Лорън Донър
Брон (12)

Глава 12

Девет седмици по-късно

Бека бродеше из хижата отегчена и самотна. Накрая се сви на кълбо на дивана и използва страничната облегалка за възглавница. Налагаше се да се свърже с баща си скоро и трябваше да измисли още една лъжа. Той смяташе, че тя пътува из Европа и щеше да се шокира, ако разбереше, че дъщеря му никога не е напускала Калифорния. Двамата поддържаха връзка чрез компютъра й.

Така беше много по-лесно да мами, отколкото да търси начин как да крие местонахождението на повикванията от телефонния GPS на баща си. Тя имаше приятели и роднини, които живееха в Германия и Франция, те знаеха, че Тим Оберто е тиранин и бяха достатъчно отзивчиви да изпращат от време на време пощенски картички, които да го държат в заблуда. Всички мислеха, че младата жена просто се нуждае от почивка.

Това беше вярно до известна степен. Баща й я подлудяваше. Когато се прибра вкъщи й бе необходим отдих от постоянните му визити и опитите му да я измъкне навън. След отвличането бе изпаднала в депресия, взе си продължителен отпуск от работата и не желаеше да си признае, но искаше да стои близо до телефона в случай, че той се обадеше.

Мисълта за Брон я накара да седне и да стисне ръце в юмруци. В началото, когато не се опита да се свърже с нея, беше тъжна, но след като минаха няколко седмици, тъгата се превърна в гняв. Как смееше дори да не поиска да я види? Би било учтиво поне да се свърже, за да разбере дали се е възстановила след травмиращото им преживяване. Фактът, че бяха имали полов контакт, правеше два пъти по-непростимо обстоятелството, че не направи това усилие. Толкова по въпроса, че сме един отбор.

В деня, след като се върна у дома, багажът му беше взет от едно от момчетата на баща й. Две дълги седмици трябваше да се разправя с майстори, които поправиха лошо повредената й къща и веднага щом приключиха, тя затвори вратата на стаята за гости, за да избегне спомена за него. Но това не проработи. Всеки път, когато минаваше по коридора, за да отиде в спалнята си, погледът й винаги се отклоняваше натам.

Четири седмици по-късно бе направила шокиращо откритие, което промени живота й. Наложи й се да вземе някои решения, да състави план, да съчини куп лъжи и да се премести в хижата в Северна Калифорния. Бързо бе направила няколко обаждания, за да създаде сложна измама. Откри, че я бива в тези неща и вярваше, че се е погрижила за всичко. Баща й щеше да намекне нещо, ако имаше някакви подозрения.

Обхвана я тревога и я присви стомаха при мисълта, че може би е направила грешка. Споменът за ужасния телефонен разговор, който бе провела преди три седмици по пътя за хижата, я караше да се напряга. Купих си свободен от договор телефон, платих в брой, постарах се обажданията да са достатъчно кратки и баща ми е далеч от тук. Дори си напомних да извадя батерията и да я изхвърля в кошчето за боклук, в случай че някой се опита да проследи телефона. Пое си дълбоко въздух. Направих всичко както трябва, никой не знае, че съм била аз. Това я успокои малко.

Телефонът бе иззвънял два пъти, преди да вдигнат отсреща. Операторът на НСО бе отговорил и тя помоли да я свържат с доктор Триша, излъга, че жената очаква нейното обаждане. Бека даде фалшиво име и дори използва тексаски акцент. Бе живяла като дете в този щат в продължение на пет години, докато баща й бе разпределен там като инструктор по борба. Чувстваше се сигурна, че се е справила, и вярваше, че не е забравила да промени гласа си.

Доктор Триша се обади след четвъртото позвъняване. Бека никога нямаше да забрави как стомахът й се стегна на възел, докато броеше сигналите, сърцето й биеше лудо и страхът я завладяваше постепенно. Беше твърде опасно да се обажда, но се нуждаеше от отговори на няколко важни въпроса.

— Доктор Триша — обади се весело жената.

Бека знаеше, че трябва да промени гласа си.

— Здравейте — успя да измънка. — Не разполагам с много време. Страхувам се, че ще проследите обаждането ми, но трябва да говорим.

