Лорън Донър
Брон (17)

Глава 17

Триша мрачно изучаваше Бека.

— Мисля, че знам какъв е проблемът.

— Сега се чувствам добре. От дни съм така. Просто одеве бях уморена, стресирана и пропуснах няколко хранения.

— Не си добре. — Триша сведе поглед и докосна с ръка панталоните й. — Трябват ти специални грижи, тъй като бременността оказва твърде голям натиск върху тялото ти. Ние не сме устроени за ускорена бременност. Знам, че отказваш някой да стои тук и да се грижи за теб, но ти е нужно такова внимание. Другите бременни жени, в това число и аз, бяхме обгрижвани от нашите половинки.

— Аз нямам такава и ако си дошла тук да ме убеждаваш, че трябва да говоря с Брон отново, забрави! Той се интересува от мен само заради бебето. Заслужавам повече от това. Не искам пак да споря с теб, но това е основната причина. Той дори не ми се обади, дявол да го вземе! Сега разбра, че съм бременна и изведнъж се залепи за мен. — Изсмя се. — В никакъв случай!

— Чудесно, но все пак ти трябва някой! — Триша се поколеба. — Ето какво ще направим! И не подлежи на обсъждане!

— Добре съм — повтори Бека. — Носят ми храна, дори не трябва да готвя. Всъщност, скучая по цял ден.

— Това е друго нещо. Нуждаеш се от чист въздух и разходки. Затова ти трябва охрана.

— Мислех, че тук съм в безопасност.

— Тук е Резервата, има Нови видове, които не са приятелски настроени към човешките същества. Знаеш ли, че някои от тях притежават по-агресивни животински черти? Ето защо е необходимо това място. Държим ги тук, където има обширни открити пространства за тях. Понякога се чувстват по-социално настроени и се появяват в хотела, търсейки благоразположена женска компания.

Образът на Брон проблесна в съзнанието й, прониза я остра болка. Беше си намерил жена, с която да се свърже. Триша сякаш прочете мислите й, или може би разбра по погледа й.

— Той каза, че е било просто вечеря и те нямат връзка в момента. Кълне се, че не е докосвал никоя друга след теб и няма никакво намерение да го прави.

— Не ме интересува — излъга Бека.

— Точно така. Въпросът е, че имаш нужда от някой, който да бъде с теб през цялото време. Какво ще стане, ако припаднеш или нещо такова? Ами ако не можеш да стигнеш до телефона?

— Сложете охрана пред вратата ми.

— Видовете имат нужните сетива, но те няма да бъдат в едно и също помещение с теб, а стените тук са напълно звукоизолирани. Това е хотел и е построен така, че гостите да не нарушават спокойствието на другите в съседните стаи. Предположих, че няма да се съгласиш да е Брон, затова говорих с Тайгър. Той ще живее с теб.

— Не! — Идеята я шокира. — Почти не го познавам.

— Той е страхотен мъж и не проявява никакъв интерес към теб. Неподатлив е към чара на човешките жени, така че не се притеснявай, че може да си падне по теб.

Това вече й напомняше за Брон — и той беше против човешките жени, и харесваше само жените Видове. Явно и двамата имаха много общо.

— Бременна съм. Така или иначе, няма да се заинтересува от мен. — Тя посочи с ръка към корема си. — Просто не искам да живея с непознат.

— Много лошо, защото вече е решено.

— Аз нямам ли право на глас? — избухна гневно Бека. — Не можете да ме заставите да живея с непознат! Със сигурност няма да живея с мъж! Защо не възложите на някоя от жените да се грижи за мен, а?

— В Резервата има само няколко женски Видове и те вече имат задължения. Не можем да отделим нито една от тях, а вероятно ще мине седмица, преди да дойде някоя от Хоумленд. Тайгър няма да бъде непознат, след като го опознаеш. Ще махнем охраната пред вратата ти, ако някой е тук с теб. Той може да те води и на разходка. Не си излизала навън от тази стая, нали? — Триша се огледа. — Аз бих полудяла.

