Серия
Новите видове (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 112 гласа)
Форматиране
in82qh (2015)

Както винаги, бих искала да благодаря на господин Лаурен за цялата му любов и подкрепа. Сърдечни благодарности на Кили Муун, не само за това, че е най-добрият критик, но и че обича тази поредица колкото мен. Специални благодарности на майка ми Дона, затова че винаги ме е насърчавала да чета. Книгите са невероятни творения, те ни откриват нови светове, водят ни към приключения и обогатяват нашето въображение.

Глава 1

Бека Оберто изгледа баща си и устоя на изкушението да изкрещи.

— Какво?

— Трябва да се преместиш при мен — сви рамене Тим. — След по-малко от час един мъж ще се настани в къщата ти. Застлах старото ти легло с чисти чаршафи.

— Не! — Младата жена яростно поклати глава и се облегна на колата си. Той току-що й бе заявил, че е дал съгласието си на някакъв човек да се нанесе в дома й, но къщата си беше нейна. — Не може просто да ми заповядаш да живея с теб или да даваш разрешение на някой да се настанява в дома ми. Дядо завеща голямата къща на теб, а тази за гости на мен. Непознатият е твой приятел, така че го покани в твоя дом.

— Не става. Той е, ъ-ъ, различен. Има нужда от собствено пространство, Ребека.

— Аз също. Не ме интересува колко е различен и в каква ситуация се намира. Няма да получи моя дом. Обичам те много, но съм на двадесет и девет, вдовица, и твърде възрастна, за да живея отново с баща си. — Тя си пое въздух. — Плюс това, ти ме побъркваш. Отнасяш се с мен сякаш съм десетгодишна, а и живея самостоятелно твърде отдавна, за да се върна отново към това. Няма начин, по дяволите. Достатъчно ясна ли съм? Дай му старата ми стая.

Тим Оберто се размърда и премести тежестта си върху другия крак.

— Той е Нов вид, Ребека. Има нужда от собствено пространство и за него ще бъде проблем близостта на главната къща до улицата. Казаха ми, че се нуждае от тихо място, иначе шумът от трафика ще го държи буден. Къщата за гости е чак в задната част на имота, а всичките дървета около нея я изолират достатъчно. На него ще му хареса. Обещах на НСО, че ще осигуря на техния представител безопасно и тихо пребиваване. За тази цел твоят дом е перфектен. Няма да е за дълго. Моля те!

Смаяна, Бека само изгледа баща си. Той оглавяваше някаква тайна оперативна група, която пряко работеше с организацията на Новите видове — НСО за по-кратко. Тя никога не се бе запознавала с Нов вид, но бе виждала някои от тях по телевизията и на снимки във вестниците. Баща й се опитваше да я държи настрана от работата си и тя предполагаше, че може би е опасна. Той бе работил за военните в продължение на двадесет и пет години, оттеглил се бе преди близо две и бе пристрастен към адреналина. Живееше, за да стрелят по него или той да стреля, по дяволите. Сега намираше и спасяваше Нови видове, които все още държаха в плен. Това бе всичко, което знаеше.

— Защо един от тях трябва да идва тук? Всички те живеят в Хоумленд или на север в Резервата. Не съм глупава, татко. Чета вестници и никой от тях не живее извън портите. Би било твърде опасно с всички малоумници, които ги преследват.

— Не е нужно да ти обяснявам, бебчо — намръщи се Тим.

— Ще трябва да го направиш, ако искаш да оставя един непознат да се настани в дома ми за известно време.

— Добре — отвърна баща й и изруга. — Спомняш ли си Джеси Дюпре?

— Лудата червенокоска? Разбира се. Тя е единствената жена в групата ти, виждала съм я няколко пъти, когато се събирахте на по чашка за сплотяване на колектива. Но какво общо има тя с този тип, който иска да живее в дома ми?

— Тя бе ранена по време на работа и трябваше да бъде заменена. НСО предложи един от техните хора да заеме мястото й. Джеси осъществяваше първия контакт, когато открием пленен Нов вид — жив затворник. Смятахме — аз мисля — че след като Джеси няма да е в екипа, по-добре някой от Видовете да поеме тази задача. Работата е там, че той или трябва да живее тук, или всеки път, при мисия, да изпращаме единствения ни хеликоптер да го взема. Така ще губим средства и ресурси, които можем да спестим. А и ще ни е под ръка, когато имаме нужда от него и трябва да действаме бързо.

