Лорън Донър
Брон (13)

Глава 13

Флейм огледа хижата, която се оказа празна, и направи знак на човешкия отряд да приближи. Мъжете внимателно обкръжиха постройката, като трима от тях продължиха да държат под око дърветата. Едно от момчетата, Боби, почука на входната врата. Носеше дънки и ръцете му бяха изцапани с грес. Всички бяха облечени в ежедневни дрехи, за да не изглеждат подозрително и да изплашат жената, ако я намереха. Бяха съчинили история за прикритие, в случай че някой друг отвореше вратата. Боби щеше да попита дали може да използва телефона, за да се обади на пътна помощ заради уж повредената му кола.

Никой не отвори. Боби надникна през прозореца и махна на останалите да приближат. После коленичи и се зае с ключалката. Успя да отвори вратата, точно когато Флейм застана до него. Двамата огледаха малката всекидневна и човекът се обърна към Новия вид:

— Някой определено живее тук.

Флейм пристъпи във вътрешността на дома и вдиша дълбоко.

— Жена, която живее сама. Долавям само нейния аромат.

Сърцето му заби по-бързо от вълнение, че може би това е правилното място, когато забеляза кошарка, в една от двете спални. Всичко за детето миришеше на ново и неупотребявано. Втората спалня бе на жената и той отметна завивките, наведе се и притисна носа си в чаршафа. Едно дълбоко вдишване и вече знаеше, че най-сетне са открили точния човек. Можеше да разпознае лекия аромат на бременност и миризмата на Видовете.

Извади мобилния си телефон, докато се обръщаше към човешкия екип.

— Това е правилното място. Тя трябва да се върне скоро, нещата й са тук, така че прилагаме нашия план.

Боби измъкна радиостанцията си.

— Прекратете търсенето. Намерихме я. Върнете се в базата и останете извън полезрението.

Флейм набра Резервата.

— Открихме я, но в момента не е тук. Надявам се, че скоро ще се прибере. Помирисах това, което очаквахме да намерим. Ще се скрия и ще чакам да се върне. Подгответе хеликоптера и го напълнете с гориво. Искам да го изпратите веднага щом я хвана. — Затвори и погледна към мъжете около себе си. — Мога да се справя с нея. Мисля, че е най-добре, ако осъществя контакта сам. Тръгвайте напред и се върнете в базата.

Боби, ръководител на екипа, прикрепен да работи с Флейм, се поколеба.

— Сигурен ли си? Мога да остана за подкрепление.

— Не. Ситуацията не е опасна. Правим услуга на Триша. Братовчедка й избягала от жестокия си съпруг и тя се тревожи. Жената няма да се бори или да причини вреда. Аз просто ще й предам едно съобщение.

— О! — Гняв изкриви чертите на Боби. — И ние си скъсахме задниците от работа заради това? — Той се обърна и се отдалечи.

Флейм го остави да си тръгне, не му се понрави факта, че го ядоса. Той харесваше човешкия екип, но от НСО не им бяха казали защо търсят жената, не искаха да им разкрият защо наистина е толкова важна за тях и не смятаха изобщо да го правят. Колкото по-малко знаеха мъжете, толкова по-добре, но те им бяха нужни, за да чукат на вратите и да осъществяват контакта. Всеки, който отвореше и видеше, че на прага му стои Нов вид, щеше да се разтревожи и мълвата можеше да се разпространи бързо. Не че щяха да клюкарстват или по-лошо, да се обадят на полицията. Това означаваше репортерите да надушат историята. А жената да разбере, че са в района и да избяга.

Флейм наблюдаваше как мъжете си тръгват. НСО се страхуваше от проблемите, които щяха да си докарат, ако се разчуеше новината, че Новите видове могат да имат деца с човешки жени. Те вярваха на работната група, но таблоидите предлагаха твърде много пари, за да може някой да им устои. Съхраняването на тази информация, известна само на Видовете и техните половинки, бе от съществено значение. Всеки, който знаеше истината, беше лично заинтересован да защити тази тайна.

