Лорън Донър
Брон (11)

Глава 11

Най-накрая хеликоптерът се приземи и Бека имаше чувство, че са пътували цяла вечност. Никога преди не бе посещавала територията на НСО — Хоумленд. Баща й беше казал, че е хубаво място, когато веднъж го попита от любопитство.

Двигателите замлъкнаха и вратите се отвориха. Веднага свалиха носилката с изпадналия в безсъзнание Вид. Бека беше поразена, когато две едри, високи жени се появиха внезапно.

Трябва да бяха повече от метър и осемдесет и притежаваха отличителните черти на Новите видове. Едната имаше котешки очи, които й напомняха за Брон, а косата й бе поразяваща — микс от различни цветове. И двете носеха черни униформи, с изписани бели букви НСО от лявата страна на гърдите им. Непознатите й се усмихнаха плахо.

— Безопасно е — увери я Брас. Наведе се леко, за да не си удари главата в тавана на кабината и й помогна да си разкопчае колана. — Това са Ръсти и Съншайн.

Той слезе от машината, взе Бека на ръце и много внимателно я свали долу на пистата. Двете жени продължаваха да се усмихват. Червенокосата имаше жълтеникави очи — бяха много красиви и някак мистериозни. Тя посочи към един джип.

— Казвам се Ръсти. Съншайн не говори много. Приветстваме ви в Хоумленд и ви обещаваме, че ще сте в пълна безопасност.

Жената с разноцветната коса кимна, но не пророни нито дума. Бека остави одеялото увито около себе си и се качи на пътническото място. Брас остана с пострадалия мъж, докато го качат в един микробус. Джипът потегли и Бека се опита да не зяпа всички Нови видове, които подминаваха. Ръсти управляваше автомобила.

— Водим ви в медицинския център. Имаме чудесни лекари — обясни тя.

— Аз съм Бека. Дъщерята на Тим Оберто.

— Знаем коя сте и как се казвате — отвърна Ръсти и я погледна отзивчиво. — Тайгър се обади предварително, за да ни информира какво се е случило и че пътувате насам.

Най-накрая Съншайн се обади от задната седалка:

— Ние знаем какво е да си заключен в клетка и оставен на милостта на другите. Преживели сме го. Разбираме ви напълно, така че не сте сама.

Бека се извъртя в седалката и се усмихна признателно на другата жена.

— Благодаря. Не беше чак толкова лошо. Брон беше там, така че не бях съвсем сама.

Пътят до медицинския център не беше дълъг и скоро паркираха пред него. Сградата бе едноетажна, с големи стъклени прозорци по протежение на цялата лицева страна, със затъмнени стъкла, за да не се вижда какво става вътре. Влязоха в малка чакалня със столове. Дълъг плот разделяше помещението, а зад него бяха разположени няколко бюра. Отляво и дясно на рецепцията имаше два дълги коридора. Човек в престилка ги чакаше край вратата и Бека предположи, че е лекарят.

— Аз съм Пол, медицинската сестра. Триша ви очаква. Тя е една от обслужващите лекари тук. Доктор Трейдмонт се занимава с по-тежките случаи. — Той се поколеба, погледна към жената и посочи: — Натам. Придружителките ви ще останат до вас, госпожице Оберто. Това е стандартна процедура тук, така че няма да бъдете сама с мен. — Усмихна се. — Аз съм страховит мъж.

Ръсти изсумтя.

— Ти си добър човек и ние се съмняваме, че ще я безпокоиш, но заповедите са да останем до нея, за да я подкрепяме.

— Наричайте ме, Бека — предложи тя.

Дребна руса жена, облечена в бяла престилка, се показа на вратата. Косата й бе вързана отзад на опашка. Тя се усмихна на пристигналите.

— Здравейте, госпожице Оберто. Казвам се Триша и съм вашият лекар. Моля, последвайте ме до стаята за прегледи.

— Просто Бека — повтори младата жена.

— Добре. Моля елате с мен, Бека.

Стаята за прегледи приличаше на лекарските кабинети, които Бека бе посещавала. Тя седна на покритата с хартия маса, щом вратата се затвори. Остана насаме с Триша. Лекарката беше млада, някъде около тридесетте, усмивката й помръкна.

— Къде сте ранена?

— Нямам нужда от преглед — призна Бека. — Имам няколко натъртвания и мисля, че може би драскотина на тила.