— Хм, добре. — Радостният глас на лекарката стана колеблив.

— Вярно ли е, че някои Нови видове са алергични към шоколада и той ги кара да се разболяват?

Мълчанието се проточи много повече, отколкото на Бека й харесваше, всяка една от тях броеше секундите, тъй като времето бе ограничено. Те можеха да проследят обаждането, но докато някой стигнеше до хижата, тя щеше да е напуснала мястото, да е извадила батерията и да я е изхвърлила на боклука някъде другаде.

— Трябва да насочите всички ваши въпроси към отдела за връзки с обществеността на НСО — отговори най-накрая Триша. — Приятен ден.

Бека изпадна в паника. Лекарката щеше да затвори.

— Чакайте! Въпросът е спешен.

Минаха секунди, но линията остана отворена.

— Спешно е да разберете дали Видовете са алергични към шоколада? Що за откачалка сте вие? — Сега гласът й бе изпълнен с гняв.

— Бременна съм — изтърси Бека и стисна зъби от съжаление, но знаеше, че трябва да разкрие този факт, за да получи отговорите, от които толкова отчаяно се нуждаеше. Пое си дъх, за да се успокои и си напомни да не забравя да говори с фалшив акцент. — Спах с един Нов вид и сега съм бременна. Страхувам се, че ако ям шоколад ще навредя на бебето. Искам да знам дали е възможно.

— Това не е смешно.

— Чувате ли ме да се смея? — Бека се поколеба. — Наистина е така и се страхувам да отида на гинеколог, имайки предвид кой е бащата. Докторът ще може ли да разбере това? Знам, че правят тестове и преглеждат с ултразвук. Безопасно ли е да посетя някой лекар или трябва да ги отбягвам, за да не разберат истината?

— Нямате ли по-важни неща за вършене, отколкото да си правите шеги по телефона. Аз имам. — Триша въздъхна. — Затварям.

Бека отново изпадна в паника. Знаеше, че доктор Триша не й е повярвала, но трябваше да я убеди.

— Неговата сперма е значително по-топла от човешката. Новите видове са доста надарени, поне той беше, и ръмжи много по време на полов акт. Има остри зъби, обича да ги забива в кожата и му допада грубия секс. — Поколеба се. — Това не е шега и той е обрязан.

— Кой се обажда? — Гласът на Триша прозвуча меко. — Това истина ли е?

— Да.

— Трябва да дойдете в Хоумленд, просто кажете, че искате да ме видите и ще ви придружат до кабинета ми. Лично ще ви прегледам. Не ви вярвам, понеже Видовете не могат да имат деца, но поне ще сложим край на тези глупости.

— Бременна съм, бащата е Нов вид и няма начин да дойда там. Моля ви, просто отговорете на въпросите ми. — Бека ненавиждаше отчаянието, прозвучало в гласа й. — Мога ли да навредя на бебето, ако ям шоколад? Много го обичам, но го избягвам. Купувам си витамини за бременни, продавани без рецепта, но бих искала да ме прегледа лекар. Той ще разбере ли, че има нещо по-различно? Това са двата въпроса, на които искам отговор и не желая нищо повече.

Мълчанието накара Бека да осъзнае, че времето и парите, които бе вложила в телефона и обаждането, са изгубени. Никоя досега не бе зачевала от Новите видове, всички знаеха, че е невъзможно и лекарката не й вярваше. Рискуваше много, тъй като тук бе сама, без медицинска помощ. Ужасяваше се, като не знаеше дали с бебето всичко е наред.

Най-сетне Триша проговори отново.

— Това не е възможно.

— Но е така. Определено съм бременна и много се страхувам да отида на преглед. Не искам да рискувам, ако тестът покаже нещо странно и разберат, че моето бебе е смесен вид. Моля ви, само отговорете на въпросите ми. Скоро трябва да затварям. Не искам да проследите обаждането. Знам, че можете да го направите.

— Защо не дойдете в Хоумленд? Лично ще ви прегледам. Безплатно е, ако се притеснявате за пари.

— Не мога.

Триша заговори бързо.

— Това е шега, нали?

Бека се бореше със сълзите.