Бека се замисли върху цялата тази информация.

— Затворници? Наричате ги затворници?

— А ти как би ги нарекла? Работата ми е да откривам затворени Нови видове и да ги освобождавам. Те не са там, за да се забавляват или да си играят. Те са затворници и по принцип ние трябва да се бием, за да ги освободим. — Той отново прехвърли тежестта си. — Както и да е, сега, след като се запозна със ситуацията, очаквам да се включиш в плана ми. Отивам да се преоблека, докато ти си събереш багажа. Ще дойда след петнадесет минути, за да ти помогна да се пренесеш. Гостът трябва да пристигне до час. — Тим спря и присви очи. — Искам да стоиш далеч от него. Това е заповед, Ребека Мари Оберто.

— Ето защо мама те напусна, и защо все още си сам осем години след развода. — Бека беше ядосана. — Не ми казвай какво да правя! Аз съм зряла жена. Ти се оправяй с плана си. Мога да говоря с всеки, с когото си поискам, дори и да изляза с него. Не приемам заповеди от теб.

— Няма да го направиш. — Гласът му стана дълбок и строг. — Аз съм твой баща и ще изпълняваш това, което ти наредя. Вече казах!

Очите й се разшириха от почуда. Сложи стиснатите си в юмрук ръце на кръста.

— Леле! Така ли? Казал си вече? Имам спомени от тийнейджърските си години и двамата знаем, че не минаха толкова добре за теб. Измъквала съм се от къщи много пъти, когато не ми позволяваше да водя собствен живот. Не се получи тогава, няма да успееш и сега да постигнеш това, което искаш, по дяволите. Вече казах!

— Дявол да го вземе, Ребека Мари. Престани да се държиш като дете.

— Чуй ме, татко. Бях омъжена и оцелях след като погребах съпруга си. Пораснах. Вече не съм бебето, чиито памперси понякога си сменял в редките случаи, когато си бил у дома между войните, в които нямаше търпение да участваш. Не се отнасяй с мен, сякаш все още съм дете. Обичам те, но се кълна в Бог, че ще спра да говоря с теб, ако продължаваш с тези глупости. Не съм един от твоите войници, които скачат щом им свирнеш. Да, ти каза, но и аз казах. Приеми го!

— Все още си ми ядосана, че не бях много покрай теб, докато растеше? Работех.

— Но винаги доброволно! Не си мисли, че не знам, че винаги си избирал най-трудните мисии, които да те държат за най-дълго време далеч от дома, само защото с мама не се разбирахте. Ти почти не се прибираше. Не съм ти повече ядосана, тъй като пораснах и го преодолях. Това, което ме вбесява, е, че теб почти те нямаше вкъщи, за да ми казваш какво да правя като дете, така че, какво те кара да си мислиш, че може да постигнеш нещо с подобни глупости сега? На твое място бих размислила отново. Престани да ми казваш какво да правя, къде да живея и с кого да говоря.

— Той е Нов вид, Ребека. Научила си достатъчно за тях, за да разбереш защо не искам да си близо до госта ни. Били са заключени през целия им живот, използвали са ги за експерименти. Те са затворници, които са били подложени на психическо и емоционално малтретиране. Никой не може да бъде напълно здрав в главата след това. Всички те са огромни и са били тъпкани с какви ли не гадости. Гостът ни е наполовина човек, наполовина животно. Ти си добре изглеждащо момиче и той ще го забележи. Не те искам близо до него и това е заповед, която ще изпълниш. Не трябва да говориш, нито да излизаш с него.

Е, това беше. Бека се засмя.

— Не ми заповядвай! Все още не съм казала, че може да остане в къщата ми. Разбирам защо е необходимо, но това не означава, че имаш право да даваш дома ми под наем или да ме караш да се върна отново при теб. Няма да стане!

— Ще направиш каквото ти казвам!

Доброто й настроение изчезна.