Той затвори и заключи входната врата, намери подходящо място, където да чака, и се облегна на вътрешната стена. Имаше достатъчно търпение.

* * *

Бека се усмихна и погали корема си, щом бебето я ритна леко. Беше сигурна, че на това се дължи пърхането, което продължаваше да чувства. Всеки път усещането я правеше щастлива, тъй като то я уверяваше, че всичко вътре в корема й е наред.

— Знам. — Премести ръката си върху волана, за да го стисне здраво и с двете си ръце. — Този черен път е отвратителен. И ти смяташ така, нали? — Тя намали още скоростта, щом зави по пътя за хижата. Да говори на бебето се бе превърнало в любимото й занимание. — Почти сме си у дома.

Младата жена паркира пред входната врата, изключи двигателя и откопча предпазния колан. Излезе от колата, протегна се леко и размърда задник. Винаги след шофирането по неасфалтирания път чувстваше долната част на гърба си изтръпнала. Бутна вратата след себе си и отвори едната отзад, за да вземе двете пазарски чанти.

— Гладен ли си? Аз умирам от глад! Пропуснахме закуската, когато тръгнахме за мляко, и ни отне повече време от обичайното да се доберем до града, благодарение на онзи огромен камион, който караше трупи. Нямах абсолютно никакво намерение да го изпреварвам.

Взе торбите, затвори с хълбок вратата, и се изкачи по стъпалата на верандата, като внимаваше да не се спъне. Остави едната на стола до входната врата, отключи, след което се обърна и я грабна отново. Влезе и затвори с крак.

— Аз искам голяма пържола. Не звучи ли чудесно? И мляко. — Тя влезе в кухнята, остави чантите на плота и извади единия от пакетите с месо. — Съжалявам за къркоренето, което чуваш. — Засмя се. — Обзалагам се, че е доста силно там където си ти, след като аз мога да го чуя от тук.

Взе тигана, който бе оставила на печката, сложи го на предния котлон и отвори пакета. Че страда от постоянен глад бе меко казано. Струваше й се, че гладът я тормози непрекъснато. Тя сложи месото в тигана и хвърли опаковката в кошчето до печката.

— Пет минутки, хлапе. Ще пием мляко и ще се наслаждаваме на пържолата.

Обърна се да прибере останалите покупки и някакво движение я накара да ахне. Един висок мъж, облечен в дънки и черна тениска, влезе в кухнята от трапезарията. Моментално я заля вълна на ужас. Не беше заключила вратата, когато се прибра вкъщи, уплашеният й поглед рязко се вдигна към лицето на непознатия.

— О, мамка му! — промърмори тя. Това не беше някой случаен непознат, влязъл, за да я ограби или убие. Той беше Нов вид. Светлочервената му коса бе разрошена от вятъра, а котешките му очи се взираха в лицето й. Мъжът бавно вдигна ръце, с разтворени към нея длани.

— Спокойно, жено. Аз не съм тук, за да те нараня. Дойдох да поговорим. Изпраща ме доктор Триша. Казвам се Флейм. Не се страхувай.

Бека отстъпи назад. Да се страхува? Вътре в хижата й имаше Нов вид. Ръцете й се стрелнаха и покровителствено обвиха корема и Флейм притвори очи, забелязал реакцията й. Той вдигна поглед и срещна нейния, без изобщо да помръдне от мястото си. Младата жена продължи да отстъпва назад.

— Внимавай! Зад теб има горещ тиган. — Новия вид се напрегна. — Да не се изгориш!

— Махай се! — прошепна Бека с разтуптяно сърце.

Спря да отстъпва, но паниката й остана. Беше направила огромна грешка, доверявайки се на лекарката. Очевидно бяха проследили обаждането й, за да могат да я открият. Доказателството стоеше в кухнята й и я наблюдаваше.