— Иска ми се да беше, но не е. Страх ме е — призна тя. — Знам за хората, които ги мразят, и след като аз съм първата жена, забременяла от един от Видовете, това ще бъде грандиозна новина. Не искам детето ми да се превърне в циркова атракция или да стане мишена на куп идиоти. Наех отдалечена хижа. Никой, освен вас, не знае за това. Нямам доверие на никого.

— Трябва да ви прегледа лекар. Хайде, елате в Хоумленд. Тук ще бъдете в безопасност. Никой няма да ви нарани. — Триша си пое дълбоко въздух. — Или аз ще дойда при вас, ако това е вярно. Просто ми кажете къде се намирате. Никой не ще узнае.

— Няма да стане. — Бека се поколеба. — Не мога да позволя семейството ми да разбере. Трудно е за обяснение и е прекалено объркано, но нещата стоят така. Бащата на бебето е Нов вид. Има ли нещо специално, което не трябва да ям или пия, освен редовните храни и напитки. Трябва ли да консумирам повече месо? Знам, че те ядат много от него.

— Кажи ми нещо друго, за да ти повярвам, че това е истина.

Бека прехапа устни.

— Наддавам бързо и вече ми личи, което не е нормално за този период от бременността. Имах сутрешно неразположение в рамките на няколко седмици от зачеването, но си мислех, че съм се разболяла от грип, докато не започнах да качвам килограми и гърдите ми се уголемиха и станаха чувствителни. Имам приятелки, които имат деца и си спомних, че те се оплакваха от същите симптоми, когато бяха бременни.

— Кажете ми къде се намирате и аз ще дойда при вас. Нуждаете се от незабавни медицински грижи, ако наистина сте бременна и бебето е Нов вид. В кой месец сте?

— Предпочитам да не ви казвам. Можете да попитате кой е спал с човешка жена и така да разберете коя съм. Няма да поема този риск.

Лекарката тихо изруга.

— Нямате представа колко опасно би могло да бъде това, ако сте сама. Наистина ли живеете в отдалечена хижа? Не може да постъпвате така. Нуждаете се от медицинска помощ, която да е наблизо. Искам да знам в кой месец сте.

— Трябва да затварям. Необходимо ли е да консумирам повече месо и да избягвам определени храни? Мога ли да отида на лекар, без да се появя във вечерните новини? Не искам да навредя на бебето, като не му давам това, от което се нуждае или да ям нещо, което не му понася.

Доктор Триша още веднъж тихо изруга.

— Да. Яжте повече червено месо. Някои Нови видове имат непоносимост към шоколада. Не знам дали това ще се отрази на плода, но неколцина от тях се разболяха. Не поемайте риск. Лекарят наистина ще получи странен резултат от теста, ако бебето е от Видовете и ще си помисли, че нещо не е наред с бременността ви. Ще назначи още тестове и бързо ще открие истината. Елате в Хоумленд. Вие…

— Това никога няма да се случи. Съжалявам, но забравете за всичко. Няма да се видим.

— Може ли поне да ми се обаждате всеки ден? Имате ли химикалка? Ще ви дам номера на мобилния си телефон. Искам да си говорим и ще разберете, че можете да ми се доверите.

Бека се поколеба.

— Няма да се опитате да проследите обаждането или нещо подобно?

— Кълна се.

Младата жена бръкна в чантата си, знаеше, че това е лоша идея, лекарката вероятно лъжеше, но беше отчаяна.

— Кажете ми го. — Записа номера. — Ще ви се обадя след няколко дни. Това не е шега. Аз наистина съм бременна и бебето е Нов вид.

— Моля ви, умолявам ви — настоя Триша тихо. — Позволете ми да дойда при вас или вие елате в Хоумленд. Просто спрете пред портата и им кажете да ми позвънят на пейджъра. Никой, освен мен, няма да знае нищо. Моля ви, само…

Бека прекъсна връзката и плъзна задното капаче на телефона, за да извади батерията. На два километра от мястото, където бе провела обаждането, хвърли телефона в боклука и продължи по пътя за хижата.

Отърси се от мисълта за този разговор и стана от дивана. Протегна се, знаеше, че е необходимо да направи няколко поръчки скоро. Но първо трябваше да се обади отново. Вчера се бе случило нещо, което не й остави никакъв избор. Налагаше се пак да говори с доктор Триша.