— Това е. Приключих. Ето ти план, към който е по-добре да се придържаш. Приятелят ти може да се настани в моята стая за гости — имам две. Ще му дам тази, преди спалнята ми. Нямам желание да живея в дома ти, така че не бих принудила друг да го направи. Докато е тук, мога да говоря с него, ако поискам. По дяволите, дори мога да излизам с него. Ще правя каквото си искам и ти не можеш да направиш нищо срещу това.

— Какво искате да правите с мен? — Гласът зад нея беше като дълбоко ръмжене.

Бека се обърна и огледа изумена притежателя му. Той наистина бе висок, правата му черна коса падаше върху широките му рамене почти до кръста като тежка копринена завеса. Трябва да бе с тридесет сантиметра по-висок от нейните метър и шейсет и пет. Котешките му сини очи срещнаха шокирания й поглед. Скулите му бяха изпъкнали, носът по-плосък от нормалното, а пълните му устни извити предизвикателно. Като цяло, изглеждаше необичайно добре и беше наистина огромен мъж. Косата му бе секси, което би могло да бъде само бонус.

Кожата му бе със златист тен и можеше да се види много от нея, тъй като носеше силно изрязан червен потник, опънат върху широкия му гръден кош. Яки, мускулести ръце бяха изложени на показ пред преценяващия й поглед. Мъжът изглеждаше като културист или стриптийзьор. Бека веднага си го представи как се движи в такт с музика и стомахът й се сви. Определено би пъхнала няколко долара в слиповете му.

Погледът й се плъзна по стегната му талия, към черните панталони, които обгръщаха масивни бедра и дълги крака. Те бяха от типа панталони, които много от хората на баща й носеха и тя би го помислила за военен, ако не беше очевидният факт, че той е от Новите видове. Запита се дали баща й или член от екипа му бе избрал облеклото на този тип. О, да, реши тя, определено искам да видя как съблича дрехите си.

— Вие сте пристигнали вече. — Тим Оберто не се опита да скрие раздразнението си. — Това е дъщеря ми, Ребека. Тя се изнася от къщата за гости, в която ще отседнете, докато сте тук. — Той пристъпи напред и подаде ръка. — Радвам се да ви видя отново.

— Аз съм Брон. — Погледът на огромния мъж се отмести от Бека, той пусна тъмносиния си брезентов сак на земята и се ръкува с баща й.

— Спомням си — изрече дрезгаво Тим. — Вие сте един от членовете на Съвета, запознахме се неотдавна по време на една среща. Не искам да бъда нахален, като се обръщам към вас по име, без първо да поискам разрешението ви. Не бях информиран дали сте си избрал фамилия.

— Не съм. Аз съм просто Брон.

Боже, това е той! Бека преглътна и пристъпи напред. Усмихна се на огромния мъж и реши, че е невероятно секси. Щеше да отнеме известно време докато свикне със странните му черти, но неговата привлекателност я плени. Подаде му ръка.

— Аз съм Бека Оберто. Приятно ми е да се запознаем.

Брон отново насочи вниманието си към нея и младата жена се взря в най-тъмните сини очи, които бе виждала. Те й напомняха за нощно небе, толкова тъмни, че дори и лек намек за синьо бе достатъчен, за да изглеждат ярки. Миглите му бяха изключително дълги и черни, също като косата. Котешката форма на очите му бе екзотична и красива. Бека бе толкова заета да изучава чертите му, че не забеляза, че нещо не е наред, докато той не се усмихна. Весело пламъче заигра в очите му, преди да погледне надолу.

Тя проследи погледа му и бузите й пламнаха. Беше забравила, че трябва да си стиснат ръцете, прекалено увлечена да го зяпа. Младата жена избухна в смях, хвана огромната му длан, като отбеляза колко топла е кожата му и почувства грубата й повърхност и мазолите по пръстите му. Погледът й улови неговия, докато се здрависваха.

— Извинявайте. Очите ви са невероятни.

Усмивката му се разшири.

— Да разбирам ли, че аз съм първият Нов вид, който срещате? Вие като че ли сте… очарована.

— Да, и да, очарована съм. Имате най-красивите очи, които някога съм виждала. — Въздържа се да не се намръщи, осъзна, че може би звучи идиотски, беше споменала два пъти очите му.