— Ти си в безопасност, никой няма да те нарани. Доктор Триша се притеснява. Тя просто иска да се увери, че с бебето сте добре. Преди два дена отлетя за Резервата, след като разговаря с теб за последно. Тя не е проследила обаждането ти. Ние локализирахме местната телефонна клетка, която предава повикването ти. Недей да се сърдиш на док. Тя не е нарушила обещанието си, но и няма контрол над нашите действия. — Флейм сведе поглед към корема на жената и подуши. — Твоето бебе е Нов вид и ти се нуждаеш от специални грижи по време на бременността.

— Просто забрави, че си ме намерил и си отивай — помоли Бека, преглъщайки сълзите. — Остави ме на мира.

Младият мъж срещна погледа й и екзотичните му очи се изпълниха с печал.

— Не мога да го направя. Ти и бебето се нуждаете от лекар. Вече си на почти половината бременност. Ако те оставим сама, ще се уплашиш, когато влезеш в петия месец. Тогава бебето ще се е развило напълно.

Бека зяпна от изненада. Отне й повече от секунда да дойде на себе си. Беше предположила, че бебето може да се развива по-бързо, но нищо не я бе подготвило за това.

— Какво?

— Детето е Нов вид. То ще бъде от мъжки пол, ще изглежда като Видовете и ще се роди в петия месец, напълно развито. Ние се развиваме по-бързо. Казала си достатъчно на док, за да разбере, че бащата на твоето бебе е като мен. Аз съм от котешкия вид. Малкото ще има чертите на баща си. Няма да можеш да отидеш никъде с детето, всеки, който го погледне веднъж, ще знае какво представлява то. Враждебно настроените групи ще започнат да ви преследват. Ще се опитат да ви убият и двамата. Освен това, може и Мерикъл Индъстрис да тръгне след вас. — Той направи пауза. — Някои от служителите на компанията все още успяват да ни се изплъзнат, те могат да ви използват като средство срещу нас или дори по-лошо. Поставяш себе си и бебето в сериозна опасност, като отказваш да дойдеш при нас. Ние никога не бихме ви наранили. Няма да ти отнемем детето. Тиганът гори. Може ли да изключа котлона?

Бека обърна глава, видя издигащия се пушек и чак тогава мозъкът й регистрира миризмата на изгоряло месо. Пресегна се и изключи котлона. После отстъпи от печката, но запази дистанция от Новия вид. Той продължаваше да стои неподвижно, докато тя го наблюдаваше предпазливо.

— Никой не знае за бебето. Минах през много неприятности, за да го скрия. Чувствам се добре, където съм, а ти може да си вървиш.

Флейм се намръщи.

— Резерватът е на двадесетина километра от тук. Позволи ми да те отведа там, за да може доктор Триша да те прегледа. Ако откажеш, ще поставим охрана около хижата, за да опазим теб и бебето. Решението не подлежи на дебат. Вие трябва да бъдете охранявани денонощно. Оставането ти тук е много опасно, но никога не бихме те принудили да живееш в плен. Ние знаем всичко за това.

Младата жена поклати глава.

— Не мога да дойда с теб, нито пък ще изпратите тук охрана, за да ме защитава. Ти не разбираш. Аз не те познавам, което е добре, но адът ще се отприщи, ако някой ме познае. — Изведнъж я обхвана ужас. — Има ли други с теб или си сам?

— Сам съм.

— Слава богу! — Можеше да диша отново спокойно. — Моля те, забрави, че си ме виждал и си върви. Най-лошото нещо, което може да направиш, е да изпратиш охрана тук. Закълни се, че няма да го сториш.

— Обясни ми защо е опасно. Това е само за твоя защита.

Бебето ритна силно. Бека трепна и разтри корема си. Новия вид се усмихна внезапно, като срещна погледа й.