Новият мобилен телефон лежеше на масата в трапезарията. Младата жена прехапа устни, докато размишляваше дали да не предприеме дълго пътуване, за да прикрие местонахождението си по-добре. Но баща й щеше вече да знае, ако нещо се бе объркало. А той изобщо не споменаваше нищо в имейлите си и тя се чувстваше в безопасност, че никой не я подозира. Може би доктор Триша казваше истината, че няма да опитат да проследят обаждането й. Някои хора бяха честни.

Номерът, който бе надраскала набързо, лежеше до телефона. Ръцете й трепереха леко, когато посегна да вземе и двете неща. Трябва да проведа този разговор. Отново прехапа устни. Още едно потрепване в корема я накара да ахне. Тя изпусна листа хартия и постави ръка върху заоблената му могилка. Очите й се напълниха с горещи сълзи, причинени от тревога и объркване. Усещаше движението на бебето. Как беше възможно?

Бека стоеше до масата и се чудеше какво да прави. Най-умното нещо би било да се втурне през глава към доктор Триша и да остави лекарката да се погрижи за нея и бебето. Разбира се, реалността изключваше тази възможност. Баща й щеше убие Брон и после да свърши в затвора, вместо да ръководи работната група, а тя трябваше да обяснява на детето си защо няма друго семейство, освен нея. Не можеше да направи това, независимо колко ужасена се чувстваше. Тим Оберто беше много неща, но не и разумен и спокоен, когато ставаше въпрос за дъщеря му. Той никога нямаше да повярва, че Брон не я е насилил и щеше да пролее кръв. Кръвта на Брон.

Мисълта за огромния Нов вид я накара да изпита вина. Той имаше право да научи, че ще става баща. Тя знаеше кое е правилно и кое не, но това бе едно усложнение, което не бе готова да поеме. След като бебето се появеше на бял свят, щеше да се заеме и с този въпрос. Първо трябваше да роди, да го запази в безопасност и да намери начин да се справи с баща си. Надяваше се, че срещата с внучето му ще заглуши убийствената му ярост.

В следващия момент чувството й за вина се превърна в гняв. Отдаваше го на хормоните, но ако Брон се бе обадил, щеше да узнае, че ще става баща. И двамата бяха замесени в тази бъркотия, но единствено тя трябваше да се оправя с последствията. Много пъти се бе изкушавала да опита да се свърже с него, но нямаше представа как да стане това, без да се налага да мине през централата на НСО. Щяха да попита защо иска да говори с него, можеха да я проверят, за да са сигурни, че не представлява заплаха, а това означаваше баща й и екипа му да тръгнат по следите й. Беше твърде рисковано. Ако се обадеше на човек бе съвсем друго нещо, можеха да си помислят, че е приятелка на доктор Триша, но човешка жена да търси мъж от Новите видове би било доста странно.

Трептенето се повтори отново, беше повече от лек удар и Бека затвори очи, едновременно изумена и уплашена от усещането. Брон беше огромен мъж и тя се надяваше, че наддава толкова бързо, тъй като бебето е едро като баща си. Не биваше да забравя, че той не е напълно човек. Не знаеше много за бременността, тъй като никога досега не бе попадала в подобно положение, но имаше приятелки, които бяха раждали. Не трябваше да чувства движението на бебето поне още няколко месеца. Вероятно то растеше много по-бързо, в сравнение с напълно човешкото, заради променените гени на Брон, но дали й харесваше или не, бе нагазила в дълбоки води. Затова се налагаше да разговаря с лекарката на Новите видове, за да разбере какво става.

Бека отвори очи и отново посегна към листа хартия. Ръцете й трепереха, докато набираше номера. Сърцето й биеше лудо, когато телефонът даде сигнал „свободно“. Женски глас се обади на второто позвъняване.

— Ало?

— Доктор Триша? — Бека си спомни, че трябва да използва тексаския акцент. — Пак съм аз. Бременната жена.

— Вие обещахте да ми се обадите, а това беше преди три седмици — обвини я лекарката. Звучеше, сякаш бе останала без дъх или може би беше развълнувана. — Как сте?