Това беше много съблазнително.

— Писна ми да гледам филми.

— Точно така. Тайгър е забавен и има страхотно чувство за хумор. Ще ти прави компания и аз дори ще поръчам да ви донесат няколко настолни игри. Той знае как да играе покер. Аз го научих. Можеш да му покажеш други такива. Ще му направиш услуга, защото той ще научи и останалите Видове.

— Страхотно! — Бека не скри сарказма си. — Винаги съм искала да правя точно това! Ще го науча да играе на дама.

— Не се дръж така. — Триша я изгледа намръщено. — Новите видове ще умрат за теб и твоето бебе, но ще ви защитят. Ще използват телата си, за да ви предпазят, ако някога някой лунатик успее да преодолее охраната и се опита да те застреля. Не мисли, че това вече не се е случвало. Попитай Ели, как Фюри пое с тялото си два куршума, предназначени за нея.

— Той й е половинка.

— Ти носиш в утробата си бебе Нов вид, тяхното бъдеще. Бебетата са истинско чудо за тях. Всяка една от женските Видове ще даде мило и драго да бъде на твое място. Децата са тяхната сбъдната мечта и те искат да имат нормален живот. Какво по-хубаво от това да имаш семейство!

Бека се почувства много виновна.

— Съжалявам. Благодарна съм.

— Знам. И аз съжалявам. Денят беше тежък за мен.

— Всичко наред ли е?

Триша се поколеба.

— Да. Напоследък притокът от травми в Медицинския център се увеличи. Омръзна ми да кърпя момчетата след тренировките им.

— Не знаех, че обучението е толкова опасно. Какви са тези тренировки?

— Това по принцип не е обичайно, но един от новите инструктори е обсебен от идеята да ги научи как да се бият по-добре, а това означава, че се пребиват почти до безсъзнание, понеже той се опитва да извлече максималното от тях.

— Може би трябва да го уволнят.

— И ние мислим така, затова работим усилено по въпроса.

Бека не знаеше какво да каже. Триша се изправи.

— Тайгър ще бъде тук, след като свърши смяната му. Не го вини, ако си ядосана за това, че ще ти бъде гост. Беше помолен да го направи и тъй като обича предизвикателствата, се съгласи. Това беше мое предложение. Тук трябва да има някой, който да се грижи за теб.

— Аз съм достатъчно възрастна. Нямам нужда от бавачка.

— Знам, но бременността натоварва тялото ти. Неговото присъствие ще облекчи стреса ти. — Тя тръгна към вратата. — Надявам се. — Измърмори последните думи под нос, но достатъчно силно, за да бъдат чути. — Ще се видим по-късно.

Бека изчака, докато вратата се затвори, стана и разтри долната част на гърба си. Постоянно я болеше. Бързото наддаване на килограми причиняваше болки в тялото й през цялото време. Обърна се и тръгна към стаята си. Една топла вана й звучеше успокояващо, а тя имаше джакузи в банята. Водният масаж щеше да й подейства много добре.

— Бавачка. Страхотно! Може би ще е добра компания — промърмори тя.

Идеята да има някой, с когото да разговаря, не звучеше съвсем лошо както бе смятала.

* * *

Брон се изправи, протегна се и се взря в мъжа, който седеше зад другото бюро.

— Готов ли си да привършиш за днес?

— Да. — Бийстъл изръмжа. — Мразя да говоря по телефона с хората, но да отговарям на имейли е още по-лошо. Защо се съгласихме да участваме в Съвета все пак?

Брон се усмихна.

— За да направим впечатление на нашите жени и да живеем в самостоятелни домове, вместо да бъдем настанени с много мъже в общежитията. Това е цената да бъдем високопоставени в нашето общество.

— Аха! — Бийстъл се разсмя. — Точно така. Аз го правя само заради жените. — Усмивката му се стопи. — Е, ти как я караш?

Брон ненавиждаше факта, че колегата му знае всичко за Бека и се притеснява за него. От членовете на Съвета не се пазеха никакви тайни.