Захвата му върху ръката й се затегна, пръстите му обвиха цялата й китка и някаква непозната емоция проблесна в очите му.

— Благодаря ви, че го казахте.

— Може да я пуснете вече — процеди баща й през зъби. — Би трябвало да се здрависате, а не да се държите за ръце.

Бека се разсмя и освободи ръката на мъжа.

— Съжалявам. — Тя отстъпи крачка назад, като продължаваше да се взира в очите му. Не беше в състояние да откъсне поглед от тях.

— Няма проблем. Радвам се, че не ви плаша. Някои човешки жени са ужасени, когато ни срещнат, или замръзват на място и просто се втренчват.

Тя се бе втренчила. Мамка му! Усмихна се леко.

— Признавам си, виновна съм. Съжалявам. — Насили се да погледне баща си. Той изглеждаше вбесен, когато й отвърна с поглед.

— Иди си събери нещата и се премести в старата си стая веднага, Ребека.

Усмивката й се стопи.

— Татко, престани. Не съм на десет. Нека да не си крещим пред господин Брон. Първото му впечатление от нас няма да е добро, нали така? Трябва поне да му дадем възможност да се настани, преди да осъзнае, че сме семейство, което не функционира нормално.

— Налага се да се преместиш заради мен? — Гласът на Брон прозвуча объркано.

— Това не е проблем — увери го Тим, малко по-спокойно. — Къщата за гости, която е собственост на дъщеря ми, се намира в задната част на имота и е отдалечена от уличното движение. Има много дървета и е по-тихо. Заредил съм хранителни продукти и знам, че някой попита за размера на дрехите ви. Новата ви униформа ще бъде тук до няколко часа. За днес не е планирано нищо, тъй като искаме да ви дадем време да разопаковате багажа и да се приспособите към новите жилищни помещения, преди да започнете работа. Ще идвате с мен всеки ден. Ще ви вземам сутрин в осем. В случай че имате някакви въпроси или нужда от помощ, ще ви дам номера на мобилния си телефон.

— Чудесно — кимна Брон. — Благодаря, но съм сигурен, че ще се справя.

Тим посочи с пръст към голямата къща.

— Може да дойдете вкъщи с мен, докато дъщеря ми отиде да си опакова нещата. Не би трябвало да й отнеме много време.

Бека се обърна към баща си и го изгледа.

— Имам по-добра идея. Ще заведа господин Брон до къщата за гости и ще го разведа да разгледа наоколо. Може да започне веднага да се нанася в стаята ми за гости.

— Сега, Ребека…

Гърбът й се стегна, когато усети, че е на път да избухне, знаеше, че ще започнат да спорят отново, но мобилният му иззвъня. Спасена от звънеца. Въздъхна облекчено, когато баща й извади телефона от джоба, погледна към дисплея да види кой се обажда и тихо изруга.

— От работата е.

Бека му махна с ръка, цялото напрежение я напусна.

— Чао. Зная, че трябва бързо да отговориш. Строго секретни глупости и всякакви неща, които не бива да чуваме, че казваш на някого. — Обърна се и се усмихна на Брон. — Да тръгваме. Ще те разведа наоколо и ще ти покажа коя стая ще бъде твоя.

Младият мъж се поколеба, преди да се наведе и да вдигне брезентовия си сак.

— Благодаря. Оценявам помощта ти. Моля те, наричай ме Брон. Аз не съм господин.

Бека се усмихна на учтивите му маниери, докато вървеше надолу по пътеката, а той я следваше по петите. Баща й искаше да я накара да повярва, че мъжът е опасен, но тя ни най-малко не се чувстваше застрашена. Поведе го през портата, която разделяше имота и се усмихна, щом домът й се появи пред полезрението им. Къщата беше нейната гордост и радост.

— Ето я. Както виждаш, е на два етажа, малко е голяма за къща за гости, но дядо ми имаше много пари. Построи я преди двадесет години, след като брат му получи инсулт. — Тя замълча, почувства се малко като брокер на недвижими имоти, но пронизителният заинтересован поглед на Брон я накара да продължи. — Не искаше той да се възстановява в болница, затова нае хора да работят денонощно, за да я построят за рекордно кратко време. Изградиха я за пет месеца, което е доста бързо, но стана чудесна къща. Има три спални, три и половина бани и дори асансьор.

