Лорън Донър
Брон (3)

Глава 3

Бека се събуди внезапно и се почувства дезориентирана. Трябваше й малко време докато осъзнае къде се намира. Намръщи се, когато си спомни голяма част от пиянския разговор с госта си и си обеща, че първото, което ще направи на сутринта, е да се извини на Брон. Погледна към часовника на нощното шкафче и установи, че е почти три сутринта. Шумът, който я беше събудил, се чу отново.

Тя сбърчи вежди и се заслуша в непрестанното лаене на Бумър, любимото куче на съседите. Не беше характерно за малкото кутре да вдига шум, особено посред нощ. Отметна завивката и стана от леглото. Прекоси стаята и повдигна леко завесата, за да погледне над оградата, която разделяше двора й от съседния.

От спалнята си на втория етаж можеше да види дома на Мел и Тина и се смръщи при гледката, която се откри пред сънения й поглед. Къщата бе ярко осветена — лампите светеха във всяка стая, което не беше нормално за никой от двамата. Съседите й бяха на прага на четиридесетте, всеки ден работеха от девет до пет и обикновено у тях светеха само по няколко крушки. Изглеждаше доста съмнително да са организирали голямо парти в средата на седмицата.

Бумър започна да лае неистово, после изквича, след което настъпи зловеща тишина. Сърцето на Бека се сви, тя се обърна, втурна се към гардероба и го отвори. Пръстите й опипаха горния рафт, намериха шнура и дръпнаха копринената торбичка. Младата жена бързо се върна обратно към прозореца с любимия бинокъл за опера на Брадли и го вдигна пред очите си, докато отместваше завесата с лакът. Една бърза настройка и къщата на съседите дойде на фокус.

Първоначално не забеляза нищо необичайно. Мел и Тина нямаха завеси или щори в задната част на жилището си. Къщите бяха твърде отдалечени една от друга, за да се притеснява някой за подобни неща. Всички дворове бяха огромни, така че хората, живеещи в квартала, имаха уединение, освен ако някой не ги наблюдаваше с бинокъл.

Холът беше празен. Премести бинокъла, докато кухнята дойде на фокус — все още не се виждаше никакво движение. После го насочи към хола, където Тина седеше на един стол. Беше трудно да се пропусне платиненорусата коса на жената, както и трескавото поклащане на главата й. Нещо сребристо проблесна върху челюстта й.

— Какво, по дяволите? — запита се Бека, объркана от това, което видя върху лицето на другата жена, но изведнъж разбра. — О, Боже мой! — Някой беше залепил устата на съседката й с тиксо. Трябваше да се обади на 911. Обираха ги!

Преди да понечи да се обърне, за да грабне телефона, видя как една огромна фигура, облечена в черно, влезе в стаята при Тина. Въпреки че беше с гръб към нея, по телосложението разбра, че това е мъж. Ръката му се вдигна. Тих пукот достигна до ушите й в момента, в който Тина падна назад в стола.

— О, мамка му! — процеди през зъби Бека. Лицето на съседката й го нямаше. Кървища и безформена маса с платиненоруса коса бе всичко, което остана от него. Крадецът беше убил съседката й, застрелвайки я в лицето.

Бека бързо се завъртя, хвърли бинокъла настрани и изтича към нощното шкафче. Кракът й се удари в леглото и тя едва не падна в тъмнината, но успя да стигне до телефона. Щом вдигна слушалката, вместо сигнала „свободно“, чу само тишина. Боеше се да включи лампата, не искаше да рискува да предупреди крадеца, ако случайно погледнеше към задния двор, щом светнеше осветлението. Почука по вилката няколко пъти. Проклетото нещо беше мъртво!

Не се паникьосвай, а мисли! Мобилният ми! Беше оставила чантата си на долния етаж, някъде близо до входната врата. Отвори леко чекмеджето, пръстите й потърсиха и напипаха студения метал и тя грабна пистолета. Усети тежестта в ръката си, да бъде проклета, ако оставеше онзи задник да убие и Мел също. Не знаеше дали още е жива, а на ченгетата им трябваха няколко минути докато пристигнат.

Препъвайки се, Бека тръгна да излиза от спалнята, удари се в стената до вратата, напипа дървената повърхност и рязко я отвори. Пренебрегна ключа за осветлението в коридора, знаеше, че крадецът може да види светлината, ако погледнеше през прозорците без завеси към нейния двор. Ридание се откъсна от гърлото й.