Доктор Триша се приближи, наведе главата й напред и си сложи ръкавици. Опипа задната част на черепа й, намери нараненото място и отстъпи назад.

— Не изглежда зле. Имате ли световъртеж? Виждате ли двойно? Нека да видя бузата ви. Говорих с Брон, докато летяхте насам, и той ми каза, че сте паднали няколко пъти и един от онези типове, дето ви бяха отвлекли, ви е ударил по лицето.

— Той добре ли е?

— Да, добре е. Останал е да разкаже за случилото се, но ще се върне тук тази вечер. Моля, отговорете на въпросите ми. — Тя вдигна два пръста. — Колко са?

— Нямам мозъчно сътресение. Два. Не съм замаяна и зрението ми е добре. Ако трябва да бъда честна, приех да дойда тук само за да накарам баща ми да ме остави на мира. Искаше да ме отведе в болница и щеше да превърне живота ми в ад. Един мъж от Новите видове го убеди, че е по-добре те сами да се справят със ситуацията, без да намесват местната полиция. Оценявам вашата загриженост, но се чувствам много по-зле след посещение във фитнеса, отколкото сега. Наистина съм добре.

— Бях информирана, че са ви били инжекция. Знаете ли какво имаше в нея? Онази лекарка спомена ли нещо? Брон е забелязал следата от убождането на ръката ви.

Това изненада Бека.

— Тя ми взе кръв и натривка от устата. Искаше проби от мен.

— Мразя тези откачени учени — промърмори Триша, докато оглеждаше ръцете й. После повдигна тениската й достатъчно, за да провери колената, след това прегледа стъпалата й, преди да се изправи. Тогава погледна пациентката си в очите. — Искате ли да говорите с някого? Бихме могли да ви намерим терапевт. Преживели сте тежко изпитание.

— Да си призная, искам само душ, топла храна и легло. Това ще ми се отрази добре.

Лекарката свали ръкавиците, хвърли ги на плота и кимна.

— Разбирам ви напълно. Ще ви дам да изпиете няколко хапчета, за да предотвратим развитието на инфекция. Не знам дали са използвали стерилна игла, когато са ви взимали кръвна проба, но предпочитам да не рискуваме. Алергична ли сте към някакви лекарства? Приемате ли някакви медикаменти в момента?

— Нямам алергии и не взимам нищо. Не употребявам наркотици и пия алкохол от време на време.

— Добре. — Триша се поколеба. — Хм, както вече споменах, Брон разговаря с мен. Каквото и да ми кажете, ще бъде поверително. Все пак, ранена ли сте? Брон ми сподели, че сте правили секс и се опасява, че може би е бил прекалено груб. Искате ли гинекологичен преглед само за да се уверите, че сте добре? Новите видове не пренасят венерически болести и мога да ви гарантирам, че той е напълно здрав.

Бека се изчерви.

— Добре съм. Той не ме нарани, и наистина бих искала да запазя това в тайна. Можете да го уверите, че и аз съм напълно здрава. Сигурна съм, тъй като редовно ходя на прегледи. — Нямаше намерение да споменава, че поради липса на сексуален живот не е изложена на опасност от болести, предаващи се по полов път.

Очите на жената се присвиха.

— Доколкото знам, само аз, вие и Брон сме наясно какво се е случило.

— Притеснявам се най-вече заради баща ми. — Бека прехапа устни. — Познавате ли го?

— Тим? Да.

— Той много ще се ядоса.

Лекарката се отпусна.

— Разбирам.

— Баща ми е адски покровителствен и ще се вбеси, ако разбере колко близки сме били с Брон в онази клетка. Ще вдигне голяма врява. Брон е един от новите членове в групата му. Татко има едно правило: никое от неговите момчета не може да ме докосва. Той просто… — въздъхна. — Безкомпромисен е по този въпрос. Отнася се с мен сякаш съм малко дете и ще превърне живота на Брон в кошмар, тъй като трябва да работят заедно.

Устните на Триша се извиха в усмивка.

— Разбирам. Тим изглежда доста нервен.

Бека слезе от масата за прегледи.

— Това е изключително любезно определение. Когато се ядоса за нещо, баща ми става истински тиранин.

Вратата се отвори и Ръсти пристъпи вътре.