Черните вежди на Новия вид се повдигнаха, когато спряха в предния двор.

— Никога не използвам асансьора, но чичо ми беше в инвалидна количка и се нуждаеше от постоянни грижи. Две медицински сестри живееха с него и работеха на смени. Ето защо има допълнителна спалня, а не само две, както в повечето къщи за гости. Той живя тук шест години, преди здравословното му състояние да се влоши, след което постъпи в болница. Почина няколко седмици по-късно и къщата остана празна до смъртта на дядо преди четири години. Той я завеща на мен, а голямата къща остави на татко.

Младата жена тръгна отново, извади ключовете от чантата си, отключи входната врата, отвори я широко и покани госта да влезе пръв. Той поклати глава и с жест й показа, че тя трябва да мине пред него. Това я накара да го хареса още повече, влезе, погледна през рамо и забеляза, че мъжът едва мина през прага. Беше благодарна, че цялата къща имаше високи сводести тавани, така че той нямаше да се чувства като в капан с фигурата си, която бе по-висока от средния ръст.

Брон пристъпи вътре и спря. Погледът му обходи бавно всекидневната и Бека се запита какво ли ще си помисли за дома й. Огледа се и се зарадва, че наскоро бе чистила, навсякъде бе подредено. Най-накрая очите му срещнаха нейните и той се засмя.

— Това ще свърши чудесна работа. Благодаря. Домът ти е прекрасен и мирише приятно. Мога да доловя мирис на дърво и някакъв непознат лимонов аромат.

Тя си спомни, че Видовете имаха изострени сетива.

— Подовете са от паркет и има дърворезба в почти цялата къща. Дядо ми може да е искал да бъде бързо построена, но не е бил склонен да притупва нещата. Мирисът на лимон е от маслото, което използвам за полиране на подовете. То ги поддържа чисти и лъскави, без да са хлъзгави. Два пъти в годината наемам хора, които излъскват перилата на стълбите и вградените рафтове в хола. Работата е твърде много за мен, за да се справя сама.

Новия вид просто се взираше в нея, без да казва нищо. Тя кимна.

— Нека ти покажа и останалата част от къщата.

Брон я последва през кухнята и трапезарията. На първия етаж имаше още мокро помещение и малка баня. Холът бе последен. Бека го заведе горе и спря пред първата врата отдясно, където се намираше най-малката спалня с баня. Младата жена отвори вратата да му покаже кабинета си.

— Това е мое, но си добре дошъл да използваш компютъра.

— Почти не използвам такива неща. Все още се уча, но ти благодаря.

Тя се обърна, почти се блъсна в него и забеляза колко хубаво миришеше той. Ухаеше съблазнително и мъжествено, сигурно от афтършейва. Заобиколи едрото му тяло и отвори вратата от другата страна на коридора.

— Това ще бъде твоята стая, към нея има и самостоятелен санитарен възел. — Погледът й се насочи към леглото, преди преценяващо да изгледа мъжа от горе до долу. — Може би ще се наложи да си разменим креватите. Това тук е с нормален размер, но мисля, че ще имаш проблеми с него, понеже си доста висок. В моята стая имам „Краля на Калифорния“. — Огледа тялото му още веднъж. Кимна и срещна погледа му. — Определено ще трябва да спиш в леглото ми.

Очите му се присвиха и от гърлото му излезе тих звук. Това я изненада. Ако не бе сигурна щеше да си помислила, че той току-що тихо й е изръмжал. Разбира се, навярно бе чула погрешно, защото мъжът се държеше много любезно.

— Какво беше това?

— Прочистване на гърлото — обясни й тихо. — Извинявай. Значи трябва да си разменим леглата?

— Определено, освен ако не искаш краката ти да висят извън матрака.

— Тогава да ги разменим.

— Остави си чантата и ме последвай. Първо ще се уверим, че можеш да се побереш върху него. Ако не — съжалявам. Вероятно татко ще може да ти поръча по-дълго легло. — Тя излезе от стаята и го заведе до последната спалня, надолу по коридора. Влезе вътре и остана доволна, че бе оправила преди да отиде на работа — навик, формиран от това, че баща й е военен. — Ето. Мислиш ли, че ще успееш да се побереш?