— Видях това. Той е силен. Триша каза, че когато е била в шестнадесетата седмица от бременността си, е имала чувството, че синът й може да си поправи пътя навън с ритници.

Бека беше напълно шокирана.

— Доктор Триша?

Флейм кимна.

— Разрешено ми е да ти кажа, тъй като е потвърдено, че си бременна от един от моя вид. Док има син на име Форест, който е от Видовете. Триша е женена за един от нас. Тя роди бебето през двадесетата седмица. Би ли искала да се запознаеш със сина й? Любопитна ли си да разбереш как ще изглежда твоето дете? Видовете са сладки като бебета. Синът й е смес с кучешки гени, така че чертите му са малко по-различни, но мисля, че няма да си толкова уплашена да имаш бебе Вид, ако видиш Форест. Той покори сърцата на всички ни.

— Не мога да дойда с теб. Трябва да си тръгнеш и не им позволявай да изпратят някой друг.

Мъжът се намръщи.

— Трябва да отидеш на лекар. Изплашена си. Мога да подуша страха ти. Моля те, не се страхувай. По-скоро бих се застрелял, отколкото да ти навредя. Как се казваш? Ние претърсихме всичко тук, но не успяхме да намерим нещо с името ти върху него.

— Ние? — Страхът й нарасна.

Флейм отново се намръщи.

— Ти си ужасена. — Той пребледня внезапно. — Да не би някой от нас да ти е причинил болка? — Погледът му се сведе към корема й, след което се върна пак на лицето й. — Бащата ли те нарани? Със сила ли те принуди да споделите секс?

Младата жена поклати глава, от което изражението на Флейм стана още по-мрачно.

— Но ти се боиш. Защо?

Тя срещна погледа му.

— Не искам бащата на бебето да знае. Поне не още. Имам достатъчно проблеми на главата си, без да се занимавам и с глупавата ситуация покрай него. Освен това не искам и семейството ми да узнае. Това е… сложно.

— Ти си ужасена. Кажи ми защо?

Бека прехапа устни.

— Не мога. Нека просто кажем, че семейството ми е способно да нарани бащата, и въпреки че в момента съвсем не го харесвам, не искам да му се случи нищо лошо. Също така не искам детето ми да израсне без роднини, след като моите ще бъдат в затвора за убийство. Ето защо трябва да си тръгнеш.

Флейм я погледна право в очите и чертите му се смекчиха.

— Не ми оставяш друг избор, освен да се справя със ситуацията по начин, който нямах намерение да използвам. Няма да премислям отново и да те оставя сама, без охрана. Бях сигурен, че мога да те уговоря да дойдеш с мен, но сега виждам, че си твърдо решена да останеш. — Още веднъж той погледна към корема й, пое си дълбоко дъх и очите му станаха безизразни, когато срещнаха нейните. — Много съжалявам. Не се страхувай, но идваш с мен. Док ще те прегледа, ще имаш денонощна охрана и това не подлежи на обсъждане. Ти очевидно си в много голяма опасност и стана добре, че те намерихме. Моля те, не се бори с мен. Помисли за бебето. — Новия вид се раздвижи.

Бека отстъпи назад и задникът й се удари в плота.

— Не!

С четири големи крачки той я стигна и ръцете му нежно хванаха нейните.

— Хеликоптерът идва. Щеше да го чуеш в определен момент и да разбереш, че възнамерявам да те отведа, независимо дали си съгласна или не. Не искам да те плаша и не забравяй — никой няма да те нарани. Отиваме в Резервата, където Триша ще прегледа теб и бебето. Нямаш друг избор. Остани спокойна заради детето.

— Пусни ме, дявол да те вземе! — изкрещя Бека и опита да се отскубне.

Флейм внезапно я пусна и бързо я пое в люлката на ръцете си. Младата жена изпищя и се вкопчи в тениската му.