— Уплашена и разтревожена. Усещам движението на бебето. Как е възможно това? Не е ли прекалено рано?

— В кой месец сте?

— Мисля, че се разбрахме по въпроса. Много добре знаете, че няма да ви кажа. Възможно ли е бебето да се развива по-бързо от нормалното? Имам предвид, лудост ли е дори да си го помисля? ДНК-то на Новите видове е отчасти животинско, направих проучване в интернет. Периодът на бременност при животните е по-кратък, отколкото при хората. Наддавам твърде бързо и вече усещам бебето. Това не са газове. — Тя се засмя кратко при тези думи, радваше се, че не бе загубила чувството си за хумор. — Определено е бебето.

— Трябва да дойдете в Хоумленд. Как се казвате?

— Бременната жена.

— Наистина ли живеете в хижа съвсем сама?

— Да. — Бека предположи, че е безопасно да даде тази информация.

— Имате ли приятел или някой, който поне да ви наглежда?

Тя се поколеба.

— Какво целите с този въпрос?

— Вие сте сама, и ми казахте, че не се доверявате на никого, а се нуждаете от помощ, ако наистина сте бременна. От какво се страхувате? Никой няма да ви нарани. Можете да дойдете пред портите и да кажете, че искате да ме видите, кълна се, че ще пристигна на секундата. Ако не искате някой да ви види, можем да се срещнем навсякъде, където пожелаете. Ще си донеса чантата и мобилно оборудване за преглед. Дори мога да ви посетя във вашата хижа.

— Няма да стане. Имам си причини. Не искам никой да ме намери.

— Мога да ви кажа дали всичко с бебето ви е наред. Не искате ли да сте сигурна? Имам син, и си спомням колко бях притеснена за здравето му, докато бях бременна. Кълна се, че си правех ултразвук почти всеки ден, за да проверявам как се развива. Мога да направя същото и за вас, ако дойдете тук. Но щом не искате да ви виждат, аз ще дойда при вас. Знам, че навън има много протестиращи. Но ние разполагаме с хеликоптер можем да ви вземем с него, за да не ви види никой.

— Оценявам това, на както казах, не се доверявам на никого.

Триша се поколеба.

— Да не би да се страхувате от бащата? Това ли е? Мислите, че ако узнае, ще реагира зле?

— Опитвам се да не мисля за него. — Бека се наведе напред и въздъхна. — Знам, че той има право да научи и смятам да му кажа един ден, но не и преди да бъде безопасно. Вие не знаете какво е заложено на карта.

— Тогава ми кажете. Споделете нещо.

Бека помисли за секунда.

— Семейството ми ще полудее, ако разбере. Те ще искат да наранят бащата. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Значи вие защитавате бащата на детето? Заради това ли не искате да дойдете тук? Не е нужно семейството ви да узнава. Те не могат да достигнат до него или вас, ако дойдете тук. Кълна се, че ще бъдете в безопасност. Всички вие.

Това можеше да важи за обикновен човек, но не и за Бека. Баща й беше длъжен да знае всичко, което се случва в Хоумленд и Резервата. Ако изневиделица се появеше бременна жена, това би представлявало риск за сигурността. Тим Оберто веднага щеше да бъде уведомен, а тя все още потръпваше от спомена как я пита по сто пъти на ден дали някой я бе докосвал, докато я държаха в плен. Яростта, която бликаше от очите му я увери, че той няма да се спре пред нищо, докато не види Брон мъртъв. Ето защо никога не му бе разказвала за брака си. Щеше да застреля Брадли право в сърцето. На моменти баща й се държеше като задник, но наистина полудяваше, ако някой я наранеше.

— Все още ли сте там?

Бека осъзна, че се бе отдала на мислите си.

— Да. Смятате ли, че бебето расте по-бързо от нормалното? Възможно ли е? Просто ми отговорете. Това е единственото, за което мога да се сетя. Много съм притеснена.

— Повече от четири месеца ли сте бременна?

— Не.

— Добре. — Триша помисли малко и попита: — Не искате ли да знаете пола на бебето? Ако ми позволите да дойда, мога да донеса портативен ултразвуков апарат и да ви кажа пола?