Брон се втренчи в огромния матрак.

— Да. Благодаря ти.

Младата жена се усмихна развеселена от скованата му стойка, беше очевидно, че той се чувства неудобно в женствената й спалня.

— Може би първо искаш да легнеш, за да се увериш? Не ми се ще да ги местим, и след това да разберем, че не ти пасва.

Брон изрита обувките си и се качи върху матрака, без да каже нито дума. Леглото беше ниско, почти до пода. На пръв поглед му изглеждаше странно как ще лежи върху него, но след като изпъна гръб, краката му стигнаха почти до края. Ако легнеше малко по диагонал, щеше да спи много по-комфортно. Погледът му срещна нейния и той я дари със сексапилна усмивка.

По дяволите. Бека преглътна мъчително, помисли си колко невероятно привлекателен изглежда на фона на розовата й кувертюра. Червеникаворозовият оттенък го караше да изглежда сякаш по-мъжествен, ако това бе възможно. От гледката на това огромно, впечатляващо тяло, протегнато пред погледа й, й се прииска той да е без дрехи. В нея се надигна копнеж да се присъедини към него в леглото гола и стисна зъби, за да не въздъхне. Наистина се нуждаеше от секс, след като напълно непознат караше тялото й да се възбужда. Опита да бъде интимна с няколко мъже, с които бе излизала, но на края срещите й винаги завършваха с мисълта за покойния й съпруг Брадли, а чувството за вина я разяждаше отвътре. Но сега, когато вниманието й се насочи към тялото на мъжа, единственото, което я човъркаше, бе желанието да изпита здравината на новия си матрак с него.

— Чудесно.

Трябваше да си спомни, че той говори за размера на кревата, а не за стремежа й да му се нахвърли.

— Страхотно. Хайде да ги разменим.

Новия вид се претърколи грациозно и стана. Не им отне много време да разменят леглата. Когато приключиха, Бека погледна към кревата с кралски размери в стаята за гости. Беше някак прекалено голям за това пространство, но покрай матрака оставаше малка пътека, която позволяваше достъп до банята. Наведе се да свали чаршафите, искаше да му даде чисто спално бельо.

— Ще ти бъде доста тясно, но смятам, че може да се провираш без много усилия.

Брон изръмжа силно — един животински звук, който я изненада.

Бека извърна глава да погледне мъжа, само за да го намери на няколко крачки зад себе си, здраво стъпил на разкрачените си крака и с ръце, стиснати в юмруци от двете му страни. Прекрасните му очи бяха вперени в задника й, докато тя се навеждаше пред него. Спомни си последното изречение, което каза, засмя се и се изправи.

— Говорех за това, че можеш да минеш между леглото и стената, за да стигнеш до банята — усмихна се тя.

Брон срещна погледа й.

— А за какво друго би могла да говориш? — Повдигна вежди, скри ръце зад гърба си и зае отпусната стойка, която изглеждаше пресилена.

Младата жена се засмя.

— Не знаех, че си точно зад мен, когато го казах. Ти изръмжа, което ме накара да осъзная как точно са прозвучали думите ми и какво си си помислил. Предположих, че трябва да ти обясня за какво говоря, иначе това би прозвучало като покана за секс.

— Ти си много директна. — Очите му се присвиха.

— Да, така е. Оценявам това качество у хората. Спестява глупостите.

— И на мен ми харесва прямотата. В първия момент наистина го приех погрешно и мислено се съгласих с теб, че би било доста тясно. Ти си дребна. За секунда, докато се възхищавах на изваяното ти тяло, забравих защо никога няма да се докосна до човешка жена и изръмжах одобрително. Моят вид издава такива звуци, когато сме възбудени. Имаш хубава фигура. — Погледът му се насочи към гардероба в ъгъла. — Може ли да използвам гардероба и да подредя дрехите си в него?

— Разбира се. Празен е. Докато си тук, тази стая е твоя, така че — чувствай се като у дома си. — Направи пауза. — Може ли да те попитам нещо лично? Любопитна съм.

