Лорън Донър
Брон (14)

Глава 14

Бека успя да остане права, но коленете й се разтрепериха. Тайната й беше разкрита — поне на хората в стаята — и тя преглътна сълзите си. Никакви думи не й идваха на ум, просто стоеше там и се опитваше да не повърне. Стомахът й се бунтуваше от нерви и страх.

Слейд се навъси, докато я изучаваше мрачно.

— Не изглежда да е в Европа.

— Не — съгласи се Триша. — Кажи ни, Ребека, как успя все пак да изпращаш картички на баща си?

— Покойният ми съпруг има роднини там и аз ги помолих за услуга. — Отново преглътна сълзите си. — Само ме пуснете да си отида. Имам пари и мога да изчезна отново. Баща ми… — Бека замълча, отправяйки умоляващ поглед към Триша. — Той не трябва да разбере за това. Ще побеснее и няма да остави нещата така. Ще иска да пролее кръв и ние знаем чия ще е тя. Ще го обвини, че ме е докосвал, независимо от това, че беше по взаимно съгласие. Когато става въпрос за мен, никога не разсъждава разумно. Просто ме пуснете да си ида и да сложим край, преди нещата да се превърнат в пълен кошмар.

— Не може, Ребека. Ти и бебето трябва да бъдете тук, където ще сте в безопасност. Флейм каза ли ти нещо по отношение на бременността? Напълно здраво и износено, бебето Нов вид се ражда около двадесетата седмица. Ти в коя си? Осмата? — Триша приближи към нея.

— Девета.

— Ти си почти по средата на бременността. Това е причината да ти личи вече и да усещаш движението на плода. Двамата със Слейд имаме син. Променените гени на Новите видове са силни и доминират над човешките, така че бебето ще бъде от мъжки пол и ще притежава физическите черти на Видовете. Не може просто да родиш и да скриеш детето. Рано или късно баща ти ще трябва да научи, освен ако не го излъжеш, че искаш да останеш в Европа завинаги.

— Понякога си мисля нещо свързано с автомобилна катастрофа и евентуално инсцениране на моята смърт.

Триша повдигна вежди и Бека сви рамене.

— Все още не съм планирала напълно всичко. Опитвах се да живея ден за ден, за да избегна стреса. — Ръката й разтри закръгления й корем. — Когато мисля по тези въпроси, хм, изпадам в нервно напрежение. А знам, че това не е добре за бебето.

— Трябва да съобщим на бащата, Ребека.

— Не. — Тя поклати глава. — Бебето е мое.

— Налага се. В някакъв момент Тим Оберто ще разбере и ти много добре го знаеш. Ще тръгне след него, сама го каза. Най-малкото, трябва да бъде предупреден. Би ли желала да го доведем тук, за да имаш възможност да му кажеш лично?

Бека поклати глава решително.

— Нямаме какво да си кажем. Не мога да ви спра да му съобщите, но ако го направите, не искам нищо от него, освен да стои далеч от мен.

— Обвиняваш го за случилото се? — Триша пребледня. — Той също е бил жертва.

— Знам, и не това е причината, заради която не искам да го видя. Просто му предайте, че не желая нищо от него, освен да стои настрана. Не ми беше даден никакъв избор дали да дойда тук или не. Моля ви, не ме принуждавайте и да го видя. Моля ви! — Бека ненавиждаше сълзите, напълнили очите й. Хормоните и страхът от това, което предстоеше да се случи, я правеха силно емоционална и взимаха своя дан. — Нима вече нямам достатъчно проблеми, с които да се справям?

Триша се поколеба, изглеждаше несигурна, но най-накрая въздъхна тежко.

— Хайде да отидем да видим бебето и да те прегледам. Ще се притесняваме първо за това, а за останалото по-късно. Защо не влезеш вътре и да се съблечеш? Ще дойда след минута.

Бека кимна мрачно и влезе в стаята за прегледи. Веднага, след като затвори вратата и остана сама, се облегна на нея и затвори очи. Щяха да разкрият на Брон и на баща й истината. Инсценировката, която бе разработила с толкова труд, за да се скрие, щеше напълно да се провали. Също като в предаването „Разкрит си“. По дяволите! По дяволите! По дяволите! Сложи ръце на корема си и го погали. Бебето се размърда и тя знаеше, че поне едно нещо в нейния свят е правилно.