Опита се да запази самообладание, докато минаваше през тъмния коридор, но забрави за масичката и се удари в нея. Тихо изруга и се хвана за коляното. Закуцука и стисна здраво оръжието, за да не го изпусне.

Някакво движение я накара да ахне, когато черна фигура застана пред нея. Младата жена отвори уста да изкрещи, но си спомни, че Брон беше в дома й. Тъмната сянка стоеше пред стаята му. Обзе я облекчение, докато се приближаваше куцайки към него.

— Току-що видях как убиха съседката ми — прошепна тя. — Не включвай осветлението. Нападателят може да забележи и да избяга. Ще се обадя на полицията.

— Сигурна ли си?

— Той я застреля в лицето. — Бека си пое въздух и усети горещи сълзи да се стичат по бузите й. — Не чу ли звука от… — Задави се от ридание. — Тя е мъртва. Лицето й беше каша и имаше много кръв. Мобилният ми е долу в чантата. Телефонната линия в спалнята ми е прекъсната. Не искам онзи мъж да се измъкне. — Заобиколи го и се запъти към стълбите.

Внезапно две ръце я стиснаха за раменете.

— Телефонната линия е прекъсната?

— Да.

Новия вид изръмжа.

— Пусни ме. Трябва да се добера до мобилния и бъди внимателен, държа оръжие. Онзи задник няма да се измъкне. Ако се наложи, ще стрелям по шибаняка, за да го задържа, докато ченгета го арестуват.

— Колко души видя?

— Един. Пусни ме. Трябва да се обадя в полицията и да отида у съседите, преди онзи да избяга.

— Не те ли безпокои факта, че телефонът е прекъснат и съседката ти е убита? — Гласът му бе тих. — Стой тук! Имам мобилен в стаята си. Не мърдай!

Младата жена се облегна на стената, осъзнавайки, че емоциите й бяха объркани от съня и шока, и вероятно не беше блестяща идея да прескочи през оградата и да се изправи с пистолет пред крадеца. Докато онзи не знаеше, че някой го е забелязал, щеше да се бави с обирането на къщата, а тя още не беше видяла Мел. Съседката й или беше при Тина, или вече бе мъртва.

— Добре.

Ръцете му я пуснаха и той влезе в стаята. Стиснала пистолета, Бека остана на място, опитвайки да се стегне. Избърса сълзите си и се успокои достатъчно, за да осъзнае, че все още е малко пияна и Брон беше прав. Най-важно бе да се обадят на полицията. Тихият глас на Вида успокои опънатите й нерви, когато се приближи до нея. Тъмната му фигура се спря на сантиметри.

— Изпрати полиция и помощ! — нареди на някой той, след което слабата светлина на дисплея угасна, щом прекрати връзката. — Свързах се с моите хора, скоро ще ни изпратят помощ.

— Дай ми телефона си. Трябва да позвъня на 911.

— В момента се обаждат. Ще ни изпратят и подкрепление.

— Не се нуждаем от подкрепление. Дай ми мобилния си. Полицията трябва да отиде в къщата на Тина. Мел е там, може би е още жива. Дай ми телефона си. Няма да допусна да му се размине на онзи. Те трябва да го хванат, а аз съм все още малко замаяна. Искам да отида там и да изпратя копелето в ада, както направи с Тина, но най-вероятно ще отида в затвора за убийството му, защото съм пила. Не мога да повярвам, че това се слу…

— Замълчи! — тихо изръмжа Брон.

— Знам, че…

Едната му ръка запуши устата й и той я завъртя, като придърпа тялото й плътно към себе си. Другата му ръка обгърна кръста й и дъхът му погали ухото й. Дългата му коса гъделичкаше рамото й.

— Има някой на долния етаж — прошепна Новия вид.

Обхвана я ужас… но може да беше баща й. Вероятно бе чул лая на Бумър или пукота от стрелбата на пистолета. Бумър никога не вдигаше шум през нощта, а изстрелът бе прозвучал доста слабо, но баща й беше експерт по оръжията. Той знаеше как звучат всички те при изстрел и щеше да го идентифицира незабавно.

Щеше да дойде първо да я провери, въоръжен, тъй като спеше с оръжие в чекмеджето на нощното си шкафче. По дяволите, той бе сложил пистолета в чекмеджето й, в случай че някой проникнеше в къщата й. Беше винаги зареден, с пуснат предпазител, готов за стрелба. Искаше да каже на Брон, че може би е баща й, но ръката му върху устата й пречеше.

