информация най-накрая проникна в съзнанието й.

— Да. Европейците не искат да им продам конкретен донор. В момента водим преговори за цените, те държат на пълен комплект, когато започнат да купуват. За съжаление, аз нямам все още такъв, но ще го набавя.

— Пълен комплект?

— Поне по един представител от всеки вид.

— В момента имате четирима, включително и моят приятел. — Бека не искаше да им казва името на Брон, в случай че не го знаеха още.

Ранди леко пристъпи напред.

— Съществуват три вида обекти. Кучета, котки и маймуни. Имахме само кучета, докато не хванехме котката. Те рядко напускат своите проклети зоологически градини и ни струва цяло състояние, докато открихме този с теб. Трябваше да подкупим един от пазачите на портата, за да ни предупреди кога котенцето напуска и да наемем някой да следи колата, която той остави точно зад къщата ти. Следващото, което трябва да уловим е маймуна. Тогава ще можем да ги продадем и да направим много добри пари.

Ето как са намерили Брон.

— Кой пазач? — Нуждаеше се от име. Новите видове бяха наели някой да работи за тях, който бе предал доверието им. Трябваше да разберат кой е той, за да предпазят другите Видове от отвличане.

— На кой му пука за името? — Ранди изгледа свирепо доктор Елза. — Защо й разказа всичко? Просто я накарай да направи това, което искаш или ще я бием, докато не се съгласи.

Лекарката го погледна раздразнено.

— Марко е готов да ни плати тройно, ако успеем да му осигурим проби, без следа от лекарства в тях. Един от некадърниците, които работят за него, е убеден, че в това е проблемът. Казах му, че не е вярно, но той е готов да даде парите, така или иначе. Неговото невежество ще ни направи по-богати.

— Мамка му! — Думите на лекарката повдигнаха настроението на Ранди и той се усмихна. — Това са много пари! — Вгледа се отблизо в Бека. — Аха, искаш тя да го възбуди и да го накара да свърши, без да се налага да му даваш необходимите таблетки.

— Точно така. — Другата жена се фокусира върху Бека. — Това е, което трябва да направиш.

— Майната ти! Не! — Процеди през зъби Бека.

— Хванете я — нареди доктор Елза, пусна ръцете си и се обърна.

Рей сграбчи болезнено пленничката за лактите, но тя не оказа съпротива, знаеше, че е безполезно при петимата мъже в стаята. Младата жена с ужас наблюдаваше как докторката отиде до ъгъла, където имаше купчина странно медицинско оборудване, подредено върху колички и маси.

Един от мъжете я последва и протегна ръце. Взе една кутия и се доближи до окования Нов вид. Бека се боеше да гледа онова, което непознатият възнамеряваше да направи с него. Знаеше, че ще е ужасно и затвори очи. Отказваше да гледа как ще го измъчват.

Минаха секунди и леко бръмчене изпълни стаята. Клепачите й се отвориха от любопитство и веднага си пожела да не го беше правила. Не разбираше защо му бяха сложили някакъв странен шлем върху главата с черна маска, която скриваше лицето му от устата нагоре. Под брадичката му бе завързан ремък, вероятно да предотврати падането на шлема, ако мъжът разтърсеше глава. Тогава видя какво прави лекарката.

Студенокръвната кучка избута пред окования мъж някаква машина, подобна на вакуумен контейнер с прикачени към него приспособления и подаде кабела на помощника си, който веднага отиде до контакт, за да го включи. Плътна, удължена приставка излезе от машината и за ужас на Бека, докторката я прикрепи към твърдия пенис на Новия вид. Той нададе вой в знак на протест, когато обвиха ремъци около бедрата му, за да държат приспособлението неподвижно. Тялото му се напрегна, мускулите му се издуха, докато се бореше с ограниченията, но не успя да се измъкне от тях.

— О, Боже мой! — извика Бека. — Спрете!

Тъпакът, който я държеше, се наведе и доближи глава до нейната. Дъхът му парна ухото й.

— На него му е хубаво. Аз я изпробвах върху себе си. Това е някаква модерна машина, която те кара да изпитваш оргазъм — симулира вагина и буквално те смуче. Веднага, след като той се изпразни, спермата му се стича в онази прозрачна чашка в основата на машината. Прибираме я в цилиндър и бързо я слагаме в замразителя. Много готино, нали?

Бека не можеше да издържа повече и бързо извъртя глава към Рей. Ръката й се вкопчи в чатала му. Беше ужасена, когато усети, че е възбуден, но яростно заби нокти в топките му. Той изкрещя от болка, тя се извъртя и се измъкна от ръцете му.

Опита се да достигне до нещастната жертва, за да го освободи, но Ранди успя да я хване преди това. Бека извика от болка, когато ръката му сграбчи косата й и я дръпна назад, но младата жена успя да се извърти и заби юмрук в лицето му, така, както баща й я бе научил. Ранди отскочи назад, повличайки я със себе си. Отворената му длан полетя към лицето й и болка избухна в скулата й.

Коленете й се подкосиха от удара, сякаш видя звезди посред бял ден, но дочу лекарката да крещи на всички да спрат. Някой друг я сграбчи отзад и тя отвори очи. Главата й се замая, сякаш светът се въртеше около нея.

— Не я наранявайте! — извика доктор Елза. — Нуждаем се от жената, дявол да го вземе. Казах да я държите, не да я биете.

— Но тя заби нокти в пениса ми! — Рей изруга. — Кучката…

— Млъквай! — извика му лекарката. — Отиди и сложи лед на главата си или по-добре я пъхни в един от проклетите криогенни резервоари, за да спадне. Може и да поумнееш. И без това не я използваш много често. Ранди, ако отново я удариш, ще те застрелям собственоръчно. Той няма да се възбуди, ако жената е цялата в кръв и пребита. Аз контролирам проклетите пари. Не забравяй, че не можеш да избегнеш ареста без мен.

Трети мъж изправи Бека на крака и изви ръцете й зад гърба. Дланите му се обвиха около китките й, сякаш бяха белезници. Тя се олюля, все още я болеше от удара, който бе поела. Лявата й буза пулсираше и сълзи заслепяваха очите й.

— Не му причиняваме болка — сопна се лекарката. — Виждаш ли маската? Това е една от най-модерните видео системи. Не му пускаме видео игри. Той гледа порнофилми, за да се възбуди. В момента му показваме жена, която мастурбира. Кучият син просто е вбесен, че го принуждаваме да ни даде проба.

— Това е изнасилване — грубо отвърна Бека. — Вие сте гадни перверзници.

Докторката се спусна напред и застана близо до Бека. Гневно се вгледа в очите й.

— Точно това ще направим на скъпоценния ти приятел, ако не ни помогнеш да вземем пробите. Ще го упоим, ще го разпънем като 919 и ще му сложим видео маската. По един или друг начин, ще получа проби от него. — Тя погледна към мъжа, който държеше пленничката. — Заведи я при котката, нека да си помисли по този въпрос, докато се приготвим да замразим и неговите проби, след като приключим с 919. — Усмихна се самодоволно на Бека. — По-добре направи това, което искам, за да не последва и него същата участ.

Доктор Елза отиде до Новия вид, наведе се и включи машината. Още един яростен рев се изтръгна от горкия мъж. Тялото му подскочи, когато приспособлението започна да работи, бедрата му се извиха в опит да се измъкне от него, но ремъците не му позволяваха да мръдне. Ужасът от това, което му правеха, беше немислим.

— Всички вие ще изгниете в ада! — закле се Бека, докато се бореше с копелето, което я държеше. Но той отказа да я пусне и я повлече към вратата. — Вие сте животните!