* * *

Флейм гледаше свъсено.

— Знаеш ли кой е бащата на детето й? — Взря се в Триша, очаквайки отговор.

Лекарката кимна.

— Не казвай на никого, докато не му бъде съобщено първо на него. По дяволите, тази информация се счита за строго поверителна, така че той е единственият, който ще научи. Чу я. Тя няма да му каже. Нуждая се от теб, Флейм, само ти можеш да го направиш. — Тя погледна към Пинк. — На никого нито дума за това. Ние ще бъдем единствените, които знаят, освен Джъстис, когато Слейд му се обади.

Жената Нов вид кимна.

Флейм се поколеба, гледайки мрачно.

— На кого трябва да съобщя щастливата и шокираща вест?

Триша вдигна очи към съпруга си, преди да се обърне към мъжкия Вид.

— Намери Брон. Той е бил принуден да дели една клетка с нея, когато беше отвлечен и те са споделили секс. Това ще бъде… — Лекарката въздъхна, не можеше да намери думи.

Слейд я прегърна.

— Трудно за всички.

— Кучият му син! — Флейм изруга. — Мисля, че знам къде е. Чух някои от женските да обсъждат нещо тази сутрин по време на закуска, преди да тръгна за работа. Тръгвам веднага! — Обърна се и забеляза смаяното изражение на Пинк; напълно споделяше емоциите й. После се втурна към вратата.

* * *

Брон танцуваше в близост до една от жените, щастлив да се разсее малко. Бе прекарал още една безсънна нощ и ден с прекалено много бумащина и се надяваше, че ще изтощи тялото си достатъчно, за да си почине. Брийз му се усмихна, удари хълбок в неговия и го хвана за ръката.

— Благодаря ти.

— За какво? — Той я завъртя и изви тялото й назад, докато косата й почти докосна пода, след което дръпна жената да се изправи.

— Че се съгласи да дойдеш с мен. Не е ли забавно?

Трябваше да си признае, че това беше по-добро от взирането в стената.

— Да.

— По-късно ще ме заведеш ли на вечеря?

Новия вид се поколеба.

— Ти си наред. Научих една нова поговорка. Само работа и никакво забавление прави мъжете досадни. — Брийз се усмихна. — Или безчувствени. Във всеки случай трябва да се повеселиш. Непрекъснато си ядосан и ръмжиш на всички. — Облегна се на гърдите му и го погледна в очите. Целият й хумор изчезна. — Притеснявам се за теб. Ние сме приятели. Ти би направил същото за мен.

Брон не можеше да опровергае думите й и кимна.

— Наясно съм.

— Имаш ли кошмари?

Той насила откъсна поглед от нейния. Сънуваше, но никога нямаше да признае какво. Леко се отдръпна, за да остави разстояние между телата им.

— Не спиш добре. — Тя го погали по гърдите през ризата. — Тази вечер ще ти помогна.

Мъжът се напрегна.

— Не мисля, че е добра идея.

— Избягваш всички, откакто беше спасен. — Брийз вдигна брадичка и решително присви тъмните си очи. — Длъжница съм ти.

— Не е това.

Младата жена наклони глава.

— Просто ме изведи на вечеря и ми позволи да се погрижа за теб. Нужен ти е добър приятел, а аз съм точно такава.

— Вярно е.

— Спри да говориш и да танцуваме.

Той избута мислите в най-потайното кътче на съзнанието си и като хвана Брийз за ръката я завъртя. Усмихна се на начина, по който тя се изкикоти. Да види как този малък жест й достави удоволствие, подобри настроението му. Тя беше една от спасените жени от неговото съоръжение за тестване и задължението му беше да я прави щастлива.

Движение привлече вниманието му, когато Флейм размаха ръце от другия край на помещението. Мъжът стоеше до бара и гледаше право в него. Имаше мрачно изражение и Брон веднага разбра, че нещо не е наред. Престана да танцува и пусна Брийз. Флейм тръгна към него, спря на десет крачки и всички съмнения, че събратът му има да му съобщи нещо изчезнаха. Брон погледна към партньорката си.