Младата жена подскочи, когато от първия етаж се разнесе шум, един такъв странен, който никога преди не беше чувала и нямаше представа какво може да го е предизвикал. Беше един вид тих моторен шум, след което се чу слабичък звук, и това не беше на добро. Баща й може би се качваше нагоре по стълбите, за да я търси. Сигурно се бе поболял от тревога и сега идеше като разярен бик да я защити.

Сърцето й забърза ритъма си, когато осъзна, че там долу човекът, който издаваше шумовете не беше баща й. Ръцете на Брон около нея се стегнаха. Пръстите на краката й се отлепиха от пода, когато я повдигна и заотстъпва назад в стая.

— Не издавай нито звук — прошепна й.

Бека стисна силно устни, щом ръката му освободи устата й. Той затвори много тихо вратата на спалнята и я заключи. След това се раздвижи, завъртя се бързо, при което на нея й се зави свят, вдигна я още по-високо и краката й докоснаха леглото, докато минаваха покрай него, за да влязат в малката баня.

— Надушвам четирима мъже вътре в къщата ти — говореше тихо, така че само тя да го чуе. — Подуших също и кръв, но мисля, че е от животно. Искам да седнеш на пода в ъгъла и да бъдеш много тиха и кротка. Не издавай никакъв звук. Разбираш ли ме? Кимни, ако е така. Не говори и гледай да не ме застреляш случайно. — Спря за момент, едната му ръка се обви около нейната и той издърпа пистолета от изтръпналите й пръсти. — Аз ще взема това. Ти все още си пияна.

Младата жена кимна, нямаше представа откъде той знае всичко това, но не смяташе да протестира.

Брон я пусна да се плъзне по тялото му, после се чу лек метален звук, когато постави оръжието на пода. Двете му ръце я стиснаха и я обърнаха с лице към него, преди да я пуснат и да обгърнат главата й. Той нежно я натисна, подканяйки я да седне долу.

Дланите й докоснаха топлите му голи гърди и Бека се притисна към тях, за да спре треперенето си. Адреналинът и алкохолът, който все още бе в кръвта й, правеха движенията й нестабилни. Тя се сниши, ръцете й се плъзгаха по кожата му, докато стигнаха до памучното му долнище. Младата жена осъзна, че при всякакви други обстоятелства, това вероятно би било неприлично, когато клекна пред него и лицето й се намери на едно ниво със слабините му.

Гърбът й се опря в стената, което я накара да осъзнае, че той я е оставил в ъгъла близо до мивката и стенната поставка за хавлии. Брон я пусна и отстъпи назад. Тя повдигна глава, въпреки дръпнатите пердета в стаята едва различи движенията на тъмната му сянка, докато не стигна до вратата, където слабата светлина от външното осветление на голямата къща — баща й винаги го държеше включено — го освети.

Бека се сви в ъгъла, усети, че тениската, с която спеше, се е събрала на кръста й и краката й са оголени. Ако лампата беше включена, Брон щеше да види бельото й, а унижението щеше да е пълно с непристойната поза, която бе заела. Но въпреки това не се помръдна, страхуваше се, че ще падне или ще издаде някакъв звук. Помощта идваше и Брон беше наблизо. Не беше сама.

Новите видове имаха невероятен слух и отлично зрение в тъмното. Баща й го бе споменал веднъж. Освен това имали обоняние като на ловджийска хрътка. Точно така го бе нарекъл. Беше казал, че повечето от тях можели да подушат неща, които другите не могат. Брон заяви, че е подушил четирима мъже в къщата й.

Откъде знае, че са мъже? Прехапа устни, за да не зададе въпроса шепнешком. Беше подушил и животинска кръв. Бумър. Кучето беше издало онова ужасно квичене, преди лаят му да спре. Дали беше доловил кръвта на Бумър? Тази мисъл я накара да изтрезнее.

Бека продължи да се взира в призрачната фигура на Брон, проследи го как се наведе, грабна нещо изпод леглото и се върна в банята. Застана там, сякаш я пазеше, и това я накара да се почувства по-добре, докато до ушите й не достигна тих скърцащ звук. Знаеше, че това е третото стъпало, от горе надолу. То винаги издаваше този звук, когато се стъпи върху него, а това означаваше, че някой се качва по стълбите.