— Това не е честно. Знаете, че много бих искала да разбера, но не мога да рискувам. Ако не желаете да ми отговорите, ще затворя.

— Чакайте! Как се чувствате? Здрава ли сте? Някакви необичайни симптоми или нещо друго? Предполагам, че не сте отишли на преглед.

— Знаете, че не мога да рискувам. Уморена съм много, но четох, че това е нормално. Апетитът ми е страхотен. Не съм повръщала от седмици, явно съм минала периода със сутрешното гадене. Налага се да вървя. Благодаря за разговора.

— Трябва да ми се обаждате по-често. Най-малко веднъж на няколко дена. Вие сте сама. Нещо може да се обърка. Моля ви! — Гласът на лекарката прозвуча паникьосано.

— Ще ви се обаждам веднъж седмично.

— Обещавате ли? Притеснявам се за вас. Вие не знаете всичко, а аз не мога да ви кажа повече по телефона.

— Да ми кажете какво? — Сърцето на Бека се разтуптя от страх. Какво знаеше лекарката, което не й казваше?

— Просто ми се обаждайте и ние ще продължаваме да говорим.

— Трябва да тръгвам — каза Бека и прекъсна.

* * *

Триша затвори и вдигна до ухото си слушалката на домашния телефон. Беше се обадила на Джъстис веднага, след като мобилния й звънна и го остави да чуе разговора й с жената на високоговорител.

— Разпозна ли гласа й? Ти имаш отношения с повечето от хората, които са влизали в контакт с нас.

Джъстис въздъхна.

— Не, не го познах, но акцентът е фалшив. Пролича на няколко пъти. Може би лъже за бременността.

— Не. Тя знае твърде много. Каза, че е усетила бебето за първи път. В момента е между осмата и десетата седмица. Тогава започва да се усеща движението. Това е добре. Слава богу! Бях ужасена, че няма да успеем да я намерим, преди да се роди детето. Тя почти е преполовила бременността, Джъстис. Аз родих сина си в двадесетата седмица. Жената няма представа, че бебетата на Новите видове растат и се развиват по-бързо. Трябва да я открием час по-скоро. Съпругът ми е от кучешкия вид. Бременността при котешкия може да се развива дори по-бързо и аз предполагам, че е точно такава, тъй като тя не спомена за набъбването на члена по време на секс, което е характерно за кучетата. Топлата сперма е по-изразена при котките. Нямаме представа колко продължава подобна бременност, докато не се роди първото бебе от този вид.

— Нека да… Почакай. Току-що влезе Тайгър.

Началникът на охраната се засмя.

— Попаднахме на следа. Знаем откъде идва обаждането. Имам добра и лоша новина.

— Казвай! — Джъстис включи говорителя. — Можеш ли да ни чуваш, Триша?

— Да — отвърна тя. — Първо лошата новина.

— Изглежда, че тази жена казва истината. Обаждането бе проследено до местност край Резервата. Тя сигурно живее някъде там, което означава, че най-вероятно е влизала в контакт с нашите хора.

— Това е добра новина — съгласи се Триша.

— Не и когато имаме човешка жена бременна от един от нас и ние не знаем за това. Нещата са зле и трябва да я доведем тук, в безопасност. — Тайгър си пое въздух. — Добрата новина е, че това е един отдалечен район. Ще изпратим екипи навън да я потърсят. Там няма много хижи, ако наистина живее в такава. Може да отнеме няколко дни, докато претърсим всички, но няма да са повече от три дена. Съвсем скоро ще я намерим.

Джъстис изпита облекчение.

— Това е чудесно.

— Да. Ще й личи ли, Триша? — Тайгър приближи до телефона.

— Тя каза, че й личи, усетила е бебето да се движи, което я поставя между осма и десета седмица. Определено ще забележите заобления й корем. Отблизо тя ще мирише слабо, също като Новите видове. И при мен беше така. Колкото повече напредва бременността, толкова по-силен ще става ароматът.

— Джъстис, ако нямаш нищо против, бих искал аз да оглавя тази операция. Може ли да взема хеликоптера и да отлетим до там? — Тайгър замълча за момент. — Екипът ми ще бъде в ограничен състав, само няколко подбрани Видове, които са добри към хората, и някои мъже от работната група. Те първи ще отидат на мястото, за да се избегнат излишни подозрения.