— Не исках да подслушвам, но слухът ми е прекалено добър. Искаш ли да я заведа в стая с душ, а Съншайн да й намери някакви дрехи? Вече поръчах храна от кафетерията. Ще пристигне след около петнадесет минути. — Тя задържа погледа си върху Бека. — Аз бях единствената в коридора, която чу какво каза и няма да повторя пред никого, че с Брон сте споделили секс. Срещала съм баща ви и не бих искала да разбере за вас. Той крещи на хората си твърде много, когато провеждат събирания във връзка със сигурността.

Триша се засмя.

— Добре дошла в моя свят. Слухът им е четири пъти по-силен от нашия, а мъжете имат още по-добри сетива. Винаги трябва да шептите, ако някой от тях е наблизо или пуснете да тече вода, ако искате да проведете личен разговор, докато сте в Хоумленд.

— Съжалявам, док. — Ръсти се изкикоти. — Не го направих нарочно.

— Ти не си виновна. Моля те, заведи я в най-близката стая с душ. Аз ще проверя какво става с останалите, които докараха. — Триша се протегна и докосна ръката на Бека. — Радвам се, че сте добре. Помислете си върху предложението ми да поговорите с някого, ако се притеснявате за нещо. Просто се обадете в Хоумленд и попитайте за мен. Баща ви няма да научи, ако ви срещнем с терапевт. Имаме на разположение няколко такива, които работят с нас. Ще дам на Пол да ви донесе хапчетата. Изпийте ги с вода.

— Благодаря — отвърна Бека. — Въпреки всичко, съм добре.

Искаше само да може да поговори с Брон, но знаеше, че той не е в Хоумленд. Навън бе все още светло. Нямаше представа колко е часът, но предположи, че ще мине доста време, преди да пристигне. Щеше да се изкъпе, да хапне нещо и може би да подремне, докато го чакаше да я намери.

* * *

Брон беше толкова изтощен, че едва се движеше, затова стоеше в приемната на медицинския център в очакване Тайгър да се върне от проверката на новопристигналите. Мъжът се появи от коридора, приближи със сода в ръка и му я предложи.

— Реших, че ще се насладиш на това.

Брон отвори кутията и изпи половината наведнъж.

— Благодаря. — Огледа се, за да се увери, че наблизо няма никой, който да ги чуе. — Къде е Бека? — Подуши въздуха. — Помирисвам я, но климатикът ми пречи да определя посоката, в която се намира стаята й.

Тайгър се намръщи.

— Изпратихме я вкъщи.

— Какво? — Гняв задълбочи гласът му. — Искам да я видя.

— Идеята не е добра. Тя е била отвлечена, държана в плен, и вече информирах Тим, че решението Нови видове да живеят във външния свят е пълен провал. Един от членовете на екипа му ще върне багажа ти на сутринта. Ти оставаш тук!

— Искам да видя Бека! — Смачка кутийката в юмрука си и остатъкът от содата плисна наоколо. Изруга, остави я на плота и изтри мократа си длан в панталона.

— Брон, бъди разумен, приятелю. Жената не иска да те види.

— Тя ли го каза? — Сърцето му сякаш се разби с грохот, прониза го остра болка. — Отказала е да ме изчака тук? Някой съобщи ли й, че пътувам насам и искам да я видя?

Тайгър присви очи.

— Знаеш, че така е най-добре. Тим забеляза белега от ухапване по гърдите ти и драскотините. Предположи, че са от дъщеря му. Каза ми, че ти е забранен всякакъв контакт с Бека и че го е обсъдил с нея.

— Тя е отказала да ме види? — Въпросът беше изръмжан с дива ярост. Мисълта, че Бека не го е изчакала беше достатъчно лоша, но да откаже да говори с него, бе немислима.

— Успокой се. Това е заповед.

— Аз съм член на Съвета и ти не можеш да ми заповядваш какво да правя. — Обърна се и се запъти към вратата, нямаше никакъв план как да намери Бека. Все пак щеше да измисли нещо, надяваше се да намери транспорт, който до го закара до дома й, за да я види.

— Брон, тя не иска да те вижда.

Това накара Новия вид да се закове на място. Извърна се и Тайгър му каза:

— Съжалявам, човече. Исках да ти го спестя, но Тим поиска консултация с психиатър преди да пристигнем. Току-що получих доклада, който е написал лекарят, като е взел предвид всички факти. — Бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия. — Тя е травмирана от отвличането, ти си й бил източник на утеха и тя се е интересувала от теб като начин за справяне със стреса.