Нямаше никаква логика. Защо убиецът на Тина беше в къщата й? Брон каза, че е подушил четирима. А щом той го твърдеше, значи бе истина. Мъжът, който уби Тина, не можеше да проникне толкова бързо в дома й, което предполагаше, че са най-малко петима. Може би бяха група крадци, набелязали квартала. Искаше да предупреди Брон, но се боеше да не издаде звук.

Изведнъж вратата на спалнята се отвори с трясък, нещо беше ударило силно по нея. Навсякъде се разхвърчаха трески и Бека сложи ръка на устата си, за да заглуши писъка. Подскочи назад и притисна гръб плътно към стената, но успя да задържи ужасения си поглед върху Брон.

Той не помръдна, звукът изглежда не го стресна, но след това нещо падна на дървения под. Каквото и да бе, звучеше като метал и се затъркаля с отличителен звук. Това накара едрия Вид да се раздвижи. Той бързо се изправи на крака, завъртя се и очите й се разшириха, когато тялото му притисна нейното, преди още да осъзнае какво се случва.

Въздухът излезе от дробовете й от силата, с която тежестта му се стовари върху нея. Тя падна на пода на хълбок, а тежкото му тяло безжалостно я смачка, когато я покри. Силен, оглушителен взрив проряза като с нож главата й и я заслепи ярка светлина, въпреки че клепачите й бяха затворени. Подът се разтресе под нея от силата на каквото и да бе избухнало там.

Ревът, който излезе от Брон, я оглуши допълнително, тъй като устата му беше на сантиметри от ухото й, после той се претърколи от нея. Тежестта вече я нямаше върху тялото й, Бека отвори очи и с усилие напълни дробовете си отново с въздух. Забеляза как Новия вид енергично се спусна към вратата на банята, тъй като осветлението в спалнята беше включено. Близо до тавана се стелеше дим. Беше бял и се разнасяше бързо.

Брон откри огън, звукът от изстрелите я накара да трепне. Тя зяпна при вида на гледката, която той представляваше — гол, само с тъмносиво долнище, стиснал Берета в ръка. Дулото проблясваше при всеки изстрел. В бъркотията някой изкрещя. Младият Вид изрева отново, яростно и страховито, и бързо се шмугна обратно в банята.

Странни метални неща се забиха във вратата близо до него. Най-малко шест от тях, по няколко сантиметра дълги, пронизаха тънкото дърво. Брон скочи напред, хвърли огромното си тяло върху леглото и отново откри огън. Но успя да възпроизведе само два изстрела или оръжието беше засякло, или патроните бяха свършили.

Бека се задъхваше, твърде шокирана, за да се движи. Очите й се разшириха от ужас, когато трима мъже, облечени в черно, изведнъж се нахвърлиха върху Новия вид. С помощта на краката си, той запрати нагоре единия от тях. Тялото на нападателя се удари толкова силно в тавана, че се разхвърча мазилка, след което то се строполи на ръба на леглото и падна на пода.

Раздвижи се!, изкрещя умът й и някак си тя успя да се помръдне. Крайниците й тежаха, не се подчиняваха на мозъка й, а ушите й пищяха от изстрелите. Беше замаяна, докато се опитваше да се надигне и удари болезнено дланта си в ръба на мивката, пръстите й докоснаха метал. С много усилия успя да се изправи. Обърна глава и погледна към Брон.

Още един от нападателите беше захвърлен през вратата на спалнята в коридора. Брон изви тяло, преметна крака и за миг скочи от леглото, сега то стоеше между него и вратата на стаята. Той отстъпи назад, изръмжа яростно, после изрева. Пръстите му се извиха като на хищник, и той оголи остри зъби. Мъжът, който се удари в тавана седна, после с мъка се изправи на крака.

Бека стисна пистолета, олюля се и с препъване се приближи до вратата на банята, като сложи пръст на спусъка. Брон беше беззащитен без оръжие, хванат в капан между леглото и прозореца, с лице към опасността. Тя знаеше как да използва пистолета и, по дяволите, щеше да го направи. Баща й я бе учил никога да не стреля, освен ако не е готова да убива. А тя беше.

Почти беше стигнала до вратата, когато глупавото копеле, което току-що бе станало от пода, се опита да нападне Брон отново. Тя замръзна, докато гледаше как Вида помете с голямата си ръка човека в черно — удари го в гърлото, а с другата силно го блъсна назад. Мъжът полетя към нея.