— Ще се върна.

— Съмнявам се — промърмори Флейм.

Брон го чу и го погледна объркано.

— Нещо лошо ли се е случило? Да не са свикали среща на Съвета?

— Не. — Флейм се върна обратно до бара и махна с ръка на Хаунд. — Дай ми още две, моля те.

Брийз сграбчи кавалера си за ризата.

— Вземи ме в шест, Брон. Не ме карай аз да те търся.

Новия вид се насили да се усмихне и кимна. Тя го пусна и той заобиколи танцуващите, за да стигне до бара. Флейм взе двете малки чаши, пълни с тъмна течност от плота, където Хаунд ги бе оставил. Срещна погледа на Брон и му посочи с глава към вратата.

Каквото и да се бе случило, беше достатъчно лошо, щом се налагаше поверителност. Брон изправи рамене, надяваше се, че никой от Видовете не е бил ранен. Последва Флейм навън от бара. Мъжът продължи да върви, преведе го през фоайето, като през цялото време гледаше да е отпред и на разстояние от него, докато стигнаха отвън. Объркан от странното поведение на приятеля си, Брон запази дистанцията, докато стигнаха до тревните площи на около стотина метра от хотела.

Тогава Флейм се обърна и му подаде една от чашите.

— Изпий това!

Той опита да помирише каква е течността, но Флейм застана с гръб срещу вятъра. Брон погледна към тъмната напитка, вдигна поглед и се намръщи.

— Какво е?

— Уиски. Вече изпих две чаши от него, преди да привлека вниманието ти.

— Не консумирам такива неща.

— И аз обикновено не го правя, но днес е по изключение. Повярвай ми. Пий! Нуждаеш се от него. — Флейм глътна неговото на екс, изръмжа тихо и стисна празната чаша.

— Просто ми кажи лошата вест. Предполагам, че се е случило нещо ужасно.

— Искаш ли да чуеш новината? — Флейм бутна напитката в ръцете му. — Първо изпий това и тогава ще ти кажа.

За секунди Брон почувства раздразнение, преди неподправеният ужас да го завладее напълно. Някой беше умрял. И то някой, когото познаваше. Прие питието. Погледна го с неприязън, но поднесе чашата към разтворените си устни, принуди ръката си да го излее в устата и ужасният вкус го изгори, докато поглъщаше уискито.

— Уф, отвратително е. — Избърса устните си и погледна към Флейм. — Кажи ми!

Приятелят му се поколеба.

— Говори. Не ме измъчвай с неизвестното.

— По-добре седни на пейката вдясно.

Брон изръмжа.

— Не ми заповядвай и престани да увърташ!

— Моля те, седни. Нещо сериозно се случи в медицинския център.

Брон седна, само за да предотврати протакането и да не започне да измъква насила информацията от мъжа. Въпреки че беше силно изкушен.

— Какво се е случило?

Флейм леко се дръпна назад и увеличи още малко разстоянието помежду им.

— В медицинския център имаме човешка жена, която е бременна от Нов вид. Наложи се да я проследим и да я доведем против волята й. Тя отказа да дойде сама.

— Чух за това. Съобщиха ми, че някаква човешка жена се е свързала с Хоумленд и заявила, че е забременяла от един от нашите мъже, но отказва защитата ни. Радвам се, че сте я открили. Знаете ли кой е бащата?

— Тъкмо това е проблемът. — Флейм се втренчи в Брон. — Жената отказва да му съобщи лично и, дявол да го вземе, дори не иска да го вижда.

Брон не хареса чутото.

— Искате ли Съвета да проведе заседание и да се опита да установи кой е бащата, като попита нашите хора? Имате ли нейна снимка? Това ще помогне. Ще я покажем на мъжете ни и ще го намерим, щом тя не иска да разкрие името му.

— Триша познава жената и знае кой е той. Бременната настоява мъжът да стои далеч от нея.

— Какъв е проблемът? Дръжте го настрана. Нейното благополучие и това на детето са от първостепенно значение. И ти ме притесняваш заради това? Звучи толкова лесно, сякаш всичко вече е уредено.