— Пусни ме! — Тя не посмя да се бори, тъй като твърде много се страхуваше, че ще я изпусне, а той бе висок. Падането щеше да бъде дълго и болезнено.

— Мисли за бебето — изръмжа Новия вид гръмогласно. — Отпусни се и дишай бавно. Успокой се.

Ужасена, Бека спря да дърпа фланелката му. Пръстите й стиснаха в юмрук материята. Вкопчи се в него и опита да намери думи, с които да накара едрия Вид да я остави да стъпи на пода.

— Това е отвличане! Да. Това е незаконно, не се намираш на територията на НСО. Аз съм американска гражданка и отказвам да дойда с теб. Не може да постъпваш така. Противозаконно е.

Флейм погледна надолу към нея и повдигна вежди, докато я носеше през хижата.

— Наясно съм с някои от вашите закони. Девет десети от тях защитават притежанието, а аз те имам. — Намести я в ръцете си, за да я притисне по-плътно към масивните си гърди. — В безопасност си.

Младата жена знаеше, че не може да се измъкне от него и той няма да промени решението си. Вгледа се в красивото му лицето — не видя там гняв, но твърдата решимост можеше лесно да се прочете. Флейм щеше да я отведе в Резервата, независимо от обстоятелствата.

Бека чу хеликоптерът да приближава, когато стигнаха до входната врата. Тя вече бе широко отворена, явно мъжът го бе направил, преди да я стресне в кухнята, което я накара да заподозре, че е планувал да я отведе още от самото начало.

Моля те, нека пилотът да не е от хората на баща ми, молеше се тя безмълвно, докато наблюдаваше как хеликоптерът се приземява на поляната между хижата и дърветата. Беше се запознала с него, но не се сещаше за името му. Той със сигурност щеше да си я спомни. Баща й се бе похвалил, че държи нейна снимка на бюрото в офиса си. Дори мъжът да бе забравил кратката им среща в бащината й къща, то фактът, че гледа снимката й в офиса му почти всеки ден можеше да го накара да се сети коя е.

Изпита облекчение, щом съзря кой седи зад щурвала. Човекът беше напълно непознат и по-възрастен от пилота на баща й. Задните врати се отвориха. Бека отново се напрегна, молейки се никой от оперативната група да не е вътре. Двамата мъже, които изскочиха от там, бяха Нови видове. Отпусна се, когато видя, че в кабината няма други. Все още беше в безопасност и непозната, поне засега. Тим Оберто нямаше да получи обаждане, което да предизвика гнева му.

Флейм я понесе надолу по стъпалата на верандата и се обърна към двамата офицери от НСО, които стояха до хеликоптера и чакаха.

— Вземете нещата й и заключете хижата. Има храна на плота, която трябва да се прибере. Хеликоптерът ще се върне за вас след половин час — извика той.

Мъжете кимнаха. Бека погледна към лицата им, но те не й се сториха познати. Ахна от изненада, когато двамата внезапно хванаха Флейм за раменете, вдигнаха го, заедно с нея в обятията му, и го качиха в хеликоптера. Видът наведе глава, отнесе я до една от пейките и седна. Вратите се затвориха.

Той я намести в скута си, за да закопчее предпазния колан, но внимаваше едната му ръка да остане обвита около нея през цялото време, в случай че се опиташе да избяга. Младата жена обмисляше тази идея, но хеликоптерът започна да се издига. Беше прекалено късно и тя си пожела да не е толкова шумно вътре. С радост би опитала да го убеди да я върне обратно, дори ако това беше безсмислено. Новия вид бе много упорит, а тя познаваше този тип мъже твърде добре. Лицето на баща й изникна в мислите й. Той щеше да убие Брон и в яростта си можеше да нарани и други Видове. В никакъв случай нямаше да й повярва, че не е била принудена да прави секс с Брон. Дори и да приемеше, че е била привлечена от него, за баща й обстоятелствата щяха да направят нейното съгласие невалидно.