Нещо топло и мокро опръска лицето й, когато тялото му рухна на пода между леглото и вратата на банята. При падането главата на нападателя се обърна към нея и нямаше начин тя да не забележи обезобразеното му лице раздрано от ухото до устата. Очите на непознатия бяха широко отворени и уплашени. Той премигна. Кръв се стичаше от грозната рана и се събираше на пода под устата му. От гърлото му излезе хриптящ звук и безжизнените очи на мъжа се приковаха в Бека, след като той пое последния си дъх.

Времето сякаш спря. Беше нереално, твърде шокиращо за нейното съзнание и движенията й замряха, докато кръвта на мъртвия бавно потече по пода, почти докосвайки пръстите на краката й. Това я върна към действителността. Бяха минали само секунди, когато осъзна, че мокротата по лицето й също е кръв.

Нещо метално удари в дървения под в съседната стая и се претърколи. Бека се извъртя и приклекна, опитвайки да се защити от зашеметяващата граната. Беше сигурна, че именно тя е източникът на звука. Брон отново изрева, но тя не можа да чуе нищо от силната експлозия, която разтърси спалнята и сякаш прониза мозъка й. Дори и с гръб към взрива и силно стиснати очи, беше заслепена за втори път от бяла, изгаряща светлина.

Младата жена успя да запази равновесие, осъзна се бързо, и се завъртя, като се изправи. Повдигна пистолета с изтръпналите си ръце към вратата и зяпна при вида на Брон, проснат неподвижно върху част от леглото. Той бе паднал на колене, като горната част на тялото му лежеше върху матрака, а косата му се бе разпиляла върху чаршафа. Новия вид не помръдваше, но тя забеляза лекото повдигане на гърдите му, което бе сигурен признак, че все още диша.

Някой застана на прага на банята, като закри Брон от погледа й, и тя залитна назад. Човекът бе облечен в черно, лицето му бе покрито с маска и очила скриваха очите му. Те бяха кръгли и тъмни, не като приспособленията за нощно виждане, а по-малки. Ръката й трепна, но Бека успя да задържи пистолета насочен към него.

— По-полека! — грубо каза мъжът. Ръцете му бавно се вдигнаха нагоре — право напред и тя видя странното оръжие, което той държеше. Никога преди не бе виждала такова. То беше масивно, с широка цев, по-дълъг вариант на пистолет, с кръгъл цилиндър в основата си. Бека погледна към металните неща, стърчащи от вратата, преди вниманието й рязко да се насочи към покритото му лице. Това чудо беше изстреляло тези неща. Знаеше го, макар и не какво представляват.

— Не мърдай! — Гласът й трепереше. — Ще стрелям!

— По-полека! — повтори непознатият, без да мръдне дори и един мускул. — Нямаш никакъв шанс да оцелееш, ако ме убиеш. Натисни спусъка и хората ми ще те пречукат. Разбираш ли ме?

Обхвана я ужас. Знаеше, че има още от тях, че той не блъфира, но те бяха убили Тина. Щяха да убият и нея. Мъжете не бяха крадци. Истината я прониза бързо и болезнено. Те бяха облечени като хората на баща й, когато отиваха на тайни операции. Беше виждала достатъчно дрехи в прането на баща си, за да познае военните униформи, когато ги види. Какво, по дяволите, става тук?

— Дойдохме за Новия вид — продължи непознатият с нисък и спокоен глас. — Това е всичко. Пусни пистолета, госпожо. Ти не си нашата цел.

— Не можете да го отведете — отвърна тя с малко по-твърд тон. — Не съм глупава и няма да сваля пистолета. Не бих пропуснала. — Бека коригира целта си, за да разбере мъжът, че го е насочила право към центъра на черепа му. — Кажи на хората си да се разкарат или ще се наложи да чистя мозъка ти от стената в продължение на седмици. Вече се обадих на 911. Полицията трябва да е тук всеки момент.

— Мамка му! — изсъска мъжки глас от другата страна на стената, което й подсказа, че още един нападател е на сантиметри от вратата, в близост до задника, който изпълваше рамката на вратата на банята.

— Кажи на твоя човек да се отдръпне. — Пръстът й върху спусъка се затегна. — Изплашена съм, направо ужасена, по дяволите, и мога да те застрелям, ако забележа и най-малкото движение.

— Назад! — заповяда мъжът, който изглежда бе водач на групата. — Тя има Берета, насочена право в главата ми.