— Радвам се, че мислиш така. Това ще направи нещата по-лесни.

Брон килна глава на една страна, повече объркан, отколкото раздразнен. Флейм говореше със загадки, които нямаха смисъл.

— Не разбирам.

— Жената се казва Ребека Оберто. — Флейм го гледаше съчувствено. — Това да ти напомня нещо, татенце?

Чашата в ръката на Брон се пръсна и стъклото се посипа по земята. Беше доволен, че е седнал, когато шокът взриви цялото му същество. Втренчи се в приятеля си, без да може да произнесе дори една смислена дума, тъй като мозъкът му се опитваше да асимилира информацията. Бека беше жената? Бременна? Сърцето му експлодира в унищожителен ритъм и кръвта се втурна бясно към ушите му.

Флейм кимна.

— Избягала е от дома си и се е скрила. Казала на баща си, че е в Европа. Жената определено е бременна и бебето е Нов вид. Лично я подуших.

Изведнъж Брон си пое дълбоко въздух, затвори очи и от гърлото му се изтръгна зловещо ръмжене. Хвърли се напред, за да сграбчи Флейм.

Не можеше да повярва. Трябваше да е лъжа! Бека не можеше да е бременна. Лекарката й бе дала хапчета. Със сигурно е вземала и нещо против забременяване. Щеше да му каже, ако бяха създали живот. Другият мъж отстъпи назад, за да се махне от пътя му, но Брон беше по-бърз. Юмруците му стиснаха раменете на Флейм, той наведе лице и подуши. Миризмите нападнаха сетивата му, докато се опитваше да поеме всичко навътре.

— Ти си я докосвал! Нейният аромат е навсякъде по теб и надушвам страха й — изръмжа, напълно изгубил контрол.

Тялото на Флейм полетя във въздуха, преди Новия вид да успее да овладее гнева си. Червенокосият извика, когато падна по гръб върху тревата на шест крачки от нападателя си, моментално се претърколи и бърз като стрела скочи на четири крака. Тялото на Брон се напрегна, готово за атака, приклекна. Друг рев се изтръгна от гърлото му.

— Кротко, дявол да го вземе! — рече Флейм задъхано. — Не съм я наранил, Брон. Тя отказа да тръгне. Живееше в някаква хижа, на двадесетина километра оттук и се наложи да я отнеса до хеликоптера. Трябваше ли да я оставя там, сама и незащитена? Сега е в медицинския център и е в безопасност!

Думите на другия Вид едва проникнаха през мъглата на гнева, който го беше обзел. Оголи зъби.

— Какво става тук? — Двама офицери се втурнаха към тях и застанаха помежду им. Въпросът бе отправен към Брон.

Флейм бавно се изправи на крака.

— Нищо. Добре сме. Въпросът е личен. Трябваше да съобщя на Брон една лоша новина. Моля ви, оставете ни сами. Няма да се бием.

Брон кимна рязко, отпусна бойната стойка и стисна зъби. Офицерите ги изгледаха строго, преди да си тръгнат. Той наблюдаваше как другият мъж изтърсва дрехите си от полепналата трева. Най-накрая Флейм срещна погледа му.

— Как се чувстваш сега? Успокои ли се? Наясно съм, че това е голям шок. По дяволите, особено пък за теб. Знам какво е отношението ти към човешките жени. Добрата новина, предполагам, е, че тя не иска нищо от теб. Не иска да се ожениш за нея и да ти стане половинка. Точно обратното, настоява да стоиш настрана. Ребека ще трябва да живее с нас, така че ще можеш да виждаш сина си, когато пожелаеш. Сигурен съм, че ще ти позволи.

Брон с много усилия успокои дишането си и овладя нестабилните си емоции. Бека е бременна. Бека е тук. Той бавно се приближи към своя събрат.

— Няма да те нападна. Искам да поема по-дълбоко от аромата й.

Флейм не изглеждаше щастлив, но остана на мястото си.

— Защо?

Много внимателно Брон пристъпи до него и вдиша. Но това не му беше достатъчно, сведе глава и затвори очи. Носът му докосна тениската на другия мъж и пое дълбоко въздух. Ароматът на Бека беше нещо, което никога нямаше да забрави, потърси още от нея, мразеше сладката миризма на страха й, който долавяше.