В съзнанието й изплуваха спомени. Бяха минали два дни, откакто се бе прибрала у дома след изпитанието. Баща й нахлу внезапно в къщата й, прегърна я силно и се отдръпна, за да огледа лицето й. Думите му все още я преследваха.

— Отвличането ти ме постави в адска ситуация, бебчо. Заклел съм се да ги защитавам, но да бъда проклет, бях готов да убивам Нови видове, ако това беше някакъв проект за разплод, заради който те взеха. Не ме е грижа дали са били дрогирани или жертви. Ти си моето момиче и всеки един от тях, който те е докосвал, ще умре. Нощем не можех да спя, като знаех, че си някъде там безпомощна и уплашена. Не можех да понеса мисълта, че някой дори те е пипнал с пръст.

Тя го бе излъгала и уверила, че нищо не се е случило, но той не спря да говори какво щял да направи. Бека беше стояла насреща му и му бе позволила да я прегърне отново, с ясното съзнание, че е готов да отиде в затвора, за да й докаже своята версия на любов. Беше ужасена от това, което щеше да извърши, ако някога узнаеше, че бяха правили секс с Брон.

— Не можеш да ми причиниш това. Пусни ме, дявол да го вземе. Ти не разбираш — извика, за да може Флейм да я чуе. Знаеше, че е доловил думите й и това я насърчи. — Моля те!

Видът я погледна извинително, но поклати глава. Ръцете му около нея се стегнаха, сякаш се страхуваше, че ще се опита да стане и да се хвърли към вратата. Тя не беше нито глупава, нито готова на самоубийство. Силна турбуленция ги разтърси грубо и Бека почувства внезапен пристъп на гадене. Посегна с ръка и покри устата си.

Флейм изруга и я вдигна от скута си, като я задържа на сантиметри във въздуха, за да омекоти движението.

— Затвори очи и дишай през носа — нареди й високо. Намести я в ръцете си, за да може да хване едната й китка, и потупа с пръст върху мястото, където биеше пулсът й.

Това разсея Бека достатъчно и гаденето премина, но не напълно. Мъжът я държеше много нежно, което й напомни за Брон. Тя затвори очи и зарови лице във врата му. Топлата му кожа, силните ръце и огромното му тяло бяха удивително подобни като тези на бащата на бебето й.

— Почти пристигнахме — извика Флейм високо, за да може тя да го чуе. — Ще те подържа още малко и после всичко ще свърши.

Мислите на Бека препускаха яростно. Брон щеше да разбере за бебето скоро. Баща й й бе казал, че Новия вид е член на Съвета. Щяха да го информират, че тя е в Резервата веднага след като доктор Триша я познаеше. Сълзи напълниха очите й и не й се понрави, че някои от тях покапаха по шията на Флейм. Той сгуши лице го главата й, вероятно опитвайки се да я утеши, което влоши още повече нещата.

Не искаше да вижда Брон. Той не се бе обадил и Бека все още се чувстваше наранена и ядосана, че е означавала толкова малко за него, когато вярваше, че двамата са споделили нещо специално. Щеше да бъде шокиран, щом научеше, че е бременна, по-скоро изумен, както самата тя беше, но Бека се притесняваше, че той ще побеснее.

Най-лошият сценарии — Брон можеше да поиска да й вземе бебето. Флейм бе казал, че няма да го направи, но тя знаеше достатъчно за Новите видове, за да е наясно, че повечето закони са неприложими за тях. Можеха ли просто да я изхвърлят извън стените на НСО, след като родеше, и да не й позволят да види детето си никога повече? Кой би могъл да ги спре? Тяхната територия се смяташе за суверенна. Не отговаряха пред никого, имаха свои собствени закони.