Брон поклати глава.

— Тя е привлечена от мен. Призна ми го.

— Ако настояваш да я видиш, това само ще я нарани повече. Искаш ли да я подложиш на още по-голям стрес?

— Не. — Коленете му се подкосиха. Беше гладен, уморен и ранен. Тялото му функционираше единствено от адреналина и от необходимостта да намери Бека. Опита се да стои стабилно на краката си. — Никога няма да я нараня.

— Знам. Ти дори не харесваш човешките жени.

— Нея я харесвам.

— Ще й причиниш болка, приятелю. Тя се нуждае от време, за да се лекува и да се възстанови.

— Ранена ли е?

— Емоционално. Психиатърът препоръча да не влизаш в никакъв контакт с нея, изобщо. Остави я да дойде при теб, когато е готова, ако все пак иска да обсъдите онова, което се е случило.

— Тя добре ли е? Направиха ли й пълен преглед?

— Да. Триша лично се погрижи за нея. — Тайгър се поколеба. — Даде й хапчета.

— Какви хапчета? — Забавянето на отговора разгневи Брон. — Какви хапчета? Болна ли е?

— Ти си споделил секс с нея. Беше решено да й се дадат медикаменти, в случай че е забременяла. Те ще прекратят веднага бременността, ако има такава.

Видът изръмжа, обхванат от ярост пристъпи към Тайгър, без да го осъзнава. Началникът на охраната отстъпи няколко крачки назад и вдигна ръце.

— Спри!

Брон го послуша.

— Тя не беше в овулация, когато се чифтосвах с нея. Казах ти вече! Вие ли й издадохте поверителната информация? Сега разбирам защо е ядосана. Не можех да й кажа, че съм в състояние да я забременя, докато бяхме заключени. На онова място това бе твърде рисковано. На мен ли е ядосана? Затова ли отказа да ме изчака? Сигурен съм, че взима някакви хапчета за предпазване от бременност. Повечето човешки жени го правят.

— Не и според това, което е споделила с Триша. На Бека не й е било казано какви са хапчетата в действителност. Тя мисли, че са антибиотици за предотвратяване на инфекцията от иглата, с която са й взели кръв за проба. Не ти е ядосана или сърдита, че не си й казал истината, преди да споделите секс.

— Ние споделихме повече от секс.

На лицето на Тайгър се изписа съжаление.

— Сигурен съм, че е така, но появата ти само ще й напомни за травмата, която е преживяла. Била е затворена в клетка заедно с теб, принудили са я да взима проби от твоята сперма и ситуацията като цяло е била зловеща. Сега е в безопасност и ако някога поиска да те види, сама ще ти каже. Дай й време.

Болката в гърдите му нямаше нищо общо с натъртените му ребра, които бяха пострадали, докато се беше борил с 919, за да предпази Бека от упоения мъжкар.

— Споделихме повече от секс — заяви още по-настоятелно. — Знам, че ще бъде трудно, но искам да прекарам повече време с нея. Имам чувства.

— Тя е дъщеря на Тим Оберто. Той ръководи оперативната група и докато е с нас, е дяволски сигурно, че няма да бъде очарован, ако оправяш дъщеря му.

— Откъде се научи да говориш така?

Тайгър въздъхна.

— Прекарвам много време с членовете на групата. Тренираме заедно и ги опознах. Тим е много покровителствено настроен към дъщеря си. Той не би приветствал какъвто и да е вид отношение между двама ви. Заявил го е много ясно.

— Изобщо не ме интересува дали ще му хареса. Имам чувства към Бека.

— Не става въпрос само за теб. Тя също има значение и трябва да дойде сама при теб, ако или когато пожелае да те види. Имай уважение, Брон. Ти си член на Съвета и представляваш най-доброто от нас. Не можем да си позволим да превърнем във враг човека, който ръководи групата за специални задачи. Нуждаем се от него.

— Искам я! — Той стисна юмруци.

— Тя не е домашен любимец, на който можеш да сложиш каишка и да го отведеш у дома.

— Знам — изръмжа Брон.

— Ти си уморен и гладен. Необходими са ти поне десет часа сън, а след това ще обсъдим този въпрос отново, става ли? Бъди разумен.

Новия вид се бореше срещу гнева си, в опита си да се успокои.

— Този разговор не е приключил.