— Хей, пич — тихо прошепна Флейм. — Ще престанеш ли с това? Ако някой ни види, ще получи грешна представа за нас. Всеки момент може да се събере тълпа зяпачи, след като ме хвърли по задник.

Брон изръмжа, вдигна глава и се отдръпна.

— Тя е в медицинския център?

— Да. Но не забравяй онази част, в която не иска да те види. Каза, че не желае нищо от теб, освен да стоиш настрана.

Брон изръмжа отново, гневът му се върна, както и объркването. Защо отказваше да го види? Това нямаше никакъв смисъл. Заедно бяха създали живот.

— Отивам при нея, независимо дали иска или не.

Флейм тихо изруга.

— Страхувах се, че ще го кажеш. Сградата е заключена.

— Защо?

— Заради баща й. И заради теб. Тя мисли, че Тим ще се опита да те убие, Брон. Вече си се срещал с мъжа. Дали наистина ще опита?

Новия вид сви рамене.

— Вероятно. — Той се обърна. — Отивам при нея.

— Тя не иска да те вижда.

— Не ме интересува. Аз искам. — И Брон се отправи към клиниката.

До ушите му достигнаха гневните ругатни на Флейм, а после и гласът му, докато предупреждаваше някой, че Брон е на път към лечебното заведение.

Новия вид ускори темпото, дългите му крака бързо прекосиха тревната площ, и тогава се затича. Бека носеше неговото дете, тя беше наблизо и той щеше да получи някои отговори.

Въпросите, които го измъчваха, го караха да увеличи скоростта и той бързо стигна до сградата на центъра. Наложи се да забави крачка, тъй като Тайгър и Слейд стояха пред вратата и блокираха входа. Останал без дъх, Брон спря и изгледа свирепо двамата мъжкари.

— Махайте се!

Слейд го наблюдаваше предпазливо.

— Тя не иска да те вижда, Брон. Дай й малко време. Вече е достатъчно съкрушена, защото я принудихме да дойде тук. Триша е с нея и се опитва да я убеди да бъде разумна. Моята половинка ще я успокои.

— Разкарайте се! — нареди Брон отново. Тялото му се напрегна и той изръмжа силно заради тяхната намеса.

Тайгър тихо изруга.

— Нека да не се бием, момчета. Брон, сега си разстроен и то с право. Трябва да овладееш емоциите си. Изглеждаш подивял, мой човек. Жената е бременна. Не ти ли се струва, че когато най-накрая я видиш, трябва да бъдеш спокоен? Мисля, че идеята е добра. Хайде да гласуваме. Кой е за? — Вдигна ръка.

Слейд погледна с неодобрение приятеля си, но също вдигна ръка.

— Това не е дискусия.

— Шегичка! — промърмори Тайгър. — Помниш какво е това, нали? Надявам се да е така. Хайде, Брон. Изглеждаш страховито.

— Да ме виждаш да се смея? — Брон стисна юмруци и се втренчи в Слейд. — Какво би направил, ако някой ти каже, че не може да видиш Триша? Отдръпнете се от вратата и ме оставете да мина!

— Това е различно. Аз обичам Триша и тя е моята половинка. Ти и Ребека нямате такава връзка. — Слейд не се помръдна. — Нека да се разходим и да поговорим.

* * *

Бека се облече и се усмихна на Триша:

— Той изглежда съвършено, нали?

Лекарката отвърна на усмивката й.

— Да. Бебето ти е здраво и добре. Нали ти казах, че ще е момче. Изглежда страхотно, Ребека.

— Моля те, наричай ме Бека. Освен непознати и баща ми, никой друг не ме нарича така.