Очевидно Брон не се интересуваше от нея, но можеше да иска детето. Сълзите й потекоха отново и идеята баща й да го убие вече не й се струваше толкова лоша. Наложи си да престане да мисли по този въпрос. Не вярваше на мъжете, те лъжеха и се преструваха, че са това, което не са. Беше научила този ужасно болезнен урок по време на първия си брак.

Никога не би определила огромния, безстрашен Вид като мерзавец, но бе направила грешка. Той имаше причина да се върне в къщата й — да събере вещите си — така че биха могли да поговорят насаме, след като бяха освободени, но той избегна срещата с нея, като накара баща й да му опакова багажа. Явно искаше да забрави за Бека и всичко, което се бе случило между тях. Посланието беше силно и ясно, и изключително болезнено.

Хеликоптерът се снижи и се приземи твърдо, изтръгвайки я от мислите й. Флейм се изправи, приведе глава и тръгна към вратата, която се отвори, преди да стигнат до нея. Младата жена повдигна брадичка, погледна в очите му и можеше да се закълне, че видя съжаление в тях.

Бека обърна глава и се загледа навън, притеснена, че може да ги чака някой, който я познава. Но вместо това видя жена от Новите видове, която чакаше усмихната. Тя беше висока, мускулеста и носеше униформа на НСО. Погледът на непознатата се прикова в корема й и Бека разбра, че всички Видове знаеха, че е бременна. Разтревожи се, че тази вест може да стигне до баща й, но за момента не знаеха името й, поне така смяташе. Беше само въпрос на време.

Стресна се, когато двама мъже от Видовете се приближиха от двете страни на отворената врата и посегнаха към тях. Не ги бе забелязала, че са там.

Флейм отново беше хванат здраво за раменете и повдигнат. Събратята му го поставиха внимателно да стъпи на крака. Червенокосият им отправи благодарен поглед.

Той тръгна към един черен джип и Бека погледна през рамото му да види дали жената ги следва. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, хеликоптерът се издигна отново. Бека наведе глава, за да избегне въздушната струя, причинена от големите перки.

— Приятно ми е да се запозная с вас — извика жената от Видовете, като побърза да се изравни с тях. — Казвам се Пинк.

Бека срещна погледа й. Беше виждала само няколко представителки на женските Видове, и те бяха много привлекателни, ако съдеше по това, което бе видяла до сега. Понякога публикуваха снимки на мъжките Нови видове, но никога на женските. Носеха се слухове, че трябва да изглеждат доста зле, след като ги криеха от камерите. Това само доказваше колко погрешни можеха да бъдат хорските приказки.

— Как ти е името?

Бека отвори уста, но бързо я затвори.

— Наричай ме просто Прекарана.

Жената премигна, усмивката й помръкна и погледът й се сведе към корема на Бека.

— В един момент определено си била, след като си в това състояние.

Внезапно Бека избухна в смях, беше невъзможно да устои, веднага хареса тази жена.

— Да. В много отношения. Съжалявам. Беше грубо от моя страна. Имам много проблеми и денят ми беше ужасен.

— В безопасност си. — Пинк се усмихна отново. — Никой няма да те нарани. Ти и твоето бебе сте добре дошли в НСО, вече сте част от семейството. Детето ти е Нов вид и ти, като негова майка, се смяташ за такава.

— Благодаря. Наистина. — Това, че тези непознати се отнасяха толкова мило с нея, я разчувства. Единственото нещо, което желаеше, бе да й позволят да си отиде. Това щеше да бъде най-доброто решение за всички, но нямаше да се случи. — Къде отиваме?

— В медицинския център — отговори Флейм, докато чакаше Пинк да отвори задната врата на колата, за да остави Бека на седалката. — Доктор Триша те очаква.

Бека обърна глава и огледа широката поляна и множеството дървета в далечината. Никога досега не бе идвала в Резервата. Изобщо не се публикуваха снимки на местността, а хеликоптерите и самолетите имаха забрана да летят над терена. НСО охраняваше собствеността си с хъс.