— Разбирам. Ще го продължим утре, след като се нахраниш и наспиш.

Входната врата на медицинския център се отвори и Флейм пристъпи вътре.

— Дойдох да те заведа у дома, Брон. Някой ще ти донесе нещо за ядене. Надявам се да пристигнем в срок, за да разполагаш с достатъчно време да се изкъпеш преди да пристигне храната. Готов ли си?

Брон стрелна с поглед Тайгър.

— Ще се видим на сутринта.

— Не се съмнявам в това.

* * *

Бека седеше в спалнята си, но чувството, че е в безопасност в собствения си дом, бе изчезнало. Баща й се бе разположил в края на леглото и я наблюдаваше мрачно. Той вървеше непрекъснато подире й, откакто няколко мъже от екипа му я доведоха от Хоумленд вкъщи.

Чакал я беше в хола.

— Гладна ли си?

— Те ме нахраниха.

Погледът му я изучаваше внимателно.

— Нали ще ми кажеш, ако са накарали някой от онези Видове да те докосне?

— Кълна се, татко, никой от тях не ме нарани. Колко пъти трябва да ти го казвам?

— Тайгър и Трей не ми обясниха почти нищо, независимо колко ги заплашвах. Какво, по дяволите, стана там долу?

— Имаше една лекарка, която е работела за Мерикъл, и тя разполагаше с банда глупаци, които бе наела. Те бяха решили да продават Нови видове на някой в Европа, за да спечелят достатъчно пари и да избягат от страната. Знаеха, че са издирвани от полицията. Имали били купувач, който искал пълен комплект. Предполагам, че Новите видове са три типа. Лекарката разполагаше само с един, затова е трябвало да отвлекат Брон и бяха планували да отмъкнат още един.

— Котешки, кучешки вид и примати. Четох доклада, опитваме се да намерим откъде е изтекла информацията.

— Добре. Мога ли да те попитам нещо?

Баща й се напрегна, но кимна с глава.

— Заслужаваш някои отговори след онова, през което си преминала. Какво искаш да знаеш?

— Какво ще стане с тях?

— Мъжете са под лекарско наблюдение. Новите видове разполагат с няколко специалисти, които ще направят всичко възможно за тях. Ще се консултират и с други лекари, ако се наложи. Тези момчета ще получат възможно най-добрата помощ, сега те са си у дома.

— Радвам се да го чуя, но аз имах предвид онези, които отвлякоха Брон и мен. Ще си платят ли за стореното? Това е, което искам да знам.

Тим протегна ръка и потри крака й под одеялото.

— Законът на Новите видове е брутален. Беше права, като се съгласи да се качиш на хеликоптера. Тогава не мислех рационално, иначе лично щях да те откарам до Хоумленд. Тези кучи синове никога повече няма да бъдат свободни.

— НСО може да заведе дело срещу тях и да ги осъди на доживотен затвор?

Той се поколеба.

— Кажи ми, моля те! — Сълзи опариха очите й. — Ще спя по-добре през нощта. Те убиха Тина и Мел. Нахлуха в дома ми и…

— Имаме затвор, малката ми. Никой не знае за него, той не е за гражданското население. Зад решетките му се намират хора, които са извършили престъпления срещу Новите видове. Джъстис Норт е изключително умен мъж. Той договори няколко впечатляващи сделки.

— Не разбирам.

— Мерикъл е била финансирана частично от правителството на Щатите. Това не е известно на широката публика — обществото ще се разгневи, ако разбере къде са отишли данъците му. Всеки, който е бил замесен, предпочете да запази нещата такива, каквито са. Новите видове биха могли да съдят американското правителство и да спечелят в съда по същия начин, по който осъдиха Мерикъл да ги компенсират за годините, през които са били затворени. За правителството е по-изгодно и по-евтино, ако всичко това се потули и запази в тайна. Дадоха им Хоумленд, пари да стартират и моята работна група, преследваща служители на Мерикъл, които още не са заловени и да освобождава Нови видове в плен. Ние намерихме пет съоръжения за тестване, а може да има и повече. Не знаем. Някои от Новите видове са били дадени на инвеститорите.

— Дадени на инвеститорите?

Баща й сведе поглед.

— Жени, бебчо. Компанията е търгувала с плът за пари. — Той вдигна глава, устата му се извиха в ядна гримаса. — Сексуални робини. Ние се опитваме да ги намерим.