— Осигурили сме ти жилище. Трябва да останеш тук, заради безопасността на детето. Има още твърде много бивши служители на Мерикъл, които се опитват да избегнат ареста. Повечето от съоръженията за изпитване бяха атакувани през нощта, тъй като са се страхували, че персоналът ще се опита да убие Нови видове, както се е случило при откриването на първата лаборатория. Мога да споделя тази информация с теб, защото ти трябва да знаеш. Ужасната новина беше показана по всички телевизионни станции и те трябваше да гледат на живо как работните им места се унищожават. Само около двадесет процента от персонала е бил арестуван и може би още тридесет процента сами са се предали или са били заловени по-късно. Това означава, че навън са останали много отчаяни, луди идиоти, също като групата, която ви отвлече. Някои от тях вероятно си мислят, че ако имат заложници, биха могли да принудят НСО да им даде имунитет. Това е по-добрият вариант. Знаеш, че нападателите ви бяха решили да продадат Новите видове, с които разполагаха, след тяхната употреба. Ти ще имаш бебе. Можеш ли да си представиш какво означава това?

— Много долари! — Бека потрепери. — Големи пари за тези отвратителни копелета. Разбирам. — Беше ужасена. — Мислиш ли, че нямам кошмари заради това? Имам.

— Знам. — Лицето на Триша помръкна. — Освен това има и глупаци, които мразят Видовете и вярват, че те не са нищо повече от побеснели животни, които трябва да бъдат унищожени. Ето защо не сме казали на света, че могат да имат деца. Това е ужасна ситуация. Синът ми е единственото дете второ поколение Видове, родено досега, но имаме още две жени, които са бременни. Може би в близко бъдеще ще бъде по-безопасно светът да узнае, но за момента трябва да ги защитим. Твоето бебе ще изглежда като Видовете и ако някой го види няма да има никакво съмнение. Единственото нещо, което можеш да направиш, е да останеш тук, или в Хоумленд, където ще бъдеш в безопасност от света. Ще ограничим достъпа на всички хора до теб, освен моя и на другите половинки. Няма да бъдеш сама. Ние четирите ще те подкрепяме емоционално.

— Четири?

— Аз, Ели, Тами и вярвам, че познаваш Джеси Дюпре. Тя работеше заедно с баща ти.

Бека беше шокирана.

— Тя е бременна? Тя е, ъ-ъ, обвързана с Нов вид?

— Омъжи се тайно за Джъстис Норт, но решиха да изчакат известно време, преди да имат дете. Новината за сватбата им все още не е изтекла в медиите, но това може да се промени всеки момент. Тами живее в Резервата през цялото време, а Ели се премести, защото медицинското обслужване тук е по-добро, а и са по-далеч от любопитни очи. Предпочитаме да се презастраховаме, отколкото да съжаляваме. Досега всички бременности се развиват много добре и се надявам това да остане така. Ели трябва да роди скоро, а Тами е в малко по-напреднала бременност от теб.

— Толкова много информация. Мислех, че съм единствената.

— Не си. Ти и твоето бебе сега имате наистина голямо семейство, Бека. Новите видове вече те приемат като една от тях.

— Но аз не съм.

— Бебето ти е, а ти си му майка. Те се отнасят към човешките си половинки точно така, както ако сме една от тях.

— Аз не съм половинка.

— Но си част от семейството. — Лекарката направи пауза. — Защо не искаш да видиш Брон?

Бека се поколеба, не беше сигурна, че болката от неговото изоставяне е достатъчно оправдание, но имаше цял списък с причини, освен тази.

— Още от момента, в който се срещнахме, Брон даде ясно да се разбере, че не иска да има нищо общо с жени като мен. Той никога не би ме докоснал, ако не бяха ни отвлекли. Обстоятелствата ни принудиха да бъдем заедно и бяхме решили, че нямаме никакви шансове да ни спасят. В някакъв момент той щеше да бъде продаден, а мен вероятно щяха да ме оставят да умра, след като напуснеха склада, или да ме ликвидират с куршум в главата.

— Трябва да е било много стресиращо.

— Да, беше. Ето защо аз и Брон станахме толкова близки.

Триша се поколеба.

— Любопитна съм. Дадох ти антибиотици. Изпи ли ги?

— Не. Хапчетата бяха големи и аз просто ги изхвърлих. Защо искаш да знаеш? — Тя се пресегна и докосна челото си. — Нямам висока температура, нали така? Щях да забележа, ако имах инфекция на кръвта от иглата, която използваха.

Триша се замисли.