Той вдигна рамене.

— Тя не иска да има нищо общо с мен. Реагирах доста зле, когато я видях, и провалих всичко. Не пожела да разговаряме, а и ми е заповядано да стоя далеч от нея. Това вече ти е известно.

— Как възнамеряваш да се справиш по отношение на Тайгър?

Брон се намръщи.

— Какво за Тайгър?

Очите на Бийстъл се разшириха от изненада.

— Не са ли ти казали?

— Да ми кажат какво? — Стомахът му се стегна на възел. — Да не прекарва времето си с нея? — Ревност, мигновена и силна, напрегна тялото му.

— По дяволите! — изруга тихо Бийстъл. — Мога да разбера защо не са те уведомили за онова, което е решила Триша, а тя е нашият лекар. — Облегна се назад в стола и рече настойчиво: — По-добре седни!

Брон се отпусна в стола си.

— Какво става? За кое не са ме уведомили?

— Триша се безпокои за Бека, тъй като няма половинка да се грижи за нея. Тя препоръча някой да живее в апартамента й и да бъде денонощно там. Флейм призна, че е привлечен от жената, така че той отпадна. Избраха Тайгър, защото се погажда добре с хората.

— Какво? — Яростта му пламна и той скочи на крака.

— Седни, ако искаш да чуеш останалото!

Брон се отпусна тежко, столът му изскърца и това не помогна, когато ръцете му стиснаха подлакътниците достатъчно силно, за да ги счупят.

— Флейм се интересува от моята жена? — Щеше да му срита задника. Щеше да го нарани. Щеше да го…

— Тайгър ще живее с твоята женска и ще се грижи за нея. Ще я извежда на разходки, ще се грижи да яде и спи. Слейд спомена, че неговата половинка непрекъснато е изпитвала болки в мускулите и затова беше казано на Тайгър да разтрива раменете, долната част на гърба и краката на Бека, ако има подуване на глезените.

Брон изръмжа злобно при мисълта друг мъж да докосва неговата Бека. Щеше да откъсне ръцете на Тайгър. Щеше да…

— Първоначално той съвсем не бе щастлив от тази идея, но се съгласи заради бебето и защото знаеше, че жената няма да се бои от него, тъй като я наглежда доста често.

Пред очите на Брон всичко стана червено, или щеше да бъде, реши той, когато накараше Тайгър да кърви.

— Какво? Какво прави той? И тя му позволява да я посещава? Колко често?

Бийстъл погледна преценяващо приятеля си.

— Доста често. Тя е сама и всеки се притеснява. Би трябвало да те уведомят, че назначават мъж да се грижи за твоята жена, но може би не са искали да те тревожат. Бях убеден, че е погрешно да крият от теб, но сега вече знаеш.

Тези думи накараха Брон да присвие очи.

— Признаваш, че са решили да го пазят в тайна от мен? Ти нарочно ми го каза. А в начало се направи на учуден, че не знам. Какво целиш с всичко това?

— Хвана ме. — Бийстъл се ухили. — Не съм съгласен с това решение и на твое място щях да искам да знам, преди да наместят друг мъж при моята половинка. Тя е привлекателна, самотна и уязвима. Тайгър се отнася добре с хората и ги познава много по-добре, от нас. А и той няма да бъде първият мъж, който се е заклел да стои далеч от човешките жени, а в крайна сметка свърша обвързан с една от тях. Ще сложи ръце върху нея. Как ти се струва това? Друг мъж да докосва женската, в която си посадил семето си.

Брон се изстреля от стола.

— Това няма да се случи!

— Не мисля, че ще го позволиш. Аз съм твой приятел и не искам да я загубиш заради друг мъж, дори ако той е добър.

— Аз съм по-добър и тя е моя! — Брон стисна юмруци. — Обади се на Тайгър и му кажи, че ако я докосне, ще му се наложи да бяга бързо и надалеч. Много надалеч.

Той се втурна към вратата, но чу зад гърба си смеха на Бийстъл.