Вниманието му се върна на нея.

— Питай.

— Защо никога няма да се докоснеш до човешка жена?

— Учтивият отговор ли искаш или директния?

— Предпочитам директния.

Мъжът се поколеба, сякаш не беше сигурен.

— Няма да се обидя. — Тя се пресегна и рязко отсече черта с пръст върху сърцето си, като му се усмихна. — Не можеш просто така да заявиш подобно нещо и аз да не поискам да разбера защо. Малко съм любопитна, а и предвид това какъв е баща ми, има достатъчно тайни, които не ми е позволено да узная. Не си длъжен да ми отговаряш, но бих се радвала, ако го направиш.

— Аз съм по-голям и по-силен от човешките мъже. Харесвам грубия секс, с който човешките жени не могат се справят. Ще ги нараня, а няма смисъл.

Бека се замисли върху думите му.

— Разбирам. Това е малко неясно, но мисля, че имам представа за какво говориш. Благодаря за отговора.

— Коя част е неясна?

— Частта за грубия секс. Има много начини, по които може да се възприеме.

Той кимна.

— Не, не бия, нито връзвам, и не използвам сексиграчки. Гледал съм някои порнографски видеоклипове. Обичам партньорката ми да е наведена пред мен и да я вземам изотзад. Не ми харесва да бъда нежен по време на секс, като вашите мъже, но аз не душа, нито пък наранявам. Виждал съм човеците да го правят в онези филми. Просто, изпитвам удоволствие да вземам жената грубо, бързо и дълбоко. Женските видове са по-едри и по-издръжливи, отколкото повечето човешки жени, а аз не бих наранил никоя жена, вие сте толкова деликатни. Това не ми доставя удоволствие. Би било безсмислено да правя секс с жена като теб, защото неволно мога да ти причиня синини или да те взема прекалено грубо. Както заявих, аз съм по-голям и по-силен от мъжете ви. И като казвам голям, нямам предвид само по ръст и тегло. Виждал съм голи човешки мъже, аз съм по-дебел и по-дълъг. — Той погледна надолу към скута си, преди да срещне погледа й отново. — Разбираш ли или трябва да уточня коя точно част от тялото си имам предвид?

Бека беше шокирана от откровеността на Новия вид, но самата тя бе поискала така. Замисли се върху чутата информация и прикри тръпката си от страх. Да, той определено би наранил жена, ако не се въздържа. Цялото сексуално привличане, което беше почувствала, се изпари за секунда от това обяснение. Тя не беше почитателка на болката и това го изхвърли от „горещия“ й списък.

— Сега напълно разбирам. Благодаря за пояснението.

— Пак заповядай. Имаш ли нужда от помощ при сваляне на бельото?

Бека внезапно се разсмя.

— Мисля, че каза, че не съм твой тип? — Размърда вежди към него, не можеше да не го подразни малко. — Готов ли си да рискуваш?

— Да свалиш бельото от леглото — въздъхна мъжът.

— Страхотна двойка сме, нали? Продължаваме да казваме неща, които звучат погрешно. — Тя отново се засмя. — Бих се радвала да ми помогнеш.

— Какво, по дяволите? — извика Тим Оберто, тежките му стъпки се чуха забързано по коридора, близо до стаята. — По-добре не си го помисляй!

Бека видя как баща й нахълта през вратата и се спря внезапно, когато рамото му се удари в рамката на касата. Очевидно бе, че току-що е влязъл в къщата и е успял да долови последната част от разговора им.

— О, значи ти ще ми помогнеш да го сваля? Чудесно, татко. Иди от другата страна на леглото и издърпай чаршафа оттам.

— Чаршафа? Помислих, че… — Той се намръщи.

Бека повдигна вежди.

— Какво си помисли? — премига невинно срещу него.

— Нищо. Продължавай. Дойдох само да проверя… имам предвид, да ти помогна да си преместиш багажа. Ще ида в стаята ти да извадя куфара от гардероба — каза и се измъкна през вратата.

Младата жена намигна на Брон, когато останаха сами.

— Обичам да го подлудявам. Толкова е лесно.

— Защо?

— Той е деспотичен и винаги се отнася с мен, сякаш съм дете. Харесва ми да се забавлявам за негова сметка, когато ми се отдаде възможност. Това малко ни изравнява.