Пинк заобиколи джипа и се настани на шофьорското място, докато Флейм седна на задната седалка до Бека, сякаш се притесняваше, че ще се опита да избяга. Но това нямаше да доведе до нищо добро. Тя знаеше, че обширната територия на Резервата е обградена от високи, защитни стени и никога нямаше да успее да се измъкне. Потеглиха бавно към сградите, които се виждаха в далечината.

Бека огледа двуетажното здание, пред което спряха. Предната му стена не бе от стъкло, както медицинския център в Хоумленд. Тази постройка имаше малки затъмнени прозорци, разположени високо над земята. Флейм отвори вратата на колата и излезе, като протегна ръка, за да й помогне. Котешките му очи я гледаха мрачно.

— Трябва ли да те нося или ще ходиш сама?

Тя се поколеба.

— Имаш ли пистолет?

Новия вид премигна.

— Прикрепен е към глезена ми, но няма да можеш да го вземеш.

— Не би ли могъл просто да ме застреляш? Повярвай ми. Така ще бъде по-добре за всички.

Пинк се засмя, докато заобикаляше джипа отпред.

— Тя е прекарана.

Бека кимна.

— Точно така.

Флейм не беше впечатлен, въздъхна и посегна към Бека. Тя го плесна през ръцете.

— Ще вървя. Мога да ходя сама.

Новия вид остана до нея, докато се измъкна от колата и се изправи. Пинк вървеше на няколко крачи зад тях, но и двамата с Флейм останаха от двете й страни, вероятно притеснени, че ще побегне. Имат причина да се притесняват, призна Бека и се изкуши да опита.

Но реалността си беше реалност и тя вдигна брадичка. Нямаше начин да избегне това, което я очакваше вътре. Колебливо направи крачка, след това втора, чувствайки се като осъдена.

Флейм отвори вратата и я въведе вътре. От прежурящото слънце Бека влезе в огромната климатизирана чакалня. Помещението беше празно, посрещна я тишина и това й се стори малко зловещо.

— Триша трябваше да накара всички да напуснат — информира я тихо Пинк. — Разкара целия персонал — и хора, и Видове. Искаше да се чувстваш в безопасност. Сега ще те заведем в стаята за прегледи, където може да се увери, че си добре и да прегледа с нейните машинки бебето. Док каза, че ще е хубаво да видиш бебето си на монитора.

Бека усещаше краката си като че са напълнени с пясък, докато минаваше покрай рецепцията, поемайки надолу по коридора.

И тогава съзря лекарката. Триша бе обърната с гръб, русата й коса бе вързана на опашка и разговаряше с висок мъж от Видовете с кичури във всички нюанси на кестенявото. Той й се усмихваше, после се наведе и я целуна по начин, който говореше за повече от приятелство.

Флейм се прокашля.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, влюбени гълъбчета, но тя е тук. Не иска да каже името си и отказа да дойде.

Новия вид освободи лекарката и тя бавно се обърна. Бека срещна погледа й и видя как очите й се разширяват, щом я позна. Тя моментално се обърна към мъжа, който я бе целувал.

— По-добре се обади на Джъстис и му кажи да дойде веднага. Предай му, че имаме сериозни неприятности. Заключете медицинският център. Никой не бива да влиза и излиза, Слейд. Нито един човек не трябва да се доближава до нея, ясно. Абсолютно никой. И особено хората от работната група.

Той се намръщи и погледна към Бека.

— Защо?

Триша се втренчи в бременната си пациентка.

— Това е съпругът ми, Слейд. Слейд, запознай се с Ребека Оберто. Тя е единствената дъщеря на Тим Оберто, с която толкова се хвали. Тази, която е в Европа. Тим ми показа картичката, която е получил от нея, преди две седмици. Обади се на Джъстис, дявол да го вземе. Изправени сме пред проблем много по-голям, отколкото предполагахме.