— Иди при нея! Покажи й на кого принадлежи. Радвам се, че никога няма да се забъркам с човешка жена. Те просто не заслужават. Тя трябваше да избере теб да се грижиш за нея, а не друг мъж.

— Млъквай! — изръмжа Брон, отваряйки вратата.

— Може би имаш нужда от инструкции относно секса? Май беше доста отдавна и си забравил как да се харесаш на една жена?

Брон изрева, бесен на приятеля си, че изобщо е предположил подобно нещо, и хукна.

Хотелът не беше далеч и той искаше да стигне бързо при Бека. Ако Тайгър вече се бе настанил, щеше да изхвърли мъжкия, заедно с вещите му през прозореца. Харесваше Тайгър, но мъжът щеше да умре, преди да му позволи да вземе неговата жена или се опита да отстоява това, което е негово.

След като Брон изхвръкна от стаята, Бийстъл посегна към телефона и набра един номер.

— Той е на път и много бърза. Надявам се това да свърши работа, Триша. Беше бесен.

* * *

Бека беше нервна. Нямаше определен час за пристигането на Тайгър, затова седеше на дивана и го чакаше. Единственият й опит да живее с Нов вид в едно жилище бе завършил катастрофално, като се имаше предвид, че я бяха отвлекли.

Непрекъснато размишляваше върху решението. Колко зле можеше да бъде положението? Разбира се, би било неловко да живее с непознат. Може би странно. Бебето ритна и тя разтри корема си. Знаеше, че ще се чувства по-добре, ако има някой около себе си. Мисълта, че може да припадне или да има нужда от помощ, я плашеше. Ако някой живееше в апартамента й, той щеше да бъде достатъчно близо, за да разбере, че е в беда.

На вратата се почука и тя се стресна. Изпита ужас, когато си помисли, че трябва да отвори. Щеше да даде най-доброто от себе си, независимо от това как щяха да се развият нещата. Почти се изкушаваше да се скрие в спалнята и да не реагира на почукването. Тайгър беше склонен да изпълни уговорката и тя знаеше, че най-вероятно не е доволен от създалата се ситуация. Застави се да стигне до вратата и да я отвори.

Вместо Тайгър, на прага стоеше Брон и изглеждаше много ядосан. Беше задъхан и кожата му лъщеше от пот. Ноздрите му пламнаха, преди да посегне към нея. Бека въздъхна тежко, когато ръцете му я стиснаха над лактите и краката й се отлепиха от пода. С голяма крачка, Новия вид влезе в стаята, като затвори с ритник вратата зад гърба си. Продължи навътре, докато стигна до дивана, където се наведе и нежно сложи младата жена да седне.

— Махай се от тук! — Бека изпъшка. — Ти…

— Млъкни! — изръмжа той. — Ще позволиш на Тайгър да живее с теб, но не и на мен! — озъби се злобно. — Трябва ти мъж, за да се грижи за теб? Това ще бъда аз!

Тя го изгледа свирепо.

— Не искам съквартирант, но ми казаха, че ми е нужен такъв. Напусни, Брон!

Той обгърна с едната ръка кръста й, а с другата я стисна отзад за косата. Разтвори с хълбоци краката й, придърпа я към ръба на дивана, падна на колене и се настани между обутите й в памучни панталони бедра. Присвитите му очи бяха съсредоточени върху устата й. Изръмжа гърлено.

— Отвори си устата за мен!

— Върви в ада!

Напрегнатият му поглед задържа нейния.

— Живял съм в ада преди и в момента съм там. Ще го убия, ако му позволиш да живее с теб! Ти носиш моето дете! Ако имаш нужда от мъж да ти даде нещо, ще го получиш от мен! Сега я отвори!

— Ядосан си. Защо искаш да си отворя устата? Това е твърде далеч от обгрижването.