Сълзите закапаха по бузите й.

— О, Боже мой!

— Да. — Тим отново потри крака й. — Точно това прави екипът ми през по-голямата част от времето. Издирваме тези болни копелета, които са ги купили и се опитваме да разберем дали жените са все още живи.

— Открихте ли такива? — Надяваше се да е така.

— Няколко. Обикновено нещата са зле. Няма да те лъжа. Джъстис поиска да има работна група на свое разположение с пълни ресурси, за да ги преследва и аз бях назначен да я ръководя. Ние можем да направим това, което повечето юридически учреждения не могат, тъй като нямаме толкова много правила като тях и това включва управлението на наш собствен затвор. Водим там тези, които арестуваме и те никога повече не излизат на свобода. Не съществува такова нещо като право на помилване или освобождаване за добро поведение.

— Той в Хоумленд ли е или в Резервата?

Баща й поклати глава.

— Не. На друго място, но няма да ти кажа къде. Някои от хората, които помогнаха за стартирането на Хоумленд, преди Новите видове да поемат контрола, сега отговарят за това съоръжение. Там не е курорт, уверявам те. Затворниците не се малтретират, но със сигурност не гледат телевизия, нито имат право на посетители.

— Новите видове сега държат като затворници хората, които някога са ги държали под ключ. Изглежда справедливо.

— Не. Джъстис не искаше да поставя някой от своите хора в това неудобно положение. Затворът се обслужва изцяло от нас.

— От твоя екип?

— От хората.

— Те също са човешки същества, но не напълно.

— Вярно е, но те ни наричат човеци. Чувствам се вече уморен. — Той се усмихна. — Тази вечер ще спя долу на дивана, освен ако не искаш да легна тук на пода. Мога да го направя.

Бека бе трогната от предложението му. Обикновено баща й я докарваше до лудост, но след случилото се не искаше да остава сама.

— Ти си твърде стар, за да спиш на пода — пошегува се тя. — На сутринта няма да можеш да станеш. Диванът се разтяга и матракът е доста удобен. Благодаря, татко.

Той пусна крака й и стана.

— Аз съм на долния етаж. Искаш ли да оставя лампата да свети?

Бека се изкушаваше да му каже да, но вместо това поклати глава. Баща й беше много мил сега, но тя не искаше той да използва този неин момент на слабост по-късно срещу нея. Той си имаше свои начини да направи това. Преди да се усети, щеше да е започнал да я уговаря да се премести обратно в голямата къща.

— Кога ще се върне Брон? — Наистина искаше да го види.

— Няма да се връща.

Бека бе поразена, шокът бързо бе последван от силна болка.

— Какво? Останах с впечатлението, когато пристигнах в Хоумленд, че той ще даде показания и после ще се върне обратно в дома ми.

Гняв задълбочи гласа на Тим.

— Докато Джъстис е на почивка, Тайгър отговаря за всичко. Той счита за провал това, че един от техните мъже живя тук. Много помогнаха при освобождаването ти днес, но за тях не е безопасно да живеят извън онези стени. Това поставя всеки, който е около тях, в опасност.

— Отвличането не беше по негова вина.

— Знам. Но се радвам, че няма да се върне. Сутринта имам среща, за да обсъдим различни варианти как да интегрираме някои от неговите момчета в моя екип. Просто трябва да намеря начин да го направя безопасно.

— Бих искала да говоря с Брон — заяви дръзко Бека, рискувайки да предизвика гнева на баща си.

Възрастният човек спря до вратата.

— Няма да стане. Увериха ме, че той е приключил с хората. Знам, че нещо се е случило между вас, въпреки отказа ти да ми кажеш подробности, но потвърдиха, че той не иска никога повече да има нищо общо с човешките същества. — Тим изгаси светлината и затвори вратата.

Сълзите на Бека потекоха. Брон бе приключил с хората? И не искаше да я види никога повече? Спомни си как бе реагирал, когато го докосна по ръката и как изкрещя на Трей да я махне от там. Може би я беше излъгал и й бе ядосан.

Болеше я. Изпитваше чувства към него, но трябваше да си напомни, че той не искаше да се забърква с нея. Беше го заявил ясно, но все пак се бе надявала. Бека извърна лице към възглавницата и се вкопчи в нея. Брон й липсваше, и това, че всичко бе приключило без дори да може да се сбогува с него, разкъсваше сърцето й.