— Да — съгласи се Джъстис.

— Аз също — обади се Триша. — Идвам с вас. Ще се обадя на Слейд да му кажа, че всички заминаваме. Ще опаковам багажа и ще приготвя Форест за път. Искам да бъда там, когато я откриете, Тайгър. Жената ще е ужасно изплашена. Чу ли я какво каза за семейството си, Джъстис? Смяташ ли, че те са от онези протестиращи, които са против НСО? Навярно така се е запознала с един от нашите. Той може да е охрана на портата в Резервата. Логично е да е така. Семейството й виси там, тя е била с тях и е прекарала времето си с нашите момчета.

— Има логика. — Джъстис се поколеба. — Да. Чудесно. Намерете тази жена, Тайгър.

— Заемам се. — Видът изръмжа тихо. — Повече се притеснявам, ако някой друг се добере до нея, преди да я намерим или междувременно семейството й открие нейната тайна. Щом са фанатици нещата няма да свършат добре.

— Знам. — В гласа на Джъстис прозвуча гняв. — Просто я намери и доведи нея и бебето й при нас, у дома, за да са в безопасност. Триша, благодаря ти, че ни позволи да проследим обаждането.

— Наистина нямах друг избор — промърмори тя. — Все още не съм щастлива, че я излъгах. Дадох й дума, че няма да го направя.

— Ти не си проследила обаждането й. Аз го направих. — Джъстис се прокашля. — Попитах моите мъже дали някой от тях е споделил секс с човешка жена и това свърши доста зле. Те се разгневиха, тъй като решиха, че се опитвам да нахлуя в личния им живот. Намирането на жената и довеждането й тук, зад стените, е с приоритет. Не мога да си представя какво би станало, ако започне да ражда и се озове в болница. Тайната ни ще излезе наяве. Ще бъде във всички новини и всеки, който ни мрази, ще знае къде се намира и ще се насочи към новороденото. Още по-лошо, може да започне да ражда сама и да умре, ако се получат усложнения.

— Знам. — Триша прокара пръсти през косата и притисна по-силно слушалката към ухото си. — Вече имам кошмари заради това. Ето защо се опитах да я държа на телефона възможно най-дълго и да ви дам възможност да я намерите. Ако нещата не се получат, трябва да ми позволиш да й кажа истината, Джъстис. Тя е с ускорена бременност и няма да знае какво става, ако започне да ражда по-рано. Ще си помисли, че губи бебето. — Гласът й се задави от емоции. — Не ме карай да си спомням. Това беше най-лошият ми страх, когато бях бременна с Форест. Не мога да й причиня същото, но може би, ако й кажем, това ще я накара да дойде по собствена воля.

— Не можем да рискуваме. Докато не знаем със сигурност, че тя не е някаква репортерка тръгнала на лов за сензации и докато не се уверим, че бебето, което носи, е Нов вид, няма да й казваш нищо. Това е заповед. Съжалявам, но твърде много е изложено на риск. Синът ти ще бъде в опасност.

— Знам. — Триша преглътна сълзите си. — Просто се поставям на нейно място. Тя звучи наистина уплашено от нещо. Който и да е баща й, той трябва да е един ужасен задник, за да й внуши такъв страх.

— Аз съм ядосан на мъжкия, който е споделил секс с нея — изръмжа Джъстис. — Той е трябвало да вземе предпазни мерки или да я последва. Очевидно те не са били достатъчно близки, за да се обърне към него за защита. Когато разберете кой е, двамата с него ще прекараме известно време в залата за тренировки. Той ни постави в тази ситуация.

— И аз искам да получа парче от него след теб — изсумтя Тайгър. — Казах на офицерите да използват презервативи, ако спят с човешки жени, но това ми прилича на някой от мъжете на Брас, така че най-вероятно той ще има удоволствието да набие основните правила в главата му.

— Да, хвърлете му един бой. — Триша беше отвратена. — Това ще го научи. Радвам се, че Слейд вече не отговаря за Резервата и сме си у дома. Мразя, когато ми се налага да го кърпя.

Джъстис се засмя.

— Такава е мъжката работа.