— Бесен съм — изръмжа Брон. — Трябваше да помолят мен да се грижа за теб, вместо Тайгър. Той не е бащата. Той не е този, който се чифтосва с теб и те заплоди. Аз съм! Не ме харесваш точно сега и те разбирам. Не го правя за теб или за мен, а за нашето дете. Имаш нужда от постоянни грижи и аз ще бъда този, който ще ти ги осигури. Отвори си устата!

— Ти си негодник и каква е тази твоя мания с устата? — Бутна го по гърдите, но той я държеше здраво в обятията си, а тя не бе достатъчно силна, за да го принуди да я пусне.

Котешките му очи блестяха опасно.

— Отвори си устата!

— Защо?

— Искаш ли да те пусна?

— Да.

— Отвори си устата!

Бека затвори очи и се напрегна, не съвсем сигурна какво, по дяволите, бе решил да прави. Отвори уста и имаше чувството, че седи в зъболекарския стол, зяпнала за преглед. Остана така, докато чакаше да види какво ще направи Брон. Щеше да го ухапе, ако я наранеше по някакъв начин.

Той я притисна по-близо до себе си, докато гръдният му кош опря в гърдите и корема й. Тя усети дъха му върху лицето си, устните му покриха нейните. Езикът му облиза долната й устна, преди да нахлуе в устата й.

Не би трябвало да бъде изненадана. Опита да се отдръпне, но той се бе увил около тялото й, а дланта, стиснала косата й, държеше главата й неподвижно. Езикът му се заигра с нейния и предателското й тяло реагира, щом в съзнанието й проблесна споменът за целувките му, докато бяха затворени в клетката.

Когато страстта я стисна в юмрука си, тя го сграбчи за тениската и го целуна в отговор. Разнесе се тихо мъркане. Брон пусна косата й и плъзна длан по гърба й. Ръцете й се обвиха около врата му, щом дланите му се пъхнаха между тялото й и възглавницата на дивана. Обхвана дупето й и я вдигна.

Новия вид седна на пети и настани младата жена в скута си. Тя го възседна и дори през пластовете дрехи не можеше да пропусне усещането за напора на твърдия му член, който потърка клитора й, когато мъжът залюля бедра срещу нея. Изстена, моментално възбудена и го зацелува трескаво.

Стисна таза му между бедрата си, силните му ръце замачкаха задника й и задвижиха тялото й срещу неговото в еротичен ритъм, което имитираше полово сношение. Тя заби нокти в тениската му, искаше да го почувства отново в себе си. Безразсъдното желание да бъдат кожа до кожа стана почти непоносимо, както и копнежът да го има вътре в себе си.

Ръмженето и мъркането му направиха нещо с тялото й и тя се почувства така възбудена, както никога досега. Вкопчи се в дрехата му и опита да я разкъса, за да достигне до голата му плът.

Брон изглежда разбра, отскубна уста от нейната и те се вгледаха един в друг, дишайки тежко.

— Никой няма да те докосва, освен мен! — изръмжа тихо. — Никой!

Думите му проникнаха дълбоко в душата й и я оставиха безмълвна. Дори не знаеше как да реагира. Внезапно той освободи дупето й и, извивайки гръб, с един замах съблече фланелката си. Очите й се впиха в голия му мускулест торс. Можеше да го съзерцава още дълго, но той захвърли настрана дрехата и обхвана лицето й в шепи, за да плени устата й отново.

Бека изстена, когато я целуна с настоятелност, породена от неговото отчаяние. Посрещна страстта му с отворени обятия. От прекалено дълго време копнееше да бъде отново в ръцете му — хормоните й бяха извън контрол, желанието й за секс победи. Обви с ръце врата му, пръстите й трескаво зашариха по горещата му кожа, ноктите й одраскаха гърба му, за да го подканят. Прилепи гърди към твърдата стена на гръдния му кош и издутината на корема й твърде силно се притисна към тялото му. Мъжът се изви леко и направи място на малката могилка, за да не смачкат бебето вътре. Тя отчете съвсем бегло този факт, но остана доволна, че поне един от тях беше в състояние да помни, че трябва да бъдат внимателни.