— И знам как да я използвам — увери го Бека. Погледна в празното пространство между главата на човека и вратата и видя, че Брон лежи все още неподвижен. Вниманието й се фокусира върху нападателя. — Движи се изключително бавно и пусни оръжието.

Ръката му се разтвори и странното оръжие тупна върху мъртвеца на пода.

— Ченге ли си?

— Не, но няма да пропусна.

— Ти да не си му охрана? — Той прочисти гърло си.

— Не, но ще те убия, за да го защитя. Няма да го отведете. Нареди на хората си да напуснат къщата ми, но без да мърдаш. Ти си моята застраховка, че те няма да предприемат нещо глупаво. Ако го направят — си мъртъв.

— Твоята къща? Той живее с теб?

— Млъкни и направи това, което ти казах. Заповядай на мъжете си да се разкарат.

Непознатият се поколеба.

— Добре. — Пръстите на разтворената му длан направиха вълнообразно движение.

Бека се отпусна леко, беше грешка от нейна страна да си помисли, че със сигнал на ръката той мълчаливо е наредил на хората си да напуснат. Вместо това куршуми надупчиха стените. Тя натисна спуска и се хвърли на пода.

Върху гърба й се стовари тежко тяло. Така я смаза, че дори не можеше да изкрещи от болка, а пистолетът бе изтръгнат от пръстите й. Който и да бе паднал върху нея, се отмести леко, ръката му болезнено се уви около косата й и опъна насила главата й назад. Бека си пое дълбоко въздух, след това изпищя.

В гърба й се заби лакът, от болка гласът й секна и тежестта се вдигна от нея. Младата жена забеляза пистолета си близо до тоалетната, твърде далеч, за да го грабне, преди да бъде брутално изправена от грубата ръка, стиснала косата й в основата на врата. Тя залитна, сграбчи ръката, покрита с ръкавица, и осъзна, че е пропуснала да убие кучия син, докато й говореше.

— Не уцели с няколко сантиметра, но успя да одраскаш бузата ми. — Гласът му звучеше ядосано. — Ще си платиш за това, кучко!

Блъсна я силно. Тя се удари в стената и простена. Обърна се, знаеше, че ще умре, но се помоли поне баща й да е извадил късмет със срещата си. Иначе, досега щеше да е чул от голямата къща експлозиите и стрелбата. Копелетата или го бяха убили, преди да нападнат дома й, или той прекарваше нощта някъде другаде. В противен случай щеше да й се е притекъл на помощ досега.

Тя се втренчи в кучия син, който я бе хванал. Почувства задоволство, когато видя разкъсаната материя на маската му, близо до ухото, и кръвта, процеждаща се от раната, която куршумът бе причинил. Надяваше се да му остане ужасен белег. Тя повдигна брадичка, изгледа го свирепо и сви пръсти в юмрук.

— Майната ти!

Още две фигури, облечени в черно, влязоха в банята. В ръцете си държаха същите странни оръжия и ги насочиха към нея. Единият от тях попита:

— Добре ли си, Ранди?

— Да — отвърна водачът им. — Успях да залегна, но тя одраска бузата ми.

Бека погледна нагоре и осъзна, че те бяха стреляли в стената, разделяща банята от спалнята, твърде високо, за да могат да уцелят там, където тя стоеше. Това я обърка, защото бе сигурна, че те се опитваха да я убият.

— Кои сте вие?

Внезапно Ранди посегна, сграбчи я за гърлото и я дръпна от стената, като стисна косата й отново. Главата й се отметна силно назад, когато я привлече плътно към себе си. Младата жена усети мириса на цигари в дъха, идващ от устата изпод маската му.

— Тя дали е от тях? — Един от мъжете пристъпи към нея.

— Не. Човек е. Сигурен съм. Не е Нов вид. Очите й са нормални.

Друг от нападателите влезе в банята.

— Получихме сигнал. Вторият екип току-що е засякъл полицията. Идват насам. Имаме четири минути.

— Мамка му! — процеди през зъби Ранди и блъсна Бека към стената. Докосна здравото си ухо и го потупа.

— Тук алфа куче. Имаме жена в банята на мъжкия. Очевидно тя го чука, защото призна, че това е нейната къща и двамата бяха заключени в стаята му. — Замълча за няколко секунди. — Жива е. Проверих, не е една от тях — човек е. — Отново пауза. — Разбрах. Ще я взема заедно с него. — Потупа ухото си и прекрати връзката.