— Те не бяха против инфекция. Онези хапчета бяха, за да те предпазят от бременност. — Погледът й се сведе към закръгления корем на жената. — Чудех се дали си ги изпила или просто не са били ефикасни. Сега имам отговора.

Бека кипна от гняв.

— Какво?

— Знам. Беше наистина нередно да не ти дадем възможност за избор, но трябва да осъзнаеш колко е важно да запазим тази тайна. Както вече заяви, ти не си половинка и ние не можехме да ти позволим да си тръгнеш, ако имаше вероятност да си бременна. — Триша срещна погледа й. — Опитай се да разбереш нашата позиция. Би ли предпочела да те държим тук против волята ти, докато разберяхме със сигурност, че не си бременна? Това беше единственият друг вариант. Не е само заради теб и бебето. Става въпрос и за моя син, и за тези на Ели и Тами. За всички бъдещи деца Видове.

Бека положи огромни усилия, докато се пребори с гнева си и чувството за предателство. Бяха се опитали да прекъснат бременността й. Стисна зъби.

— Съжалявам. Честно. Ти беше достатъчно травмирана и ние се опитахме да те предпазим от допълнителни неприятности. Кажи ми откровено, тази бременност не промени ли изцяло живота ти?

— Искам това дете.

— Знам. — Изражението на лекарката се смекчи. — Повярвай ми, мога да предположа през какво си преминала, за да се опиташ да скриеш и да предпазиш бебето. Аз бих постъпила по същия начин. — Тя прехапа долната си устна. — Защо просто не ни каза? Ти си умна жена и не мога да разбера как си си мислила, че ще успееш да се справиш с това съвсем сама.

Бека мушна крака в обувките си.

— Иначе трябваше да призная на баща ми, че съм била заключена в една клетка с Брон и да му разкажа какво се случи помежду ни. Ти не знаеш как се държеше седмици наред, след като ни спасиха. Той… — Въздъхна. — Той беше истински ядосан и съвсем неразумен. Направо луд, ако бъдем честни. Трябваше да се закълна, че никой не ме е докосвал, дори с пръст. Щеше да убие Брон и ще го направи, когато разбере истината. — Очите й се напълниха със сълзи. — Постави се на мое място. Баща ми обича работата си, обича и Новите видове, но се закле да убие всеки един от тях, ако ме е докосвал по някакъв начин. Готов е да отиде в затвора, а Брон е бащата на детето ми. Просто исках да ги защитя и двамата.

Изведнъж в смълчаната сграда се разнесе рев. Жените подскочиха. Бека стисна ръката на Триша.

— Какво беше това?

— Искаш ли да чуеш най-доброто ми предположение? Брон е отвън. Той живее в Резервата. Член е на Съвета и заедно с още един негов представител са назначени тук. Колегата му е казал за бебето.

— Не искам да го виждам!

Нещо се разби в дъното на коридора, счупи се стъкло и някой нададе вой. Триша се паникьоса и изруга.

— Това ми звучи като че няма да имаш право на избор. О, по дяволите! Трябва да отида там. — Тя дръпна ръката си от захвата на Бека.

Още един рев проряза въздуха и нещо друго се разби.

— Слейд! — извика Триша, бързо отвори вратата и се втурна в коридора.

Бека се загледа през прага. Лекарката се затича и едва не се сблъска с едно огромно тяло, което внезапно изпълни края на коридора. Две силни ръце хванаха жената, да я предпазят от падане, после Брон я повдигна и я остави встрани от пътя си.

— Какво направи на мъжа ми? — развика му се Триша.

Новия вид изръмжа достатъчно силно, за да чуе Бека, погледът му се вдигна, докато не остана съмнение, че цялото му внимание е насочено към нея. Той направи крачка, после още една и продължи да върви право към стаята. Красивото му лице беше изкривено от ярост. Бека не можа да пропусне изложената на показ гола кожа, тъй като тениската му бе разкъсана и разкриваше цялата една страна на гърдите му.

Обхваната от ужас, младата жена се олюля и трескаво затърси изход за бягство, но такъв нямаше. Малката стая имаше прозорец, но никъде по него не забеляза ръкохватка за отваряне. Единственото, което можеше да направи, бе, да се скрие зад масата за прегледи.