Брон демонстрира своята сила, като стана от пода, без да я изпуска от ръцете си, и закрачи. Младата жена се вкопчи здраво в тялото му, изобщо не я интересуваше къде ще я отнесе. Искаше само него и устата му, за да я целува. Той я хвана за бедрата, повдигна я нагоре, за да може лесно да обвие крака около кръста му.

Когато спря да се движи, откъсна уста от нейната и Бека издаде лек стон на недоволство. Отвори клепачи и се взря в невероятните му очи. Той тихо измърка.

— Дръж се.

Дори и да искаше, не можеше да се увие около него повече от това — ръцете й бяха около врата му, нозете й около кръста му. Усети, че той се навежда и тежестта й почти я откъсна от него. Мускулите в крайниците й се напрегнаха. Тогава почувства как гърбът й опира в мекия матрак и разбра, че я е отнесъл в леглото.

— Пусни ме.

Младата жена се поколеба, но го направи. В секундата, в която го освободи, вече й липсваше. Той се отдръпна и бързо изу обувките си, като в същото време хвана дънките си за колана. В стаята се разнесе звук от свалянето на ципа им и Бека разбра, че ще правят секс. Сърцето й заблъска лудо от вълнение и тя прехапа устни.

Можеше да му откаже, но не искаше. Брон беше най-сексапилният мъж, който бе виждала през живота си. Спомените как проникваше в нея, я преследваха почти всяка нощ; Новия вид участваше във всяка една фантазия, която имаше. По дяволите, дори мастурбираше, като си представяше, че той я докосва, вместо собствените й пръсти.

Почувства се огромна и непохватна с бременността си, но избута това усещане за несигурност далеч в съзнанието си. Той бе помогнал тялото й да се намира в сегашното си състояние и носеше половината вина. Щом тя трябваше да гледа стриите в огледалото, то и той трябваше да се примири с тях. Изпитваше болка от копнежа ръцете му да я докосват и прегръщат. Брон изглеждаше повече от готов да задоволи потребностите й.

— Ще бъда внимателен — обеща той, докато смъкваше панталоните си. Не носеше бельо. — Няма да ти навредя.

— Не започвай с тези глупости — предупреди го тя. — Спри да говориш и ми помогни, преди да възвърна здравия си разум и да осъзная, че това, което правим, е огромна грешка.

В очите му проблесна гняв, но изобщо не я интересуваше дали му харесва да чуе истината. Изви тяло, в опит да се измъкне от блузата си, но разбра, че трябва да седне, за да може да я съблече. Брон имаше друга идея, когато се наведе напред и хвана дрехата й в ръце. С един замах я разкъса и я захвърли настрани.

Така или иначе, Бека не харесваше тази блузка. Тя подпря босите си крака на матрака и надигна ханша си. Брон мушна пръсти под колана на панталоните й и ги смъкна. Бикините й ги последваха и той ги пусна на пода. Погледът му я проследи, докато сваляше сутиена си. Хвърли и него настрани.

Изчерви се леко, знаеше, че не изглежда толкова секси, колкото преди. Дали намираше червените линии от разширяването на кожата на корема й за грозни? Те бяха фини, но забележими. Коремът й бе доста закръглен — беше по средата на бременността — и се надяваше да се е обръснала добре там долу. Вече не можеше да вижда слабините си, но се бе справила чрез напипване.

Брон отново измърка.

— Красива си така закръглена с моето потомство.

Думите му я накараха да повдигне вежди. Отвори уста, но сетне я затвори. Нямаше намерение да се докосва до този въпрос. По-скоро предпочиташе мъжът да я докосва.

— Брон? Смяташ ли да ме гледаш още дълго?

Погледът му се вдигна и той падна на колене. Ръцете му обхванаха прасците й и я придърпаха напред в леглото. Разтвори бедрата й. Тя заключи глезени около кръста му и се опита да го придърпа по-близо, толкова много го искаше вътре в себе си, че я болеше от това.