Новия вид кимна, без да коментира. Помогна й да свали и застели нови, черно-бели чаршафи, единственият комплект подходящ за мъж, който тя имаше, след което Бека излезе от стаята и го остави да си разопакова багажа.

Тим крачеше напред-назад в спалнята на дъщеря си, но се спря, когато тя влезе. Зелените му очи се присвиха, чертите на лицето му се изкривиха в гримаса и леки бръчици се появиха около устата му.

— Затвори вратата!

Бека го направи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Какъв ти е проблемът, сега?

— Флиртуваше ли с него?

Младата жена се хвана за сърцето.

— Аз? Да флиртувам? Никога.

— По дяволите, Ребека. Той не е мъж, който можеш да дразниш. По нищо не прилича на твоя съпруг или на другите ти познати. Брадли беше мекушав. Позволи ти да му се качиш на главата, дори и повече. Мъжът в дъното на коридора ще те схруска за закуска, не се шегувам. Той е наполовина животно, не може да му се вярва, че няма да действа инстинктивно. Може да изглежда като нас, но никога не поставяй под съмнение хищническата му природа.

Изгаряше я ярост — ярка, гореща и силна.

— Никога не си позволявай — процеди през зъби, — да говориш по този начин за Брадли. Само защото не целуваше задника ти и не се присъедини към армията след като завърши гимназия не означава, че беше мекушав. Той беше мил, нежен и сладък. Беше интелигентен и говореше кротко. Той…

— Беше слабак — изплю думите баща й. — Не беше достатъчно добър за моето момиче. Възпитах те като силна жена и той не можа да се справи с това.

— Махай се от къщата ми, веднага! — Бека рязко отвори вратата на спалнята.

Тим пребледня.

— Не исках да кажа това. Съжалявам. Просто съм притеснен, бебчо. Мъжът в другата стая не е домашно котенце. Мисля, че гените му са смес с ДНК на лъв или пантера, заради черната му коса. Знам повече за тях, отколкото ти някога ще научиш. Затова, ако го дразниш може да не разбере, че означава точно това. Би могъл да те нападне.

— Престани! Единственият човек в тази къща, за който има опасност да бъде нападнат, това си ти. От мен. Винаги си мразел съпруга ми, понеже не беше замесен от същото тесто като теб. И бях благодарна за това всеки ден, който преживях с него. Сега напусни къщата, и ако отново прекрачиш прага без изричното ми разрешение, ще прострелям задника ти. Ти ме научи как, а аз все още притежавам пистолета, който ми купи. Махай се, веднага!

— Ще се върна след петнадесет минути, за да ти помогна да пренесеш нещата си в голямата къща. — Той тръгна към вратата.

— Не се притеснявай.

Мина покрай нея.

— Чудесно. Но ще трябва да направиш няколко курса, докато пренесеш всичките глупости, от които си мислиш, че се нуждаеш. Виждал съм те как си събираш багажа и се обзалагам, че ще са ти необходими най-малко три чанти.

— Отказвам да живея с теб. Оставам тук, с Брон. Той е приятен мъж и не се интересува от мен. Ти си този, който искам да напусне.

Баща й се намръщи.

— Не може да останеш тук с него.

— Само гледай! — Втренчи се в лицето му. — Махай се от къщата ми! Говоря сериозно. Казвала съм ти в никакъв случай да не споменаваш Брадли, но ти никога не чуваш.

— Ще те оставя да се успокоиш. Знаеш къде са резервните ключове. Довечера имам среща и няма да се прибера до късно. Утре сутрин, когато се събудиш, аз ще съм на заседание, но ще си поговорим след като се прибера. Съжалявам, Ребека. Имах напрегнат ден и си изпуснах нервите. Искам само най-доброто за моето бебче, и знаеш, че имах проблеми с Брадли. Смятам, че го превръщаш в мъченик. Всеки има недостатъци.

Бека затвори вратата на спалнята под носа му и я заключи. Чу го да разговаря с Брон няколко минути преди в къщата да се възцари тишина. Беше бясна, дори по-лошо — наранена. Изчака още пет минути и след това отвори вратата.