Сграбчи отново Бека за косата, дръпна я рязко, и стисна гърба на тениската й, когато завъртя тялото й.

— Това е щастливият ти ден. Ще живееш. Мърдай. Ако се опиташ да направиш нещо, ще те нараня лошо. Заповядано ми е да те закарам жива, но никой не ми каза, че не мога да те накарам да страдаш.

Той я спря пред вратата на банята. Мъртвецът бе на сантиметри от босите й крака. Усети мокра топлина на пода като топъл сироп. Не погледна надолу, за да се увери, че стои в кръвта. Нямаше нужда да види, за да знае. Пристъп на гадене тръгна към гърлото й и тя се задави.

Ръката върху тениската й затегна захвата си и я разтърси.

— Ако повърнеш, ще ти счупя проклетата челюст.

Бека отчаяно се мъчеше да потисне гаденето. Тя гледаше безпомощно как двама мъже вдигнаха Брон от леглото, грабнаха го под мишниците и го повлякоха към вратата.

Кои са тези задници? Беше ужасена. Всяка една правоохранителна организация би се идентифицирала преди да нападне. Значи не бяха от тях. Може би са наемници? Младата жена се разтрепери при тази мисъл. Баща й й бе казал, че разликата между тях и войникът е в това, че войникът убива само когато е издадена заповед.

Още трима облечени в черно мъже, с покрити лица и коси, влязоха в стаята. Единият от тях извади странното на вид оръжие, прицели се в крака на Брон и стреля. Стреличката се заби в бедрото му, но той не трепна, все още беше в безсъзнание.

— Това е вторият път — въздъхна стрелецът. — Трябва да ги броим. Не искам да го убием. След петнадесет минути ще му бием още една доза.

— Майната му! — изруга друг тихо. — Дозата е ужасно голяма. Няма ли да го умъртви?

— Те имат висока поносимост към медикаментите заради всичките години на тестване и имат бърз метаболизъм. Не искаш копелето да се събуди, преди да сме го тикнали в клетката. Това ще бъде последната грешка, която ще направим в живота си.

— Не беше толкова трудно да го пипнем — изкиска се Ранди. — Беше по-лесно, отколкото си мислех.

Мъжът, който бе изстрелял упойващата стреличка в Брон, поклати глава.

— Заради жената. Той не можеше да избяга, трябваше да се бие. Ако не беше тя, нямаше да можем да го хванем. Щеше да се измъкне през прозореца и да бъде на километри от тук, още преди да стигнем до стаята му. Беше заключил вратата и ни чакаше да атакуваме, за да я защити. Чул ни е, че идваме.

Бека се почувства ужасно. Брон нямаше да бъде заловен, ако беше останала през нощта в къщата на баща си. По дяволите!

— Да се махаме. Полицията скоро ще бъде тук. — Ранди я бутна по гърба. — Мърдай!

Стрелецът прибра масивния пистолет в кобура на бедрото си, пристъпи напред и хвана краката на Брон. Тримата го изнесоха от стаята, а Бека бе принудена да върви след тях. Ранди я държеше здраво, нямаше смисъл да се бори. Мъжете бяха твърде много, за да спечели. Очевидно бяха добре обучени и въпреки че баща й я принуди да изкара курс по бойни изкуства, тя беше реалистка.

Излязоха от задната част на къщата, където касата на плъзгащата вратата бе изтръгната от стената.

Занесоха Брон до оградата, разделяща двора й с този на Тина и Мел. Единият от тях пусна краката на Новия вид, изкачи се на зида, а другите двама вдигнаха отпуснатото му тяло. Далечният вой на сирени принуди Бека да се бори с желанието си да нападне Ранди. Можеше да го изненада и да избяга в тъмнината. Те нямаше да имат достатъчно време да я намерят, преди ченгетата да пристигнат, но можеше просто да я застрелят в гръб. Да я убият.

Бяха заловили Брон, защото беше отказал да я изостави и да избяга. Бека стисна зъби, когато задникът я бутна към стената. Тримата, които носеха Новия вид вече бяха преминали отсреща, извън полезрението й. Тя вдигна ръце, за да се хване за горната част на стената. Нямаше да остави Брон. Той беше упоен и безпомощен, а тя би могла да намери възможност да го спаси.

Никога не оставяй човек зад себе си. Това бе един от любимите девизи на баща й. Мамка му!

Нямаше намерение да изоставя Брон.