Той остави краката й и сложи длан върху долната извивка на корема й. Изпълни я отчаяние. Сега не е време да проучва формата на бременното ми тяло. Но мъжът не го направи, палецът му се спусна надолу и потърка възбуденото снопче от нерви.

— Да! — изстена тя.

Ръката му замасажира набъбналата пъпка и Бека ахна, щом пръстите на другата се плъзнаха по процепа на сърцевината й, заиграха се в нейната мокрота и един дебел пръст проникна в отвора й. Той го завъртя и започна бавно да го движи навън и навътре. Бедрата й се разтърсиха и стискаха по-здраво хълбоците му, опита се да го накара да влезе още по-дълбоко.

— Брон! — възкликна задъхана.

— Кажи, че си моя! — изръмжа той.

Очите й срещнаха неговите и тя прехапа устни. Колкото и да й се искаше да я доведе до върха, нямаше да се предаде толкова лесно. Плъзна длан по тялото си и опита да избута ръката му настрана. Предпочиташе сама да свърши, ако той искаше да играе тази игра.

Новия вид изръмжа, пръстът му се оттегли от женствеността й и ръката му стисна китката й. Дръпна я и я премести достатъчно близо до долната част на корема си, за да може да дразни слабините му. Погледна надолу и намести бедрата си, като палецът му продължаваше да си играе с клитора й, доближавайки я до оргазма. Дебелата глава на пениса му докосна отвора на тялото й. Новия вид срещна дръзко погледа й и тласна напред.

— Моя си! — Изръмжа думите. Цветът на очите му сякаш потъмня. — Моя си, Бека! Никога не го забравяй!

Членът му се заби дълбоко в стегнатите й дълбини. Увеличи темпото, като запази постоянен ритъма, с който пръстът му кръжеше над снопчето от нерви. Бека отметна глава, той пусна китката й, хвана я за дупето и засили тласъците. Пръстите й се забиха в покривката, защото започна да се плъзга назад. Той раздвижи и коригира положението на бедрата си, вземайки я под нов ъгъл и намери точното място, което я накара да се задъха и да изкрещи името му.

— Моя! — изръмжа за пореден път. Членът му влизаше и излизаше, триейки онова място. — Кажи го!

Бека поклати глава. Тя не беше негова. Нямаше да му достави това удоволствие.

Новия вид оголи зъби и спря да се движи. Бедрата и палецът му замряха, оставяйки я да виси между ада и рая. Клиторът й пулсираше, слабините я боляха, цялата беше напрегната — толкова близо беше до върха.

— Брон! — Едва си поемаше дъх. — Не спирай!

— Ти си моя! — изръмжа той. — Моя си, Бека! Искам да знаеш кой прониква в тялото ти и те кара да се чувстваш добре. — Тласна силно в нея и пръстът му притисна клитора.

Бека отметна глава, когато Брон влезе още по-дълбоко. Това не й причини болка. Това беше най-прекрасното чувство на света. Изпълни я цялата, заравяше се все по-дълбоко и по-дълбоко в недрата й, докато беше сигурна, че не може да поеме повече от него, но той се оттегли само за да забие отново. Бека стисна покривката и се замята в екстаз, извивайки ханша си срещу него.

— Толкова си красива! — каза дрезгаво и забърза темпото.

Младата жена скимтеше и стенеше, мускулите й се стегнаха в очакване. Извика, когато интензивното удоволствие заля цялото й същество. Беше толкова силно, че не можа да се спре и името му се изплъзна от устата й.

Брон изрева. Звукът прогърмя из цялата стая и той се заби в тялото й — последен, дълбок тласък. Топлата му сперма я изпълни. Притисна хълбоци в задника й, за да се зарови в нея толкова дълбоко, колкото бе възможно. Тя дишаше тежко, напрежението отшумяваше.

Ръцете му се плъзнаха по гърба й и я повдигнаха да се изправи, без да излиза от тялото й. Тя отвори очи, когато усети, че я слага да седне на ръба на леглото.

— Целуни ме — настоя Брон.

Бека прокара език по долната си устна. Мъжът шумно простена, докато я наблюдаваше. Устата му се наклони и пое нейната. Тя му отвърна, приветствайки нежната целувка и се сгуши в него, когато я притисна към себе си с двете си ръце. Щом приключи с целуването, той вдигна глава.

Погледите им се срещнаха и задържаха, изучавайки се един друг. Брон проговори пръв.

— Аз съм твоят мъж — изръмжа тихо. — Никой друг няма да се грижи за теб, освен мен. Ще пребия всеки мъжкар, който се опита. Може да не искаш да претендирам за теб, може да отказваш да бъдеш моя половинка, но това не можеш да ми откажеш, Бека. Ще бъда на твое разположение по всяко време. Само аз ще живея при теб. Само аз ще те докосвам. Само моите устни ще те целуват.

— Брон — тихо произнесе името му. — Вече знаем…

— Не сега. Не спори с мен след това, което споделихме.

Тя затвори уста, съгласна, че моментът не бе подходящ да води битка с него — все още се чувстваше топла и удовлетворена.

С израз на съжаление, той бавно излезе от тялото й и й помогна да се изправи. Младата жена не се възпротиви, когато Брон отметна покривката, нежно я бутна да легне и я зави. Седна на ръба на леглото и се взря в нея. После протегна ръка и погали корема й през завивката.

— Заспивай — нареди й тихо и поклати глава. — Почини си. Сънят е полезен за бременните жени. Има нещо, за което трябва да се погрижа, но ще се върна след няколко часа.

Бека искаше да знае какво ще прави и защо смята, че може да й нарежда да спи, но той изведнъж се наведе и я целуна по челото.

— Позволи ми да се грижа за теб, красавице. Нуждая се от това. Ще се върна и ще ти донеса още храна. Знам, че си яла скоро, защото подуших, когато влязох. Затвори очи и си почивай.

Бека затвори очи и усети как матрака се надигна при неговото ставане, чу го да се облича. Погледна през полуспуснатите си мигли, когато затваряше ципа на дънките си.

Брон бавно излезе от спалнята. Секунда по-късно се чу как входната врата се затвори след него. Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги изтри.

Какво, по дяволите правя? Нямаше отговор на този въпрос.

* * *

Брон отвори вратата към коридора и огледа тримата притеснени офицери от Новите видове. Затвори зад себе си, шмугна се покрай своя приятел, за да напусне сегашния дом на Бека, и прецени ситуацията. С ръце на гърдите и заплашително изражение, Бийстъл беше застанал пред прага с гръб към апартамента на Бека, за да блокира влизането на охраната вътре.

Брон изви вежди, когато Бийстъл му намигна.

— Искаха да нахлуят в жилището, когато чуха, че се карате с жената. Опитах се да ги убедя, че нищо лошо не се е случило. Успя ли да заявиш правата си над нея?

Брон въздъхна.

— Тя е съгласна да използва тялото ми, но не иска да бъде моя половинка, все още.

Бийстъл поклати глава.

— Човешките жени са странни. Е, това е първата стъпка. Просто трябва да я убедиш. Звучеше като че ли се справяш добре.

— Нямам нужда от инструкции. — Брон се ухили.

— Добре е да го знам. — Приятелят му се усмихна в отговор.

— Отивам у дома да си приготвя една чанта с багаж. Ще се преместя при нея. — Засмя се. — Шокът й скоро ще избледнее и тя ще се ядоса, но е много сладка, когато е бясна.

— Упорит си. — Бийстъл отпусна ръце от двете си страни. — Ти ще спечелиш.

— Надявам се. В противен случай може би синът ми ще успее да я убеди да стане моя половинка, когато порасне достатъчно, за да разбира за какво става въпрос.

Смеейки се, Бийстъл избута офицерите надалеч.

— Виждате ли? Нещата са наред. Вървете си. — После се вгледа в другаря си. — Сигурен съм, че двамата ще имате много синове.

Брон си пое дълбоко дъх.

— Мога само да се надявам.